Р Е Ш Е Н И Е

№………./………..,гр.В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд,административно отделение,втори състав в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КОЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ПАРАСКЕВА ПРОДАНОВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

Секретар:Ц.Н.

Прокурор:Антоанета Г.

Като разгледа докладваното от съдия П.Проданова

Адм.дело № 1358 по описа за 2006 година

За да се произнесе,съдът взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Д.А.Н.,ЕГН **********,***,против Заповед № Г-52/29.03.2006г. на Зам.Кмета на Община В.. В жалбата се твърди,че заповедта е незаконосъообразна,тъй като по действащия план,одобрен със Заповед № Г-26/16.03.2000г. за имота им е предвидено застрояване на жилищна сграда от четири етажа,магазини и гаражи.С изменениеито на плана застрояването им е значително намалено.Предвиденото изменение на ПУП-ПРЗ одобрява характер на застрояване,което съгласно чл.23 от ЗУТ се явява средно застрояване-с височина до 15 м.с което е нарушен чл.31 от ЗУТ,тъй като при средно застрояване нормативът на разстоянията на сградата на основното застрояване до границата към дъното на парцела е най-малко 6.00 м.,а не 5.00 м.,както това е одобрено за ПИ № ХVІІ-7 и ПИ № ХVІІІ-17.Възразява и с одобреното 100% застрояване на подземните етажи за ПИ № ХVІІ-7 и ПИ № ХVІІІ-17,което достига до границата на имота им.Посочва,че сградата на бул.”Вл.Варненчик” № 47 в ПИ № ХVІІ-7 е паметник на архитектурата,за което задължително е необходимо да се вземе съгласие на НИПК-София и плана да бъде съгласуван с тях,което обстоятелство не е отразено в плана.Счита още,че заповедта не е мотивирана и е издадена в нарушение на чл.129,ал.2 от ЗУТ,тъй като ПУП се одобрява със заповед на Кмета на общината,а в случая процесната заповед е подписана от зам.кмета на общината.В хода на съдебно производство твърди,че обжалваната заповед е нищожна.Моли съда да постанови решение с което да отмени обжалваната заповед като нищожна,а в условията на евентуалност като незаконосъобразна.Представя писмени бележки.

В съдебно заседание и по същество на спора чрез процесуалния си представител подържа жалбата и моли същата да бъде уважена,като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна-Община В. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна-М.В.П. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна Б.В.З. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Останалите заинтересовани страни,редовно призовани,не се явяват,не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Прокурорът от Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът,след преценка на събраните по делото писмени доказателства,приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежна страна,при наличие на правен интерес от обжалване,поради което е допустима за разглеждане.

С обжалвания административен акт-Заповед № Г-52/29.03.2006г. на Зам.Кмета на Община В.,на основание предписание № 0761/21.10.2005г. на главния архитект на Община В.,чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ,пар.8 от ПР на ЗУТ,във връзка с чл.129,ал.2 от ЗУТ и Заповед № 0399/18.02.2002г. на Кмета на Община В. е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/,План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на УПИ ХVІІ-7, ХVІІІ-17, ХІХ-7а, ХХ-6 в кв.344 по плана на 10-ти микрорайон,така както е посочено с черен,червен,син и зелен цвят на ситуацията.

Съгласно разпоредбата на чл.129,ал.2 от ЗУТ подробният устройствен план по чл.128,ал.2 се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемане на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет.

Проверката за законосъобразност в съдебноадминистративното производство съдът извършва в рамките на императивната норма на чл.41,ал.3 от ЗАП /отм./,като преди всичко проверява валидността на обжалвания индивидуален административен акт-дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,както и дали са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби при издаването му.

С оглед твърденията на жалбоподателя, че заповедта е нищожна, тъй като Заповед № 0399/18.02.2002г. на Кмета на Община В.,служеща като основание на Зам.Кмета на Община В. доц.Б.Корновски да одобрява ПУП ПРЗ на основание чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ,пар.8 от ПР на ЗУТ,във връзка с чл.129,ал.2 от ЗУТ представлява отпаднало правно основание,тъй като през 2006г. когато е издадена Заповед № Г-52/29.03.2006г. действа нов Общински съвет с мандат 2003г. до 2007г.Няма данни новоизбрания Общински съвет да е делегирал с протоколно решение такива права на зам.кметовете.

Съгласно разпоредбата на § 1,ал.3 от ДР на ЗУТ,кметът на общината въз основа на решение на общинския съвет може да предостави свои функции по този закон на заместниците си,на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската /районната/ администрация. Т.е. уредена е специална процедура за предоставяне на функции на кмета на заместниците му във връзка с изпълнение на функциите му по ЗУТ.

Видно от приложената по делото Заповед № 0399/18.02.2002г.,посочена в обжалваната заповед,на основание чл.44,ал.1 и 2 от ЗМСМА,§ 1,ал.2 от ДР на ЗУТ,решение № 1492-5 по Протокол № 31/21.12.2001г. на Общински съвет, Кметът на Община В. е предоставил свои функции по ЗУТ на Заместник Кмета на Община В.,като одобрява със Заповед подробните устройствени планове по смисъла на чл.129,ал.2 и с обхват по чл.128,ал.3 и вид по чл.110,както и по смисъла на чл.200,л.3 и § 6,ал.6 от ЗУТ.Към заповедта е приложен Протокол № 31/21.12.2001г. на Общински съвет В..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалваната заповед.В конкретния случай Ощински съвет-В. е приел решение № 1492-5 по Протокол № 31/21.12.2001г. кои функции на кмета по ЗУТ се предоставят на заместниците му,което не ограничава своето действие до изтичане на мандата на съответния Общински съвет.С оглед на посочените констатации обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в съответната форма.

Жалбоподателят твърди,че обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл.11,ал.1,чл.15,ал.2,т.2 и 3 от ЗУТ.

Видно от разпоредбата на чл.11 от ЗАП /отм./,административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани.Съобразно практиката на Върховния административен съд по подобни касуси,нарушението на административнопроизводствените правила по чл.11 от ЗАП не води до незаконосъобразност на административния акт,същото се приема в съдебната практика за несъществено,тъй като в производството по обжалване на акта засегнатите лица разполагат с правна възможност за възражения по акта,да организират защитата си и да ангажират във връзка с твърденията си всички допустими по ГПК,приложим на основание чл.45 ЗАП доказателства.

Възраженията на жалбоподателя, че обжалвания административен акт не отговаря на изискванията на чл.15,ал.2,т.3 от ЗАП,тъй като не се съдържат фактически основания за издаването му,съдът намира за неоснователни.Следва да се посочи,че фактическите основания могат да се съдържат както обжалвания административен акт,така и в приложената административна преписка. В случая в самия акт са посочени правните основания за издаването му-чл.134,ал.2,т.6 и чл.129,ал.2 от ЗУТ.Видно от разпоредбата на чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ,влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят,освен на основание по ал.1 и когато има съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. Така посочените основания представляват и фактически такива.Това следва от императивния характер на посочените норми.Поради това липсата на фактически основания за издаването на обжалваната заповед в случая не е нарушение,водещо до отмяната му.

С оглед възраженията на жалбоподателя,че процесната заповед е незаконосъобразна,тъй като предвиденото изменение на ПУП-ПРЗ одобрява характер на застрояване,което съгласно чл.23 от ЗУТ се явява средно застрояване с височина до 15 м.По действащия план одобрен със Заповед № Г-26/16.03.2000г. за имота му е предвидено застрояване на жилищна сграда от четири етажа,магазини и гаражи,а с изменението на плана застрояването е значително намалено.Посочва,че с обжалваната заповед е нарушен чл.31 от ЗУТ.

От допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза,неоспорена от страните,която съдът приема като обективна и компетентно дадена и която кредитира се установява,че поземлен имот V-7 и ХVІ-6 са били урегулирани с предишен ПУП,като заповедта въз основа на която са били урегулирани е Г-26/16.03.2000г.С одобрения ПУП се променят регулационните граници между УПИ ХХ-6, ХVІІ-7 и ХVІІІ-17.Налице е промяна и тя се изразява в преместване на регулационната линия по имотна граница.Спазени са напълно законовите изисквания, когато с ПУП се променят регулационни граници на урегулирани имоти,т.е.на собствениците на имот ХХ-6 е дадена възможност след одобряването на ПУП,одобрен със Заповед Г-26/16.03.2000г. по процедура да придобият предаваемата част по регулация.Няма доказателства по делото,че това е изпълнено в предвидения 6-месечен срок.При изработване на обжалвания ПУП са спазени законоустановените разстояния до имотни граници на имоти УПИ ХХ-6, УПИ ХVІІ-7 и УПИ ХVІІІ-17 и съседните съществуващи сгради. Уточняването на параметрите е от компетентността на архитект.С проекта за изменение на плана за регулация се предвижда да се създаде УПИ с лице и повърхност,които се определят със самия подробен устройствен план,т.е.разпоредбата на чл.19,ал.5 от ЗУТ/ДВ,бр.61/2007г./допуска неспазване на нормите на чл.19,ал.1 от ЗУТ,която уточнява размерите на лице и повърхност на парцелите при урегулиране на поземлените имоти.

Видно от заключението на вещо лице се установява, че са спазени напълно законовите изисквания когато с ПУП се променят регулационни граници на урегулирани имоти.При изработване на обжалвания ПУП са спазени законоустановените разстояния до имотни граници на имоти УПИ ХХ-6, УПИ ХVІІ-7 и УПИ ХVІІІ-17 и съседните съществуващи сгради.Жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Относно твърденията на жалбоподателя,че обжалваната заповед е незаконосъообразна,тъй като сградата на бул.”Владислав Варненчик” № 47,в поземлен имот № 7 е паметник на архитектурата,за което задължително е необходимо да се вземе съгласието на НИПК-София и планът бъде съгласуван с тях,като това обстоятелство не е отразено в плана.Съгласно разпоредбата на чл.52 от Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми,плановете за регулация и застрояване на територията или на части от тях с обекти на културно-историческото наследство се изработват аналогично на плановете за териториите по чл.48,но в съдържанието им се включват следните видове допълнителни работи: историческа справка за територията като архивни кадастрални планове,археологически кадастри и др.подобни материали,задание в което се отразяват и изискванията към паметниците на културно-историческото наследство,допълнителни чертежи,фотомонтажи и др. определени със заданието.

Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,обжалвания ПУП засяга сгради-паметници на културата.Това се отнася за имоти в УПИ ХVІІ-7 и УПИ ХVІІІ-17 и граничния УПИ VІ-8 със съответстващи адреси:бул.”Владислав Варненчик” №41,№ 43,№45-47 /съгласно актуализиран списък от 1987г.на декларираните архитектурно-строителни паметници в гр.В./.По делото не е представена документация удостоверяваща съгласуване на обжалвания ПУП с НИПК-София. Поради неизпълнени условия характера и начина на застрояване одобрен с обжалваната заповед не съответства напълно на предвидения със Специфичните правила и норми на устройство на територията, съгласно Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми.

С оглед на посочените констатации и заключението на вещо лице,жалбата в тази част е основателна и следва да бъде уважена. Заповед № Г-52/29.03.2006г. като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора,на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски в размер на 330 лв.,на основание чл.64,ал.1 от ГПК /отм./.

Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № Г-52/29.03.2006г. на Зам.Кмета на Община В.,с която на основание предписание № 0761/21.10.2005г. на главния архитект на Община В.,чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ,пар.8 от ПР на ЗУТ,във връзкеа с чл.129,ал.2 от ЗУТ и заповед № 0399/18.02.2002г. е одобрен Подробен устройствен план „ПУП/,План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на УПИ ХVІІ-7,ХVІІІ-17,ХІХ-7-7а,ХХ-6 в кв.344 по плана на 10-ти микрорайон,така както е показано с черен,червен,син и зелен цвят на ситуацията,като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община В. да заплати на Деян А.Н.,ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 330 лв./триста и тридесет лева/,на основание чл.64,ал.1 от ГПК /отм./.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: