М О Т И В И

М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 284, по описа на Варненския Окръжен съд, за 2008 година.

Пред Варненския Окръжен Съд, като първа съдебна инстанция е било образувано наказателно производство от общ характер против подсъдимите:

1.М.Б.К., ЕГН **********

*.В.Н.А., ЕГН **********

*.Д.И.В., ЕГН **********

*.К.Б.К., ЕГН **********,както следва:

- за четиримата подсъдими (за подс.К. при условията на чл.268 ал.3 т.2 и т.3 от НПК):

- На 22 септември 2002 година в град Варна, в съучастие по между си и с Д. Благоев Бенишев,последния като подбудител, подс.М.К. – като извършител, а подсъдимите А., В. и К. – като помагачи, умишлено умъртвили македонския гражданин Орце Коруновски, като убийството е извършено предумишлено и по начин опасен за живота на мнозина, а за подс.К. – при условията на опасен рецидив – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.9 от НК, а за подс.К. – и по т.11 от НК, във връзка с чл.20 ал.2 от НК – за подс.К. и във връзка с чл.20 ал.4 от НК – за останалите трима подсъдими.

- За подсъдимите М.К. и К.К. -

За това, че на 25 септември 2002 година през ГКПП „Златарево” излязъл през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.279 ал.1 от НК.

- За подсъдимия М.К. –

На 22 септември 2002 година в град Варна, придобил и държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Цървена застава 99” калибър 9 мм с фабричен № 47040, с два броя пълнители и боеприпаси към него – 30 броя патрони, кал.9/19 мм, без да има надлежно разрешение – престъпление по чл.339 ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителя на държавното обвинение поддържа обвиненията и моли съдът да признае подсъдимите за виновни, както следва: по отношение на подсъдимия К. да произнесе присъда Доживотен затвор, без право на замяна; по отношение на подсъдимите В. и А. – да определи наказание 16 години Лишаване от свобода; а по отношение на подс.К. счита, че специалната превенция би се изпълнила с наказание „Лишаване от свобода” за срок от 17 години.

Адв.Велинов (КАК)- в качеството на защитник на подс.К., като намира, че обвиненията против клиента му са недоказани настоява той да бъде изцяло оправдан.Защитата приема, че с наличните правни способи не са били събрани безспорни доказателства, обуславящи вината и отговорността му.

Адв.Проданов и Тончев (САК)- като представители на подсъдимия А., освен че се солидаризират с позицията на техния колега, считат, че отсъстват всякакви доказателства уличаващи А., като съучастник.Молят да бъде оправдан.

Подобна е позицията и на адв.Найденов (САК), представляващ интересите на подс.В..

Подсъдимия К., спрямо когото наказателното преследване протича по реда на чл.268 ал.3 т.2 и т.3 от НПК, се представлява от адв.Люцканов.Последния прави обширен анализ на мотивите на ВАС, с които е била отменена предходната присъда, и като се позовава на пълната липса на преки и косвени доказателства, моли К. да бъде оправдан.

В предоставената им възможност да изразят за последно своето становище подсъдимите пледират в полза на невиновност.

След като се запозна с материалите по делото, изслуша възраженията на страните и обсъди същите съдът възприе за установено следното от фактическа страна:

Д. Благоев Бенишев бил българин, български гражданин, роден на 29.12.1964 в град София, не женен и осъждан за престъпление от общ характер.Притежавал бизнес в Р Македония, където често пътувал.В негова собственост се намирали игрални зали, казина и други, но Бенишев отчитал факта, че конкуренцията е силна.Част от последната, както и от сенчестия бизнес на тази държава бил македонския гражданин Орце Коруновски, между когото и Бенишев възникнал конфликт.Самия Коруновски бил добре познат, както в криминалните, така и в полицейските структури на Р Македония; той успял да си извоюва ореол на провокативна личност, която първоначално участвала в улични сбивания, по късно навлязъл в бизнеса добил гражданственост като „Рекет”; Коруновски си създал връзки и с криминалните среди на Белград (вж.л.509-510 том.ІV).Враждата му с Бенишев тлеела и се разразила през май 2001 година, когато двамата се срещнали в нощен клуб „Панорама” в град Скопие.Достигнало се до физическо стълкновение, в което надмощие взел Коруновски, благодарение на телохранителите си и използването на огнестрелно оръжие.Бешинев бил откаран в болнично заведение, където приблизително месец се възстановявал.Отчитайки присъствието на македонеца, като част от криминалните структури Бенишев, взел решение да действа по решително, т.к. в противен случай рискувал да загуби влиянието и бизнес – интересите си в Македония.Чрез познати и приятели внимателно следял всеки негов ход и в същото време планирал реванша си.Узнал за предстоящо посещение на Коруновски в Р България и преценил, че времето е дошло.Чрез подсъдимия В.А., но без да му съобщава действителните си планове през август 2002 година се запознал с подсъдимия Д.В..Бенишев и В. се знаели от преди, без обаче да се движат в едни и същи среди.Постепенно Бенишев предразположил В. и двамата създали приятелска връзка.Именно тя в началото на септември 2002 година позволила на Бенишев да се отбие в домът на подс.В. ***„Враждебна”.Обадил му се предварително, като му обяснил, че желае двамата да говорят, както и че се нуждае от помощ.Пристигайки в домът на В. му обяснил, че му е известно приятелството му със свидетеля Методи Радков И. – последния съкварталец на подс.В. и негов добър познат.Бенишев заявил също така, че е заинтересован от бизнеспартньор на И., конкретно посочил Орце Коруновски и дори поставил конкретна задача на В. – да установи контакт с Орце, чрез свидетеля И.; да узнае дали и кога през Р България ще преминава дрога, в какви камиони и чрез под какви смески.Бенишев не пропуснал да обясни също така, че разполага със значителни контакти в МВР, както и че въпросния канал за наркотици следва да бъде пресечен.Поведението му било изключително рафинирано, още повече че пропуснал да обясни личния си сблъсък с Коруновски, както и възможността да загуби бизнесът си в Македония, именно благодарение на македонеца.Подобни разговори били водени няколко пъти – на част от тях присъствали подсъдимите А. и К. без обаче да се намесват или да демонстрират заинтересованост.От своя страна Бенишев непрестанно звънял на В., обяснявал му че службите на българското МВР работят, както и че се нуждаят от информация.Подс.В., които действително се познавал добре със свидетеля Методи Радков И. започнал да се появява в неговия офис често.Обяснил му, че желае да се запознае с Орце Коруновски, като ще му отправи предложение за съвместна дейност, но едновременно с това заявил, че ще ходи и до Слънчев бряг.Свидетеля И., които не криел контактите си с Коруновски, се обадил на В. на 21 септември 2002 година около 21 часа и му обяснил, че ще се срещне с македонеца в град Варна, където последния е отседнал.Предложил му да пътуват с неговата кола, придружени от свидетеля М.Т.Ц. – служител на свидетеля И., свидетеля Д.С. – шофьор на свид.И. и самия подсъдим В..Към 00.00 часа те потеглили, но тогава свидетеля И. получил повикване на мобилния си телефон от неизвестно лице, което се представило като приятел на Коруновски.То му заявило, че е на Автогарата в град София и по молба на Коруновски заявило желание си да пътува с тях до град Варна.След известни перипетии компанията открила въпросното лице, което се представило с името Байран / или Байрам, и което се настанило в колата.Свидетеля И. носил в себе си законно притежавания си пистолет, марка „Аркус” и пистолет „ЧЗ”.По пътя били спирани често от органите на Пътна полиция, но инциденти нямало.В град Варна пристигнали около 08.00 часа на 22 септември 2002 година.Установили превозното средство в централната част на града, от където свидетеля И. осъществил телефонна връзка с Орце Коруновски.Преди пристигането на Коруновски компанията закусила в заведението „Тропс къща”, на излизането от което ги заварил и пострадалия.Всички заедно се отправили към кафе – бар „Давидоф”, където пили кафе, респективно подсъдимия В. получил възможността да осъществи контакт с Коруновски.За да оправдае присъствието си той направил бизнес предложение – търговия с фалшиви документи за самоличност, което обаче било посрещнато видимо хладно от македонеца.По – късно Коруновски, свидетеля И., свидетеля С. и Байрам / Байран се отправили към жилището наето от Коруновски, където трябвало да оставят Байрам / Байран.Тримата се върнали обратно в кафене „Давидоф”, където ги чакали подсъдимия В. и свидетеля М.Т.Ц..

Междувременно чрез подсъдимия К., Бенишев се запознал с подсъдимия М.Б.К..Без да обяснява на К. целта на запознанството и след като му било известно престъпното минало на К. (с прякор Маце) Бенишев постигнал договорка с него да умъртви Коруновски, без значение по какъв начин.За Бенишев възможността била ценна, т.к. пострадалия се намирал извън територията на Р Македония и мерките свързани със сигурността му, били повече от незначителни.В изпълнение на поставената му задача Маце се снабдил с пистолет, марка „Цървена застава” № 47040 и пристигнал във Варна заедно с компанията на Коруновски.Предварително държал да бъде информиран за придвижването на групата, за да може да осъществи задачата си.

Същия ден – 22 септември 2002 година Орце Коруновски, подсъдимия В., свидетелите С., И. и Ц., по предложение на свид.Ц. седнали в заведението „Тропс къща”, за да обядват.Часът бил около 13.30 часа когато те се настанили във вътрешното помещение.Коруновски бил с гръб към входната врата, срещу него бил разположен свидетеля И.; непосредствено до И. се намирал В. и до него свидетеля С.; свидетеля Ц. се намирал от страната на Коруновски в началото на масата.Поръчката била заплатена от В., след което компанията седнала по посочения по – горе начин.В този момент и след като ги наблюдавал, в заведението влязъл подсъдимия М.К., които до момента се задоволявал само да следи присъстващите.Придвижил се между масите и застанал в непосредствена близост до Коруновски.Насочил дулото в областта на главата и натиснал спусъка.Първия от изстрелите бил неуспешен, но втория преминал през лявата слепоочно – тилна част на главата и привел Коруновски в безпомощно състояние.Веднага след това подс.К. направил неопределен жест към свидетеля И. и бързо напуснал помещението.Шокът и ужаса в непосредствено след произведените изстрели били неописуеми.Преодолявайки ги свидетеля И. се изправил докато останалите в заведението легнали по пода.Подсъдимия В. се скрил зад гърба на И., които изкрещял на подс.К. „какво правиш?”.Насочвайки оръжието срещу него К. парализирал съпротивата му и на бегом напуснал заведението.Въпреки шока си след него се отправили свидетеля И. и свидетеля М.Т.Ц..По пътя И. се сетил, че пистолетът му е незареден и спрял, след това го предоставил на свидетеля Ц., с указанието да гони убиеца и да изчака пристигането на полицията.Самия И. се върнал в „Тропс къщата”, където направил опит да подпомогне Орце Коруновски.Заварил го да лежи на пода, облян в кръв и борещ се за живот.Живото спасителните манипулации не дали резултат, т.к. до пристигането на медицинския екип Коруновски издъхнал.

По същото време свидетеля Ц. се движил зад подсъдимия К..Двамата бягали по посока на морската градина в град Варна, при все, че Ц. действал предпазливо, помнейки, че извършителя притежава огнестрелно оръжие.Случайни минувачи го насочвали, но в една от алеите в близост до бул.”Приморски” и ул.”М.Колони” го загубил от поглед.Междувременно отклонявайки се от преследвача си подс.К. поставил пистолета и пълнителя в храсти, в близост до варненския Аквариум.Свидетеля Ц. се свързал със свидетеля И. по телефона и се върнал се обратно, за да съобщи за неуспеха си.Далеч по паническа била реакцията на подсъдимия В. – скривайки се зад гърба на свидетеля И. непосредствено след изстрелите той избягал от заведението.Започнал панически да звъни на Бенишев и на подс.А..На А. заявил, че нещата са излезли от контрол, както и че настоява той да дойде и да го транспортира с л.а. от град Варна.А. категорично му отказал, заявявайки му, че е свидетел на местопрестъпление и че следва да остане в „Тропс къщата” заедно с останалите от компанията.Все още в паника, подс.В. отказал, като отвърнал, че го е страх, както и че вече е бил убит човек.Престанал да звъни от личния си молибен телефон, но закупил фонокарта и се обадил у дома, на съпругата си.По – късно прозвънил телефона на Бенишев, които му съобщил, че подс.В.А. ***.При разговора си с А. двамата се разбрали къде ще се чакат, въпреки, че подс.А. отново помолил В. да се върне на местопрестъплението; разяснил му, че е свидетел на убийство.Около полунощ на същата дата двамата се видели и с помощта на л.а. управляван от подс.В.А., подсъдимия В. ***.

Съобразно представената в делото и не оспорена от страните Съдебно медицинска експертиза при огледа и аутопсията на Коруновски се установило входно – изходно нараняване на главата, респективно на черепа, с разкъсване на мозъчното вещество по хода на раневия канал, с кръвонасядания на мозъчното вещество.Констатирала се остра дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност – отток на мозъка и белите дробове, вдишана кръв в дихателните пътища и белите дробове и лека анемия на вътрешните органи.Причина за смъртта било несъвместимо с живота нараняване на главата и главния мозък.Описаните увреждания били резултат от изстрел с огнестрелно оръжие в областта на главата; смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.Описания раневи канал дал помощ на експертите да заключат, че входното огнестрелно нараняване е било в лявата слепоочно тилна част на главата, с посока отзад – напред, от ляво на дясно и от горе – надолу.Проектила е преминал през долната част на лява слепоочна кост, лява черепна пирамида, рикуширал е в дясно рамо на долна челюст наранявайки по пътя си голямо - мозъчно полукълбо, преминал е по десния ръб на езика и е излязъл през средата на долната устна.Коруновски не е бил алкохолно повлиян, а други механични наранявания по трупа липсвали.

Съдебно балистичната експертиза № 105 от 24.02.2002 година(вж.л.500-том.ІІІ) показала, че двете веществени доказателства № 1 и № 2 представляват гилзи калибър 9/19 предназначени за късо цевно оръжие, както и че са изстреляни от едно и също оръжие.Гилзите били изстреляни от намерения на 22.09.2002 година пистолет, марка „Цървена застава” № 47040.Двете гилзи били съхранявани по идентичен начин с гилзите на патроните иззети с пистолета.

Тройната Съдебно психиатрична експертиза на подсъдимия М.Б.К. (вж.л.45 – том.8),приета от съда и също неоспорена от страните показала, че той не е страдал и не страда от психично заболяване.Представлява „акцентуирана личност” - т.е. личност притежаваща умения да сдържа емоционалното напрежение, освободен е от стрес.Ориентира се изключително бързо от ситуациите, посредством лична активност и инициативност, но при нужда успява да изиска помощ от близки и познати.Гъвкав е в поведението си, но не е съпричастен към проблемите на други хора.Налице е емоционална резистентност. Притежава обаче лидерски качества и има потребност от създаването на силен „Аз”.Защитните му механизми включват съпротива при даването на сведения за себе си, отричане, омаловажаване и изтласкване.

Изготвената по разпореждане на предходния съдебен състав Техническа експертиза, предоставена от експерта Димо И. (вж.л.666 НОХД № 1715-05) потвърждава изнесените там факти и обстоятелства, но същевременно предоставя на съда и страните и друга информация: освен броя и времетраенето на обажданията между различните субекти, експерта посочва и възможността при претовареност на една от свързващите клетки, въпросния телефонен разговор да се поеме от друга свързваща клетка, най – често намиращата се в близост до нея.

От Съдебно Дактилоскопната експертиза, изготвена по разпореждане на предходния съдебен състав (вж.л.672 – НОХД № 1715-05) е изразено категоричното становище, че по пълнител от пистолет не е оставена годна за изследване дактилоскопна следа.

Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена на база събрания от до съдебната фаза и предходната инстанция доказателствен материал, проверен в съдебно заседание, а именно – обясненията на подсъдимите М.Б.К., В.Н.А., Д.И.В., от показанията на свидетелите Емел Реми Юсбей, Милена Никилова Никова, Зорница Здравкова Самарджиева, Веселина Красенова Москова, Марияна Тодорова Астарджиева, Галина Сашова Маринова, Васил Христов Карабельов, Милен Д. Белов, Васил Т.В., Мирослава Лозанова Петрова, Яни Б.К., М.Т.Ц., Методи Радков И., Ален Митков Хараланов, З.Г.Ц., А.Я. Кузмов, В.Б.К., Й.А.Д., А.К.А., Р.Н.П., С.Й.А., М.К.П., Висислав С.Б., Д.Г.С., Л.Е.И., К.С.С., М.А. Стойчков, на дадените от експертите по Съдебно медицинската,Съдебно психиатричната и Дактилоскопната експертизи заключения, това по Съдебно Техническата експертиза, на база на писмените доказателства и веществени такива, приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК.

Страните по делото оспорват фактическата обстановка.Така например представителя на обвинението намира, че съществуват множество и преки доказателства обуславящи вината и отговорността на всеки един от подсъдимите лица.Той настоява съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на всички подсъдими.В пледоарията си обръща внимание на проведените по между им телефонни разговори и според него това обстоятелство визира общността на умисъла в действията им.

Коренно различно е становището на защитата, според която проведените телефонни разговори не са доказателство по възведените обвинения.Според тях отсъстват всякакви – не само преки, но и косвени доказателства, обуславящи вината и отговорността на подсъдимите лица.При преценка на доказателствата ВОС прие, че са налице преки доказателства по отношение на подсъдимия М.Б.К. досежно деянията по чл.116 и чл.339 от НК, така както липсват такива относно предявените обвинения на подсъдимите А., В. и К..Едновременно с това отсъстват доказателства за вината на К. и относно деянието по чл.279 от НК.

За подсъдимия М.Б.К.:

Против подсъдимия М.Б.К. са били повдигнати три обвинения – едно по чл.116 от НК, второто по чл.279 и третото – съобразно текста на чл.339 от НК.Обективно и на база представените по делото доказателства ВОС възприе, че подсъдимия К. следва да отговаря единствено за посегателствата по чл.116 и чл.339 от НК.За да достигне до този извод съдът на първо място се позовава на дадените от страна на свидетелите М.Т.Ц. и Методи Радков И. показания, които възприема за истинни, дадени от непредубедени или заинтересовани свидетели.Самите показания дават представа за време, място и описват детайлно фактическата обстановка, без да си противоречат вътрешно, както и с останалите доказателства.Преди всичко в предходното разглеждане на наказателното делото, както и пред настоящата съдебна инстанция и двамата свидетели описват изключително подробно случилото се - приближаването на подсъдимия К., насочването на пистолета към тилната област на пострадалия, изстрелите и реакцията на самия убиец.Нещо повече – факт е, и то безспорно доказан в производството, че свидетеля И. е имал пряка видимост и се е намирал на незначително разстояние от дееца, т.е. той е имал възможността да наблюдава пряко действията му.Категоричен е в позицията си, че извършителя е М.Б.К..Не без значение е и факта, че непосредствено след изстрелите след К. е бягал свидетеля М.Т.Ц., които освен, че също е имал възможността да го наблюдава по време на деянието, е запомнил чертите му и от последвалата гонитба.Освен, че го описва подробно свидетеля Ц. съобщава и други детайли от поведението на подсъдимия, съобразени с конкретната ситуация.Така например става ясно, че подсъдимия К. е бил с шапка, която веднага след като напуснал заведението свалил, в опита си да се слее с тълпата.Гонитбата, която е продължила приблизително половин час е дала възможност на свидетеля Ц. препотвърди и запамети физическите данни на К. и лицевите му особености.Техните показания не биха могли да бъдат разколебани и от предоставените от страна на свидетеля К.С.С..Без да упоменава нищо конкретно този свидетел по скоро създава впечатление за информираност, отколкото да притежава такава.Не става ясно в какво точно се е изразявал натиска от страна на полицейските служби и дали въобще е имало такъв, както и по отношение на какво спрямо свид.Ц..И тези показания често се характеризират със словореда „не знам” и / или „не помня”.Ето защо не са налице доводи на база на които ВОС би могъл да заключи, че въпросните лица – М.Т.Ц. и Методи Радков И., са предубедени и / или заинтересовани по делото – напротив по горните причини цени показанията им като истинни и годни да разкрият фактическата обстановка.

Следващия детайл от престъпното посегателство по чл.116 от НК се корени в установените на до съдебната фаза обективни находки.Касае се за Доброволно предадения от страна на свидетеля В.С.Б. един брой мобилен апарат, марка „Сименс А 35” тъмно син на цвят, с ИМЕИ 350019355223807, както и показанията му, че същия му е бил предоставен от страна на свидетелката Мирослава Лозанова Петрова, бивша съпруга на подс.К..Предварителното разследване, а и изготвената от експерта И. Техническа експертиза показали, че именно от него е била активирана SIM – картата с № 098 356 082, обозначена в разследването като „Х” или още „К. -2”.В тази връзка съдът цени показанията на свидетеля Б. като истинни, съответстващи на фактическата обстановка и непротиворечиви с останалите доказателства.

Ако се отнася непредубедено към тях обаче съдът не дава вяра в показанията на свидетелката Мирослава Лозанова Петрова – бивша Крумова.На първо място тези показания са вътрешно противоречиви, не съдържат информация за годен анализ и най – често завършват с думите „не помня” и „не зная”.Така например е повече от ясно, че мобилния телефон се е озовал в домът на свидетеля В.С.Б. предоставен му именно от страна на свид.Петрова.Това обстоятелство, съпоставено с проследените и проведени разговори между подсъдимите лица, настоящата инстанция цени като особено значим за обвинението факт.Те доказват, че въпросното мобилно устройство е било във владение на подсъдимия К., както че в един по – късен етап е било предоставено на свидетеля Б. именно от страна на свид.Мирослава Петрова - бивша съпруга на подс.К..

Друг факт, мотивиращ съда да признае подсъдимия К. за виновен относно деянието по чл.116 от НК е липсата на значимо и достоверно защитно алиби. Разпитаните пред съда свидетели, в лицето на Р.Н.П. и А.К.А. не дават достоверни показания.Според двамата на въпросната дата – 22 септември 2002 година той се е намирал в село Дивотино, община Перник, където е бил подпомаган в дейността си от тяхна страна и с които е присъствал на помен.Свидетелите са категорични във възприятията си, без да могат да обяснят селективността на тези свои спомени.Двамата не помнят какво са правили на въпросната дата - 22 септември през различните години, но пък за сметка на това споменът им за същата през 2002 година е категоричен.Съдът не дава вяра в показанията на въпросните лица възприемайки ги като предубедени и явно произтичащи от близкото приятелство, което свидетелите имат с подсъдимия М.Б.К..Освен селективността на техните спомени, съдът приема, че техните показания са изолирани от останалите доказателства и им противоречат.Нещо повече – факт е че свидетеля П. няма спомен за датата на раждане на своя собствен баща, но пък за сметка на това притежава ясен спомен именно от датата 22 септември 2002 година.На база на изложеното и като възприе техните показания за неистинни съдът взе решение да не ги кредитира.

Съдът приема, че с действията си подсъдимия М.Б.К. е причинил смъртта на Орце Коруновски.Съобразно огледния протокол и изготвената СМЕ е видно, че причина за смъртта е несъвместимо с живота прострелване в областта на главата.Фактическите действия на подсъдимия обективирани в наличните доказателства показват наличието на квалифициращия елемент „опасен за живота на мнозина”.С действията си подс.К. е допуснал да застраши и живота на множество други граждани, използвайки огнестрелно оръжие в заведение за обществено хранене, в пиков за клиентите момент.Факт е, че единия от куршумите е рекуширал в опасна близост до подсъдимия В..

Деянието е извършено и с изискуемия „предумисъл”.Извършването на престъплението е било възложено от страна на Д. Бенишев, които отлично е познавал възможностите и криминалното минало на подс.К..Последния от своя страна е имал шанса да се подготви в една спокойна обстановка, да обмисли действията си и в удобния момент, инструктиран от страна на Бенишев, да действа мълниеносно.Времето на убийството е било избрано не случайно, не само поради факта че е бил единствения удобен момент, но и защото създадената след това суматоха е позволила на подс.К. да се укрие и изплъзне от своя преследвач и от полицията.

Съдът приема, за доказана и квалификация по текста на чл.116 ал.1 т.11 (до Дв.бр.92-2002 год.) от НК или „опасен рецидив”.Предпоставките за приложението на този текст от наказателния закон обуславят наличното свидетелство за съдимост на подс.К., от което е видно, че с присъда по НОХД № 291/1998 година подс.К. е бил признат за виновен и осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.Бил е освободен условно предсрочно с определение на съда от 03.06.2002 година с остатък от Четири години, Десет месеца и Два дни, и му е определен изпитателен срок от Три години.Горното определя приложимостта на чл.29 ал.1 б.”А” от НК.

След като взе решение да признае подсъдимия К. за виновен досежно деянието по чл.116 от НК, ВОС го намери за виновен и в обвинението по чл.339 от НК – в това, че на 22 септември 2002 година в град Варна, придобил и държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Цървена застава 99” калибър 9 мм с фабричен № 47040, с два броя пълнители и боеприпаси към него – 30 броя патрони, кал.9/19 мм, без да има надлежно разрешение.И този извод почива на твърдо установени доказателства, към които освен показанията на свидетелите Ц. и И., спадат огледния протокол, Съдебно балистичната експертиза и Съдебно медицинската експертиза.Съобразно установеното изстрелите в заведението и последвалото преследване, са приключили в близост до Морската градина на град Варна, конкретно до Аквариума на града.Съответно на огледния протокол в храсти близки до него, е било установено и оръжието на престъплението -„Цървена застава 99” калибър 9 мм с фабричен № 47040, с два броя пълнители и боеприпаси към него – 30 броя патрони, кал.9/19 мм.Съдебно балистичната експертиза показва, че именно това е оръжието, с което са били произведени изстрелите в заведението „Тропс къща”; Дактилоскопията дава основание да се приеме, че по него не са били установени годни за идентификация следи, а съдебно медицинската експертиза обръща внимание, че смъртта на Коруновски е настъпила в резултат на прострелване.

За да достигне до този извод, съдът прие и се позовава на приложените по делото писменни и гласни доказателства и доказателствени средства.В хода на съдебното следствие бе установено, че подсъдимия е придобил и държал боен пистолет и с два броя пълнители и боеприпаси към него – 30 броя патрони, кал.9/19 мм, без за целта да има надлежно разрешение, което се изисква по Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и Правилиника за неговото прилагане.Изпълнителното деяние е включвало две форми - тази на придобиването и тази на държането, и те са били реализирани, без за целта подсъдимия да е разполагал с разрешение.ЗКВВООБ, в Раздел II конкретно е указал реда за придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия, като същевременно е дал и определение на понятието "огнестрелно оръжие".Реда за придобиването е определен в разпоредбата на чл.14 от Закона и касае ползването за охрана, самоохрана, ловни, спортни, културни и други цели, за определен срок.Издадените и получени разрешения биха могли да се използват само и единственно от лицата, на които са били предоставени, а закона не позволява тяхното преотстъпване.Съобразно приложените по делото доказателства подсъдимия не е разполагал с разрешение по смисъла на чл.7 от закона, нарочно издадено от местните органи на МВР, което да позволи придобиването и държането на огнестрелно оръжие, каквото е пистолет „ЧЗ”.Иззетото оръжие е огнестрелно, защото по своята същност то е технически уред, които чрез използване на енегрия на взривни вещества може да изхвърли ТВЪРД ПРЕДМЕТ.Той е огнестрелно оръжие и защото тази му характеристика бива потвърдена от изготвената в с.з. Съдебно Балистична експертиза, от която е видно че изследвания пистолет е технически изправен и годен за произведе изстрел, нещо повече - той е именно устройство, което позволява изстрелването чрез взривни вещества на твърди предмети и с него е било реализирано убийството на македонския гражданин Орце Коруновски.Било е установено и изхвърлено от подсъдимия и иззето от органите на реда.Деянието е реализирано от К. при наличието на пряк умисъл, еднократно и без да притежава необходимото за това разрешение.Следва да се отчете в тежест на подсъдимия и факта, че с незаконно държаното от него оръжие е осъществил едно от най – тежките престъпления, предвидени в НК на РБ, а именно това по чл.116 от НК.

Продължавайки с анализа на приложените по делото доказателства съдът прецени, че не съществуват доказателства, които да обосноват наказателната отговорност на подс.К. относно деянието по чл.279 от НК.В съответствие със събраните доказателства е видно, че съдебната фаза на процеса е претърпяла коренна разлика от разкритото в до съдебното производство.Показанията на свидетеля З.Г.Ц. са изчерпателни и не разкриват факти, даващи основание за определяне на наказание по този текст от НК.Изминалия период от време и най – вече обстоятелството, че тези обяснения не са били депозирани пред съдия от ВОС, не дават възможност за прочита им, обуславят и приложението на чл.304 от НПК.Действително изводът се налага и предвид обстоятелството, че свидетеля Яни Б.К. - брат на подсъдимия К. се възползва от правото си по реда на чл.119 от НПК и отказа да предостави показания.Следователно съдът приема, че макар и да съществуват съмнения, те не са доказани със средствата на НПК.През границата на страната е преминало лице, посочено с имена Яни Б.К., но не е ясно дали това е бил подсъдимия или неговия брат или трето лице.

За подсъдимите В.Н.А., Д.В. и К.К.:

Против подсъдимия А. обвинението включва едно деяние и по чл.116 вр.чл.20 ал.4 от НК.На база на приложените доказателства ВОС прецени, че съществуващите не са достатъчни да обосноват осъдителна присъда.

Видно от материалите по делото е, че подсъдимия А. е присъствал на един или два разговора между подсъдимия В. и Д. Бенишев.Той също е останал с впечатление, че Бенишев търси подкрепа, с цел пресичане канал за накротични вещества организиран и воден от Орце Коруновски.Намесата му по конкретното наказателно производство се е свеждала до транспортирането на подс.В. ***, по негово настояване и молба; след като е направил опит да вразуми последния и му укаже, че е свидетел на брутално убийство, което само по себе си означава, че следва да остане на местопрестъплението.

Доказано е с наличните процесуални способи, че на въпросната дата подс.А. се е намирал заедно с лицето Д. ***, където е следвало да търси помещение за организирания си бизнес.Не са налице каквито и да било доказателства, които да свързват А. с престъплението, което той не притежава и мотив да извърши и/или подпомогне.Вярно, че е осъществявал множество телефонни обаждания с подс.В. и останалите лица, но в случая съдът намира, че поради липса на доказателства прокуратурата изрично и твърде подчертано абсолютизира въпросните.Отразеното в ОА, че подсъдимия А. е извършил действия, подпомагащи прекия извършител на деянието не се споделя от съда.Съдът приема, а страните не оспорват това, че на 21 септември 2002 година подсъдимия А. и лицето Д. Бенишев са резервирали стаи № 406 и № 407 в хотел „България”, в град Бургас (вж.л.378 и сл. том.ІІІ).Целта посещението им била свързана с бизнес интереси – конкретно установяване на помещение за хазартни игри.В тази връзка ВОС се позовава и на предоставените от страна на свидетеля Кузмов свидетелски показания, които потвърждават защитното алиби на подсъдимия.Престоят им там продължил до 23 септември 2002 година, когато двамата са освободили наетите в хотела стаи.Настоящата инстанция не споделя извода на прокуратурата, че транспортирането на подсъдимия В. *** е „помагаческа дейност” по смисъла на закона.Действително подс.А. е бил известен за смъртта на македонския гражданин, но и той и подс.В. признават, че именно А. е уговарял В. да остане на местопрестъплението, както и че шокът, паниката и най – вече приятелските чувства между двамата са били движещата сила, принудила А. да извърши транспортирането.Не без значение е и факта, че подсъдимия А. не е познавал Орце Коруновски, нямал е бизнес или лични отношения с него, практически е нямал мотив да стори или подпомогне подобни действия.Дава подробни, ясни и точни обяснения за присъствието си в град Бургас, най – вече за причината за това посещение, потвърдено от страна на свидетеля Кузмов.Отсъстват доказателства, на база на които да се направи съждение, че А. е издирил извършителите; че е внедрил В. в групата на свидетеля Методи Радков И.; че е знаел за плановете на Бенишев и най - вече, че реално е подпомогнал последния да реализира убийството на пострадалия.Действията му не се характеризират с умисъл, задължителен и изискуем за реализирането на вмененото му във вина престъпление.

От своя страна подсъдимия Д.И.В. се явява една от централните фигури в процеса.По отношение на същия съдът приема, а не се оспорва и от страните, че именно по поръчка на Д. Бенишев и използвайки приятелството си със свидетеля Методи И. той е проникнал в групата му, разузнал е факти, касаещи македонеца и е предавал същите на Бенишев.Д.В. е получил задача да се приближи максимално до Орце Коруновски, за да успее да проучи канал за пренос на забранени вещества (наркотици), като е приемал, че връзките на Бенишев в полицейските служби на Р България ще преустановят този порочен бизнес.Страните не спорят, а съдът приема за установено, че по инициатива на Бенишев подс.В. е проявил желание да бъде включен в пътуването до град Варна, където е бил позициониран Орце Коруновски.Също той е осъществил запознанство с него и е станал пряк свидетел на смъртта му.Подс.В. е провел множество и различни разговори с всеки един от подсъдимите лица, но няколко детайла следва да се подчертаят и те са конкретно свързани с липсата на умисъл да подпомогне убиеца.На първо място съсредоточаването на усилия от страна на подс.В. да проникне в групата на свид.И. е имало превантивен характер – на същия е било обяснено, че се става въпрос за разкриването на канал за пренос на наркотични вещества или поне липсват доказателства за противното; обясненията на Бенишев са включвали също така и факти, според които полицейските служби на Р България са проследявали Коруновски и са били готови да се намесят в случай на нужда.На следващо място детайлната справка за проведените от страна на В. телефонни разговори включва такива с всеки един член на компанията (вж.том.4 – л.518) като преди убийството той е нямал възможност да предупреди къде ще бъде Коруновски, т.к. идеята за обяд в „Тропс къщата” е била дадена спонтанно именно от свидетеля М.Т.Ц. и приета от останалите в много кратък период от време.През посочения отрязък от време от 12.45 часа до 14.15 часа (когато е реализирано убийството) подс.В. не е осъществил каквито и да било телефонни разговори.А самото убийство е било извършено максимум 10 минути след пристигането на всички в заведението и избора на маса, храна и напитки.Този факт, които сам по себе си отхвърля идеята за умисъла се подкрепя и от друго обстоятелство.Непосредствено след проехтяването на изстрелите и бягството на подс.К. от местопрестъплението, същото е било напуснато и от подс.В..Паническото му обаждане към мобилния телефон на подс.А., неподправената паника и шок от станалото, също са основание да се приеме, че той не е бил посветен в плана на Д. Бенишев, включващ и убийство.Трудно е за нормалната човешка психика да приеме, че подс.В. е следвало да остане на местопрестъплението, ако е бил уведомен за онова, което ще последва.Ето защо настоящата инстанция приема, че действията на подс.В. не се характеризират с умисъл за подпомагане на физическия убиец.Т.е. деянието му субективно несъставомерно.

За последния от подсъдимите К.Б.К., с прозвището „Каро”, съдът приема, че е близък познат на подсъдимия М.Б.К..В съответствие с приложените по делото документи тяхното познанство е датирало отдавна и същевременно двамата са поддържали приятелски отношения.Видно от приложената по делото справка (вж.том.ІV – л.567), е че те са участвали в извършването на престъпни посегателства от общ характер.Именно чрез него Бенишев се е добрал до физическия извършител, проучвайки внимателно възможностите и криминалното минало на К..Липсват обаче доказателства, че К. е бил посветен в плана на Бенишев, включващ физическото ликвидиране на Орце Коруновски.Самия К. също е нямал мотив за реализира подобно посегателство, още повече, че не е имал допирни точки с пострадалия, нито в бизнес, нито в личен план.Всъщност поведението на Д. Бенишев е било изключително рафинирано, т.к. никой от приближените му не е разполагал с пълния обем информация, способна да го доведе до действителните му намерения.Такава е имал единствено подс.М.К., които именно благодарение на мобилната си връзка с Бенишев е получавал информация за местонахождението и престоя на Коруновски, и компания.Бенишев е получавал такава за придвижването на групата и водените в нея разговори от подсъдимия В. и от своя страна е препредавал тази информация на подс.К..Доказателствата по отношение на подс.К. са свързани единствено с познанството му с физическия извършител, категорично е било установено, че същия се е намирал в град Поморие и град Ахелой, където е бил в компанията на Бенишев и подс.А.,*** – съобразно установеното от телефонните разпечатки.

Подобно на подсъдимия К. и в този случай не съществуват доказателства, че подсъдимия К. е напуснал страната без разрешението на органите призвани да бдят за това.В тази връзка съдът се позовава на показанията / или по скоро на отказа на свидетеля В.Б.К. – брат на подс.К.К., да свидетелства.Следователно не е ясно дали лицето напуснало границата на Р България е бил подсъдимия или неговия брат.Не са ангажирани от страна на прокуратурата допълнително доказателства в тази насока, поради което и съдът приема обвинението за недоказано.Едновременно с това са изчерпани и процесуалните способи за установяване на престъпното поведение по този обвинителен текст.Ето защо ВОС оправда подсъдимия К., както за деянието по чл.116 вр.чл.20 ал.4 от НК, така и по текста на чл.279 от НК.

Продължавайки с аналази на доказателствата ВОС намира, че схващането на защитата е правилно - подбудителят и помагачът могат да отговарят по чл. 116, във връзка с чл. 20, ал. 4 НК, когото умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя да умъртви жертвата.Не само прекият убиец, т.е. извършителят, носи такава отговорност, а и лицата подбудили и / или подпомогнали деянието.Както бе посочено по – горе обаче не са налице безспорни доказателства, от които да се отсъди, че подсъдимите В., А. и К. подпомогнали подс.К..Не е установено да са давали идеи как Коруновски да бъде убит, нито са сочили как и къде да стане това.Единственно Бенишев е ръководил процеса на самото убийство.Не съществува и фигурата на т.нар. „последващ помагач” – подобна конструкция българското наказателно право не познава; нито познава фигурата на „помагач на помагача” най – вече по отношение на подсъдимия А..

К., А. и В. не са и интелектуални помагачи, защото такъв в едно убийство е този, който чрез даване на съвети, разясняване начина на действие и обстановката и особеностите в характера и психиката на жертвата и чрез окуражаване на извършителя го е улеснил в извършване на престъплението.Не са констатирани подобни действия от тяхна страна, което прави обвиненията несъставомерни, както от обективна, така и от субективна страна.За да е налице помагачество към дадено престъпление, необходимо е дейността на помагача да предшествува или съпътствува изпълнителното деяние на непосредствения извършител.Безспорно се доказа, че присъствието на подсъдимия А. *** е имало обективни причини от бизнес характер, както и че отсъствието от страна на подс.В. не е лишено от разумен отговор.

Относно проведените телефонни разговори и изготвената Съдебно техническа експертиза:

Още входа на до съдебното производство са били събрани доказателства, че подсъдимите лица са провели многократни телефонни разговори (вж.л.515 – том.ІV).Тези констатации бяха потвърдени от изготвената по разпореждане на съда Съдебно техническа експертиза – възприета от предходния съдебен състав и инкорпорирана от настоящия.Съобразно писмените доказателства е видно, че подсъдимите лица са осъществявали телефонни разговори, в различни съотношения считано от 02.09.2002 година.Тези обстоятелства обаче не следва да се абсолютизират още повече, че всеки един от подсъдимите нито отрича да познава, нито да е разговарял с останалите.Всъщност съществуват два детайла, на които е редно да се обърне засилено внимание.Факта на осъществените разговори сам по себе си не е толкова съществен, освен ако прокуратурата не разполага с естеството на самите разговори т.е. с тяхното съдържание.Т.к. това не е така и лишени от възможността да установим какво точно да разговаряли подсъдимите, се явява обстоятелство, което съдът възприема негативно за самото обвинение.На следващо място самата Съдебно техническа експертиза посочва и друг факт, също в ущърб на обвинението.Възприето е, че телефонните клетки от които да реализирани телефонните разговори притежават една съществена особеност.В случай на пренатовареност и множество поети клиенти на съответния оператор, въпросните технически съоръжения разполагат с възможността автоматично да пренасочат разговора към друга, най – близката телефонна клетка.Следователно определянето на маршрута на всеки един от подсъдимите търпи корекции и предвид заявеното от експерта практически се оказва неустановим.Ето защо ВОС приема, че макар и доказателство, при това пораждащо съмнение в поведението на всички подсъдими, то не следва да се абсолютизира.Друго негативно обстоятелство е и смъртта на поръчителя на престъплението Д. Благоев Бенишев (том.ІІ –л.83), които е прекъснал връзките между всички подсъдими, бидейки централна фигура в този процес.Манипулативно и рафинирано той е съобщавал части информация на всеки един от подсъдимите, без да се притеснява да смесва истина и лъжи, но единствено подс.К. е знаел какви ще бъдат последиците от този план.

На тази база и в тази връзка съдът приема, че реализираните СРС не дават представа за случилото се, явяват се безполезни и съставляват „надхитряне” между полиция и подсъдими лица.В никоя от проведените беседи не се разкриват факти, имена и / или обстоятелства, годни да послужат като база за адекватен извод.

Ето защо и предвид горното съдът ОПРАВДА изцяло подсъдимите А., В. и К., и прие, че разполага с доказателства против подс.К. за деянията по чл.116 и по чл.339 от НК, оправдавайки последния за деянието по чл.279 от НК.

По отношение на наказанието на подс.М.Б.К.:

Подсъдимия М.Б.К. притежава висока степен на обществена опасност, в подкрепа на което говорят представените по делото характеристични данни за него: доминантен тип личност, без предразсъдъци или задръжки, същия обичайно пренебрегва желанията или интересите на околните, безпардонен и интровертен. Личността на подсъдимия е затворена и обърната към своя вътрешен свят, което предопределя нестандартното му мислене и поведение.Склонен е към агресия и негативизъм, както и към антисоциални прояви. Деянията осъществени от подсъдимия се характеризират с висока степен на опасност.Налице е едно от най – тежките престъпления, особено укорими и наказуеми в българското наказателно право – това по чл.116 от НК.

От друга страна събраните в хода на до съдебното производство данни за личността на подсъдимия К. (вж.л.556 – том.ІV) се оборват от представените в с.з. справки.Съобразно последните (вж.л.126-128 НОХД 284-08)е че липсва предходно осъждане по чл.116 от НК, сл.дело № 152/1995 година по описа на СОСлС е било прекратено поради недоказаност на деянието, но и наличие на висящо производство по чл.198 от НК.

Извършеното убийство на Орце Коруновски само по себе си определя и личността на дееца, свидетелства за нея и я привежда в унисон с изготвеното спрямо подс.М.Б.К. Съдебно психиатрично заключение – безпардонен, саможив, с впечатляваща психика и лидерски амбиции.На тази база съдът отчита, че обществената му опасност в конкретния случай е висока. Правилното тълкуване на закона дава основание да се приеме, че при определяне на наказанието следва да се обсъдят и вземат пред вид установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, защото само в такъв случай може да се определи справедливо наказание.Данните по делото сочат, че подсъдимият въпреки санкционирането му не се е поправил и превъзпитал, поради което и наложително е да изтърпи определеното му наказание, за да се постигнат целите, указани в чл.36 от НК.Съдът не констатира каквито и да било смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха могли да обусловят смекчен режим на наказателна репресия.

Съгласно чл.54 НК при определяне на наказанието се вземат пред вид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.А това значи, че при определяне на наказанието следва да се съобразят, обстоятелствата, които характеризират конкретната тежест на извършените престъпления и личността на подсъдимия.Обществената опасност на деянията в конкретния случай е висока.От друга страна, висока е и обществената опасност на подсъдимия, който е извършил едно от най-тежките престъпления против живота на гражданите.Ето защо, като го призна за виновен, съдът определи следните наказания:

1.За деянието по чл.116 ал.1 т.6 т.9 и т.11 от НК – ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, които на основание чл.127 Б от ЗИН да изтърпи при първоначален Специален затворнически режим.

2.За деянието по чл.339 от НК – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, при първоначален общ затворнически режим, на основание чл.46 от ЗИН.

На основание чл.23 от НК съдът определи да се изтърпи най – тежкото от така наложените наказания, а именно наказанието „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР„, при първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ, на основание чл.127 Б от ЗИН.По този начин, с това наказание и като прилага нормата на чл.54 от НК, ще бъдат изпълнени целите, както на индивидуалната, така и на генералната превенция.Явно, e че подсъдимия следва да бъде изолиран от обществото.

Съдът възложи върху подсъдимия К. извършените съдебно деловодни разноски в размер на 790 (седемстотин и деветдесет) лева, в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК.

Съдът разпореди веществените доказателства по делото (детайлно упоменати в диспозитива към присъдата) да бъдат унищожени, а процесния пистолет „ЧЗ” да бъде отнет в полза на държавата.

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН – СЪДИЯ: