Р Е
Ш Е Н
И Е
№_____________
гр.Варна, 08.12.2008г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на осми декември през две
хиляди и осма година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: А.К.
Д.С.-*** разгледа докладваното
от съдия М.Х. в.г.д.№2492 по описа за 2007г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл. 435 от ГПК.
Образувано
е по жалба на
„Е.ОН – България Продажби” АД, гр. Варна, чрез пълномощника си А. Цветкова,
срещу действията на държавен съдебен изпълнител по изп.дело
№20083110402073/2008г., ІІІ р-н на СИС
при ВРС, обективирани в постановление от 06.10.2008г. за прекратяване на
производството, на основание чл.433 вр. чл.519 от ГПК.
В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител не е следвало да образува
изпълнително производство, ако е счел, че длъжникът е „държавно учреждение” по
смисъла на ГПК. Твърди се, че след образуване на изпълнението е недопустимо
прекратяването му на основание чл.519 от ГПК, тъй като посоченият текст
определя единствено начина, по който се провежда изпълнението срещу държавни
учреждения. Сочи се още, че длъжникът по изпълнението не е държавно учреждение,
тъй като същото съставя и изпълнява самостоятелен бюджет, в който се включват
приходи както от републиканския бюджет, така и собствени приходи. Претендира се
отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото за продължаване на
изпълнителните действия.
Въззиваемата
страна Медицински университет „Проф. Д-р „Параскев Иванов
Стоянов”, гр. Варна, чрез пълномощника си адв. М., с писмено възражение в срока
по чл.436, ал.3 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че по
изпълнителното дело е представено удостоверение за актуалното състояние на
длъжника, в което е посочено, че финансирането на учреждението е 100% от
републиканстия бюджет и същото е 100% държавна собственост. Предвид изложеното
и доколкото разпоредбата на чл.519 от ГПК предвижда, че парични вземания срещу
държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им,
постановлението на държавния съдебен изпълнител е правилно и законосъобразно.
По
реда на чл. 436, ал.3
от ГПК по настоящото дело са приложени писмени обяснения на държавния
съдебен
изпълнител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съобразно приложимия закон и по вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна, следното:
След
извършена служебна справка с изп.дело №2073/2008г. на
държавен съдебен изпълнител, ІІІ район , СИС при ВРС, заверено копие от което е
приложено по настоящото дело, съдът установи, че същото е образувано по молба
на „Е.ОН – България продажби” АД, гр. Варна, за привеждане в изпълнение на
изпълнителен лист, издаден по ч.г.д.№1679/2008г. по описа на ВРС, ХІ състав, с
който Медицински университет – Варна „Про. Д-р Параскев Ив. Стоянов”, гр. Варна
е осъден да заплати на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна сумата от
33853,55лв., представляваща стойност на консумирана и незаплатена ел. енергия
за периода от 31.07.2007г. до 31.01.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на молбата 27.02.2008г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1047,57лв., представляваща
сбора от обезщетенията за забава от момента на изпадането на длъжника в нея за
всяко едно от неизвършените месечни плащания, считано от 08.08.2007г. до
27.02.2008г., както и сумата от 698,02лв., представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.237, б.”к” от ГПК /отм./ вр. чл.107 от ЗЕ.
Към молбата е приложено удостоверение за актуално състояние
на Медицински университет – Варна „Про. Д-р Параскев Ив. Стоянов”, гр. Варна, в
което е посочено, че собственик на същия е държавата и източниците за
финансиране са 100% от Републиканския бюджет.
На длъжника е била изпратена призовка за доброволно
изпълнение, получена на 19.08.2008г.
С постановление от 06.10.2008г. изпълнително дело
№2073/2008г., ІІІ район, по описа на СИС при ВРС е било прекратено, на
основание чл.433 във вр. с чл. 519 от ГПК.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните изводи:
Жалбата
е подадена в определения от чл.436 от ГПК срок, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.519 от
ГПК е недопустимо да се провежда изпълнение за парични вземания срещу държавни
учреждения, поради което съдът намира, че при образуване на изпълнително
производство, в посочения случай, същото следва да бъде прекратено като
недопустимо, независимо от липсата на изрично предвидено основание в чл. 433 от
ГПК. Предвид изложеното, за да направи преценка за законосъобразност на
обжалваното постановление, съдът следва да се произнесе дали длъжникът по
изпълнението е „държавно учреждение” по смисъла на чл.519 от ГПК.
За
да бъде едно учреждение държавно е необходимо бюджетът му да се приема от
Народното събрание, както и приходите му да са изцяло от държавния бюджет.
Действително в представеното пред съдебния изпълнител удостоверение за актуално
състояние на Медицински университет – Варна „Проф. Д-р Параскев Ив. Стоянов”,
гр. Варна е посочено, че собственик на същия е държавата и източниците за
финансиране са 100% от Републиканския бюджет, но съобразно чл. 90, ал.3 от ЗВО
в бюджета на учебните заведения постъпват и приходи от финансови помощи и
собствени приходи от такси за кандидатстване, административни услуги,
научноизследователска дейност и други. От друга страна съобразно чл.1 на Закона
за държавния бюджет за 2008г. Народното събрание определя размера на приходната
и разходната част на държавните органи, министерства и ведомства, като
последните отделят от определената им приходна част трансфери за подчинените им
структури, като в Приложение №1 са определени конкретните размери, които
Министерство на образованието и науката и Министерство на отбраната отпускат на
висшите училища и БАН.
С
оглед на горното, и доколкото бюджета на Медицински университет – Варна „Проф.
Д-р Параскев Ив. Стоянов”, гр. Варна, не се приема от Народното събрание и
същия има възможност да реализира и собствени приходи, съдът счита, че
длъжникът по изпълнението не е „държавно учреждение” по смисъла на чл.519 от
ГПК, поради което не са налице пречки за образуване срещу него на изпълнителни
дела за парични суми, като изпълнението следва да бъде извършвано по реда на
чл.520 от ГПК, а именно само срещу имущество негова частна собственост.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното действие, с което е
прекратено производството по изпълнителното дело следва да бъде отменено, а
делото върнато за продължаване на изпълнителното производство по посочения ред.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ действията на държавен съдебен
изпълнител по изп.дело №20083110402073/2008г., ІІІ район , СИС при ВРС,
обективирани в постановление от 06.10.2008г. за прекратяване на производството,
на основание чл.433 вр. чл.519 от ГПК, на основание
чл.435 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от ГПК.
Копие от решението да
се изпрати за сведение И ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдия-изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: