МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1591 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2008 ГОДИНА

На 17.09.2008 год. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 114, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите К.А.А. и Б.Б.Т., за извършени от тех престъпления от общ характер, наказуеми по чл.343, ал.1, б.В от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подс. А. ***, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Ж5 1400" с рег.№ В5176КВ нарушил правилата за движение - чл. 39 от ЗДвП /Завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра/, и по непредпазливост причинил смъртта на Иван Т.И..

По отношение на подс.Т. повдигнатото обвинение е за това, че на 19.12.2007 год. в гр. Девня, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80" с рег.№ В 5734СС нарушил правилата за движение - чл. 65 от ЗДвП /При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре/, и по непредпазливост причинил смъртта на Иван Т. ***. подсъдимите изразяват съжаление за случилото се, молят за минимално наказание.

В с.з. е направено искане от страна на защитата за приложение на разпоредбата на чл.371, т.2 НПК, като производството по делото премине по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като подсъдимия признава всички факти, отразено в обвинителния акт.

В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да се определи наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, както и комулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС”, като съобрази обстоятелството, че е задължително приложението на чл.55 НК.

По делото като частни обвинители са конституирани наследниците на починалия – неговата съпруга Е. Миринова И. и синовете му Т.И.И. и М.И.И.. Процесуалният им представител моли за справедливо наказание в рамките на предвиденото от закона.

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

На 19.12.2007 год. около 07,10 часа подсъдимият К.А. управлявал леко товарен автомобил „Пежо" с ДК № В 51-76 KB. В автомобила се возел и свидетелят С.А. – негов син и колега на последния. А. се движел по крайезерния път Девня - Варна в посока към гр. Варна. Пътното платно било двупосочно разделено с прекъсната осева линия. А. спрял МПС на автобусна спирка -Агрополихим вдясно по пътя в посока към гр.Варна, за да слезе неговият колега. В този момент зад лекотоварния автомобил, на автобусната спирка, спрял автобус, който ограничавал видимостта на А. назад и в ляво от него.

По същото време по крайезерния път се движел и подс.Б.Т., който управлявал лек автомобил "Ауди 80" с ДК № В 57-34СС в същата посока от гр. Девня към гр. Варна със скорост около 90-100 км/ч. /ATE л.48/. В автомобила до водача на предната седалка се возел свидетеля Т.И., а зад последния неговия баща, пострадалия Иван Т.И.. В момента, в който преминавали край автобусната спирка, подс.А. предприел маневра завиване в обратна посока към гр. Девня от дясно на ляво на пътя въпреки липсата на видимост от габаритите на спрелия автобус зад управляваното от него МПС. При извършване на тази неправомерна маневра лекотоварния автомобил управляван от А. се блъснал с предната си лява част в страничната дясна част на лекия автомобил „"Ауди", управляван от Б.Т., който по същото време предприел маневра заобикаляне на спрелия на спирката автобус с горепосочената скорост на движение. След удара лекия автомобил „Ауди" се завъртял по посока на часовниковата стрелка и преустановил движението си в насрещното платно по посока на гр.Девня. Лекотоварния автомобил спрял на банкета в дясно от същото платно към гр. Девня.

В резултат на ПТП возещият се на задната седалка на лекия автомобил „Ауди" - пострадалият Иван И. получил травматични увреждания в следствие, на които починал.

По делото е назначена СМЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентна и от заключението на същата се установява съчетана травма, изразяваща се в черепно-мозъчна травма: кръвонасядане на меките черепни обвивки , многофрагментно счупване на костите на черепа, разкъсване на мозъчните обвивки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсване и размачкване на мозъка двустранно челно, контузия в коровата част на левия тилен дял на мозъка, аспирация на кръв, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и ожулвания по лицето и главата; гръдна травма:контузия на десния дял дроб и кръвонасядане в корена му, счупване на ребра в дясно по две фрактурни линии, с околно кръвонасядане на мускулатурата.

Причината за смъртта на И. е съчетана травма, изразяваща се с гореизброените признаци, вследствие на която са настъпили несъвместими с живота увреждания на тялото в областта на главата и гръдния кош. Смъртта е била неизбежна и е настъпила за много кратко време.

Всички увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи, тъпоръбести и остри предмети и могат да бъдат получени при травма вътре в автомобила по времето когато е станало пътно транспортното произшествие.

Всички описани по- горе травматични увреждания по тялото са с признаци на прижизненост.

По делото е назначена и АТЕ, от заключението на която се установява, че двата автомобила преди ПТП са се движили в посока към гр. Варна, а в момента на възникването на ПТП товарния автомобил „Пежо" е извършвал маневра „обратен завой" отдясно наляво и е препречил пътя на лекия автомобил.

Скоростите на двата автомобила не могат да бъдат пресметнати, поради липса на изходни данни. Експертно, товарния автомобил е имал около 10-15 км/ч средна скорост, а лекия автомобил не по - ниска от 90-100 км/ч.

Водачът на лекия автомобил „Ауди" е предприел маневра „заобикаляне" на спрелия неустановен автобус и се е отдалечил наляво до преминаване около средата на насрещната пътна лента, но въпреки това срещата е извършена. Водачът на товарния автомобил не е имал никакви обективни причини да не възприеме идващия в посока Варна л.а. „Ауди" и да го пропусне да премине, но след като не е сторил това съприкосновението между двата автомобила е било неизбежно.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица, както и всички писмени доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, които са взаимно допълващи се и непротиворечиви.

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:

Производството е по реда на чл.371, т.2 НПК доколкото в с.з. подсъдимите са направили изрично изявление, че признават фактите, приети в обвинителния акт, както и че се признават за виновни изцяло по повдигнатите им обвинения.

Подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК за това, че на 19.12.2007 год. в гр. Девня, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Ж5 1400" с рег.№ В5176КВ нарушил правилата за движение - чл. 39 от ЗДвП /Завиването в обратна посока е забранено на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра/, и по непредпазливост причинил смъртта на Иван Т.И..

Подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК за това, че на 19.12.2007 год. в гр. Девня, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди 80" с рег.№ В 5734СС нарушил правилата за движение - чл. 65 от ЗДвП /При движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре/, и по непредпазливост причинил смъртта на Иван Т.И.

Този свой извод съдът направи поради следните обстоятелства:

Обект на това престъпление са обществените отношения свързани с безопасното движение по пътищата.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено: от данните по делото безспорно се установи, че подсъдимите са управлявали МПС и след като умишлено са нарушили правилата за движение по пътищата са причинили по непредпазливост смъртта на Иван И..

Събраните по делото доказателства безспорно доказват, че и двамата подсъдими са управлявали неправомерно МПС. Деянието е извършено от двамата при условията на независимо съпричиняване.

Подс.А. е предприел маневра - завиване в обратна посока в нарушение на разпоредбите на чл. 39 от ЗДП, при ограничена видимост от спрелия зад него автобус, вследствие на което е пресякъл пътя на л.а. „Ауди", управляван от подс.Т., в нарушение разпоредбите на чл. 65 от ЗДП, който е преминал покрай спрелия автобус на автобусната спирка със скорост до 100 км/ч, която не му е позволявало да спре при възникналата опасност.

Деянието от двамата подсъдими е извършено непредпазливо -не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, но са били длъжни и са могли да ги предвидят

Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми, физически лица, като подс.Т. е неосъждан, а подс.А. е осъждан преди настоящото деяние.

В същото време в пледоарията на защитника на подс.Т. се излага становище за наличие на случайно събитие по отношение на подзащитния му. Настоящият състав на съда не споделя това становище, тъй като за да е налице случайно събитие е необходимо подсъдимият да не е бил в нарушение на изискванията на закона, да е направил всичко зависеща от него за предотвратяването на вредоносния резултат и да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди обществено опасните последици.

В настоящият случай това не е така. Т. има задължение по закон при преминаване покрай спирка на обществения транспорт да се движи с повишено внимание и със скорост, която да му позволява да намали или спре при възникване на опаснаст за движението. От заключението на АТЕ се установява, че Т. не само не се е движил с безопасна скорост, но и той е управлявал автомобила със скорост над разрешената за съответния пътен участък.

Съдът не споделя и становището на защитата, че вменената като нарушена норма на ЗДП, а именно чл.65, не намира приложение по отношение на неговия подзащитен. Никъде в нормата не е отбелязано тя да се отнася само за някои определени участници в движението, поради което и съдът намира, че нейните разпоредби безспорно се отнасят и до този подсъдим, поради което и при нарушаването им той следва да понесе съответната отговорност.

Като съобрази изложените до момента обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че по категоричен начин се доказват обвиненията и на двамата подсъдими, поради което и ги призна за виновни по тях.

За да определи наказанията на подсъдимите, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на всеки от извършителите, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подс.А. и Т., констатира следното:

- смекчаващи- добри характеристични данни; млада възраст и чисто съдебно минало за подс.Т., съжаление за извършеното;

- отегчаващи – предходно осъждане, невлияещо на квалификацията за подс.А., не се установиха в хода на съдебното следствие по отношение на подс.Т..

Изложените съображения мотивираха съда да наложи наказанието при наличие единствено на смекчаващите отговорността обстоятелства. В същото време производството по делото е по реда на глава ХХVІІ, което налага и задължителното приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК. Всичко това води съда до извода, че единственото възможно наказание за подсъдимия в този случай е ПРОБАЦИЯТА. Подходящите пробационни мерки за А. биха били тези по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК, а именно ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, като и двете трябва да са за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Подходящите пробационни мерки за Т. биха били тези по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК, а именно ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, като и двете трябва да са за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

По отношение на подс.А. съдът прецени, че следва да определен по-голям размер на наложеното наказание, тъй като все пак към момента на извършване на деянието той е бил осъждан и справедливо би било наказанието му да е по-голямо в сравнение с това на подс.Т..

Съдът намира, че тези две пробационни мерки биха били достатъчни за превъзпитанието на подсъдимите, тъй като в хода на съдебното следствие ясно са показали, че са осъознали извършеното от тях противоправно деяние. На следващо място по отношение на тях са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, което също следва да бъде отчетено при определяне на вида на наложеното наказание.

По отношение на комулативно предвиденото наказание в чл.343Г НК ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС, съдът намира, че то следва да е за срок от ЕДНА ГОДИНА за подс.А. и ДЕВЕТ МЕСЕЦА за подс.Т., като се вземе предвид тежкия краен резултат от деянието, а именно причинената смърт на И., като следва да бъде зачетено времето, през което те са били лишени от това право по административен ред.

Съдът намира, че определени в посочения размер наказанията биха осъществили целите на индивидуалната и генералната превенция.

На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски и направените разноски от страна на частните обвинители.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :