МОТИВИ към присъдата по НОХД №1165/08г. по описа на Окръжен съд -гр.Варна:

По отношение на подсъдимия И.Г.С., Варненският окръжен прокурор е повдигнал обвинение за престъпление наказуемо по чл.343 ал.1 б.”В” от НК, защото на 14.07.2007 по пътя гр.Варна – К.К.”Златни пясъци”, при управление на МПС – л.а.”Опел Вектра” с ДК№В 20 69СВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДП, чл.21 ал.2 от ЗДП вр. чл.50 ал.1 от ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Стоян Колев П. на 77 години.

Пострадалите от деянието Г.В. и К.П. са конституирани като частни обвинители и граждански ищци в наказателното производство.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

По съществото на делото представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Аргументира теза за наличие на доказателства за по-леко наказуемо престъпление, в каквато насока счита че следва да бъде присъдата по делото. Обвързан от хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК моли съда да наложи на подсъдимия наказание пробация. Счита, че мерките за контрол и въздействие трябва да са освен задължително предвидените от закона и такава по чл.42а ал.2 т 5 от НК. Представителят на публичното обвинение моли за налагане на наказание по чл.343Г от НК за около една година.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа обвинението наред с прокурора. По отношение на вида и размера на наказанието се присъединява към становището на публичния обвинител. Особен акцент се отделя на доказаността на гр.иск по основание и най-вече по размер. Всеки от наследниците на починалия претендира сумата от по 350 000лв. за обезщетяване на неимуществени вреди. Според повереника на пострадалите обезщетение в този размер ще е справедливо и съответно на претърпените от децата на починалия болки и страдания.

Разпитан в хода на съдебното следствие, подс.С. заявява, че разбира обвинението. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума изразява съжаление за смъртта на Стоян П..

По съществото на делото защитникът на подсъдимия пледира при безспорност на фактическото обвинение. Излага аргументи в посока на налично основание за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. Извън становището по приложимата правна норма се акцентира само на смекчаващи отговорността на С. обстоятелства, като моли съда да наложи наказание „пробация” само със задължителните мерки за контрол и въздействие и то определени за минимален срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС от 10.09.1992 година. В практиката си като водач на МПС е бил наказван три пъти за незначителни нарушения на правилата за движение по пътищата. За наложените му наказания е настъпила съответна реалибитация.

На 14.07.2007 година подсъдимият управлявал л.а.”Опел Вектра” с ДК№В 2069 СВ. Около 18 часа на посочената дата се движил по пътя гр.Варна – КК „Златни пясъци”. Времето било ясно, асфалтът сух, видимостта добра. В района на сп.”Траката” подсъдимият забелязъл, че непосредствено до бордюра стои пешеходец – Стоян П.. Поведението на последния не показвало ясно намерението му за предстоящите действия. Пред подсъдимия имало друг автомобил, неустановен в хода на разследването. След като този автомобил подминал пешеходеца, подсъдимият решил да натисне клаксона и да намали скоростта си. Причината била в предприемане на пресичане на пътното платно от Стоян П. в посока отдясно наляво за подсъдимия. С. извил волана максимално вляво, като през цялото време спирачната система на автомобила била активирана. Въпреки тези действия последвал удар с пешеходеца с предната дясна половина на автомобила. Ударът бил локализиран в областта на таза и лявото бедро, като тялото на Стоян П. се прехвърлило през капака на колата и той с глава счупил предното панорамно стъкло на автомобила. Тялото на пешеходеца било отхвърлено на пътната настилка.

Веднага след преустановяване на движението на автомобила, подсъдимият се опитал да окаже първа помощ на пострадалия. Действията му били преустановени след предупреждение на неустановено лице, което заявило че е лекар и посъветвало подс.С. да не пипа пипа пострадалия. В ЦСМП-Варна били получени две телефонни съобщения за нуждата от незабавна помощ – от мобилния телефон на подсъдимия и стационарния телефон на неговата майка.

Пострадалият бил транспортиран в спешния център, но въпреки проведените реанимационни действия починал. Причината за смъртта на Стоян П. е анализирана в изготвената на д.пр.СМЕ. Видно от нейното заключение е, че се касае за остра кръвоизливна анемия, дължаща се на счупването на таза и развилия се във връзка с него голям задперитониален кръвоизлив, съчетан с контузия на сърцето в областта на дясното предсърдие.

Във фазата на д.пр. е била изследвана скоростта на движението на л.а.”Опел Вектра”. Заключението на АТЕ сочи, че скоростта на движението на автомобила непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 82-83 км/ч. В конкретния пътен участък е действал ограничителния знак В26, който е задължавал подсъдимият да се движи със скорост от 50 км/ч. Ако същият беше съобразил поведението си с пътния знак, то би спрял безопасно и ударът с пешеходеца е бил предотвратим.

Горната фактическа обстановка съдът прие, че се установява посредством събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подс.С.; показанията на свидетелите; заключенията на изготвените по делото АТИ и СМЕ, писмените доказателства, всички приобщени на основание чл.283 от НПК.

След като прецени всички доказателства релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подс.И.Г.С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343а ал.1 б.”б” от НК, защото на14.07.2007 по пътя гр.Варна – К.К.”Златни пясъци”, при управление на МПС – л.а.”Опел Вектра” с ДК№В 20 69СВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Стоян Колев П., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

На основание чл.304 от НПК подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” от НК, както и да е извършил деянието в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП и чл.50 ал.1 от ППЗДП.

Правните съображения на съда при вземане на това решение са следните:

На процесната дата подсъдимият С. е управлявал МПС. Като водач същият е бил длъжен да съобрази поведението си със задължителните разпоредби на ЗДП, обезпечаващи безопасността на участниците в движението по пътищата. Подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. Тя въвежда задължение за водачите на МПС при изрична сигнализация за ограничение на максимално допустимата скорост да съобразят поведението си с императива. Нормата на чл.21 ал.1 от ЗДП съдържа хипотезата, към която препраща ал.2 на същия текст. Поради тази причина съдът прие, че с присъдата си може да конкретизира в пълнота допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от подсъдимото лице без на практика да изменя основното обвинение. Подсъдимият не е изпълнил задължението си по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. В зоната на знак В26 той е управлявал с превишение в скоростта от около 30 км/ч. Ако същият е предприел дължимото поведение, ударът с пешеходеца е бил предотвратим. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между нарушаването на правилото за движение по пътищата и наличния вредоносен резултат.

Категорично подсъдимият не е нарушил вменените му във вина текстове на чл.20 ал.2 от ЗДП и чл.50 от ППЗДП. Скоростта на движение на МПС-то е била превишена, което изключва отговорност за т.нар.”несъобразена скорост”.

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че подс.С. е сторил възможното да окаже помощ на пострадалото лице. Поведението му е било ангажирано с лична активност по осигуряване на неотложна помощ на Стоян П.. В тази насока е и основанието за прилагане на пиривилегирования състав на престъпление по чл.343а ал.1 б.”б” от НК

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, български гражданин, неосъждан.

От субективна страна деянието е било извършено при форма на вина – небрежност по см. на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението си да спазва правилата за движение визирани в ЗДП и е могъл да ги предвиди, с оглед опита си на водач на МПС.

Съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК. Приложението на този текст е дължимо и по силата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът наложи на подс.С. наказание „пробация” при съдържание на пробационните мерки по чл.42а ал.1 т.1 и 2 от НК с продължителност на всяка от по шест месеца. При определяне на обема от мерки за контрол и въздействие съдът отчете благоприятните данни за личността на подсъдимия. Следва да се акцентира и върху спецификата на трудовата ангажираност на подсъдимия. Налагането на наказание с различна продължителност би препятствало упражняването на професията, а и категорично би било несправедливо.

Съдът наложи и комулативно предвиденото наказание по см. на чл.343Г от НК. При лишаването на подс. от право да управлява МПС съдът отчете от една страна законосъобразното поведение на подс.С. като водач на МПС до датата на настоящето деяние, а от друга сериозността на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата. Това даде основание на съда да лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година.

След като призна подсъдимият за виновен в извършване на процесното деяние по чл.343а ал.1 б.”б” от НК, съдът прие че предявените граждански искове от двамата наследници на починалия са основателни. Що се касае до тяхната доказаност по размер съдът намира следното:

Предмет на разглеждане са два гр.иска, предявени от К.П. и Г.В. за обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на процесното деяние. Сумите, които се претендират са по 350 000 лв. Съдът остана с впечатление, че основанието за този вид претенция е допустимото максимално плащане от страна на застрахователните компании в случаи като настоящия. Това в никой случай не може да бъде сериозен аргумент. Съдът дължи на страните в процеса отговор с каква сума справедливо биха били възмездени претърпените болки и страдания на гражданските ищци от загубата на техния баща. Обективните факти сочат следното:

На 14.07.2007 година е починал Стоян П. на 77 години. Категорично чрез показанията на св.Венцислав Иванов се установява, че между починалия и неговите деца е имало интензивна емоционална връзка. Контактът е бил ежедневен, като грижата е била двустранна. Не може обаче да се приеме, че починалият е издържал изцяло своят син и дъщеря. Те са имали семеен бизнес, като по-скоро грижата е била ангажирана към възрастния човек. Не може да се оцени моралната загуба на гражданските ищци. Съдът обаче счита, че по принципа на справедливостта и при отчитане на горните обстоятелства следва частично да уважи гражданските искове, като присъди на всеки от гр.ищци сумата от по 35 000лв. ведно с претендираната законна лихва. За разликата до 350 000лв всеки иск се отхвърли като неоснователен.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски за възнаграждение на вещи лица, разноски на гр.ищци и дължимата държавна такса върху уважените гр.искове.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: