О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
2008 Град
Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На осми
декември Година две хиляди и осма
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Н.
като
разгледа докладваното от съдията
ЧНД № 1831
по описа на съда за
за да се
произнесе взе предвид:
На 13.03.2008 год. ВОП е изготвила предложение за прекратяване на
наказателното производство,водено срещу Неизвестен извършител, тъй като е
приел, че не е налице извършено престъпление.
Срещу постановлението на прокурора е постъпила жалба от Е.В.Б., в която е
посочено, че от събраните доказателства може да се направи извод за извършено
престъпление, поради което и се иска отмяната на атакуваният прокурорски акт.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени следното:
Производството е било образувано срещу Неизвестен извършител за извършено
деяние, наказуемо по чл.123, ал.1 НК.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 01.03.2007 год.
Димитрина Б. постъпила на лечение в клиника по Вътрешни болести към МБАЛ
„Св.Марина”-Варна. Това се наложило тъй като при нея бил установен тежък
анемичен синдром с много ниски стойности на хемоглобина. В болничното заведение
били извършени редица изследвания, от които обаче не се установила причината за
състоянието на Б.. Била й направена и иригография, при която се установил
дефект в изпълнението на дебелото черво и промени в ренгенографския образ,
което дало основание да се постави диагноза за обемен процес в лумена му. През
това време на Б. било проведено медикаментозно лечение, а също и трикратни
кръвопреливания, което подобрило общото й здравословно състояние. Бил проведен
и консулт с дежурния коремен хирург- св.Красимир Карагеоргиев, който преценил
че най-удачно в случая би било оперативното лечение. На 16.03.2007 год. Б. била
изписана от клиниката по вътрешни болести и на 19.03.2007 год. била приета във
ІІ-ра клиника по хирургия към МБАЛ „Св.Марина”-Варна. Състоянието на пациента
било обсъдено на лекарски колегиум и след оценка на риска от оперативно
лечение, било взето решение за единствено възможната в случая оперативна
интервенция. Планова операция била извършена на 21.03.2007 год. от свидетелите
Карагеоргиев, Георгиев и Лесничков. При извършената оперативна интервенция не
била потвърдена диагнозата на пациента за наличие на тумор на дебелото черво.
След операцията Б. била в общо увредено здравословно състояние, което наложило
да бъде приведена в КАРИЛ и оставена на изкуствена вентилация. На следващия ден
пациентката била приведена във ІІ-ра клиника по хирургия и поставена под
активно наблюдение на спонтанно дишане. На 24.03.2007 год. в 17.45 часа Б.
починала.
По настояване на близките била направена аутопсия, от която се
установило, че непосредствена причина за смъртта на Б. била исхимична болест на
сърцето, артериална хипертония.
По време на досъдебното производство била назначена тройна СМЕ, която е
отговорила на въпросите каква е причината за смъртта, налице ли е
причинно-следствена връзка между смъртта и проведеното лечение, правилно ли е
поставена диагнозата и проведено лечението и наложителна ли е била оперативната
интервенция.
От заключението на медицинската експертиза, която съдът приема за
компетентна, обективна и безпристрастна, се установява че проведеното лечение
на Б. е обосновано от медицинска гледна точка. Оперативната интервенция е
проведена въз основа на данните от предоперативните изследвания, обемът на
които се определя от това дали доказателствата за нейното определяне са
достатъчно убедителни, като в случая експертизата приема че са налице основания
за достатъчност на диагностичната информация. Експертите приемат, че диагнозата
е поставена въз основа на симптоми, които са характерни за рак на дебелото
черво, както и въз основа на анамнестични, клинични и ренгенови данни. След
извършване на операцията поставената диагноза не е била потвърдена, но е
установено механично стеснение на червото.
При пациентката са били налице контраиндикации за фиброколоноскопия и
биопсия, поради което и такива не са били направени. Като са преценили
състоянието на пациентката и извършените изследвания, вещите лица са приели че
съществуващите данни за поставената й диагноза се приемат за достатъчно
достоверни.
В експертизата е обсъден въпроса и дали е следвало да бъде извършена
фиброколоноскопия на Б. и едва след резултатите от същата да бъде предприета
оперативна интервенция. Прието е, че такава с активното съдействие на пациента
не може да бъде извършена поради наличието на останалите й заболявания, а при
поставянето й под пълна анастезия също съществува риск за пациентката, тъй като
изследването на десния колон изисква дълбоко проникване навътре и крие еднакъв
риск с операцията.
От експертизата се установява, че при извършване на операцията не са
допуснати пропуски и не са направени грешки, които да водят до смъртта на Б..
Също така е отразено, че всяка медицинска интервенция представлява
напрежение за организма, което може да доведе до влошаване на някои функции на
организма и това е по-вероятно да стане в случаите, когато тези функции са
предварително засегнати, но въпреки това никой не би могъл да го предвиди. В
тези случаи следва да бъде преценен риска от операцията съобразен с
животозастрашаващото състояние на пациента, каквото е било на Б. при
поставената диагноза.
Експертизата е категорична, че проведеното лечение и оперативната
интервенция са обосновани от медицинска гледна точка с оглед достатъчността на
доказателствата за поставената диагноза.
Като е съобразил изложената до момента фактическа обстановка, прокурорът
е направил извод, че не са налице доказателства за извършено престъпление и е
прекратил наказателното производство. Този извод напълно се споделя и от
настоящият състав на съда, а възраженията в жалбата се приемат за неоснователни
поради следните съображения:
Безспорно установено по делото е, че с оглед здравословното състояние на Б.
и по-специално съпътстващите заболявания, са били направени всички възможни
изследвания, на базата на които да и бъде поставена съответната диагноза. При
така поставената диагноза – рак на дебелото черво- единственото правилно
решение е било оперативната интервенция с оглед отстраняването му. Тази
оперативна интервенция е представлявала преценен риск, доколкото Б. е била
стабилизирана при престоя си във Вътрешно отделение на МБАЛ Св.Марина, при
което са й направени три кръвопреливания и е проведено необходимото
медикаментозно лечение.
Настъпилата смърт не е в пряка причинно-следствена връзка с операцията, а
е в резултат на сърдечна и дихателна недостатъчност.
В жалбата се изтъкват доводи, че не са извършени всички необходими
изследвания, чрез които да се потвърди поставената диагноза, а директно е
пристъпено към оперативно лечение. Съдът не кредитира това твърдение, до
колкото от назначената експертиза по категоричен начин се установява, че на Б.
са направени всички изследвания, които е позволявало здравословното й състояние
и те са били достатъчни за поставяне на съответната диагноза.
Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че от всички събрани
по делото доказателства не може да бъде направен извод за извършено
престъпление по чл.123, ал.1 НК поради което и постановлението на ВОП, с което
е прекратено наказателното производство по д.п. № 459/2007 год. по описа на ОДП-Варна,
е мотивирано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Варненският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на ВОП от 13.03.2008
год., с което е прекратено наказателното производство по д.п. № 459/2007 год.
по описа на ОДП-Варна срещу Неизвестен извършител за извършено престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.123, ал.1 НК.
Определението подлежи на обжалване пред АС-Варна в 7-дневен срок от
съобщенията до страните.
Препис от определението, ведно с материалите по делото да се изпратят на
ВОП, след влизането му в сила.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: