Р Е Ш Е Н И Е

Номер 2008 г. Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и четвърти ноември две хиляди и осма година

В публично заседание в следния състав:

Председател: И.С.

Членове: Р.П.

***М.

и в присъствието на прокурора Д.Д.

изслуша докладваното от съдия С. ЧНД № 1765/2008г. на ВОС

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по реда на чл.44 ЗЕЕЗА за разглеждане на Европейска заповед за арест на българския гражданин А.М.Х., издадена от Окръжен съд в гр.Гожув Виелкополски, Република Полша, с искане за предаване на лицето за изпълнение на наложена присъда срещу него.

В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за постановяване на отказ за предаване на лицето предвид изтекъл давностен срок за изпълнение на наказанието.

Исканото лице Х. лично и чрез защитника си прави искане да не бъде предаван, като защитникът му също претендира за изтекла абсолютна давност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, изразени в съдебно заседание, намира за установено следното :

През 1999г. в Република Полша е било водено наказателно производство срещу българския гражданин А.М.Х., за престъпление по чл.280 от НК на Република Полша грабеж, наказуем от 2 до 12 години лишаване от свобода. В хода на наказателното производство Х. се е върнал в България. Постановена е присъда по отношение на него, с която е бил признат за виновен и му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода. Присъдата е постановена на 13.01.1999 г. и е влязла в сила на 21.01.1999г. Въз основа на тази присъда, подлежаща на изпълнение е издадено постановление на Окръжен съд в гр.Гожув Виелкополски от 30.09.2008 г., с което е разпоредено да се издаде Европейска заповед за арест, по силата на която Х. да бъде предаден на полските съдебни власти за изпълнение на наложеното му наказание. Заповедта, издадена на 30.09.2008г. е изпратена на Варненски окръжен съд, Република България, по подсъдинсот, според местоживеенето на исканото лице.

В настоящото производство съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 ЗЕЕЗА подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл.36 и 41, и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл.чл.39 и 40 от същия закон.

По чл.36 ЗЕЕЗА – по отношение на исканото за предаване лице е предявено обвинение по чл.280 ал.1 НК на Република Полша, наказуемо с лишаване от свобода от две години до дванадесет години, за деяние, квалифицирано от съдебните органи на издаващата държава като грабеж. Това престъпление попада сред предвидените в чл.36 ал.3 ЗЕЕЗА хипотези, които изключват двойната наказуемост. Така за съда не съществува задължение да извършва проверка за двой на наказуемост.

По чл.39 ЗЕЕЗА – визираните от този законов текст абсолютни препоставки за отказ са три. Видно от събраните по делото доказателства нито една от тях не е налице – престъплението, което е вменено във вина на Илиев по силата на разпоредбите на чл.4 ал.1 НК и чл.4 ал.1 НПК попада под наказателната юрисдикция на РБългария , но не е амнистирано. Липсват по делото каквито и да било данни лицето да е осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на български съд или на съд на трета държава членка – не е налице и второто основание за отказ. Освен това Х. е пълнолетен според българското законодателство.

По чл.40 ЗЕЕЗА – относителни основания за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест, т.е. хипотезите, при наличието на които българският съд може да откаже предаването на лицето. За престъплението, за което Х. е осъден, в РБългария не са образувани наказателни производства /съответно и не са прекратявани/. Липсват и данни той да е изтърпял /или да търпи/ наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление. Не е налице и т.5 – от изложените в заповедта факти е очевидно, че деянието, в което Х. е обвинен е извършено изцяло на територията на издаващата държава-членка - Република Полша. Не би могло обаче същото да се твърди и по отношение на т.2 на чл.40. Посоченият текст дава възможност на българския съд да откаже предаването на лицето при налични две кумулативно дадени предпоставки – давностния срок за наказателно преследване съгласно българското законодателство да е изтекъл, и същевременно престъплението да е подсъдно на българския съд. В конкретния случай и двете предпоставки са налице. На първо място както вече бе подчертано по-горе извършеното от Х. престъпление на територията на Република Полша е подсъдно на българския съд. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 НК българският наказателен закон се прилага по отношение на българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина. На второ място – съгласно българското материално право действията му осъществяват състава на престъплението грабеж /също както и съгласно полското право/, намерило място в Наказателния кодекс на РБ – „Престъпления против собствеността”, чл. 198 и сл. от НК, който предвижда наказание лишаване от свобода. За това престъпление полският съд е наложил наказание от две години лишаване от свобода. Съгласно чл. 82 ал.1 от НК, наложеното наказание не се изпълнява, ако са изтекли пет години, в случай че наказанието е до три години. Съгласно чл. 82 ал.4, независимо от спирането или прекъсването на давността /за каквито няма данни по делото/ , с изтичане на срок, надвишаващ с една втора срока, посочен по-горе- а именно пет години, наказанието не може да се изпълни. Т.е., абсолютната давност за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, което е в размер на две години, съгласно българското законодателство настъпва, ако са изтекли седем години и половина от влизане на присъдата в сила. За последното е изискана служебно информация от съда в Полша. Съгласно писмото на полския магистрат, издал заповедта за арест, присъдата, с която е наложено наказание на Х., е влязла в сила на 21.01.1999 г. – очевидно е, че срока за изпълнение е изтекъл през юли 2006 г.

С оглед изложеното дотук, налице е факултативното основание за отказ за изпълнение на Европейската заповед за арест по отношение на Х. по смисъла на чл.40 т.2 ЗЕЕЗА, и съдът прецени, че следва да се възползва от него най-вече поради факта, че по никакъв начин не биха се изпълнили целите нито на генералната, нито на личната превенция. Закъснялото изпълнение на наказанието губи в значителна степен своето предупредително и възпитателно действие по отношение на гражданите. От друга страна лицето понастоящем е с коренно различна обществена и социална характеристика – той има постоянно местоживеене ***, работи, и макар и да е осъждан през 2006 г. от Районен съд- Варна, условно, на три месеца, с три години изпитателен срок, последното обстоятелство не може да мотивира съда в необходимостта да предаде лицето за изтърпяване на наказание, чиято възможност за изпълнение според българското законодателство отдавна е преустановена.

Предвид изложеното Варненският окръжен съд на основание чл.44 ал.7 ЗЕЕЗА

Р Е Ш И :

ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ Европейска заповед за арест, издадена на 30.09.2008г. от Окръжен съд в гр.Гожув Виелкополски, Република Полша, с искане за предаване на лицето А. М.Х., ЕГН **********, за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Варненски апелативен съд в 5-дневен срок, считано от днес.

След влизане в сила на решението незабавно да бъде уведомен издаващия орган - Окръжен съд в гр.Гожув Виелкополски, Република Полша, с изпращане на заверен и преведен на полски език препис.

Председател :

Членове : 1.

2.