РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

№…………../………..…2008 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври пред две хиляди и осма година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М.Т.

При участието на секретаря Х.А., като разгледа докладваното от съдията Т. т.д. 235/2008 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени в условията на обективно кумулативно съединяване са искове с правно основание чл. 55 и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът “АК Интерпрогрес” ЕООД – гр. Варна релевира, че по съществуващо между него и ответника “ДЕКОСТРОЙ” АД правоотношение по договор за строителство от 19.11.2007 г. за изграждане от страна на ответника в груб строеж на жилищна сграда, индивидуализирана в договора и в сроковете, посочени там, в изпълнение на клауза по раздел ІІ, т.2.3. е превел по банков път на изпълнителя авансово договорена авансова сума в размер на 111 840 лева с ДДС, за което е издаден и първичен счетоводен документ. Твърди се, че част от договорените СМР на обекта в размер на 62 820 лева са изпълнени, което е удостоверено и в съставения протокол обр. 19 между страните на 13.02.2008 г. Излага, че на 30.01.2008 г. строителните работи от ответника са прекратени необосновано за период, надхвърлящ 15 дни, поради което и във връзка с чл. 9 т.9.2.б. “А” от договора, същият е прекратен, считано от 14.02.2008 г. Заявява, че има право на претенция за заплащане на договорна неустойка – ЗА ПЕРИОДА НА ЗАБАВАТА от 20.12.2007 г. до 14.02.2008 г., когато договорът е прекратен и връщане на част от авансово платената сума на отпаднало основание. Поради това претендира съдът да постанови осъдително решение спрямо ответното дружество, за сумите, както следва:

- сума в размер на дължима договорна неустойка от 33 551 лева по договор за строителство от 19.11.2007 г., за периода на забавата от 20.12.2007 г. до 14.02.2008 г., когато договорът е прекратен – чл. 92 от ЗЗД

- остатък от платена авансово цена в размер на 49 020 лева, явяваща се разлика между обща авансова сума и стойността на извършените СМР в обекта, подлежаща на връщане на отпаднало основание – прекратяване на договорните отношения, считано от 14.02.2008 г. поради виновното му неизпълнение от ответника – чл. 55 от ЗЗД.

- законна лихва за периода от завеждане на иска до окончателното изплащане върху общия размер на двете главници – чл. 86 от ЗЗД

Претендира и съдебно деловодните разноски.

В съдебно заседание процесуален представител на ищеца поддържа претенциите на изложените в исковата молба обстоятелства.

Ответната по спора страна, редовно призована не се представлява, проявява процесуална пасивност.

Съдът, след съвкупен анализ на целия доказателствен материал по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на договор за строителство от 19.11.2007 г., входящ номер при ответното дружество от същата дата ищецът възложил на ответната страна изграждане в груб строеж на обект на възложителя, а именно жилищна сграда, находяща се в с. Кранево, общ. Балчик, УПИ ХХ-212 кв. 30 по плана на селището. В приложение № 1, количествено стойностна сметка /приета като доказателство по делото/ договарящите уточнили стойностите и обема на СМР, които подлежат на изпълнение като видно общата стойност възлиза на 465 983.34 лева без ДДС. По т.1.5 от договора страните постигнали съгласие и досежно сроковете за изпълнение на отделните етапи на строителството, за което съставили и строителен график /приложение № 2/. Видно от съдържанието на график за изпълнение на строителството на жилищната сграда, двустранно подписан от представители на изпълнител и инвеститор, изкопни работи е договорено да се изпълнят до края на втора декада на м. 12.2007 г., съответно фундаментна плоча – до края на първа декада на м. 01.2008 г., кота -2.80 до края на януари и т.н.

Съгласно чл. 2.3 от договора ищцовото дружество дължи заплащане на аванс в размер на 20% от общо договорената стойност на СМР съгласно приложение № 3 – график на паричния поток. По този график /приет като доказателство по делото/ се установява, че до 05.12.2007 г. следва да се заплати сума в размер на 93200 без ДДС, съответно до 15.01.2008 г. сума в размер на 37 300 без ДДС, до края на януари още една такава сума без ДДС и т.н.

На 13.02.2008 г. е съставен протокол за установяване на извършеното и за заплащане на натурални видове работи, при който в присъствие на техническия ръководител на обекта са констатирани като изпълнени масов изкоп с багер, извозване на земни маси, ръчен изкоп за подравняване, подложен бетон на обща стойност 62 820 лева с ДДС, което съотнесено към графика за изпълнение на строителството и количествено стойностната сметка съответства по обем на договореното за етапа изкопни работи /видно по графика следващ етап е фундаментната плоча, съответно по количествено-стойностна сметка фундаментна плоча и следващи, това са СМР от т.5 – “кофраж за фундаменти и фундаментна плоча” нататък/.

На 21.11.2007 г., видно от представената и приета като доказателство по делото фактура ищецът е изпълнил задължението си в срок да заплати първата вноска, дължима по график на паричния поток до 05.12.2007 г., а именно сумата от 93 200 лева без ДДС, за което е издадена от изпълнителя и данъчна фактура за 111 840 лева с ДДС. Представено е и преводно нареждане за сумата от 111 840 лева в полза на ответника от 21.11.2007 г. /доказателство л. 18 по делото/.

Съгласно чл. 9 т.2 от договора за строителство е постигнат консенсус между страните за едностранната възможност на възложителя да прекрати договора чрез писмено уведомление до изпълнителя като в хитопезата на б. “а” следва да е налице забава изпълнението на строителството с повече от 15 дни и съставяне на протокол за извършените до момента СМР в това число и при отказ на изпълнителя да подпише протокола.

До ответника са изпратени от ищеца две писмени покани. С първата, получена на 25.02.2008 г. /л. 65 по делото/ възложителят уведомил ответника, че е в забава и е настъпило условието по чл. 9 т.2 от договора /възможност за едностранно прекратяване при забава с повече от 15 дни/, заявил, че е напълно недоволен от изпълнението и няма интерес от продължаване на облигационните правоотношения, респективно даване на нов срок за изпълнение. С втората покана уведомил ответника, че следва да възстанови на сума от 49 020 лева, представляваща разлика между стойността на извършеното по договора в размер на 62 820 лева с ДДС и заплатената сума с ДДС в размер на 111 840 лева като предупредил “Декострой” АД, че при неизпълнение на задължението за връщане на сумата ще реализира правата си по съдебен ред.

При установената фактология, по която спор не се повдига, съдът приема от правна страна следното:

Между страните по спора са възникнали валидни облигационно правни отношения по договор за строителство от 19.11.2007 г. /имащ характеристиките на договор за изработка по ЗЗД/ и в изпълнение на поетите ангажименти възложителят е престирал своевременно съобразно графика на паричния поток първата дължима авансово сума в размер на 93200 лева без ДДС, преведена с дължимия косвен данък по банковата сметка на ответното дружество и съответно отразена счетоводно с издаване на данъчна фактура от ответното дружество /коментирана документация във фактологията/.

Анализът на представения график за изпълнение на строителството, съотнесен към СМР по количествено стойностната сметка и съставения протокол на 13.02.2008 г. за установяване извършеното и заплащането на натурални видове работа сочи, че към 13.02.2008 г. са извършени само изкопни работи, които по график следва да се изпълнят до 20.12.2007 г. При това следва и първият извод, че ответното дружество изпълнител е в забава по отношение на всички следващи строителни етапи – към 13.02.2008 г. следва да е извършено поставянето на фундаментната плоча /до 10.01.2008 г. по график, кота -2.80 до 31.01.2008 г. и кота 0.00 до 20.20.2008 г./ и е допуснало нарушение на договореностите п чл. 1.5 от договора от 19.11.2007 г. По отношение изпълнението на фундаментната плоча е налице забава повече от месец, по отношение кота -2.80 – 13 дни/.

При горното и с оглед консенсуса между страните по чл. 9 2. от договора, е настъпила възможността възложителят да прекрати едностранно договора с отправяне на писмено предизвестие до неизправната страна.

Ответникът не ангажира доказателства за обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение в срок, нито представя доказателства за изпълнени СМР по графика за изпълнение за оборване твърденията на ищеца за забава изпълнението на договора.

Ищецът е изпълнил ангажимента по чл. 9.2. б. “А” да състави протокол за извършените СМР преди изпращане на поканата, а именно на 13.02.2008 г. С оглед съдържанието на поканата, изпратена до ответното дружество и получена на 25.02.2008 г., съдът приема, че волята на ищеца е да прекрати за бъдеще облигационно правните отношения между страните, а не да постигне ефекта на разваляне на договора. Този извод се налага на първо място от текста на поканата /л. 65 по делото/, от която е видно, че ищецът не дава срок за изпълнение на ответника, след който да счита договора за развален /каквото е изискването на чл. 87 ал.1 от ЗЗД/, нито претендира реституция на всичко дадено, каквато е последицата при разваляне на договора съгласно чл. 88 от същия нормативен акт. Видно от съдържанието на поканата, ищецът се съгласява, че е извършен обем от СМР, на определена стойност, които се дължат на изпълнителя и чиято стойност е в рамките на заплатената авансово от възложителя сума. При това се налага извода, че обективираната в поканата воля от възложителя е за прекратяване занапред на облигационно правните отношения.

Предвид договореното между страните, че уведомяването за бъдещото прекратяване на отношенията следва да се извърши чрез изпращане на известие до неизправната страна, то и датата на прекратяване на договорните отношения е не тази, сочена в исковата молба 14.02.2008 г., на която според ищеца изтича 14 ден от спиране на работата, а датата на получаване на поканата от адресата 25.02.2008 г., видно от известието обратна разписка /л. 63 по договора/.

Правният ефект на прекратяването се изразява във възможността изправната страна – тук ищецът да претендира връщане на заплатената в повече сума /от дължимата за извършеното до датата на прекратяването/ на отпаднало основание – чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Съгласно протокола от 13.02.2008 г. стойността на извършените СМР възлиза на 62 820 лева с ДДС. При безспорно установеното заплащане на сума от 111 840 лева с ДДС, подлежащата на възстановяване на ищеца е в размер на 49 020 лева с ДДС.

Фактическият състав по чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, предпоставящ за удовлетворяване на претенцията е доказано осъществен. С прекратяването на договора отпада и основанието, на което е дадена сумата от 49 020 лева. Със същата ответникът се обогатява неоснователно и не доказва правно основание за задържането й. При това подлежи и на връщане, поради което и искът на ищцовото дружество следва да се уважи в цялост.

По отношение искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Съгласно чл. 7 т.1 от договора, при виновно неизпълнение на възложената работа в срока по раздел І-ви т.1.5 /тук/ от договора и графика за строителство страните са уговорили дължима на възложителя неустойка от 0.3% от общата договорена стойност на цената /а не заплатена/ съгласно договора за всеки просрочен ден, но не повече от 6%.

По отношение периода на забавата: настоящата инстанция намира, че противно на началната дата на забава, посочена в исковата молба, ответното дружество е изпаднало в забава, считано от 11.01.2008 г., тъй като до 10.01.2008 г. включително е трябвало, видно от графика за изпълнение на строителството, да е изпълнена и фундаментната плоча.

Този извод се налага от факта, че към 13.02.2008 г. е доказано изпълнението на изкопните работи, които по график следва да са приключили до 20.12.2007 г. Това, че тяхното изпълнение е констатирано на 13.02.2008 г. не означава, че не са изпълнени в срок. Ищецът твърди, че СМР са преустановени на 30.01.2008 г., но не ангажира доказателства за установяване на този положителен факт. Поради това и съдът счита, че изкопните работи са приключени срочно. По графика за изпълнение на строителството поставянето на фундаментната плоча, което е следващият етап в строителството следва да е приключен до 10.01.2008 г. С оглед съдържанието на протокола от 13.02.2008 г., съдът счита, че изпълнителят при действието на договора не е престирал срочно и е в забава по отношение строителството именно считано от 11.01.2008 г. нататък. При това и съобразно клаузата по чл. 7 т.1 от договора и след като ответникът не ангажира доказателства за обективна невъзможност за срочно изпълнение на СМР, същият дължи договорената неустойка в размер на 0.3% на ден, но не повече от 6% от общата стойност на договора.

Съгласно чл. 2.1 от договора страните уговарят обща стойност на извършване изцяло на строителството и довършителните работи 465 983.34 лева без ДДС /така и по количествено стойностната сметка/. Видно от съдържанието на чл. 2.2. договорената ЦЕНА не включва косвения данък, който се начислява при актуване на СМР и издаването на фактура за извършените СМР. Предвид постигнатата договореност по тези клаузи, съдържанието на клаузата по чл. 7.1. от договора следва да се възприема и тълкува по отношение размера на общата стойност на цената на плоскостта на договорената цена по чл. 2.1., т.е. без ДДС. При общо договорена цена в размер на 465 983.34 лева, претендираните 6% за забава възлизат на 27 959 лева, а не на търсената от ищеца сума от 33 551 лева, която представлява 6% върху цената и начисления косвен данък. На ищцовата страна следва да се присъди именно приетата за дължима от съда сума за неустойка от 27 959 лева за периода на забава от 11.01.2008 г. до 14.02.2008 г. /към която крайна дата страните са във валидни облигационно правни отношения/. За горницата до претендираните 33 551 лева искът по чл. 92 от ЗЗД е неоснователен по размер и следва да се отхвърли като такъв.

Върху двете главници се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Разноски се следват на ищцовата страна, съразмерно на уважените претенции. При направени за държавна такса 3303 лева и адвокатски възнаграждение 2000 лева или общо за сумата от 5303 лева, ответната страна ще се осъди да заплати разноски в размер на 4943 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ДЕКОСТРОЙ” АД – гр. София, седалище и адрес на управление район Оборище, ул. “Мадарски конник” № 2, вписана в Търговски регистър на СГС по т.д. № 6512/2002 г., с издадено удостоверение за пререгистрация, но непререгистрирана, ЕИК по БУЛСТАТ 130951218 да заплати на “АК Интерпрогрес” ЕООД – гр. Варна, адрес на управление бул. “Осми приморски полк” № 128, ЕИК по БУЛСТАТ 148068777, сума в размер на 49 020.00 /четиридесет и девет хиляди и двадесет/ лева, подлежаща на връщане на отпаднало основание – прекратяване на договорните отношения, считано от 25.02.2008 г. занапред, по договор за строителство между страните от 19.11.2007 г., на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, сума в размер на 27 959.00 /двадесет и седем хиляди деветстотин петдесет и девет/ лева, представляваща договорна неустойка за забава по чл. 7.1. от договора за строителство вр. чл. 1.5 от договора и график за строителство, неразделна част от договора, съставляваща 6% от договорената между страните цена в размер на 465 983.34 лева за периода на забава от 11.01.2008 г. до 14.02.2008 г., на осн. чл. 92 от ЗЗД, както и законната лихва върху сбора от главниците, които са в размер на 76 979 лева, считано от датата на предявяване на иска 28.03.2008 г. до окончателното им изплащане, както и сума в размер на 4943.00 /четири хиляди деветстотин четиридесет и три/ лева, представляваща сторени от ищеца разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК като отхвърля претенцията за неустойка за горницата над уважения размер от 27 959.00 лева до заявения с исковата молба от 33551.00 лева като неоснователна по размер.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски Апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: