МОТИВИ към присъдата по НОХД № 349 по описа на

Варненския Окръжен съд за 2008 година, наказателно отделение

На 04.03.2008г. Варненският Окръжен прокурор е внесъл в Окръжен съд гр.Варна обвинителен акт срещу подс. ДИМО ГЕОРГИЕВ ДИМОВ ЕГН ********** *** – по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26ал.1 от НК.

При насроченото от съдията – докладчик предварително изслушване в с.з. от 22.04.2008г. съдът разясни на подсъдимия възможностите за провеждане на съкратено съдебно следствие и след изразеното от него признание на фактическите положения по обвинителния акт, подкрепено от събраните в досъдебното производство доказателства, приложи относимата процедура по гл. 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението и го намира подкрепено от събраните по делото доказателства. Излага становището си основните характеристики на извършеното – при условията на опасен рецидив през непродължителен период подсъдимият е осъществил три отделни деяния, обхванати в продължавано престъпление. Прокурорът отчита утвърдения престъпен начин на живот на подсъдимия и стойността на откраднатите вещи като обосноваващи като справедливо наказание към минималния размер на предвиденото в чл. 199 от НК с оглед приложението на чл. 55 от НК по силата на съдебната процедура.

Подс. Димов признава изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното, посочва тежкото си семейно положение. В последната си дума съжалява за постъпката си, посочва, че има син, който се нуждае от него и го чака.

Защитникът на подсъдимия - адв. Сиромашков, назначен от съда като служебен, развива своите аргументи по индивидуализиране на наказанието. Позовава се на константната практика на ВКС относно необходимостта от преценка на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства след фиксиране на долната и горната граница на наказанието при нормативно определеното приложение на чл. 55 от НК. Намира, че самопризнанието не може да бъде изключено като смекчаващо отговорността обстоятелство и че същото правно значение имат още самокритичността, частичното възстановяване на щетата и тежкото семейно положение. Защитникът счита, че изложените обстоятелства балансират особено тежкото съдебно минало на подсъдимия и в заключение моли съда да наложи наказание около средния размер - лишаване от свобода около две години и половина, което да бъде ефективно изтърпяно.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Подс. Димов бил осъждан многократно. По НОХД 684/03 г. на PC - Варна с влязла в сила присъда на 25.03.2003 г. за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, извършено на 16.02.2003 г. с наложено наказание в размер на 1 г. и 6 м. лишаване от свобода, изтърпяването на което е започнало на основание чл.46 от ЗИН при общ режим; с влязла в сила присъда на 22.05.2003 г. по НОХД 756/03 г. на PC - Варна за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено на 21.01.2003 г. и наложено наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.47 б. Б от ЗИН да търпи при строг режим; по НОХД № 616/03 г. на PC - Варна с присъда влязла в законна сила на 23.05.2003 г. за престъпление по чл.198 ал.1 от НК, извършено на 10.01.2003 г. му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 г. и 6 м. изпълнението на което на основание чл.46 от ЗИН да търпи при общ режим; по НОХД 491/07 г. на PC - Варна с присъда влязла в законна сила на 20.06.2007 г. за деяние по чл.198 ал.1 и 3 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, му било наложено наказание лишаване от свобода от 2 г., като на основание чл.46 от ЗИН е определен общ режим за изтърпяването му. При последното осъждане съдът групирал наказанията по НОХД № 4488/2001г., №684/2003г., №756/2003г., № 616/2003г., № 2188/2002г. и № 1653/2003г. като определил като общо за изтърпяване най-тежкото – а именно лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, при първоначален общ режим. Групираното наказание било изтърпяно на 03.07.2006г. С присъда по НОХД № 839/2006г. на ВРС на подсъдимия било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за деяние по чл. 297 ал. 1 от НК, което подсъдимият изтърпял на 15.04.2007г.

След освобождаването си от затвора, според обясненията му, подновил употребата си на хероин и достигнал до дневна доза на цена 30-40лв. Нямал работа и за да се сдобие с парични средства предприел извършването на противоправни действия.

1. Свид. Боян Димов, 13г., бил ученик в 7-ми клас на ОУ "Цар Симеон I" гр. Варна. На 10.10.2007 г. свидетеля вървял в посока Автогара по бул."Владислав Варненчик" и в района на автобусна спирка "Патриарх Евтимий" бил застигнат от подс. Димо Димов. Последният застанал пред свидетеля, загледал го и го попитал за часа. Свидетелят отговорил, а междувременно подсъдимият забелязал в предния джоб на дънките на момчето мобилния му апарат "Сони Ериксон W 601 И" със сим карта, на стойност 417, 05лв., бръкнал рязко в джоба, със сила измъкнал телефона и побягнал. Свидетеля се затичал след подсъдимия, но той взел камък от земята и го заплашил, че ще го удари ако го последва.

2. На 14.10.2007 г. свидетелите Даниел Пейчев, 14г., и приятеля му Николай Иванов, 13г., излезли от жилищната сграда, където живеели, и се отправили към интернет зала. Вървели по пешеходната алея на бул. "Владислав Варненчик", а след като преминали покрай автобусната спирка "Патриарх Евтимий" след тях тръгнал подс. Димов. Свидетелите продължили пътя си и когато стигнали до блока над "Експресбанк" подсъдимият ги настигнал, застанал срещу тях и ги попитал за часа. Свид. Пейчев извадил от джоба на анцунга, с който бил облечен, мобилен апарат "Сони Ериксон К 800И" със сим карта, на стойност 386,10лв. В този момент подсъдимият издърпал със сила телефона от ръката му, като дори посегнал да го удари, тъй като свидетеля стискал здраво апарата, но свид. Иванов се намесил и предотвратил удара. Подс. Димов се отдалечил, взел една пръчка и заплашил двамата свидетели, че ще ги набие ако го последват.

Подс. Димов заложил срещу 200 лв. в заложна къща "Арес" находяща се в жк. "Владиславово" в гр. Варна. Свид. Радослав Тодоров изготвил договора за залог в който вписал името на жена, с която подсъдимият уточнил, че живее и телефонът бил неин. Свид. Тодоров известно време ползвал същият телефон, а в последствие с протокол от 11.01.2008 г. го предал телефона доброволно на полицейски служители.

На 22.01.2008г. телефонът бил върнат на свид. Пейчев в присъствието на майка му с разписка.

3. На 21.10.2007 г. свид. Кирил Ненков, 19г., в района на подлеза, находящ до автобусна спирка "Патриарх Евтимий" бил пресрещнат от подс. Димов, който го запитал колко е часа. Свидетеля извадил единия си мобилен апарат " Сони Ериксон К 700 И", на стойност 183,20лв., информирал подсъдимият и тръгнал да слиза по стълбите на подлеза. Подс. Димов го последвал и се опитал да го заговори отново. В подлеза след като се озовали само двамата, подсъдимият блъснал свидетеля, притиснал го към стената с едната си ръка, а с другата бръкнал в джоба на якето му и взел калъф, на стойност 18лв., с два мобилни апарата и сим картите им – освен посочения и телефон "Нокия 2600", на стойност 94,50лв. След това подсъдимият се отдалечил и предупредил св. Ненков, че ще го набие, ако го последва.

При разследването били извършени разпознавания на лице по снимка. Свидетелите Боян Димов, Кирил Ненков, Даниел Пейчев, Радослав Тодоров и Николай Иванов разпознали категорично подс. Димов.

В хода на разследването била назначена съдебно психиатрична експертиза. Установява се, че подс. Димо Димов към момента на извършване на деянията е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а също така да участва пълноценно в наказателното производство. Видно от заключението същият страда от Синдром на зависимост към хероин.

По делото са изготвени съдебно оценителни експертизи, констатациите на които по отделните вещи се посочиха по-горе в мотивите. Сим картите на четирите телефона са без стойност. Общата стойност на отнетите вещи е в размер на 1098.85 лв.

Изложеното съдът счита за установено въз основа на събраните по реда на НПК в досъдебното производство доказателства чрез свидетелските показания на свид. Димов, Пейчев, Иванов, Тодоров, Христова, обясненията на подсъдимият Димов, експертните заключения, писмените доказателства и доказателствени средства. Към съвкупността съдът включва изразените в с.з. признания от подсъдимия на фактическите положения в обстоятелствената част на обвинителния акт, представената и приета разписка за връщане на свид. Пейчев на мобилния му телефон. Посочените доказателства съдът преценява като взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и изграждащи фактическата страна на обвинението по несъмнен начин.

След преценката на релевантните по делото доказателства съдът призна за виновен подсъдимия Димов в това че през периода 10.10.2007 г. до 21.10.2007 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон "Сони Ериксон W 601 И" ведно със СИМ карта на стойност 417.05 лв. от владението на Боян Емилов Димов; мобилен телефон "Сони Ериксон К 800И" ведно със СИМ карта на стойност 386.10 лв. от владението на Даниел Веселинов Пейчев; мобилен телефон " Сони Ериксон К 700 И" ведно със СИМ карта на стойност 183.20 лв. , мобилен телефон "Нокия 2600" ведно със СИМ карта на стойност 94.50 лв. и калъф за телефоните на стойност 18.00 лв. от владението на Кирил Викторов Ненков, всички вещи на обща стойност 1098.85 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Съдът прие, че с описаните действия подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Правната оценка на деянията на подс. Димов се обосновава от фактическите изводи на съда. Подсъдимият, действайки при пряк умисъл, трикратно е осъществил един и същ състав на престъпление през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Многобройните предходни осъждания на подс. Димов след навършването му на пълнолетие и ефективното изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода, както и сроковете на тези наказания обуславят наличието на опасен рецидив по чл. 29 ал. 1 б. “Б” от НК. За отнемането на мобилните телефони от владението на свидетелите подсъдимият е осъществил активни физически действия, квалифицирани като проява на сила.

По делото са налице гласни доказателствени средства за отправянето на заплахи от подсъдимия към пострадалите, които са правили опити според възможностите си да му се противопоставят и да защитят владението си. При осъществяване и на трите деяния подсъдимият е заплашвал, че ако свидетелите го последват ще ги набие, взел е в първите два случая камък, пръчка. Тъй като повдигнатото и внесено обвинение не съдържа квалифициращия признак “заплашване”, съдът следва да се съобрази с рамката на обвинителния акт и може да отчита думите и действията на подсъдимия след насилственото отнемане на вещите само като отегчаващи отговорността му.

За да определи справедливо наказание на подсъдимия – от една страна съдът съобрази предвиденото в специалната норма и законоустановената граница по чл. 373 ал. 2 от НПК.

В рамките на правомощията си за преценка на следващото се наказание под определения минимум съдът съобрази следното:

Деянието разкрива изключително висока степен на обществена опасност. И трите отделни грабежа са извършени в следобедните часове в централната част на града. Свид. Димов и Пейчев и Николов са на възраст 13-14г. - видимо не предполагат и не притежават възможности за активна противопоставяне на планираното от подсъдимия отнемане на техните вещи. Свид. Ненков също е по-млад човек, когото подс. Димов е наблюдавал и последвал до осигуряване на необходимата за осъществяване на намеренията му обстановка. И при трите деяния се установява сходен механизъм - отвличане на вниманието на пострадалия, наблюдения от подсъдимия на мястото на съхранение на интересуващите го телефони – само в случая със свид. Пейчев апаратът е бил в ръката му към момента на отнемане, непосредствено и насилствено установяване на владение от подсъдимия и отправяне на основателни за пострадалите заплахи за физическа саморазправа с тях. Подсъдимият е отнемал вещи, с които лесно може да се разпореди, а от друга страна трудно могат да бъдат идентифицирани и установени при едно разследване. Изложеното разкрива висока степен на обиграност и рутина при извършване на отделните деяния, завишаваща обществената им опасност. Общата стойност на отнетите от свидетелите вещи е сравнително висока, като са останали невъзстановени щети в размер на 712,75лв.

Личността на подс. Димов разкрива изключително висока степен на обществена опасност. До настоящия момент има десет осъждания за различни умишлени престъпления, вкл. 149 от НК, чл. 297 от НК, а пет от посочените осъждания са за грабежи. Изтърпявал е ефективно наложени наказания, като настоящата престъпна серия е предприел само шест месеца след като е излязъл от затвора. При извършване на разглежданите по делото деяния подсъдимият е проявил планиране и последователност, безразличие към пострадалите, физическа и словесна агресия, които налагат негативни изводи за личността му и разкриват трайно установените му престъпни навици. Като самостоятелен признак за степента на обществена опасност на личността му съдът отчита зависимостта на подсъдимия към хероин и свързаните с това промени в мисленето, начина на живот, стесняване на търсенето на възможностите за сдобиване с парични средства до извършването на престъпления срещу собствеността.

Като отегчаващи отговорността на подс. Димов обстоятелства съдът прецени изборът на подходящи за спокойното осъществяване на намеренията му жертви, рутинният механизъм и интензивността при извършване на деянията, заплашването с непосредствено възможни насилнически действия спрямо пострадалите, в рамките на продължаваната престъпна дейност се открояват три деяния, което също предопределят изводи за необходимост от по-висока степен на наказателно въздействие, съдимостта на подсъдимия – извън необходимата за правната квалификация, краткият период, изтекъл от излизането от затвора по изтърпяване на последното наказание до началото на продължаваното престъпление.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита зависимостта на подс. Димов и декларираното пред съда съжаление за извършеното.

Според защитникът на подсъдимия самопризнанията и частичното възстановяване на щетата, както и тежкото семейно положение следва да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Съдът не споделя изложеното поради следните аргументи:

Самопризнанията на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт са основна предпоставка за прилагане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като по силата на закона – чл. 373 ал. 2 от НПК, в тези случаи съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК. Самопризнанията не могат да се третират като ново смекчаващо обстоятелства и да доведат до намаляване на размера на наложеното наказание, тъй като вече са отчетени от законодателя и деецът предстои да бъде наказан при условията на чл. 55 от НК. Следователно при индивидуализацията на наказанието не следва да бъдат повторно ценени самопризнанията, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. /в този смисъл Решение на ВКС № 796/27.11.2007г. – ІІІ н.о., процедурата по този ред е изключена и при анализа на значението на самопризнанието в Решение № 818/02.11.2007г. на ВКС – І н.о./

Възстановяването на част от щетата може да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство тогава, когато е извършено от дееца или негови близки, а не е следствие от ефективната дейност на разследващите органи по установяване на обстоятелствата относно престъплението със следващите се от това последици. В случая, по досъдебното производство са събрани категорични доказателства, че връщането на мобилния телефон на свид. Пейчев е изцяло в резултат на проведеното разследване и идентифицирането на апарата по неговия имей – налице са двукратни свидетелски показания на свид. Тодоров, свид. Христова и разпечатка от Мобилтел ЕАД София. Подс. Димов по никакъв начин не е допринесъл за връщането на отнетата вещ, поради което и не е налице основание за смекчаване на отговорността му.

Видно от доказателствата по делото подсъдимият не е женен, има две деца, като едно от тях заедно с майката живеят в дома на родителите му. Не се установяват факти, които да очертават тежка социална обстановка и извънобичайна обвързаност на подсъдимия със семейството му, които да доведат до смекчаване на отговорността му. Подс. Димов е прекарал дълъг период от време в затвора, като не след дълго е подновил неправомерните си действия при съзнаване на законовите последици и въпреки семейните си отговорности. С оглед на изложеното съдът намира, че семейното положение на подс. Димов отстои извън кръга на факти, които могат да имат значение за наказателната му отговорност.

След преценката на изложените обстоятелства съдът определи наказанието на подс. Димов при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК – в горната максимална граница – минимума по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК, при категоричен превес на отегчаващите обстоятелства. Съдът постанови ефективното изтърпяване на наложеното наказание и определи подходящия първоначален общ режим. Съдът се съобрази с обществената критичност към деяния свързани с посегателство над личността и собствеността на гражданите, изключително разпространени към момента на извършване на конкретното, както и с оглед поредицата престъпления на подс. Димов от този вид – деяния, за които е бил сериозно санкциониран и преди от други съдебни състави. Съдът прие, този размер на наказанието съответства на тежестта на извършеното, значението на настъпилите общественоопасни последици – имащи материален и нематериален характер, особеностите на личността на подсъдимия и необходимия процес на социална адаптация и поправяне в ценностната система. Подс. Димов е изтърпял включително и лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца – което очевидно като срок не е довело до настъпването на необходимите промени в съзнанието и строят му на житейски правила. При него е налице и трайна зависимост към наркотични вещества – факт, който наложи известно намаляване на възможното максимално наказание, но и проблем, за решаването на който към настоящият момент може да съдейства по-продължителен период на изолация от обществото. С определеното наказание според съда се постига справедлива обществена оценка на извършеното и необходимото положително въздействие спрямо подсъдимия. Допълнително наказание конфискация съдът не наложи с оглед установеното за имущественото състояние на подсъдимия и предвид приложимостта на чл. 55 ал. 3 от НК.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия.

Съдът възложи на подсъдимия да заплати направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ ПРИ ВОС: