МОТИВИ към присъдата по НОХД №30 по описа на Варненския окръжен съд за 2009г

МОТИВИ към присъдата по НОХД №30 по описа на Варненския окръжен съд за 2009г.

По отношение на подсъдимия Г.И.Ж. Варненският окръжен прокурор е внесъл обвинителен акт за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” от НК за това, че на 19.04.2007г. в гр. Варна, при управлението на моторно превозно средство – л.а. „Опел Астра” с ДК№В 5769КА, нарушил правилата за движение – чл.40 ал.1 от ЗДП и чл.40 ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Борис И. Добрев.

По делото са предявени гр.искове от М.К.Д. – съпруга на Борис И. Добрев ; И.Б.Ч. и К.Б.Ч. – негови дъщери. С гражданските искове всеки от пострадалите претендира сума от по 25 000 лева, представляващи обезщетение за нанесените им неимуществени вреди в резултат на деянието. Същите са конституирани като гр.ищци и ч.обвинители.

Пред съда подсъдимия Ж. не признава вината си. Дава обяснения за случилото се, Сочи, че се е убедил, че няма никой, докато е потеглял с автомобила. Сочи още на своите действия по време на движението на автомобила и след настъпване на пътнотранспортното произшествие. В последната си дума изразява съжаление за смъртта на пострадалия, но счита, че не я е причинил той.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП счита, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение. Моли съда, при определяне на наказанието, да определи такова в размер на три години лишаване от свобода, за което няма пречка да бъде отложено с изпитателен срок от пет години. По отношение на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС счита, че следва да се определи такова в размер на три години.

Процесуалния представител на гражданските ищци и частни обвинители моли за осъдителна присъда. Счита, че гражданските искове са доказани по основание и размер и моли съда да ги уважи по справедливост.

Защитникът на подс. Ж. счита, че от доказателствата по делото се установява, че подзащитният му не е нарушил правилата за движение – чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДП и счита, че в този смисъл по делото следва да бъде постановена оправдателна присъда. На следващо място, алтернативно счита, че съдът следва да оправдае подсъдимия по обвинението за причинена смърт по непредпазливост и да редуцира обвинението. На последно място , в случай , че не се възприемат първите две позиции, счита, че следва да се приложи привилегирования състав, тъй като подсъдимия е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. По отношение на гражданските искове, с оглед наличието на съпричиняване от пострадалия, намира ,че следва размерът им да бъде намален.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Починалият Добрев живеел заедно със съпругата си – св. М.Д. ***. Сутринта на 19.04.2007г., около 10,30 часа починалият Добрев излязъл от дома си с цел да отиде до магазина за хляб.

Починалият Добрев се движел по улица „Радост” , в десния край на пътното платно, в посока към бул. „Вл. Варненчик”.

По време на движението на починалия Добрев по улицата, подс. Ж. се качил в лек автомобил „Опел Астра” с ДК№В 57 69 КА, който бил паркиран в района на блокове 48 и 49 в десния край на ул.”Радост”.

Подс. Ж. привел в движение автомобила , като преди това погледнал назад в огледалата на автомобила, и започнал да осъществява маневра на „заден ход”- „завиване надясно” в посока, обратна на бул.”Вл. Варненчик”. При това, преди да започне движението, подс. Ж. не проявил нужното внимание , за да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и с движението си няма да създаде опасност за участници в движението и не възприел вървящия по улицата пешеходец – починалия Добрев..

Докато извършвал движението на заден ход, подс. Ж. се обърнал вътре в автомобила назад, при което не наблюдавал лявата странична част на автомобила. При това последвало съприкосновение между автомобила и починалия Добрев, като предното ляво колело на автомобила затиснало лявото стъпало на Добрев, а лявото странично огледало го ударило. Вследствие на удара огледалото се счупило и паднало на земята, а от затискането и удара тялото на Добрев се завъртяло и паднало на пътното платно.

След настъпилото пътнотранспортно произшествие подс. Ж. спрял движението на автомобила, след което го преместил напред и освободил затиснатото стъпало на Добрев. После извадил от автомобила си куфар с твърда повърхност и опитал да положи крака на Добрев върху него.

Св. Димова, която живеела в близост и познавала пострадалия и неговата съпруга, отишла до домофона и казала на св. Д. да отиде и да види какво се е случило.

Св. Д. се облякла и слязла, като на улицата освен пострадалия и подс. Ж. били пристигнали екип на КАТ-ПП и Спешна помощ.

Св. Д. придружила починалия Добрев до болницата, където му била оказана медицинска помощ. Установена била трималеоларна фрактура на левия глезен на починалия Добрев, което налагало оперативна намеса.

При предоперативната подготовка било установено, че Добрев страда от захарен диабет с високи стойности на кръвната захар; хипертонична болест, лекувана несистемно след ИМИ и миокарден инфаркт.

На 19.04.2007г. оперативно била направена репозиция и метална оситеосинтеза на фрактурираните кости. В ранният следоперативен период Добрев получил усложнения – значителен оток в областта на оперативните рани и ръбцова некроза, която се задълбочавала. Изолиран бил коринебактер.

На 24.04.2007г. била проведена реоперация и артродеза на ставата с хирургична обработка, лаваж и дренаж. Въпреки обмивния дренаж и лаваж и антибиотичното лечение, което било приложено, некрозите на тъканите продължили в дълбочина, Добрев поддържал постоянен фибрилитет , настъпили промени и в кръвните му показатели. Проведени били изследвания, които установили хроничен обострен пиелонефрит, реактивен хепатит, десностранна лобарна пневмония на фона на хронична белодробна недостатъчност. Настъпила паренхимна остра бъбречна недостатъчност, дисметаболитна енцефалопатия, диабетна полиневропатия и нефропатия.

Въпреки провежданото лечение некрозата по глезена и подбедрицата продължила, установили се данни за тромбоза на съдовете на ниво долна подбедрица, поради което, на 09.06.2007г. била извършена ампутация на лявата подбедрица.

На 11.06.2007г. Добрев починал.

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза /аутопсия – л.18-21 от д.пр./ , причина за смъртта на Добрев е сепсис – навлизане на болестотворни причинители в кръвното русло с развитие на двустранна огнищна катарална гнойна бронхопневмония, септична слезка и др. Входна рана за болестотворната инфекция са гангренозните изменения в областта на левия долен крайник. Развитието на гангрената е в причинна връзка със съществуващите хронични болестни промени в артериалните съдове на долните крайници, с дългогодишен диабет от една страна и от друга – травмата в областта на левия долен крайник.

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза/ л.47-50 от д.пр./ на 19.04.2007г.Борис Добрев е получил в резултат на ПТП двуглезенно счупване в областта на лявата подбедрица. В хода на своето протичане това травматично увреждане се е усложнило с тромбоза /запушване на съдовете на лявата подбедрица от тромботични маси/ на лявата подбедрица, във връзка с това гангрена на меки тъкани, навлизане на болестотворни причинители в кръвното русло, септично състояние, двустранна катарално гнойна бронхопневмония, катарално гноен бронхит, оток на белите дробове и мозъка и смъртен изход.

Между това травматично увреждане и смъртния изход е налице причинно- следствена връзка.

Проведеното лечение в ББАЛ Военномедицинска академия е било правилно.

Обичайно такива увреждания преминават без усложнения. В конкретния случай оздравителния процес е протекъл на увреден терен със съществуващи в напреднала степен на развитие изменения в големите и малките съдове, включително на крайниците, дължащи се на дългогодишен захарен диабет, в напреднала степен на развитие болестни промени в сърдечносъдовата система и други, които са създали предпоставки за неблагоприятния ход на развитието му.

В хода на проведеното съдебно следствие, тройната съдебно- медицинска експертиза депозира заключение, съобразно което причина за смъртта на Добрев е сепсис – навлизане на болестотворни причинители в кръвното русло с развитие на двустранна огнищна катарална бронхопневмония, катарално гноен бронхит, перибронхит, септична слезка, оток на белите дробове и мозъка и др.

За развитието на това усложнение могат да се обособят три причини:

1. Двуглезенно счупване на лявата подбедрица с травматичен оток на меките тъкани в областта на счупването, по повод на което е проведено оперативно лечение – метална остеосинтеза.

2.Хронични болестни заболявания, на първо място диабет с изявена ангиопатия и невропатия /промени в големите до най- малките кръвоносни съдове, нерви/, ограничаващи възможностите за хранене на меките тъкани, вкл. на долните крайници, включително в областта на счупването:

-още в ранния следоперативен период настъпва отмиране на тъканите по ръбовете на оперативната рана / ръбцова некроза/, която непрекъснато се задълбочава.

-въпреки наличието на антибиотично покритие се получава нагнояване на оперативната рана, за което освен инфекция, значение има и храненето на меките тъкани.

- въпреки системните превръзки с ефективен лаваж и дренаж в областта на оперативната рана, гангренозните изменения се задълбочачват.

- в патогенезата на сепсиса важно значение има и развилата се бъбречна недостатъчност , която се дължи на промени в бъбречните капиляри, гломерули/ диабетна ангиопатия/.

- в генезата на смъртта и развитието на лобарната бронхопневмония определящо значение има застоят в малкия кръг на кръвообращението, който е определен от съществуващите сърдечно – съдови заболявания – исмехична болест на сърцето, стар миокарден инфаркт.

3. Наличие на инфекция, обусловила нагнояване на оперативните и впоследствие развитие на сепсис. Развитието на тази инфекция е настъпило след постъпването на пострадалия в болницата, след проведеното оперативно лечение, въпреки антибиотичното покритие.

Наличието на описаните по- горе хронични заболявания от своя страна обуславя и нисък имунен статус или намалени защитни сили на организма спрямо патогенни микроорганизми.

Следва да се има предвид, че при здрави индивиди подобни травми оздравяват без увреждане на общото състояние.

Развитието на гангрена на долните крайници е едно от честите усложнения на диабета, при незначителни травми, без травми, гъбичкови инфекции и др.

Съобразно заключението на съдебно- автотехническата експертиза пострадалият се е движил в десния край на ул. „Радост” по посока на бул. „Владислав Варненчик” и е ударен с лявото странично огледало при движение на овтомобила на заден ход и при завиване на задния му край надясно.

Водачът е имал намерение да направи маневра, за да тръгне в обратна посока по ул.”Радост” . При удара се е откъртило лявото странично огледало и е било застъпено ходилото на левия крак на пострадалия от предното ляво колело.

При застъпено ходило тялото на пострадалия се е завъртяло , вероятно е паднало на асфалта , при което е станало случването на глезена на левия крак.

След удара водачът е придвижил автомобила обратно на преден ход, при което падналото странично огледало се е озовало до задното ляво колело на автомобила.

Видно от заключението на съдебно- химическата експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Ж. е 0 промила.

Подс. Ж. е неосъждан.

Видно от справката за налагани наказания по ЗДП и ППЗДП, с влязло в сила на 16.11.2006г.наказателно постановление на подс. Ж. е било наложено административно наказание за нарушение по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП, извършено на 10.08.2006 г.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото – обясненията на подсъдимият, както и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели , депозираните заключения по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, прочетените материали от досъдебното поризводстов, като всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно.

На първо място в хода на съдебното следствие депозира обяснения подс. Ж.. Съобразно тези обяснения, подс. Ж., преди да се качи в автомобила погледнал нагоре, после преди да приведе в движение автомобила, погледнал назад в огледалата и тръгнал, като при това се обърнал назад и не наблюдавал лявата странична част. Отново според обясненията на подс. Ж., след удара, той преместил автомобила напред, оставил пострадалия да лежи на земята и отишъл в аптеката, за да каже да се обадят на Бърза помощ. Подс. Ж. решил да окаже помощ на пострадалия, като положи кракът му върху куфар.

Обясненията на подс. Ж. коресподнират с показанията на св. Димова, която възприела пострадалия и младо момче, което се опитвало да сложи нещо под него и му казвало да не мърда, да няма нещо счупено.

По отношение състоянието на починалия Добрев след пътнотранспортното произшествие и по време на проведеното лечение в ББЛАЛ депозират показания св. Д., св. Ч. и св. К..

Показанията на свидетелките и обясненията на подс. Ж. са съответни и на заключенията по съдебно- медицинските експертизи и автотехническата експертиза.

В своята съвкупност всички доказателства сочат на изложената по- горе фактическа обстановка.

След като прецени всички доказателства релевантни по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимият Г.И.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343 ал.1 б.”в” от НК за това, че на 19.04.2007г. в гр. Варна, при управлението на моторно превозно средство – л.а. „Опел Астра” с ДК№В 5769КА, нарушил правилата за движение – чл.40 ал.1 от ЗДП и чл.40 ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Борис И. Добрев.

Обект на престъпното посегателство са обществените отношения, свързани с осигуряване на сигурността на участниците в движението и защитата на неприкосновеността на здравето и живота на гражданите.

От обективна страна - изпълнителното деяние се осъществява чрез действие – подсъдимия Ж. е управлявал МПС в нарушение на изискванията на ЗДП- чл.40 ал.1 и чл.40 ал.2 от ЗДП.

Субект - пълнолетно вменяемо физическо лице. Подс. Ж. е правоспособен водач на моторно превозно средство.

От субективна страна – подс. Ж. е действал при условията на непредпазливост, същия не е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици и не целял тяхното настъпване, но е бил длъжен да предвиди, че нарушавайки правилата за движение- чл.40 ал.1 и чл.40 ал.2 от ЗДП ще предизвика съставомерния резултат – пътнотранспортно произшествие, вследствие на което пешеходецът Добрев починал.

Субективни причини - незачитане на установения в страната ред. По – конкретно неспазване на закона, уреждащ правилата за движение по пътищата.

При преценка на обективната и субективна страна на деянието съдът взе предвид възразеното от защитата по същество, че не е налице нарушаване на правилата за движение по пътищата , тъй като подс. Ж. е изпълнил задълженията си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Според защитата подсъдимия е изпълнил и задължението си по време на движението назад да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство. Довод на защитата е , че пострадалия не се е намирал зад превозното средство, а удара е вляво отпред. Съдът намери, че в настоящия казус не се касае за изпълнение на задълженията на подсъдимия като водач на МПС, предвид на следното:

Безспорно, ударът между превозното средство и пострадалия е осъществен в лявата странична част на автомобила, с предното ляво огледало и предно ляво колело, но в настоящия казус се касае за динамична, развила се във времето и пространството ситуация, при която автомобилът е извършвал при движение назад, маневра „завой”. При това положение движението на автомобила обхваща голям пътен участък, съсредоточен не само в посока право назад, а и в посока от двете страни на автомобила, тъй като при маневрирането автомобилът извършва кръгово движение , описвайки дъга , т.е. отклонявайки се от посоката право назад.

При това положение , започвайки движението назад, за да извърши своята маневра, водачът е бил длъжен с повишено внимание да се убеди, че пътят зад превозното средство, в смисъл на пътят , който превозното средство ще измине на заден ход, е свободен, и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

Също така, през цялото време на движението си водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътят, който изминава и ще измине превозното средство назад.

В настоящия казус, съобразно обясненията на подс. Ж., той изминал пътя от аптеката до автомобила, погледнал нагоре, качил се в автомобила, погледнал в огледалата и се уверил, че няма никой. После погледнал назад при маневрата и завил на заден ход. При обърнато положение назад, не наблюдавал лявата част на автомобила.

Съдът намери, че действията на подс. Ж. не представляват съобразяване с правилата на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДП, тъй като преди да приведе в движение автомобила, той е извършил проверка на пътното платно единствено в посока зад автомобила, но не и в посоката, в която ще извършва движението на заден ход, завивайки. Подсъдимият Ж. е сторил това едва започвайки движението на автомобила на заден ход, но при това се е обърнал в позиция на тялото, която му е позволила да възприеме само дясната част от пътя, по който се движи. Така, нарушавайки правилата за движение назад/ чл.40 ал.1 и 2 от ЗДП/, подс. Ж. причинил пътнотранспортното произшествие.

Вследствие на ПТП на Добрев била причинена телесна повреда – двуглезенно счупване на лявата подбедрица.

По повод причиненото телесно увреждане и настъпилия съставомерен резултат – смърт, съдът прецени възраженията на защитата, която счита, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между увреждането и смъртта.

Безспорно, съобразно заключенията на назначените съдебно медицински експертизи причина за смъртта на Добрев е сепсис – навлизане на болестотворни причинители в кръвното русло с развитие на двустранна огнищна катарална бронхопневмония, катарално гноен бронхит, перибронхит, септична слезка, оток на белите дробове и мозъка и др., като за развитието на това усложнение могат да се обособят три причини:

Безспорно е също така, че при здрави индивиди подобни травми оздравяват без увреждане на общото състояние.

Безспорно обаче по делото е и, че причиненото вследствие на ПТП

двуглезенно счупване на лявата подбедрица е „отключило” и е „причина” за развитите в ранния следоперативен период отмиране на тъканите по ръбовете на оперативната рана, нагнояване на оперативната рана, , гангренозни изменения и други, както и развитие на инфекция, настъпило след постъпването на пострадалия в болницата, след проведеното оперативно лечение.

При това положение, съдът намери, че при безспорната установеност по делото, че вследствие на нарушаване на правилата за движение по ЗДП- чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДП подс. Ж. е причинил на Добрев телесна повреда, довела впоследствие след усложнения до съставомерния резултат – смърт, подсъдимият Ж. следва да отговаря именно по възведеното му от прокуратурата обвинение.

Съдът не възприе позицията на защитата, че подс. Ж. следва да отговаря по привилегирования състав , тъй като е оказал помощ на пострадалия.

Съдът намери, че подс. Ж. не е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия по смисъла на чл.343а от НК, тъй като по делото единствено е установено, че първоначално, след ПТП и след преместването на автомобила, подс. Ж. отишъл до аптеката за да им каже да се обадят на Бърза помощ и после опитал да подложи под крака на пострадалия куфар.

Съдът намери, че в настоящия казус действията на подс. Ж. не са били адекватни на създадената ситуация, предвид на следното:

Подс. Ж. се е намирал близо до аптека , до която след произшествието отишъл , за да бъде уведомена Бърза помощ, а после подлагал под крака на пострадалия куфар? При настъпилото произшествие напълно в кръга на възможностите на подсъдимия е било да потърси квалифицирана помощ от страна на фармацевтите в аптеката било от самите тях, било посредством съответни принадлежности за обездвижване.

След произшествието подс. Ж. преместил автомобила , с което на практика е препятствал точното отразяване на местоположението му от органите на КАТ. При това положение адекватно и в кръга на възможностите на подс. Ж. действие по оказване помощ на пострадалия се явява качването му в автомобила и откарване в болнично заведение, каквото се намира в близост до местопроизшествието, а не сигнализиране посредством трети лица на Спешна помощ и изчакването й / както твърди подсъдимия/.

С оглед горното, съдът намери, че подс. Ж. не е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

За да конкретизира размера на наказанието на подсъдимия Ж., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние над средния размер с оглед причинения вредоносен резултат. От друга страна се съобрази и с тази на дееца, като взе предвид следното :

По делото са установени следните смекчаващи отговорността обстоятелства: добросъвестно поведение на подсъдимият в процеса, който и в хода на проведеното досъдебно производство и пред съда съдейства за разкриване на обективната истина и чисто съдебно минало.

От друга страна по делото, съобразно приложената справка за нарушения по ЗДП и ППЗДП се установява, че като водач на МПС през 2006г. подс. Ж. е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление.

Гореизложените смекчаващи отговорността обстоятелства, установени по отношение на подсъдимия, факта на налагано наказание за нарушаване на ЗДП, както и установената средна степен на обществена опасност на деянието, мотивираха съдът да наложи на подсъдимия наказание от вида “Лишаване от свобода” значително под средния размер. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС” съдът намери, че следва да бъде определено над средния размер, мотивиран преди всичко от посоченото по- горе поведение на подс. Ж. като водач на превозно средство, довело до санкционирането му по административен ред с наказателно постановление.

Водим от изложеното, съдът на осн. чл. 343 ал.1 б.”в” и чл.54 от НК: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът намери, че за изпълнение на целите на генералната и специалната превенция не е необходимо подс. Ж. да бъде изолиран от обществото и с определянето на изпитателен срок ще се въздейства по- ефективно предупредително и възпиращо върху него. С оглед изложеното и на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието с изпитателен срок в минимален размер от ТРИ ГОДИНИ.

На осн. чл.343Г от НК съдът наложи на подсъдимия Ж. наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРВАЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като зачете времето, през което подс. Ж. е бил лишен от това право по административен ред.

По отношение на предявените граждански искове:

След като съдът призна подс. Ж. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.1 б.”в” от НК прие, че предявените по делото граждански искове са доказани по основание.

В резултат на увреждащите действия на подс. Ж. пострадалата Д. е лишена завинаги от подкрепата и помощта на своя съпруг. Пострадалите Ч. и К. пък са лишени от подкрепата на своя баща. В резултат на извършеното от подсъдимият, пострадалите са претърпели в значителна степен душевни страдания, като за пострадалата Д. от смъртта на нейния съпруг остава да разчита на помощта и подкрепата на своите дъщери. При индивидуализация на размера на обезщетението за всяка от пострадалите, съдът взе предвид, че в най – голяма степен емоционално е била засегната съпругата на починалия Д., тъй като неговите дъщери са вече пълнолетни и са създали свои семейства, където срещат подкрепа. В този смисъл съдът счете, че гр.ищец Д. ще бъде овъзмездена за причинените неимуществени вреди със сумата от 25 000лв., поради което прие че гр.иск е доказан изцяло по размер. Съдът счете, че гр. ищци Ч. и К. ще бъдат овъзмездени за причинените неимуществени вреди със суми от по 10 000лв., поради което прие че гр.искове са доказани по размер до тази сума. За разликата над 10 000лв. гражданските искове бяха приети за завишени и отхвърлени от съда.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият направените деловодни разноски за възнаграждение на вещи лица и държавната такса върху уважената част от гражданските искове .

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд

На двадесет и четвърти април Година две хиляди и девета

В закрито съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.Ш.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Р.Р.

М.С.

СЕКРЕТАР К.А.

разгледа докладваното от Председателя наказателно общ характер дело номер 30 по описа за две хиляди и девета година.

Съдът намира, че направените по делото разноски от вещите лица по изготвяне на заключението по СМЕ в размер на по 120 /сто и двадесет лева/ за всяко от лицата, съгласно чл.189 ал.3 от НПК следва да се възложат на подсъдимия Г.И.Ж., поради което и на основание чл.189, ал.3, вр.чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА подсъдимия Г.И.Ж. да заплати направените по делото разноски от вещите лица по изготвяне на заключението по СМЕ в размер на по 120 /сто и двадесет лева/ за всяко от лицата.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :