О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер ……………… Година 2010 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На десети май

Година две хиляди и десета

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ТОНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Тончева

ЧНД№ 755 по описа на съда за 2010.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е образувано по жалба от адв.Светлозар Дуков, повереник на К.И. и Л.Ч. против постановление на ОП-Варна за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№1388/09г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна. Жалбата е подадена в срок и като допустима е внесена за разглеждане в закрито съдебно заседание. Преценена по същество същата е неоснователна по следните съображения:

На 05.10.2009 година в 13.50 часа в ОДЧ на ІІІ РУ-Варна бил получен сигнал от служител в “Бърза медицинска помощ”, че при сбиване на ул.”Калина” в гр.Варна имало пострадало лице. Местопроизшествието било посетено от автопатрул на посоченото районно управление. На место се намерили два екипа на Бърза помощ, като била установена самоличността на пострадалия – Георги Лъчезаров Ч., ученик в десети клас на “ПТГ”-Варна. В 15.20 часа на 05.10.2009 година в ІІІ РУ на МВР-Варна било съобщено, че Георги Ч. е починал. Тези факти се съдържат в докладна записка от Белла Белчева – ОР при ІІІ РУ на МВР /л.3 от д.пр./. Последната била незабавно сведена до знанието на дежурен прокурор в ОП-Варна. С постановление от 05.10.2009 година, той е образувал досъдебно производство срещу Тодор Живков Панайотов с оглед данни за извършено престъпление по чл.124 ал.1 от НК. В хода на проведеното разследване било установено следното:

Пострадалият Георги Лъчезаров Ч. е бил роден след нормално протекла бременност. Негови родители са К.И. и Л.Ч.. Когато детето навършило една година претърпяло инцидент – при падане от леглото загубил съзнание за кратко. След проведени консултации и лечение, състоянието на Ч. било определено като “респираторни гърчове”. Нов подобен случай се регистрирал след месец, като причината била удар на детето в шкаф с главата. Последвал много дълъг период без притеснителна загуба на съзнанието. Той продължил 13 години. Нов случай бил регистриран, когато пострадалият бил вече ученик – припаднал в училище, като изпаднал в кома за период от около 12 часа. При изписването му от МБАЛ”Св.Анна” – Варна, лекарите посочили в епикризата че детето страда от “неуточнена епилепсия”. Шест месеца след това бил регистриран нов припадък. Състоянието на Георги Ч. било медикаментозно овладяно.

През 2009 година пострадалият бил ученик в десети клас на “ПТГ”-Варна. Сред съучениците бил известен като добър човек, с чувство за хумор, ведър и усмихнат. В същото училище учил и Тодор Панайотов. Той бил физически силен, в периода от м.април до м.юни 2009 година тренирал бойно изкуство “вале тудо” /показания на св.Станислав Бахчеванов от 13.11.2009 година на л.58 от д.пр./. Двамата били регистрирани в интернет сайт “Импулс БГ”. На 03.10.2009 година между св.Борис Рапалов /приятел на Тодор Панайотов/ и пострадалия Георги Ч. възникнал конфликт по повод на поискана и отказана цигара. На същата дата по скайпа Георги написал на Борис “много сме се правили нашата групичка и щял да ми изяде дроба и да ме набие”. Впоследствие се оказало, че написаното не било предназначено за Борис Рапалов. Именно това бил повода, поради който Георги Ч. и Тодор Панайотов си разменили обиди в сайта “Импулс БГ”. По този начин бил уговорен бой в понеделник – на 05.10.2009 година, който щял да “разреши” конфликта между двамата. На 04.10.2009 година Тодор Панайотов казал за уговорения бой на приятеля си св.Цветомир Борисов. Според показанията на последния свидетел Тодор не бил конфликтен, предпочитал да решава проблемите чрез разговори.

Дата 05.10.2009 година била нормален учебен ден за учениците в “ПТГ”-Варна. Първата среща между Тодор Панайотов и Георги Ч. се състояла в едно от малките междучасия. Тогава Тодор Панайотов казал, че се отказва от боя. Новината за предстоящия уговорен бой вече била обходила училището. Някои от по-големите ученици дори си устроили залагане на парични суми от 10лв и 20лв за вероятния победител от двубоя /показания на св.Станимир Попов/. След края на шестия час – около 13.20 часа Тодор Панайотов и пострадалия се срещнали в двора на училището, като се насочили към гаражите на ул.”Калина”, гр.Варна. Около двамата имало голяма тълпа /между 50 и 100 човека към края на инцидента/. Пръв боят започнал Георги Ч.. Той ритнал Тодор Панайотов в областта на лявото бедро. Тодор приклекнал, като Георги успял да го хване с ръка през врата и да му нанася удари в областта на главата със свободната си ръка. Тодор Панайотов успял да се освободи, като със захват на предмишницата ограничил свободата на движение на пострадалия. Ударил го няколко пъти със свободна ръка в задната тилна област. Пострадалият направил опит да се измъкне, като се освободил от захвата на съперника си. Двамата се държали ръце за ръце, като Георги отстъпвал назад. Внезапно загубил равновесие и паднал на пътното платно, успоредно на бордюра. Тодор Панайотов прекрачил пострадалия и докато последният бил на земята му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето. Ударите били концентрирани в лявата лицева област, като главата на пострадалият се блъскала в бордюра. Внезапно очите на Георги се “забелили”. Състоянието му свидетелите описват като пристъп – широко отворени очи, затворена уста, дишал бързо и дълбоко, хаотично махал с ръце, тялото му треперило, изведнъж конвулсиите спрели, избили петна по бузите, устата му станала синя. Св.Мая И. позвънила на тел.112 и поискала помощ Св.Борислав Шивачев /ученик в 12 клас/ проверил дали пострадалият не си е глътнал езика. Случайни минувачи дали вода, започнали да поливат Георги до идването на екипите на Бърза помощ. Съобщението за нужда от спешна медицинска помощ постъпило в 14.00 часа. На место екипът се озовал в 14.03часа, отпътувал в 14.14 часа и пристигнал в болницата в 14.20 часа. Били извършени спешни реанимационни мероприятия, но въпреки това Георги Ч. починал.

На 05.10.2009 година бил извършен оглед на местопроизшествието /л.4 от д.пр./. Най-важното за настоящето дело представлява замерването на тротоара на ул.”Калина” – дължина 17 метра и височина на бордюра 22-23см от земята. Видно от приложения фотоалбум е, че бордюрът е с ясно изразен ръб. Също на процесната дата бил освидетелстван Тодор Панайотов. Съдебният медик констатирал множество травматични увреждания – по централната част на челото, в лявата слепоочна област, в централната част на носа, по страничната част на лявата подбедрица, по гърба на двете ръце. Към изготвения протокол за освидетелстване на лице е приложен и фотоалбум /л.10-14 от д.пр./. Впоследствие резултатите от освидетелстването били обективирани и в СМЕ №907/2009 година, изготвена от вещото лице Сийка Михова. Според заключението на тази експертиза констатираните по тялото на Тодор Панайотов травматични увреждания са били получени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети, при удари с юмруци и ритници. Травматичните увреждания в областта на лявата ушна мида, лявата половина на шията са били получени при “захват” с ръка в областта на шията.

За изясняване на причината за смъртта на Георги Ч. в досъдебното производство са били назначени две експертизи. Първата от тях е изготвена от три вещи лица – тримата лекари в отделение “Съдебна медицина” при МБАЛ ”Св.Анна” – Варна. При огледа и аутопсията на пострадалия те са установили контузия на мозъчния ствол – моста и продълговатия мозък, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба в големия тилен отвор на черепа, точковати кръвоизливи под епикарда, кръвонасядания по меките черепни обвивки в дясна челно-слепоочна област, дясна теменно-слепоочна и лява слепоочна области на главата, кръвонасядания в мускулатурата в дясната половина на шията, кръвонасядания по дясната половина на челото, кръвонасядания и ожулване по лявата теменно-слепоочна област, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по десния устен ъгъл, разкъсно-контузна рана по лигавицата в областта на левия устен ъгъл, състояние след кървене от носа, зацапване с кръв в областта на устната кухина, вдишана кръв в трахея, бронхи и бели дробове, кръвонасядания и ожулвания по задната лява половина на гръдния кош, кръвонасядания и ожулвания по гърба на дясната ръка, ожулвания по десния лакет, ожулвания по левия лакет, ожулване на дясно коляно, кръвонасядане по дясната подбедрица, кръвонасядане по първи пръст на дясно ходило, стара мозъчна киста в областта на левия слепоочен дял на мозъка. Според вещите лица причината за смъртта на Георги Ч. е контузия на мозъчния ствол – моста и продълговатия мозък, която е довела до бързо развитие на тежък оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните полукълба с потискане на центровете на дишане и сърдечна дейност. Експертите правят извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпването на смъртния изход. Контузията на мозъчния ствол е била резултат от удар изразен със значителна сила и би могло да се получи при падането и удара на главата в лявата слепоочно-теменна област в подлежащата настилка. Останалите травматични увреждания по тялото на пострадалия са били получени по механизъм – от удари и тангенциално действие с или върху твърди тъпи предмети с изразен ръб или груба повърхност, реализирани при падане и удари в подлежаща настилка, както и при директни удари с или върху твърди тъпи предмети, включително юмруци, глава и пр.

В досъдебното производсво е била назначена повторна СМЕ за установяване причината за смъртта на Георги Ч.. Съставът на вещите лица е строго специализиран – ръководител на УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ-Варна, ръководител на катедра по обща и клинична патология, невролог, началник клиника по неврохирургия при МУ-Варна, гл.асистент към УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ-Варна и съдебен лекар при ДКЦ”Св.Марина”-Варна. За изготвяне на своето заключение вещите лица са изследвали цялата налична медицинска документация за пострадалия, гласните доказателствени средства по делото, хистологични препарати и заключението по тройната СМЕ. При повторното разчитане на хистологичните препарати вещите лица не са установили пресни кръвоизливи и контузионни изменения в мозъчната тъкан, каквито са били описани в същите хистологични препарати при първоначалната експертиза. Ако е била налице контузия със стволова локализация /описана в тройната СМЕ/ би следвало да се констатират кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, наличие на кървав ликвор и фрактури на черепните кости. Липсата на контузии в мозъчното вещество в изследваните хистологични препарати е дало основание на вещите лица да са категорични, че не може да се обоснове и приеме травматична причина за смъртта на Георги Ч.. По-нататък в заключението на повторната СМЕ е посочено, че от представените данни от аутопсията и по изготвените хистологични препарати се налага извод за бързо настъпила смърт, непосредствено причинена от тежък мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, който е обусловил смъртта по механизма на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Посочени са като известни причини за развитието на тежък мозъчен оток – травма в шийния отдел на гръбначния мозък /приета като малко вероятна причина за леталния изход предвид изискването на време до обхващането на жизненоважните центрове/ или остри отравяния /допустима причина предвид установените микроскопски промени в черния дроб, но поради липса на взети материали за химическо изследване не би могла да се установи категорично/. Вещите лица приемат, че макар и рядко е възможно при епилептичен припадък да се развие оток на мозъка, който да доведе до настъпването на смъртта. Своето становище обосновават с установените по време на аутопсията и в хистологичните препарати на мозъка исхемични огнища и киста в слепоочния дял на мозъка, които също биха могли да доведат до клинична изява на епилептиформени припадъци. Наличието на киста е достатъчна причина за появата на епилептични еквиваленти, като вещите лица посочват че слепоочните дялове са една от най-епилептогенните зони на мозъка. В подкрепа на извода посочват свидетелските показания и предхождащата медицинска документация, предоставена от майката на Георги Ч.. Според вещите лица всички травматични увреждания са били получени по механизъм на действие на твърди тъпи предмети – при удари, последващо падане, а някои от тях и по време на епилептиформен пристъп. Всички травми са били получени в кратък период от време и не е възможно да се отграничат по механизъм и позиция на тялото на пострадалия – прав, при удари или по време на гърчове. Самото начало на епилептиформения припадък би могло да е непосредствено преди падането на земята, но да не е било проявено и видяно веднага. Епилептиформеният гърч би могъл да се провокира от размяна на удари, но и спонтанно без връзка със случая. Експертизата приема, че между заболяването на Георги Ч. и настъпването на смъртта му има причинно-следствена връзка. При такива данни от медицинска гледна точка не може нито да се изключи, нито да се потвърди връзка между побоя и получения епилептиформен припадък. Възможно е побоят да е изиграл отключваща роля при налична гърчова готовност.

При описаните факти с постановление от 19.04.2010г. прокурор при ОП-Варна е прекратил воденото наказателно производство срещу Тодор Панайотов. Приел, е че се касае за наличие на хипотезата на чл.15 от НК, защото в действията на Панайотов не е имало личен мотив, двамата с Ч. взаимно са се самонаранили, а Панайотов не е знаел, нито е бил длъжен да знае че с нанасяне на удари би могъл да предизвика епилептиформен припадък.

Категорично несъгласие с този извод изразяват родителите на пострадалия. Според тях отправна точка за решаване на настоящия казус от гледна точка на приложимия материален закон е големият брой на ударите нанесени от Панайотов, изключителният им интензитет и насоченост в тилната област на пострадалия, като именно те са активизирали огнището на епилепсия и са довели до летален изход за Георги Ч..

Настоящият състав на съда намира, че няма доказателства Тодор Панайотов да е извършил престъпление по чл.124 от НК, като възприема извода на окръжната прокуратура за правилен и обоснован. Категорично по делото е доказано, че между Тодор Панайотов и пострадалият Ч. е имало размяна на нападателни реплики в интернет пространството. Инициативата за боя на 05.10.2009 година е била двустранна. Пръв боят е започнал пострадалият Ч., като е ритнал Панайотов в лявата подбедрица. Достоверността на свидетелските показания относно този факт е безспорна, защото се потвърждава от заключението на СМЕ№907/2009г. Показанията на свидетелите Борисов и Попов относно обстоятелството, че пострадалият е стискал с предмишница Панайотов също се потвърждава от заключението на цитираната експертиза. Впоследствие ролите са се разменили – Панайотов е стискал Георги Ч.. Категорично двете момчета са си нанасяли ожесточено удари в областта на главата – доказателство са трите СМЕ , протоколът за освидетелстване на Панайотов и приложения фотоалбум към него. Спорен остава въпросът дали при падането пострадалият си е ударил главата в ръба на бордюра. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие е, че ръбът на бордюра е ясно изразен, а височината му е около 23 см от нивото на земята. Според част от очевидците главата на пострадалият се е удряла в бордюра – конкретно показания на свидетелите Цветомир Борисов, Борис Рапалов, Мирослав Николов, Станимир Попов. Според показанията на свидетелите Мая И., Мартин Златанов, Кадир Ангелов, Борис Найденов и Неделина Исакова главата на пострадалия не се е удряла в бордюра. Показанията на последната свидетелка са особено детайлни в тази част – тялото и главата на Георги били успоредни на пътното платно, на една педя от бордюра на тротоара. Когато Тодор Панайотов удрял главата на Георги Ч. тя отскачала и се удряла в бордюра. Съдът счита, че описаният от тази свидетелка механизъм отговаря на констатираните лицеви наранявания при аутопсията на пострадалия Ч.. Всъщност безспорен е извода, че Панайотов и Ч. умишлено и взаимно са си причинили телесни повреди. За да е налице състава на престъпление по чл.124 от НК от обективна страна е необходимо да има два вредоносни резултата – умишлено причиняване на телесна повреда, която да е от такова естество че да не води обикновено до летален изход, но в следствие на тази повреда да е настъпила смъртта на пострадалия. “По-тежкият резултат трябва да се намира в причинна връзка с настъпилото увреждане на здравето. Последното поставя началото на един отрицателен процес на усложнения в здравословното състояние на жертвата, който води до смъртта, като по този начин причинната връзка между деянието и смъртта се явява опосредена от телесната повреда” /Наказателно право, особена част, Престъпления против правата на човека, автор Ал.Стойнов, изд.Сиела, 2006 година/. В настоящият случай липсва именно тази причинно-следствена връзка между нанесените телесни увреждания и смъртта на Георги Ч.. Изводът се налага от заключението на повторната комплексна СМЕ. Вещите лица са категорични относно причината за смъртта на Ч. - тежък мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, който е обусловил смъртта по механизма на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Те обаче изключват категорично травматична причина за смъртта на Георги Ч., като се обосновават с медицинска литература, професионален опит и фактите по делото – показания на очевидци, медицинска документация за минали заболявания на пострадалия, данните от аутопсията и хистологичните проби. По този извод е налице противоречие между първоначалната и повторната тройна СМЕ. Прокурорът е изложил убедителни аргументи защо приема едното заключение и отхвърля другото. Съдът намира, че обективността и безпристрасността на повторната комплексна експертиза не може да бъде поставяна под съмнение по няколко аргумента. Първият от тях е високата професионална квалификация на вещите лица и специализацията им в различни области на медицината. Втората е комплексното изследване на голям брой документи и гласни доказателствени средства, аналитичното им съпоставяне едно с друго и научното аргументиране на заключението. В повторната експертиза се коментират пропуски при провеждане на аутопсията, които вероятно биха дали повече яснота при изследването на причината за смъртта на Ч., но не в по-различен план от констатираната връзка между неговото заболяване и леталния изход. В подкрепа на извода за епилептиформен припадък на процесната дата говорят в показанията си всички разпитани свидетели по делото. В този смисъл Тодор Панайотов не е могъл да предвиди настъпването на смъртта, защото тя няма причинна връзка с нанесените от него удари по тялото на пострадалия. Нито един от съучениците на Ч. не е знаел за неговото заболяване, респективно непознатият за пострадалия Тодор Панайотов още по-малко би могъл да знае, че срещу него стои лице със сериозно заболяване. Смъртният резултат е бил предотвратим ако възрастните случайни наблюдатели на побоя се бяха намесили и го бяха предотвратили вместо да стават неми съучастници на тежката противообществена проява. Поведението на Тодор Панайотов е морално укоримо, но то е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, за което не може да носи наказателна отговорност.

По изложените съображения обжалваното постановление на ВОП за прекратяване на наказателното производство по д.пр.1388/09г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна следва да се потвърди изцяло, поради което и на осн. чл.243 ал.5 т. 1 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателното производство по д.пр. 1388/09г. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР-Варна.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението подлежи на обжалване или протест пред ВАС в 7-мо дневен срок от получаване на съобщенията.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: