Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№_____________

гр.Варна, 22.05.2009г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и девета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: А.К.

                                                                                  Е.П.-*** разгледа докладваното от съдия М.Х. в.г.д.№1005 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:       

 

Производството е с правно основание чл. 435 от ГПК.

            Образувано е по жалба на адв. С., в качеството й на пълномощник на Ж.И.Д., срещу действията на частен съдебен изпълнител Миглена Пашова, рег. №715 с район на действие Варненски окръжен съд по изп.дело №20097150400186/2009г., обективирани в разпореждане от 06.04.2009г., с което е отказано спиране на изпълнителното производство, на основание чл.454, ал.3 от ГПК.

            В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като задължението по изпълнителния лист е с паричен характер, а не принудителен способ за изпълнение. Твърди се, че дори договорът за заем, който е послужил за основание за издаване на изпълнителния лист, да е обезпечен с имотека на недвижим имот, това не прави вземането различно по характер от плащането на парична сума. Претендира се отмяна на разпореждането и спиране на изпълнението.

            Въззиваемата страна Г.Д.Д., чрез пълномощника си, с писмено възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че наличието на ипотека по отношение на вещите, срещу които е насочено изпълнението, представлява отрицателна предпоставка за спиране на изпълнението по реда на чл.454, ал.1 от ГПК. По същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

            По реда на чл. 436, ал.3 от ГПК по настоящото дело са приложени писмени обяснения на държавния съдебен изпълнител.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно приложимия закон и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна, следното:

            След извършена служебна справка с изп.дело №20097150400186/2009г. на частен съдебен изпълнител рег. №715 с район на действие Варненски окръжен съд, заверено копие от което е приложено по настоящото дело, съдът установи, че същото е образувано по молба на Г.Д.Д., за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист, издаден по ч.г.д.№1630/2009г. по описа на ВРС, ХVІ състав, с който Ж.И.Д. е осъдена да заплати на Г.Д.Д. сумата от 4000лв., представляваща част от неизплатена главница в размер на 16 900лв., включваща изискуеми и неизплатени погасителни вноски за месец януари, февруари и март 2009г., на осн. т.3 от договор за ипотека, осъществен с нот.акт №12, т.VІІ, рег. №8910, н.д.№1117/2008г. на нот. с район на действие РС Провадия, вписан в регистъра при НК под №225, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 13.02.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно – деловодни разноски, представляващи – държавна такса в размер на 80лв. и адвокатски хонорар в размер от 390лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

            Към молбата е приложена и заповед №1650/19.03.2009г. изд. по ч.г.д.№1630/2009г. на ВРС, ХVІ състав.

            На длъжника е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, получена на 25.03.2009г.

            С молба от 06.04.2009г. Ж.Д., в качеството си на длъжник по изпълнението, е представила доказателства за заплатена сума по призовката за доброволно изпълнение в размер на 1656,68лв., представляваща 30% от дължимата сума по поканата за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва до 24.03.2009г., както и внесена сума в размер на 19.52лв., представляваща законна лихва върху дължимата сума по поканата за доброволно изпълнение, за периода от 25.03.2009г. до 06.04.2009г., включително. С молбата е направено искане за спиране на изпълнението по реда на чл.454, ал.1 от ГПК.

            С разпореждане от 06.04.2009г. частният съдебен изпълнител е отказал спиране на производството, на основание чл.454, ал.3 от ГПК.

            По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:  

            Жалбата е подадена в определения от чл.436 от ГПК срок, поради което същата е допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

            Съобразно разпоредбата на чл.545, ал.1 от ГПК изпълнителното производство, при насочено изпълнение върху движима вещ или недвижим имот, се спира от съдебния изпълнител, при наличие на определените условия, а именно: длъжникът да внесе 30 % от вземанията по предявения срещу него изпълнителен лист, независимо от техния размер, както и да се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 % от тях. В ал.3 на същия текст е предвидено изключение, според което не може да се допусне спиране на изпълнението, когато се продава заложена или ипотекирана вещ.

            Предвид изложеното и доколкото от приложеното по изпълнителното дело заверено копие на нот.акт №12, т.VІІ, н.д.№1117/2008г. се установява, че върху имота, за който е насрочено принудително изпълнение е учредена договорна ипотека и взискател е ипотекарния кредитор, съдът намира, че разпоредбата на ал.1 на чл.454 е неприложима и длъжникът не може да иска спиране на изпълнението на посоченото основание. Независимо от горното, дори да се приеме, че е допустимо в процесния случай да се претендира спиране на изпълнението по реда на ал.1 на чл.454 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй като не са налице и двете предвидени в разпоредбата и посочени по-горе предпоставки, доколкото с депозираната на 06.04.2009г. молба длъжникът Ж.Д. е представила доказателства за плащане на 30% от вземанията по предявения изпълнителен лист, но не е поела писмено задължение за внасяне на 10% от тях всеки месец.

Водим от горното съдът намира, че обжалваното действие, с което е отказано спиране на изпълнителното производство, на основание чл.454, ал.1 от ГПК е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена. 

Предвид неоснователността на жалбата, съдът намира за неоснователно и направеното в същата искане за спиране на изпълнението по реда на чл.438 от ГПК. В настоящото производство съдът не може да се произнася за спиране на изпълнението въз основа на депозирана молба за отмяна на издадената заповед №12085/09.04.2009г., тъй като искането за спиране по реда на чл.438 от ГПК подлежи на разглеждане единствено при наличие и в рамките на висящо производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Същото не представлява обезпечителна мярка по смисъла на чл.390 от ГПК.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Д., ЕГН ********** ***, срещу действията на частен съдебен изпълнител Миглена Пашова, рег. №715 с район на действие Варненски окръжен съд по изп.дело №20097150400186/2009г., обективирани в разпореждане от 06.04.2009г., с което е отказано спиране на изпълнителното производство, на основание чл.454, ал.3 от ГПК, както и искането за спиране на изпълнението по реда на чл.438 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

 Копие от решението да се изпрати за сведение И ИЗПЪЛНЕНИЕ на частния съдебен изпълнител.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: