Р Е Ш Е Н И Е

№………/………….,гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд,административно отделениеи,втори състав,в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осма година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.М.

ЧЛЕНОВЕ:А.П.

Е.П.-***:Ц.Н.

Прокурор:И.Б.

Като разгледа докладваното от съдия А.П.

Адм.дело № 1452 по описа за 2004 година

За да се произнесе,съдът взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на § 5,ал.4 от ПЗР на ДОПК,вр.чл.121 и сл. от ДПК/отм./.

Образувано е по жалба от „Корект”ЕООД,с данъчен адрес:гр.Силистра,ул.”Цар Самуил” № 11,БУЛСТАТ 118035796,номер от НДР 1190509334,представлявано от Светла Тонева Андреева,ЕГН **********,подадена чрез процесуалния им представител-адв.М.Д.Д.-***,съдебен адрес:гр.Силистра,ул.”Христо Ботев” № 2,ет.3,офис 6-чрез адв.М.Д.Д.,против Данъчен ревизионен акт № 13/21.01.2002г.,издаден от данъчен орган при ТДД-гр.Силистра,потвърден в обжалваната част с Решение № 587/16.07.2004г. на вр.и.д.Регионален данъчен директор-гр.Варна.Жалбоподателят е оспорил обжалвания ДРА в частта,в която за данъчен период 1998г. по ЗКПО е определен допълнителен размер на данък за общините и данък върху печалбата в резултат на увеличението на облагаемата печалба по реда на чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО със сумата 4674,34 лв.,представляваща изплатени разходи за командировки по Наредбата за командировки и специализации в чужбина /отм./.;за данъчен период м.м.07,08.10,12.1999г.,м.м.10,11.2000г.и м.03,2001г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 20 145.78 лв.по доставки от „Таня 97”ЕООД,ЕТ „Нели 97-Зоя Ангелова”,ЕТ „Румен Стоянов-Солдимекс”,ЕТ „Надя-Г.Е.К.”,ЕТ „Евро-Евлоги Костов”,ЕТ „Фаер М”,ЕТ „Рени 99-Иво Горанов”,”Яни 72” ЕООД,”Дим Комерс 55”ЕООД,ЕТ „Ерко-Зоя Борисова”,ЕТ „Илияна-Сашо Славчев”,ЕТ „Нико-Маленко Митков”.Твърди,че обжалваният ДРА е незаконосъобразен на изложени в жалбата основания и моли същия да бъде отменен.В съдебно заседание чрез процесуалния си представител подържа жалбата.

Ответната страна-Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна,като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът.,след преценка на събраните по делото писмени доказателства,приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок,от надлежна страна,при наличие на правен интерес.Същата отговаря на изискванията на чл.122 и чл.123 от ДПК /отм./поради което е процесуално допустима за разглеждане.

На основание чл.107 от ДПК и въз основа на Акт за възлагане на данъчна ревизия № 356/25.09.2001г.,№ 393/31.10.2001г.,466/23.11.2001г.,519/07.12.2001г. и 13/07.01.2002г.,издадени от Мария Александрова Иванова,на длъжност главен данъчен инспектор отдел „Данъчни ревизии” е извършена данъчна ревизия на жалбоподателя „Корект” ЕООД,приключила с издаването на ДРА № 13/20.01.2002г.Същият е обжалван в законоустановения срок и е потвърден с Решение № 587/16.07.2004г. на вр.и.д.Регионален данъчен директор-гр.Варна.

1.Жалбоподателят посочва,че ДРА е незаконосъобразен,тъй като е извършена поправка в датата на ДРА,без да е означено чия е поправката.

Видно от обжалвания ДРА № 13/21.01.2002г. е извършена поправка на датата на издаване на същия,без да е обозначено от кого е извършена поправката. С посочената поправка обаче не се променя съдържанието на ДРА,както и не се прегражда пътя на защита на данъчния субект,което законосъобразно е констатирано и от Директора на РДД-Варна.Жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

2.Жалбоподателят твърди,че ДРА е незаконосъобразен по причини,че в акта не са посочени изрично обстоятелствата,което е основание да се извърши ревизия при условията на чл.109,ал.3 от ДПК,а това е императивна разпоредба на закона,която води до нищожност на акта на формално основание.

Жалбата в тази част е неоснователна,предвид обстоятелството,че данъчната ревизия не е извършена по реда на чл.109,ал.1 и 5 от ДПК /отм./,за да намери приложение разпоредбата на чл.109,ал.6 от ДПК /отм./,която изисква данъчния субект да бъде задължително уведомен относно реда за облагане,което законосъобразно е констатирано от Регионалния данъчен директор-Варна.

3.Жалбоподателят посочва,че ДРА е необоснован по размер на начислените за отделните периоди лихви,като същите неправилно са изчислявани от деня,в който тече законоустановения срок за внасяне на дължимия данък,а не след изтичането на 14-дневния срок,след който срок данъчният субект е в забава по задължението си за внасяне на дължимия ДДС и след изтичането на който следва да се начислява лихва в определения законов размер.

Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗДДС,начислените лихви за забава се начисляват,считано от 15 число на месеца,следващ месеца,за който се дължи ДДС за внасяне.Доброволният срок за внасяне тече в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период,за който се отнася данъкът,т.е. от 01 до 14 число на следващия месец.С оглед на посочените констатации жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По т.4 и т.5 от жалбата.Жалбоподателят оспорва увеличението на облагаемата печалба по реда на чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО със сумата 4674.34 лв.,представляваща отчетени разходи за командировка в чужбина на лицето Ана Миленкова,командирована от „Корект” ЕООД,съгласно заповед № 1/07.10.1998г. и заповед № 4/07.12.1998г.във връзка с изпълнението по договор от 08.10.1998г.,сключен между жалбоподателя и „Явор Зартов”АД-гр.София.

При извършване на данъчната ревизия е констатирано,че в Заповедите за командировки в чужбина не е посочен града на държавата и същите не са заверени с подпис и печат от организацията,в която е командировано лицето Ана Миленкова.Финансовите отчети за двете командировки в чужбина на посоченото лице са приети в счетоводството на „Корект”ЕООД,без да са представени доклади за отчет на командировките,поради което не е спазена разпоредбата на чл.66,ал.2 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина по смисъла на който финансовия отчет за командировките се приема при условията,че е представен доклад за отчет на командировката.За посоченият период командированото лице не е било назначавано на работа по трудови правоотношения с „Корект” ЕООД и не е изпълнявало функции по договор за възлагане на управление.

С Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ са регламентирани условията за командироване в чужбина,размерите на командировъчните пари /пътни,дневни и квартирни/,редът за отчитането им,както и правата и задълженията на командироващите и командированите в чужбина,

Съгласно посочената Наредба,когато работниците и служителите се намират в трудово-правни отношения с търговското дружество,то сумите за командировъчни се отчитат като разход на същото.Когато обаче дружеството е командировало лице,което не е в трудово-правни отношения с дружеството,а се намира в облигационни отношения със същото,сумите за командировки,изплатени по реда на НКС или на НСКСЧ,не следва да се правят за сметка на дружеството,какъвто е настоящия случай.Те могат да бъдат включени в размера на възнаграждението което се изплаща на командированото по силата на облигационния договор лице.

Съгласно разпоредбата на чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО,финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите,които ДЗЛ не могат да докажат документално по реда,изискван в съответните нормативни актове,включително и с фискален бон от ЕКАПФ.

В случая,при положение,че дружеството е отчело като разходи изплатените суми за командировъчни пари на лице в облигационни правоотношения отделно от определеното в договора възнаграждение,то съгласно разпоредбата на чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО със същите следва да се преобразува финансовият резултат в посока на увеличение,което е извършено законосъобразно от ревизиращия данъчен орган.

Жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По т.6 от жалбата.

Жалбоподателят оспорва непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 20 145,78 лв.по фактури,подробно описани в ДРА и посочени в жалбата.Във връзка с установяване наличието на доставка и начисляването на ДДС по смисъла на чл.55,ал.6 от ЗДДС данъчният орган е извършил насрещна проверка на преките доставчици на жалбоподателя.При проверката ревизиращият данъчен орган е констатирал,че не са налице безспорни доказателства за начисляване на дължимия данък в счетоводствата им като задължение към бюджета.Видно от Протокол № 636/17.10.2001г. на ДП „Лозенец” при ТДД гр.София е установено,че „Таня-97” ЕООД не е представило извлечения от счетоводни сметки от където да се установи начисляването на данъка в счетоводството като задължения към бюджета.

За данъчен период 01.08.-31.08.1999г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 634,60 лв. по фактура № 588/30.08.1999г.,за която при извършване на насрещната проверка е било установено,че не е налице изпълнение на чл.64,т.2 от ЗДДС,като процесната данъчна фактура не е отразена в дневника за продажби за м.август 1999г.,както и обстоятелството,че не е издадена на „Корект” ЕООД.

При извършване на насрещна проверка на ЕТ „Румен Стоянов-Солдимекс” за данъчен период-м.август 1999г.,по фактура № 160/30.08.1999г.,на стойност 4116.00 лв. и ДДС 823.20 лв.,лицето не е открито на посочения данъчен адрес,поради което данъчният орган е приложил разпоредбата на чл.64,т.7 от ЗДДС,действащ за процесния данъчен период.

За данъчен период–м.10.2000г.,м.11.2000г.и м..03.2001г.,правото на данъчен кредит общо в размер на 9029.71 лв. по данъчни фактури №№ 4498/02.10.2000г.,№ 855/02.10.2000г.,№862/03.10.2000г.,№9004337/16.11.2000г.,№900431/01.11.2000г.,№ 9004324/04.11.2000г.,9004349/30.11.2000г.,№90004327/06.11.2000г.,1695//28.11.2000г.,1691/21.11.2000г.,1684/10.11.2000г.,1677/03.11.2000г., и 855/02.10.2000г.,издадени от „Дим комерс 55”ЕООД,ЕТ „Ерко-Зоя Борисова”,ЕТ „Илияна-Сашо Славчев”,ЕТ „Нико-Миленко Митков” е отказано право на приспадане на данъчен кредит,на основание чл.109,ал.11 и 12 от ДПК /отм./,тъй като на декларираните данъчни адреси за кореспонденция с данъчната администрация не са открити въпросните доставчици.

От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните,която съдът приема като обективна и компетентно дадена и която кредитира се установява,че относно доставките от „Таня-97”ЕООД по фактури №№ 136/21.07.1999г.;136/26.07.1999г.,доставките от ЕТ „Нели-97-Зоя Ангелова по фактура № 588/30.08.1999г.,доставките от ”ЕТ „Румен Стоянов-Солдимекс” по фактура № 160/30.08.1999г.,доставките от ЕТ „Надя-Г.Е.К.-Георги Костов” по фактура № 1892/18.10.1999г.,доставките от ЕТ „Фаер-М-Валентин Маринов” по фактури №№234/26.12.1999г. и 236/27.12.1999г.достанките от ЕТ „Рени-99-Иван Горанов” по фактури №№ 12/29.12.1999г. и 13/3012.1999г.;доставките от „Яни-72” ЕООД по фактури №№221/28.12.1999г.,222/29.12.19999г.,223/29.12.1999г. и № 224/390.12.1999г., доставките от „Дим комерс 55” ЕООД по фактура № 4498/02.10.2000г.,доставките от ЕТ „Ерко-Зоя Борисова” по фактури №№ 855/02.10.2000г.,862/03.10.2000г.,855/02.10.2000г.,относно доставките от ЕТ „Илияна-Сашо Славчев” по фактури №№9004317/01.11.2000г.,9004324/04.11.2000г.,9004327/06.11.2000г.,9004337/16.11.2000г.,9004349/30.11.2000г.,доставките от ЕТ „Нико-Маленко Митков” по фактури №№1677/03.11.2000г.,1684/10.11.2000г.,1691/21.11.2000г.,1695/28.11.2000г.вещо лице не може да даде заключение дали ДДС по процесните данъчни фактури издадени на „Корект”ЕООД е начислен съгласно разпоредбата на чл.61,аол.1 от ЗДДС.

Относно доставки от ЕТ „Евро-Евлоги Костов” по фактура № 440/20.10.1999г.на стойност 800,00 лв. и ДДС 160,00 лв.ДДС е начислен съгласно чл.61,ал.1 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗДДС,доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока или други вещни права върху стока,извършването на услуга,когато се извършва срешу насрещна престация,на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи.

Според ал.1 ЗДДС,данъкът върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ по този закон.

Видно от чл.63 ЗДДС данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка в рамките на данъчния период,която лицето има право да приспадне.Предпоставките,които следва да бъдат налице,за да се признае на получателя по доставката право на приспадане на данъчен кредит са посочени в чл.64,ал.1т.т.1-6 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.55,ал.6 ЗДДС,данъкът се смята за начислен,когато доставчикът издаде документ,в който посочи данъкауожтрази този документ в отчетните регистри по чл.104 /дневници за покупки и за продажби/и отрази данъкав счетоводството си като задължение към бюджета.Начисляването в счетоводството се осъществява със съответното счетоводно записване на сумата на дължимия данък за всяка доставка за продажба на стоки или услуги по кредита на счетоводна сметка 4532-Начислен ДДС върху продажбите.Поради това,че доставчиците не са открити на декларираните данъчни адреси,данъчните органи не са могли да извършат проверка в счетоводствата им и е останал недоказан факта на начисляване на данъка в счетоводствата им като задължение към бюджета.Начисляването на данъка в счетоводството на доставчика е обективен факт ,който следва да бъде доказан чрез пълно насрещно доказване от жалбоподателя.Фактическите констатации в ДРА за това,че липсва начисляване на данъка в счетоводството се считат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на ДРА,съгласно разпоредбата на чл.108,ал.8 от ДПК.Създадената законова презумция е оборима,но доказателствената тежест,за оборването и се носи от данъчния субект.Същият следва да установи начисляването на данъка и съобразно с общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса,според който всяка страна следва да докаже фактите,от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици.В случая получателят по доставките-„Корект” ЕООД претендира право на приспадане на данъчен кредит,поради което той следва да докаже осъществяването на всички изискуеми предпоставки по чл.64 ЗДДС,включително и тази по т.2.В конкретния случай жалбоподателят не е доказал,че е извършено такова начисляване относно доставки от „Таня-97” ЕООД,ЕТ „Нели-97-Зоя Ангелова”,ЕТ „Румен Стоянов-Солдимекс”, ЕТ „Нели-Г.Е.К.-Георги Костов”,ЕТ „Фаер-М-Валентин Маринов”,ИТ „Рени-99-Иво Горанов”,”Яни-72”ЕООД,”Дим комерс 55”ЕООД,ЕТ „Ерко-Зоя Борисова”,ЕТ „Илияна-Сашо Славчев”,ЕТ „Нико-Маленко Митков”,поради което правилно данъчния орган е приел,че не възникнало право на данъчен кредит,поради неспазване на изискванията по чл.64,т.2,вр.чл.55,ал.6 от ЗДДС.Жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Видно от заключението на вещо лице относно процесните доставки от ЕТ „Евро-Евлоги Костов”,данъкът по процесната данъчна фактура № 440/20.10.1999г.,със стойност 800.00 лв. ДДС 160.00 лв. е начислен,съгласно чл.61,ал.1 от ЗДДС. Жалбата в тази част като основателна следва да бъде уважена.

Следва да се отбележи,че след като за получателя по доставките не са изпълнени изискванията за признаване право на данъчен кредит по общия ред,предвиден по чл.63 и сл.от ЗДДС,не е било необходимо приложение на особения ред по чл.109,ал.11,вр.ал.12 от ДПК /отм./.

Съобразно изхода на спора ответната страна РДД-гр.Варна има право на юрисконсултско възнаграждение,на основание чл.130,ал.4 от ДПК /отм./,вр.чл.64,ал.2 и 5 от ГПК /отм./,съобразно материалния интерес и чл.8,вр.чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,в размер на 739.72 лв.

Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ДРА № 13/21.01.2002г.,издаден от данъчен орган при ТДД-гр.Силистра в обжалваната част,в която на жалбоподателя „Корект”ЕООД,с данъчен адрес:гр.Силистра,ул.”Цар Самуил” № 11,код по БУЛСТАТ 118035796,номер от НДР 1190509334,представлявано от управителя Светла Тонева Андреева,ЕГН ********** е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 440/20.10.1999г.,със стойност 800,00 лв. и ДДС 160,00 лв.,по доставки от ЕТ „Евро-Евлоги Костов” и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА право на приспадане на данъчен кредит на „Корект” ЕООД,с данъчен адрес:гр.Силистра,ул.”Цар Самуил” № 11,код по БУЛСТАТ 118035796,номер от НДР 1190509334,представлявано от управителя Светла Тонева Андреева,ЕГН ********** по данъчна фактура № 440/20.10.1999г.,със стойност 800,00 лв. и ДДС 160,00 лв.

В останалата част отхвърля жалбата като неоснователна.

ОСЪЖДА „Корект” ЕООД,с данъчен адрес:гр.Силистра,ул.”Цар Самуил” № 11,код по БУЛСТАТ 118035796,номер от НДР 1190509334,представлявано от управителя Светла Тонева Андреева,ЕГН **********,да заплати на Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 739.72 лв./седемстотин тридесет и девет лева и 72 ст./,на основание чл.130,ал.4 от ДПК /отм./,вр.чл.64,ал.2 от ГПК /отм./.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: