МОТИВИ към присъдата по НОХД №257 по описа на Варненския окръжен съд за 2009г.
По отношение на подсъдимата Д.Т.К. Варнеският окръжен
прокурор е внесъл обвинителен акт за престъпления по чл.257 ал.1 вр. чл.255
ал.1 вр. чл.26 ал.1, три престъпления по
чл.313 ал.2 вр. ал.1 и чл. 257 ал. вр. чл.255 ал.1 от НК.
По делото е проведено съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
По съществото на делото представителят на Варненската
окръжна прокуратура поддържа предявеното по отношение на подсъдимата обвинение.
Анализира доказателствения материал по делото и прави извод в посока на
съставомерно поведение на К. по чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 вр. чл.26 ал.1,чл.313
ал.2 вр. ал.1 , чл.313 ал.2 вр. ал.1, чл.313 ал.2 вр. ал.1 и чл. 257 ал. вр.
чл.255 ал.1 от НК. Обвързан от императива на чл.373 ал.2 от НПК, представителят
на обвинението моли за общо наказание от една година лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимата се защитава сама по изрично изразена воля.
По съществото на делото сочи, че е в много тежко здравословно състояние, с
пенсия от 120лв. и съпруг, на който предстои ампутация на крака.
В последната си
дума подсъдимата моли за малко наказание.
От фактическа
страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
С Решение от 03.01.1991год. по ф.д, № 3251/1990 г. във
Фирмено отделение на Окръжен съд гр. Варна е регистрирана фирма ЕТ" Заря -
53 - Д.К."***, със собственик и представляващ фирмата - подс. Д.Т.К..
Основната дейност на фирмата била производство и реализация на промишлени стоки
за бита; търговска дейност в страната и чужбина; автотранспортни услуги;
представителство и продажба на стоки във валута след разрешение от компетентния
държавен орган.
Със заявление № 3192/01.07.1994год. до ТДД гр. Варна,
Данъчно подразделение "Провадия", фирмата била регистрирана по ЗДДС.
За определяне на задълженията на ЕТ „Заря 53 -Д.Т."
по ЗДДС, за периода 01.01.1997 г. -31.07.2000 г., била извършена данъчна
ревизия. Ревизията била извършена от данъчни инспектори към ТДД Варна, ДП -
Провадия — свид. Филчо Филипов и Людмила Андонова. Бил издаден ДРА №
7/23.02.2001 г., който установил общия размер на задълженията по ЗДДС към
23.02.2001 г. -116783.75лв.
С решение на Окръжен съд - Варна от 23.03.2001 г.
дейността на ЕТ с фирма „Заря - 53 - Д.К." била прекратена и търговецът -
заличен.
По време на дейността си през ревизирания период подс.
К. решила да се възползва от обстоятелството, че представлявания от нея
търговец е регистриран по ЗДДС и извършва и реални сделки, за да получи без
правно основание право на данъчен кредит и да избегне плащане на данъчни
задължения; респ. Същата извършвала лъжливо документиране в подавани от нея
справки-декларации по ЗДДС, с цел да избегне заплащане на дължими данъци -ДДС.
Това ставало чрез осчетоводяването на неистински фактури или фактури с невярно
съдържание, по които фирмата е получател и включването им впоследствие в
ежемесечно подаваните справки-декларации по ЗДДС. По този начин се кумулирали
"задължения" на държавата към дружеството. Тези
"задължения" се приспадали от реалните обратни задължения на
дружеството по ЗДДС към фиска, които били резултат от неговата реална търговска
дейност при извършването на сделки, по които дружеството било доставчик.
За отчитане на оборотите за данъчни периоди м. 10 - м.
12. 1997 г., съобразно задължението си по чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, подс. К.
подала на 07.01.1998 г. справка-декларация № 08-725/07.01.1998 г.. Тя се
основавала на осчетоводените фактури за сделките през данъчните периоди, сред
които и следните:
Фактури с доставчик - ЕТ „Иван Желев" гр. Стара
Загора с №№:
609/05.11.1997 г.,
610/13.11.1997 г., 612/22.11.1997 г., 613/29.11.1997 г., 614/30.11.1997 г.,
615/30.11.1997 г., 616/30.11.1997 г., 602/15.11.1997 г., 617/30.12.1997 г.
В констатациите на ДРА е отразено, че фактурите са
отразени в дневника за покупки на ЕТ „Заря" и данъчният субект е ползвал
по тях право на приспадане на данъчен кредит. Видно от протокол за насрещна
проверка № 1620/21.09.2000 г. на ТДД гр. Стара Загора на 29.09.1997 г. фирмата е дерегистрирана по
ЗДДС и посочените фактури не са издавани от ЕТ „Иван Желев". Според
твърденията на свид. Иван Желев Атанасов -собственик на ЕТ „Иван Желев"
гр. Стара Загора , ЕТ „Иван Желев" никога не е сключвал сделки с ЕТ „Заря
-53 - Д.К.". През 1996 г. документите на ЕТ „Иван Желев" били
откраднати. С решение от 21.05.1993 г. на ОС - Стара Загора, ЕТ „Иван
Желев" е обявен в несъстоятелност, а с решение от 20.04.2000 г. е заличен.
Относно фактури с доставчик - ЕТ „Макинс - Марко
Танев" гр. Нова Загора с №№: ЗЗ/без дата, 34/11.12.1997 г., 35/11.12.1997
г., 36/15.12.1997 г., 37/16.12.1997 г., 38/17.12.1997 г., 39/19.12.1997 г.,
40/22.12.1997 г.:
Собственик и представляващ на ЕТ „Макинс - Марко
Танев" е свид. Марко Танев. ЕТ „Заря" е отразил в дневника за
покупките и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури.
Извършената в хода на ревизионното производство насрещна проверка е установила,
че предходни доставчици на ЕТ „Макинс - Марко Танев" са ЕТ „Иже - Жельо
Желев" гр. Стара Загора и ЕТ „Заря 53 - Д.Т."***. При проверка на
предходен доставчик не може да се установи произход на стоките. Според
показанията на свид. Марко Танев с
горепосочените фактури, издадени от ЕТ „Макинс - Марко Танев", са били
осчетоводени сделки, които реално не са били осъществени. Тези фактури били
съставени, за да могат представлявания от него ЕТ, както и ЕТ „Заря - 53 -Д.К."
и ЕТ „Иже - Жельо Желев" гр. Раднево, да се наберат необходимият търговски
оборот от минимум 50 000 лв и така да валидират регистрацията си по ЗДДС.
Предвид изложеното следва, че подсъдимата К. е
отразила в дневника си за покупки през данъчен период м. 10 - м. 12.1997 г.
несъществуващи сделки по гореописаните фактури, с ЕТ „Иван Желев" гр.
Стара Загора и ЕТ „Макинс - Марко Танев" гр. Нова Загора, по които
неправомерно ползвала право на приспадане на данъчен кредит.
Назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза е установила, че за данъчен период м. октомври - м. декември 1997
г., ЕТ "Заря - 53 - Д.К." е упражнила по гореизброените фактури
несъщестуващо право на данъчен кредит общо в размер на 18 257.93 лв.
За отчитане на оборотите през м. Февруари 1998 г.,
съобразно задължението си по чл. 40 ал.1 и 2 от ЗДДС, подсъдимата К. подала на
13.03.1998 г. справка-декларация № 08-254/13.03.1998 г..Тя се основавала на
осчетоводените фактури за сделките през месеца, сред които и фактура с
неустановен номер и дата, с доставчик „Терамолис" ООД - гр. Пловдив с ИН
от НДР 1167964328.
Видно от констатации на ДРА, фактурата е отразена в
дневника за покупки на ЕТ „Заря" и последният е ползвал право на
приспадане на данъчен кредит по нея. Фактурата е със стойност 90.00 лв и ДДС -
19.80 лв. Видно от удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, в регистъра на ОС -
Пловдив няма данни за регистрация на фирма „Терамолис" ООД - гр. Пловдив.
В представения опис на предоставени от обв. К. на ревизията счетоводни
документи от фирмата няма такива номера на фактури.
Относно Фактури, издадени от ЕТ „Макинс - Марко
Танев" гр. Нова Загора, както следва:
Фактура № 48 без посочена дата, със стойност 3 915 лв
иДДС861.30лв;
Фактура № 49 без посочена дата, със стойност 3 707 лв
иДДС815.54лв;
Фактура № 50 без посочена дата, със стойност 3 936 лв
и ДДС 865.92 лв;
Фактура № 51 без посочена дата, със стойност 3 459 лв
и ДДС 760.98 лв.
В изисканите от подс. К. при започването на данъчната
ревизия документи, липсват гореописаните фактури. В хода на ревизионното
производство данъчните органи са установили и са отразили в ДРА, че ЕТ
„Заря" е отразил в дневника за покупките и е ползвал право на приспадане
на данъчен кредит за покупки по горепосочените фактури с издател - ЕТ „Макинс -
Марко Танев" гр. Нова Загора. Св. Марко Танев, сочи че фактурите били
съставени без да са сключвани реални сделки, за да се запази необходимият оборот,
респ. регистрацията по ЗДДС.
Фактура с доставчик - ЕТ „Иван Желев" гр. Стара
Загора № 603, без посочена дата, със стойност 17 700 лв и ДДС 3 894 лв.
При извършена насрещна проверка с протокол №
1620/21.09.2000 г. на ТДД гр. Стара Загора
е установено, че фирмата е дерегистрирана по ЗДДС на 29.09.1997 г. и
посочената фактура не е издавана от ЕТ „Иван Желев". ЕТ „Иван Желев"
никога не е сключвал сделки с ЕТ „Заря - 53 - Д.К.", а документите на
фирмата са изчезнали през 1996 г.
Видно от горното, подс. К. е отразила в дневника си за
покупки през данъчен период м. февруари 1998 г. г. несъществуващи сделки по
гореописаните фактури, с „Терамолис" ООД - гр. Пловдив, ЕТ „Макинс - Марко
Танев" гр. Нова Загора и ЕТ „Иван Желев" гр. Стара Загора по които
неправомерно ползвала право на приспадане на данъчен кредит.
Назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза е установила, че за данъчен
период м. февруари 1998 г. ЕТ "Заря - 53 -Д.К." е упражнила по
гореизброените фактури несъщестуващо право на данъчен кредит общо в размер на 7
217.54 лв.
За отчитане на оборотите през м. януари 1999 г.,
съобразно задължението си по чл. 100 ал.1 и 3 от ЗДДС, подс. К. подала на
11.02.1999 г. справка-декларация № 08-38/11.02.1999 г..
Тя се основавала на осчетоводените фактури за сделките
през месеца, сред които и следните:
Фактури с доставчик - ЕТ „Илюзия С - Стоян
Люцканов" гр. Нова Загора, както следва:
Фактура № 238/27.01.1999 г.
Фактура № 239/27.01.1999 г.
Фактура № 240/28.01.1999 г.
Фактура №241/28.01.1999 г.
Предмет на сделките по четирите фактури е „Вофатит".
От извършените насрещни проверки /протокол № 3587/27.09.2000г.
и протокол № 477/27.09.2000 г./ в хода на данъчната ревизия е установено, че
предходен доставчик на ЕТ „Илюзия С - Стоян Люцканов" е ЕТ „Макинс - М.
Танев", като продажбите са документирани с фактури №№ 55/27.01.1999
г.,53/26.01.1999 г., 52/26.01.1999 г. и 54/27.01.1999 г., издадени от Е Т
„Макинс - М. Танев" на ЕТ „Илюзия - С. Стоян Люцканов". Предходен доставчик
на ЕТ „Макинс -М. Танев" е ЕТ „Заря 53 - Д.Т.", като продажбите са
документирани с фактури №№ 34/05.01.1999 г., 35/10.01.1999 г., 36/15.01.1999
г., 37/17.01.1999 г., 38/19.01.1999 г., 39/21.01.1999 г., 40/23.01.1999 г. и
41/26.01.1999 г., издадени от ЕТ „Заря 53" на ЕТ „Макинс -М. Танев",
т.е. касае се за фиктивна продажба на една и съща стока - вофатит, по веригата:
ЕТ „Заря 53 - Д. К."***„ Илюзия С - Ст. Люцканов"-
ЕТ „Заря 53 —Д. К.".
В началото и в края на веригата е ЕТ „Заря 53 - Д. К.".
Данъчните органи са установили, че ЕТ „Макинс -Марко
Танев" гр. Нова Загора /като предходен доставчик на ЕТ „Илюзия"/ не е
включил фактурите за продажби в справката - декларация по ДДС и в дневника за
продажбите за съответния данъчен период. А като предходен доставчик на ЕТ
„Макинс - М. Танев" по въпросните сделки, ЕТ „Заря 53" не разполага с
документи за произхода на стоките, предмет на издадените фактури - договори,
стокови разписки, транспортни документи и др. и не е начислил данък при
продажбите в счетоводството си.
Че сделките са фиктивни е видно и от показанията в
разпита пред съдия на свид. Стоян Люцканов, собственик на ЕТ „Илюзия — Стоян
Люцканов" към датата на издаване на фактурите. Той не е извършвал сделки с
ЕТ „Заря 53" и не познава подс. К.. Сделките по фактури №№ 238-241 от м.
януари 1999 г. били извършени от свид. Марко Танев от името на ЕТ „Илюзия -
Стоян Люцканов". Свид. Люцканов разписал фактурите и ги оставил на свид.
Танев. Не е виждал стоката - предмет на фактурите и не знае какво
представлява..
Липсата на реално осъществени сделки се установява и
от показанията пред съдия на свид. Марко Танев . Видно от тях, сделките,
осчетоводени с фактури №№ 52 -55 от м. януари 1999 г., реално не са
осъществени. Фактурите са съставени с цел поддържане на търговския оборот от
минимум 50 000 лв и запазване на регистрацията по ЗДДС.
Видно от заключението на съдебно-графологичната
експертиза, ръкописният текст във фактури №№ 53 - 55/м. януари 1999 г.,
издадени от ЕТ „Макинс - М. Танев" на „Илюзия С - Стоян Люцканов", е
изписан от свид. М. Танев. Подписите за „съставил" в тези фактури, са
положени от свид. Танев. Подписите за „стоката получена от" в тях, са
положени от свид. Люцканов. Фактура № 52/м. януари 1999 г. е попълнена и
подписана за „съставил" от свид. Танев, а подписа за „стоката получена
от" е положен от свид. Люцканов.
Относно фактури с доставчик - ЕТ „Иже - Жельо
Желев" гр. Раднево - 116/31.01.1999 г. ,117/31.01.1999 г. ,118/31.01.1999
г. Предмет на сделките по трите фактури е „Вофатит".
От извършените насрещни проверки /протокол №
113/21.09.2000 г. на ДП - Раднево - т.З л. 111 и протокол № 3918/09.10.2000 г.
на ДП „Нова Загора" - т.1 л. 35/ в хода на данъчната ревизия е установено,
че предходен доставчик на ЕТ „Иже - Ж. Желев е ЕТ „Макинс - М. Танев",
като продажбите са документирани с фактури №№ 56/23.01.1999 г., 57/25.01.1999
г., 58/27.01.1999 г., издадени от ЕТ „Макинс - М. Танев" на ЕТ „Иже -
Жельо Желев". Предходен доставчик на ЕТ „Макинс - М. Танев" е отново
ЕТ „Заря 53 - Д.Т.", като продажбите са документирани с фактури №№
34/05.01.1999 г., 35/10.01.1999 г., 36/15.01.1999 г., 37/17.01.1999 г.,
38/19.01.1999 г., 39/21.01.1999 г., 40/23.01.1999 г. и 41/26.01.1999.г.,
издадени от ЕТ „Заря 53" на ЕТ „Макинс -М. Танев".
В хода на ревизионното производство данъчните органи
са установили, че като предходен доставчик на ЕТ „Макинс - М. Танев" по въпросните сделки, ЕТ
„Заря 53" не е
представил документи за покупка от предходен доставчик и
не е начислил в счетоводството си данък при продажбите.
Т.е. ЕТ „Заря" не може да докаже произхода на стоката.
Отново се касае за фиктивна продажба на една и съща
стока - вофатит, по веригата:
ЕТ
„Заря 53 - Д. К."***„ Илюзия С - Ст. Люцканов"-
ЕТ „Заря 53 - Д. К.".
В началото и в края на веригата е отново ЕТ „Заря 53
-Д. К.".
За липса на реално осъществени сделки сочи в разпита
си пред съдия и свид. Жельо Желев, собственик на ЕТ „Иже - Ж. Желев" гр. Раднево. За да се запази
регистрацията на ЕТ „Макинс М. Танев"
по ЗДДС, свид.
М. Танев го
помолил да извърши
фактуриране на фиктивни
сделки. Като услуга,
в
изпълнение на молбата му свид. Желев подписал фактури
№№ 116 - 118/31.01.1999 г., издадени от ЕТ „Иже" на ЕТ
„Заря - 53" и фактури №№ 56 - 58/м. януари
1999 г.,
издадени от ЕТ „Макинс" на ЕТ „Иже". „Сделките" били
сключвани в гр. Нова Загора, в офиса на свид. Марко Танев.
Присъствала и подс. К. - тя съставяла своите фактури,
които свид. Желев подписвал за „получател", след което
„продавал" тези стоки на ЕТ „Макинс - Марко Танев".
Свид. Желев осчетоводявал фактурите, но сделките били
фиктивни, без прехвърляне на стока, без плащане и без
ползване на транспорт. В същата насока /липса на реални сделки по фактури №№ 56
- 58/м. януари 1999 г./ са и показанията на свид. М. Танев.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-графологична експертиза, ръкописният текст във фактури №№ 56 - 58/м.
януари 1999 г., издадени от ЕТ „Макинс - М. Танев" на ЕТ „Иже - Ж.
Желев", е изпълнен от свид. Танев. Подписите за „Съставил" във
фактурите и в ПКО към тях са положени от свид. Танев. Подписите за „получил
сумите" във фактурите са положени от свид. Желев.
Ръкописният текст във фактури №№ 34 - 40/м. януари 1999
г., издадени от ЕТ „Заря 53" на ЕТ „Макинс - М. Танев", е изпълнен от
свид. Танев, а ръкописният текст във фактура № 41/26.01.1999 г. със същите
страни, е изпълнен от подс. К.. Подписите за „получил" във фактури №№ 34 -
40/м. януари 1999 г., както и в ПКО № 9/27.01.1999 г. и в РКО към всяка една от
тези 8 фактури, са положени от свид. Танев. Подписите за „Съставил" във
фактури №№ 34 - 41/м. януари 1999 г., са положени от подс. К..
Относно фактура с доставчик - ЕТ Христо Василев -
В2" гр. Стара Загора:
Фактура № 79/30.01.1999 г. е с предмет - вофатит. В
хода на ревизионното производство е установено, че предходен доставчик по
сделката е ЕТ „Макинс - М. Танев" гр. Нова Загора, като продажбата е
документирана с фактура № 59/27.01.1999 г., издадена от ЕТ „Макинс - М.
Танев" на ЕТ „Христо Василев В2" и предмет на сделката вофатит
/протокол за насрещна проверка № 1618/21.09.2000 г. на ДП Стара Загора - т. л.
31/. Предходен доставчик на ЕТ „Макинс - М. Танев" е отново ЕТ „Заря - 53"
гр. Дългопол /протокол за насрещна проверка № 4455/14.11.2000 г. на ДП „Нова
Загора"/, която не е представила документи за покупка от предходен
доставчик и не е начислила данък при продажбите в счетоводството си, т.е. ЕТ
„Заря" не може да докаже произхода на стоките.
Отново се касае за фиктивна продажба на една и съща
стока - вофатит, по веригата:
ЕТ „Заря 53 - Д. К."***„ Христо Василев В2"-
ЕТ „Заря 53 - Д. К.".
В началото и в края на веригата отново е ЕТ „Заря 53
-Д. К.".
За липсата на реално осъществени сделки по фактура №
79/1999 г. сочат и показанията на свид. Христо Василев, собственик на ЕТ
„Христо Василев В2". Видно от тях, свид. Василев не познава подс. К..
Свид. Танев го помолил сделка с вофатит да се осъществи чрез ЕТ „Христо Василев
В2". При свид. Василев не е постъпвала и не е била заскладявана стока.
В същата насока са и показанията на свид. М. Танев.
Тази фактура също е била съставена с цел поддържане на търговски оборот минимум
от 50 000 лв и регистрация по ЗДДС.
Горното се подкрепя и от назначената по делото
съдебно-графична експертиза. Видно от заключението й, подписът за „Стоката
получена от" във фактура № 79/30.01.1999 г. вероятно е положен от свид.
Танев /при условие, че фактурата би следвало да е съставена от свид. Христо
Василев, като собственик на ЕТ „Христо Василев В2/.
Ръкописният текст във фактура № 59/27.01.1999 г.,
издадена от ЕТ „Макинс - М. Танев" на ЕТ „Христо Василев В2" и
подписът за „Съставил", са изпълнени от свид. Танев. Подписът за „Стоката
получена от" в същата фактура, е положен от свид. Христо Василев.
Видно от горното, подс. К. е отразила в дневника си за
покупки през данъчен период м. януари 1999 г. г. несъществуващи сделки по
гореописаните фактури, с ЕТ „Илюзия С - Стоян Люцканов" гр. Нова Загора,
ЕТ „Иже - Ж. Желев" и ЕТ „Христо Василев В2", по които неправомерно
ползвала право на приспадане на данъчен кредит. Гореописаните фактури са и
единствените, които са отразени в дневника за покупки на ЕТ „Заря" за
данъчен период м. януари 1999 г.
Назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза е установила, че за данъчен
период м. януари 1999 г. ЕТ "Заря - 53 -Д.К." е упражнила по
гореизброените фактури несъщестуващо право на данъчен кредит общо в размер на
6653.90 лв.
Общият размер на неправомерно използвания данъчен
кредит от ЕТ „Заря 53 - Д. К."***.1997 г.; м. 02.1998 г. и м. 01.1999 г.,
е 32 129.37 лв.
За отчитане на оборотите през м. септември 1999 г.,
съобразно задължението си по чл. 100 ал.1 и 3 от ЗДДС, подс. К. подала на
12.10.1999 г. справка-декларация № 08-1321/12.10.1999 г.Тя се основавала на
осчетоводените фактури за сделките през данъчните периоди, сред които и
следните:
Фактури с доставчик - ЕТ ,,Антони 4 - Асан Салиев"
гр. София с №№:10141/05.09.1999 г., 10142/05.09.1999 г.
Това били единствените фактури, отразени в дневника за
покупки на ЕТ „Заря" през този данъчен период.
В справката - декларация по ЗДДС, в графа 41, обв. К.
посочила, че размерът на начисления ДДС по доставките и вноса с право на пълен
данъчен кредит е 1 992 лв.
Видно от протокол за насрещна проверка №
3584/09.10.2000 г. на ДП „Подуяне" гр. София, данъчният субект не е
регистриран по ЗДДС. ЕТ „Антони 4 Асан Салиев" е регистриран от СГС на 09.02.1995
г. ЕТ се управлява и представлява от Асен Мехмедов Салиев. Салиев е починал на
06.02.2000 г. В съдебно- счетоводната експертиза вещото лице приема, че т.к. изпълнителят по
сделката е нерегистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на данъчните документи,
за ЕТ „Заря" е налице допълнително начислено данъчно задължение от
непризнато право на данъчен кредит, което за данъчен период м. септември 1999
г. възлиза на 1992 лв.
Подавайки справка-декларация по ЗДДС, № №
08-1321/12.10.1999 г., в която потвърдила неистина относно наличие на право на
данъчен кредит по неосъществени сделки с ЕТ „Антони 4 Асан Салиев" гр.
София, подс. К. имала за цел да избегне плащането на дължими данъци - Д Д С,
За отчитане на оборотите през м. Ноември 1999 г.,
съобразно задължението си по чл. 100 ал.1 и 3 от ЗДДС, подс. К. подала на
13.12.1999 г. справка-декларация № 08-1662/13.12.1999 г.. Тя се основавала на
осчетоводените фактури за сделките през данъчните периоди, сред които и
следните:
Фактури с доставчик - ЕТ „Антони 4 - Асан Салиев"
гр. София с №№:10143/02.11.1999 г., 10144/02.11.1999 г., 10145/02.11.1999 г.,
10146/03.11.1999 г., 10148/07.11.1999 г.
Това били единствените фактури, отразени в дневника за
покупки на ЕТ „Заря" през този данъчен период.
В справката - декларация по ЗДДС, в графа 41, подс. К.
посочила, че размерът на начисления ДДС по доставките и вноса с право на пълен
данъчен кредит е З 034.67 лв.
Видно от протокол за насрещна проверка №
3584/09.10.2000 г. на ДП „Подуяне" гр. София, данъчният субект не е
регистриран по ЗДДС. ЕТ „Антони 4 Асан Салиев" е регистриран от СГС на
09.02.1995 г.. ЕТ се управлява и представлява от Асен Мехмедов Салиев. Същият е
починал на 06.02.2000 г. В съдебно- счетоводната експертиза вещото лице приема, че т.к. изпълнителят по
сделката е нерегистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на данъчните
документи, за ЕТ „Заря" е налице допълнително начислено данъчно задължение
от непризнато право на данъчен кредит, което за данъчен период м. ноември 1999
г. възлиза на Ъ 034.67 лв.
Подавайки справка-декларация по ЗДДС, № №
08-1662/13.12.1999 г., в която потвърдила неистина относно наличие на право на
данъчен кредит по неосъществени сделки с ЕТ „Антони 4 Асан Салиев" гр.
София, подс. К. имала за цел да избегне плащането на дължими данъци-ДДС.
За отчитане на оборотите през м. януари 2000 г.,
съобразно задължението си по чл. 100 ал.1 и 3 от ЗДДС, подс. К. подала на
11.02.2000 г. справка-декларация № 1300050/11.02.2000 г..Тя се основавала на осчетоводените
фактури за сделките през данъчните периоди, сред които и следните:
Фактури с доставчик - ЕТ „Антони 4 - Асан Салиев"
гр. София с №№: 149/16.01.2000 г., 150/16.01.2000 г.
Това били единствените фактури, отразени в дневника за
покупки на ЕТ „Заря" през този данъчен период.
В справката - декларация по ЗДДС, в графа 41, подс. К.
посочила, че размерът на начисления ДДС по доставките и вноса с право на пълен
данъчен кредит е 1187.82лв.
Видно от протокол за насрещна проверка №
3584/09.10.2000 г. на ДП „Подуяне" гр. София, данъчният субект не е
регистриран по ЗДДС. ЕТ „Антони 4 Асан Салиев" е регистриран от СГС на
09.02.1995 г. ЕТ се управлява и представлява от Асен Мехмедов Салиев. Салиев е
починал на 06.02.2000 г.. В съдебно- счетоводната експертиза вещото лице приема, че т.к. изпълнителят по
сделката е нерегистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на данъчните
документи, за ЕТ „Заря" е налице допълнително начислено данъчно задължение
от непризнато право на данъчен кредит, което за данъчен период м. януари 2000
г. възлиза на 1 187.82 лв.
Подавайки справка-декларация по ЗДДС, №
1300050/11.02.2000 г., в която потвърдила неистина относно наличие на право на
данъчен кредит по неосъществени сделки с ЕТ „Антони 4 Асан Салиев" гр.
София, подс. К. имала за цел да избегне плащането на дължими данъци-ДДС.
За отчитане на
оборотите през м. април 2000г., съобразно задължението си по чл. 100 ал.1 и 3
от ЗДДС, подс. К. подала на 04.05.2000 г. справка-декларация №
300512/04.05.2000 г. Тя се основавала на осчетоводените фактури за сделките
през данъчния период. Единствените фактури, отразени в дневника за покупки на
ЕТ „Заря 53" през този данъчен период, били 196 бр. фактури №№: 2101 -
2196/без дати, с доставчик - ЕТ „Мая - 83 - Георги Ангелов" гр. Горна
Оряховица . Общата стойност на фактурите е 396 652.50 лв и ДДС -79 330.50 лв.
В справката - декларация по ЗДДС, в графа 41, подс. К.
посочила, че размерът на начисления ДДС по доставките и вноса с право на пълен
данъчен кредит е 79330.50 лв.
Видно от протокол за насрещна проверка №
4942/29.12.2000 г. на ДП „Горна Оряховица" гр. Горна Оряховица, данъчният
субект не е отразил описаните фактури в дневника за продажбите и не е начислил
ДДС за тях. Управител и представляващ ЕТ „Георги Ангелов - Мая 83" е свид.
Георги Ангелов. Видно от показанията му
и разпита на пълномощника му - свид. Пламен Георгиев, ЕТ „Георги Ангелов
-Мая - 83" никога не е сключвала сделки с ЕТ „Заря - 53".
В назначената по делото допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза вещото
лице посочва следното: По време на данъчната ревизия подс. К. е представила
заверени от нотариус копия на дневника за продажби, справката - декларация по
ЗДДС и протокол за приемане на магнитен носител на ЕТ „Мая 83 - Г.
Ангелов" за данъчен период м. 04.2000 г. В гореописаните документи е
посочено, че е начислен ДДС в дневника за продажби, в който са отразени и 196
бр. фактури към ЕТ „Заря 53 - Д. К." - 95 897.60 лв, с дата на издаване -
12.05.2000 г.; справка - декларация по ЗДДС, в която в клетка 30 е посочен
размер на начислен ДДС 95 897.60 лв, колкото е в представения дневник за
продажби; протокол за приемане на магнитен носител № 040274613А/15.05.2000 г.,
в който е посочено, че в дневника за продажби има 18 бр. записа, с начислен ДДС
- 12 953.74 лв. От насрещните проверки е констатирано, че в подадения в ДП
Горна Оряховица дневник за продажби за данъчен период м. април 2000 г., не са
отразени 196 бр. фактури към ЕТ „Заря 53 - Д. К.". Приложено е копие на
представения в ДП дневник за продажби, в който начисления ДДС е в размер на 12
953.74 лв или толкова, колкото е посочено в протокола за приемане на магнитния
носител. Т.к. данните в приетия магнитен носител трябва да съответстват на
посочените данъчни задължения в справката - декларация /хартиения носител/,
експертизата приема, че достоверен е приложения към ПИНП дневник за продажби за
данъчен период м. 04.2000 г.
Видно от заключението на допълнителната ССЕ, за
данъчен период м. април 2000 г. ЕТ "Заря - 53 - Д.К." е упражнила по
гореизброените 196 бр. фактури с издател ЕТ „Мая 83 Георги Ангелов"
несъщестуващо право на данъчен кредит общо в размер на 77 981.00 лв.
Всички справки - декларации по ЗДДС, подадени от ЕТ
„Заря - 53 - Д. К." за гореописаните в т.1 - т.7 вкл. данъчни периоди,
били подписани от подс. Д.К. /.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
посредством събраните писмени и гласни доказателства в хода на досъдебното
производство. Същите са еднопосочни и безспорни по вътрешното си съдържание.
Категорично чрез гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите
Ж.Желев, Марко Танев, Стоян Люцканов, Георги Ангелов, Бисер Кръстев и др. се
установява, че декларираните от подсъдимата сделки са били привидни като са
постигали две конкретни цели – поддържане на оборот за регистрация по ЗДДС и
право на ползване на данъчен кредит от държавния бюджет. Гласните
доказателствени средства по делото кореспондират с писмените доказателства –
изброените по-горе фактури, РКО и ПКО, хронологични отчети, справки-декларации
по ЗДДС, ДРА №7 от 23.02.2001 година. Платежните документи показват
хронологичното развитие на привидните облигационни отношения. Чрез заключенията
на двете ССчЕ и на почерковата експертиза се установявав привидната
достоверност на отразените в тях обстоятелства. Съдът прие, че в събрания обем
доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно изключване на факти и
обстоятелства. В този смисъл съдът прие, че с така описаните деяния подсъдимата Д.Т.К. осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпления, както следва:
1/ Престъпление
по чл. 257 ал. 1 вр. чл. 255 ал. 1, вр.
чл.26, ал. 1 от НК, защото периода 07.01.1998 г. - 11.02.1999 г. в гр.
Провадия, обл. Варненска, при условията на продължавано престъпление, като
собственик и представляващ ЕТ „Заря-53 Д.К."***, избегнала плащането на
данъчни задължения в особено големи размери -32 129.37 лв., като потвърдила
неистина в подадени пред Данъчно подразделение - гр. Провадия при ТДД - Варна,
Справки-декларации за Данък върху добавена стойност, които се изискват по
силата на закон - чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС /действащи за данъчни периоди
10-
2/ Престъпление по чл.
313 ал. 2, вр. ал. 1 от НК , защото на 12.10.1999 г. в гр. Провадия, обл.
Варненска, като собственик и представляващ ЕТ „Заря 53 Д.К."***,
потвърдила неистина в справка-декларация с вх. № 08-1321/12.10.1999 г.,
подадена в ДП - гр. Провадия при ТДД - Варна, относно данъчни задължения за месец
септември
З/ Престъпление по чл.
313 ал. 2, вр. ал. 1 от НК , защото на 13.12.1999 г. в гр. Провадия, обл.
Варненска, като собственик и представляващ ЕТ „Заря 53 Д.К."***,
потвърдила неистина в справка-декларация с вх. № 08-1662/13.12.1999 г.,
подадена в ДП - гр. Провадия при ТДД - Варна, относно данъчни задължения за
месец ноември
4/ Престъпление по чл. 313
ал.2 вр. ал.1 от НК, защото на
11.02.2000 г. в гр. Провадия, обл. Варненска, като собственик и
представляващ ЕТ „Заря 53 Д.К."***, потвърдила неистина в
справка-декларация с вх. № 1300050/11.02.2000 г., подадена в ДП - гр. Провадия
при ТДД - Варна, относно данъчни задължения за месец януари
5/Престъпление по чл.257ал.1 вр. чл.255 ал.1 от НК, защото на 04.05.2000 г. в гр. Провадия, обл. Варненска,
като собственик и представляващ ЕТ „Заря 53 Д.К."***, избегнала плащане на
данъчни задължения за м. април
Решението си съдът взе по следните правни съображения:
Престъплението по чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1от НК е двуактно. За да е
съставомерно деянието по сочения текст е необходимо да се докаже, че е налице
лъжливо деклариране на факти и обстоятелства, свързани с избягване
установяването и плащането на данъци. Чл.257 ал.1 от НК в редакцията си
действала до отмяната с ДВбр.62/1997 година е квалифициран състав спрямо
основния – този по чл.255 ал.1 от НК в същата редакция, като от обективна
страна криминализира избягването на установяване и плащане на данъци в особено
големи размери. Легалната дефиниция на “данъци в особено големи размери” се
съдържа в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК и това са данъчни задължения, които
надхвърлят дванадесет хиляди лева.
ЕТ „Заря 53 Д.К.”е данъчно-задължено лице по см. на
чл.3 ал.1 от ЗДДС, като не попада в нито една от хипотезите на ал.2 от същата
разпоредба. Подсъдимата е управлявала едноличния търговец и е извършвала
търговска дейност, респективно е автор на дължимите ежемесечни
справки-декларации по чл.100 ал.3 от ЗДДС. Неразделна част от
справките-декларации са водените от търговеца дневници за покупки и дневници за
продажби. В тях се описват първичните счетоводни документи. Според чл.89 от
ППЗДДС и обнародвания в същия подзаконов акт образец в приложение №8,
справките-декларации се състоят от два раздела – в първия се декларира
данъчното задължение, формирано от стойността на ДДС за внасяне по сделки, по
които данъчният субект е доставчик, а вторият раздел съдържа декларация за
данъчния кредит, който има право да получи от фактурираните сделки, по които е
получател. В бюджета на страната се внася разликата, когато начисления данък
надвишава данъчния кредит. Подсъдимата К. е извършила лъжливо деклариране на
законово релевантни обстоятелства. Посочила три фактури, които удостоверяват
фиктивно площане по нереални сделки., т.е. не е налице данъчно събитие. По този
начин било избегнато плащането на данъчни задължения в особено големи размери.
Подсъдимата е действала при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е общественоопасните последици и е искала
настъпването на тези последици. В съзнанието й безспорно е била налице
представа, че декларира лъжливи обстоятелства. Същатат е знаела, че
неправомерно ще получи право на данъчен кредит, обосновано от лъжливо
декларираните облагаеми сделки и пряко е целяла избягването на плащане на
данъчно задължение.
Съдът прие, че отменената към настоящия момент
разпоредба на чл.257 ал.1 от НК е по-благоприятна за подсъдимите по см. на чл.2
ал.2 от НК. Разпоредбата на чл.257 ал.1 от НК /отм./ в санкционната си част е
предвиждала налагане на наказание “лишаване от свобода” от две до десет години
и глоба от 5000 до 20000лв. Разпоредбата на чл.255 ал.3 от НК /действаща към
момента/ предвижда налагане на наказание “лишаване от свобода” от три до осем
години и конфискация на част или цялото имущество на виновния. Безспорно по
тежест наказанието “лишаване от свобода” ще обоснове извода относно наличието
на по-благоприятен закон за подсъдимите. Производството по делото е в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и по императива на чл.373 ал.2 от НПК
наказанието на подсъдимите следва да се определи при приложението на чл.55 от
НК. Разпоредбата на чл.257 ал.1 от НК предвижда по-нисък мининмум на
наказанието „лишаване от свобода”, поради което и същата е приложима по силата
на чл.2 ал.2 от НК.
Квалификацията по чл. 313 ал.2, вр. ал.1 от НК за
данъчни периоди м. септември 1999 г., м. ноември 1999 г. и м. януари 2000 г.,
се определя от обстоятелството, че размерът на укритите данъчни задължения е
под предвидения минимум за „големи размери" съгласно определението на чл.
93 т. 14 от НК. За данъчен период м. ноември 1999 г. следва да се има предвид
следното: относно понятието „големи размери" се прилага разпоредбата на
чл. 93 т. 14 от НК преди изменението й - ДВ бр. 21/2000 г. Съгласно същата,
данъци в големи размери са тези, които надхвърлят 50 пъти установената за
страната минимална работна заплата /МРЗ/. Към датата на подаване на СД №
08-1662/13.12.1999 г. 50 пъти установената за страната МРЗ е в размер на 3 350
лв, т.е. декларираното от ЕТ „Заря" несъществуващо право на данъчен кредит
в размер на З 034.67 лева, е по-малко от предвидения минимум за „големи
размери". В този смисъл редакцията на чл. 93 т.14 от НК към датата на
деянието /13.12.1999 г./ се явява по - благоприятен за дееца закон и следва да
се приложи.
Съдът като прецени степента на обществената опасност
на деянието и подсъдимата, подбудите за извършване на деянието и като взе
предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираните деяния разкриват сравнително висока
степен на обществена опасност с оглед характера на засегнатите отношения.
За подсъдимата К. обаче това е първо пренебрегване на
задълженията й като данъчен и осигурителен субект. Видно от приложеното
свидетелство за съдимост е, че подсъдимата не е била осъждана. Извън това
обстоятелство съдът не може да пренебрегне ниската грамотност на подсъдимата в
областта на счетоводството. Тя е лице от ромски произход, с основно образование
като в „бизнеса си” се е доверила на по-компетентни от нея. Съдът отчита
обстоятелството, че св.Марко Танев е имал изключително активна рола за
осъществяване на престъпленията, но липсата на обвинение спрямо него прави
невъзможно ангажирането на наказателната му отговорност.
По делото са приложени множество документи, от които
се установява че подс.К. е със силно влошено здравословно състояние. Тя страда
от тежка форма на диабет с придружаващи сърдечни заболявания, последвани от
болнично лечение и хирургични интервенции. Съпругът на подсъдимата е приет за
ампутиране на долен крайник, което трайно ще го инвалидизира. Съдът няма
основание да се съмнява в твърдяното от К., че тя и съпругът й не ползват чужда
помощ при грижите за себе си. Подсъдимата е с нисък размер пенсия -120лв., като
е пенсионирана по болест.
Не се подценява и изминалият значителен период от
времето на извършването на престъпленията до решаване на въпроса с
отговорността за тях.
В заключение, съдът е задължен да наложи наказание при
приложението на чл.55 от НК по силата на императивната разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК. При спазване на това задължение и след отчитане на смекчаващите и
отегчаващи отговорността на подс.к. обстоятелства съдът прие, че адекватно на
степента на обществената опасност на дееца и деянията е наказание от една година лишаване от свобода за всяко от
престъпленията по чл.257 ал.1 вр. чл.255 ал.1 от НК и шест месеца лишаване от
свобода за всяко от престъпленията по чл.313 ал.2 вр. ал.1 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК
съдът определи най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода. Съдът
не наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба” по две съображения – по
силата на влезлия в сила ДРА подсъдимата е задължена към фиска с размер на
избегнатото данъчно плащане, а на второ място съдът съобрази ниският й
пенсионен доход. Налагането на кумулативно предвиденото наказание дори и в
минимален размер би било несъразмерно тежко на степента на обществена опасност
на личността на К. и стореното от нея.
Итърпяването на наказанието на подс.К. при условията
на чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено.Тя няма обременено съдебно минало,
което да пречи на извод че ако бъде оставена в условията на обществото нейното
превъзпитание и поправяне не би било постигнато. В този смисъл изтърпяването на
наказанието й бе отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. С такова по вид и размер наказание съдът намира, че ще се
удовлетворят целите на индивидуалната и генерална превенция на наказателната
отговорност.
Съдът осъди подсъдимата да заплати направените по
делото разноски в полза на Държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: