МОТИВИ към присъдата по НОХД № 653 по описа на Варненския окръжен съд за 2008 година, наказателно отделение.

На 21.04.2008 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт № 45, по който на същата дата е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия, по обвинението му за извършено престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.343, ал.1, б."в" от НК.

В заключителната част на обвинителния акт се твърди, че на 11.11.2005 г. на главен път І-2, в района на гробищен парк с. Тополи, Варненска област, при управление на лек автомобил "Мерцедес 124" с ДК № В 4871 СМ, подсъдимият нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Иван Радев Колев.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода под предвидения в специалната норма среден размер, с приложение на чл.66, ал.1 от НК, както и такова по чл.343г от НК.

Подсъдимият дава обяснения с някои отличия от фактическото обвинение, като счита, потвърдено и в последната му дума, че няма вина за случилото се. Защитникът му смята, че липсват безспорни доказателства за виновно поведение от страна на подсъдимия и моли той да бъде оправдан.

С оглед доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият бил водач на МПС с категория “В” от м. декември 2002 г. За период малко повече от година допуснал толкова нарушения на правилата за движение по пътищата, че паралелно с наложените му множество административни санкции му били отнети всички контролни точки и съгласно чл.171, ал.4 от ЗДвП свидетелството му за правоуправление било иззето със заповед от 19.03.2004 г., като ново такова му било издадено на 30.11.2004 г.

На 11.11.2005 г. след смрачаване, подсъдимият управлявал лек автомобил „Мерцедес 124”, ДК№ В 4871 СМ, по стария път Варна-София, обозначен като част от републиканската пътна мрежа под номер І-2, на включени къси светлини и скорост на движение 80-90 км/ч. Приближавал разклона към с.Тополи, в който район движението било двупосочно, осъществявало се в по една лента за всяка от посоките, хоризонтална маркировка липсвала.

По същото време в насрещната част на пътното платно се движела каруца, водена от свидетеля Митко Закоев. Каруцата била оборудвана с автомобилни гуми с джанти, теглена от един кон, а отзад към нея била прикачена втора каруца с дървени колела. По цялата „композиция” нямало отличителен светещ фенер Отляво на водача отпред седял пострадалият в последствие Иван Колев. През деня двамата пили алкохол и всеки от тях бил с концентрация на алкохол в кръвта си 2.2 промила. Каруцата се била включила в движението по този път от разклона за с.Тополи и на 115 м след него свидетелят Закоев смятал да пресече платното чрез извършване на ляв завой, за да навлезе в черен път, по който да се приберат в гр. Аксаково, където живеели. В изпълнение на този замисъл той насочил коня на ляво и навлязъл с него и с предната част на първата каруцата в насрещната пътна лента.

Подсъдимият не възприел възникналата на пътя му опасност и не предприел нито намаляване на скоростта, нито спиране, при което последвал удар. По отношение на автомобила той бил челен, изцяло в предната му част, а по отношение на конския впряг – дясностраничен, в тялото на животното и в първата каруца в участъка на предния й мост.

От удара пострадалият Иван Колев паднал на пътя и наранил главата и десния си крак. Същата вечер бил хоспитализиран в Клиника по неврохирургия, където бил лекуван до 19.12.2005 г. с диагноза контузия на главата, контузия на мозъка тежка степен, вътремозъчен хематом, лявостранна хемипареза, травматична енцефалопатия. След излизане от болницата състоянието му се влошавало и на 25.01.2006 г. починал в дома си. Не била извършена аутопсия, а бил изготвен смъртен акт с отразяване като причина за смъртта – интрацеребрален хематом, травматична енцефалопатия, лявостранна хемипареза.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимия, заключенията на вещите лица по съдебномедицинските и автотехническите експертизи, протокола за оглед със скица и фотоалбум, протоколите за химическо изследване на кръвта, справката за нарушения по КАТ, медицинската документация за пострадалия и смъртния му акт, които са без противоречиви и взаимно се допълват.

Показанията на свидетеля Закоев не могат да се възприемат безкритично и това е обяснимо както като резултат от употребения алкохол, така и поради особеното му отношение към станалото, позволяващо му да черпи права по чл.121, ал.1 от НПК. Прерогатив на прокуратурата е било да избере в какво качество ще участва Закоев в процеса, и в случая изборът е бил като свидетел, но доказателствата по делото навеждат на изводи и за негово виновно поведение в причиняването на престъпния резултат - поведение, съставомерно по чл.123, ал.3 от НК заради допуснатите нарушения по чл.чл.37, ал.1 и 71, ал.1 от ЗДвП, които също са в пряка причинно-следствена връзка, в условията на независимо съизвъшителство, с настъпилия общественоопасен резултат. За това и показанията на свидетеля Закоев относно фактите от къде е тръгнал, какво е представлявал конският впряг, по кой път се е движил и накъде е щял да се отклони, доколкото се подкрепят изцяло от останалия доказателствен материал, следва да се кредитират, и само твърдението му, че макар да е насочил коня на ляво, не е навлизал в насрещната лента, следва да се отхвърли като дискредитирано от другите доказателства.

При липса на ангажирани от прокуратурата опровергаващи обясненията на подсъдимия доказателства, съдът следва да ги кредитира, а и те по никакъв начин не обслужват декларираната от него защитна позиция, че няма вина за ПТП. С оглед тези обяснения следва да се приеме за безспорно, че подсъдимият се е движел с разрешената за съответния пътен участък скорост, която, видно от приложеното в делото писмо на Областно пътно управление Варна и чл.21, ал.1 от ЗДвП е до 90 км/ч. Възведеното срещу подсъдимия обвинение обаче е за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, който дефинира съобразената скорост и задължава водачите, в пределите на разрешената такава, да отчитат редица обстоятелства, и в частност конкретните условия на видимостта, така че избраната от тях скорост да им позволява спиране пред всяко предвидимо препятствие. А извършващата маневра каруца на пътя, независимо разрешена ли е маневрата, и без значение добре осветена ли е каруцата, без съмнение е не само предвидимо, а и често срещано препятствие на пътя. Всичко това, ведно с категоричното становище на вещите лица по автотехническите експертизи, че при движение със скорост над 70 км/ч на включени къси светлини подсъдимият не би могъл да спре безопасно, обуславя от правна страна извода, че той е осъществил състав на непредпазливо престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.1, б."в" от НК.

Конкретното правило за движение, което подсъдимият виновно е нарушил, е именно соченият и от прокурора чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото не е избрал съобразена с конкретните пътни условия на видимост скорост на движение, която би му позволила безопасно спиране и избягване на удара след своевременно възприемане на предприемащия ляв завой, в последствие препречил пътя, конски впряг. Изчисленията по автотехническите експертизи дават основание да се направи безспорен извод, че след като се е движел на къси светлини, за да може да спре в зоната на тяхното осветяване, подсъдимият е следвало да избере скорост на движение под 70 км/ч.

В резултат на това допуснато нарушение подсъдимият причинил по непредпазливост /тъй като реално не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците/ смъртта на Иван Радев Колев. Пряката причинно-следствена връзка на последвалия над два месеца по-късно общоопасен резултат с неправомерното поведение като водач на подсъдимия към инкриминираната дата, се потвърждава от заключенията по съдебномедицинските експертизи относно причината за смъртта на пострадалия.

При определяне наказанието на подсъдимия, съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние като по-ниска в сравнение с другите престъпления от същия вид предвид факта на съпричиняване поради груби нарушения на правила за движението по пътищата от страна и на свидетеля Закоев, на което противостои по-високата степен на обществена опасност на личността на Георгиев поради трайното незачитане на задълженията му като водач на МПС. Тази съпоставка мотивира съда да определи наказанието му лишаване от свобода към средния размер на санкцията, а обстоятелството, че не е осъждан, ведно с младата му възраст – към датата на деянието той е бил на 21 години - да отложи изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК, като счете, че за поправянето на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване. Същевременно, поради множеството налагани административни наказания за нарушения на правила за движението по пътищата, допускани още с придобиването на правоспособността, като млад водач, които очевидно не са изиграли нужната роля, съдът счете, че наказанието лишаване от право да се управлява МПС трябва да е в максимален размер, както и, по същите причини, следва да е максимален изпитателният срок на условното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица, платими по сметка на съда.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: