О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер ………… Година 2009 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесети май Година две хиляди и девета

В закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.М.

като разгледа докладваното от съдия М.

ЧНД № 632 по описа на съда за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.61, ал.3 от НПК и е образувано по жалба на адв. Атанас Тодоров Колев от САК като защитник на Н.Е.Х., с която се иска да бъде отменено разпореждането на прокурори от ВОП Стайкова и Кайряков и прокурор от ВАП Ст.Якимова, с което Х. е бил освободен от следствения арест на основание чл.63, ал.5 от НПК и спрямо него е била взета МНО „парична гаранция” в размер на 10 000лв. вносима в 7-дневен срок от осбовождаването му от сл.арест.

В жалбата се твърди, че разпореждането на прокурорите в частта, с която е взета МНО „парична гаранция” е незаконосъобразно, тъй в хипотезата на чл.63, ал.5 от НПК прокурорът не можел да взема МНО гаранция.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Жалб. Х. е обвиняем по д.п. № 130/2008год. по описа на ОДП-Варна като са му били повдигнати обвинения за две тежки умишлени престъпления от общ характер – по чл. 354а, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК и по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК. Спрямо него, с определение на ВОС от 15.05.2008год., в хода на досъдебното производство е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража”. С разпореждане на прокурори от ВОП и ВАП от 13.05.2009год. обв. Хаджииванов е бил освободен от следствения арест поради това, че на същата дата предвидения в чл. 63, ал.4 от НПК максимален срок за задържане във фазата на досъдебното производство е изтекъл. Със същото разпореждане прокурорите са взели и МНО „парична гаранция”.

Съдът не споделя становището изложено в жалбата на защитника на обв. Х., че прокурорът няма правомощие да взема МНО когато освобождава задържано лице по реда на чл.63, ал.5 от НПК, тъй като забрана за това няма. Напротив цитираната по-горе разпоредба сочи единствено на това, че МНО която може да бъде взета не може да бъде най-тежката мярка и нищо повече. В компетентността на органите на досъдебното производство е да преценят при това положение дали да вземат друга по-лека МНО, тъй като очевидно по силата на закона най-тежката мярка се отменя, и каква да бъде тя.

В случая прокурорите са преценили, че МНО следва да бъде определена и са взели такава спрямо Х. – гаранция в размер на 10 000лв.

Съдът намира, че така взетата спрямо Х. мярка е адекватна и единствената възможна в случая, която би постигнала целите предвидени в нормата на чл. 47 от НПК. Касае се за две тежки умишлени престъпления от общ характер – придобиване и държане на наркотични вещества с цел разпространение извършено в съучастие с други лица и участие в престъпна група, което наред с лошите характеристични данни за Х. - предходни осъждания по които е настъпила реабилитация навежда на извод за висока степен на обществена опасност на дееца.

Що се касае до наведените в жалбата твърдения за липса на доходи, съответно възможност за внасяне на гаранцията същите не са скрепени с каквито и да било доказателства, а съдът в това особено производство не е длъжен да събира служебно такива. В тази връзка приложената към жалбата характеристика не доказва липсата на доходи. По същество в нея се твърди, че съпругата на обв. била безработна. Това обаче не навежда на извод за липса на доходи. От друга страна следва да се отбележи и това, че действително при определяне на вида на МНО следва да се съобразяват редица обстоятелства – семейно положение възраст и др. но всички тези обстоятелства следва да бъдат отчетени наред със степента на обществена опасност на престъплението и дееца и целите, с които се налага мярката – да се попречи укриване, или извършване на престъпление. В случая всяка по-лека мярка за неотклонение, в това число и гаранция в по-малък размер, с оглед високата степен на обществена опасност на престъпленията за които е повдигнато обвинение както и високата степен на общ. опасност на обвиняемия не би постигнала визираните в нормата на чл.57 от НПК.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че разпореждането на прокурорите Якимова, Стайкова и Кайряков с което спрямо обв. Х. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000лв. е законосъобразно постановено, а жалбата на адв. Колев като защитник на обв. Х. срещу него следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 61, ал.3 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. Колев като защитник на Н.Е.Х. срещу разпореждане на прокурори Якимова, Стайкова и Кайряков постановено по д.п. № 130/2008год. в частта с която на обв. Х. е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 000лв.

Определението е окончателно.

СЪДИЯ ВЪВ ВОС: