О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……………/…..………….2009 год., гр. Варна

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К. И.

сложи за разглеждане в. гр. дело № 12 по описа на съда за 2009 год., докладвано от съдията К. И. и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба с вх. № 87/05.01.2009 год. по описа на ВОС, подадена от адв. В.Я. ***, като пълномощник на Ю.Х.К. ЕГН ********** *** – длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 76/2008 год. по описа на СИС при РС- Провадия, срещу отказа на посочения съдебен изпълнител да издаде постановление за прекратяване на производството по цитираното изпълнително дело, обективиран в разпореждане от 06.11.2008 год.

В жалбата, по подробно изложени в нея съображения, се сочи, че отказът на държавния съдебен изпълнител от СИС при РС – Провадия да прекрати изпълнението по изп. дело № 76/2008 год., е незаконосъобразен. Отправено е искане обжалваният отказ да се отмени и да се постанови от съда прекратяване на горното изпълнително дело.

В отговора си на жалбата взискателят Д.К.К. ***, област Варна, излага съображения за нейната неоснователност.

В депозираното от държавния съдебен изпълнител мотивирано изложение относно обжалваното действие, се навеждат доводи за неоснователност на жалбата.

Варненският окръжен съд, като се запозна с жалбата, възраженията, мотивите на ДСИ и с приложеното изпълнително дело № 79/2008 год. По описа на ДСИ от СИС при РС – Провадия, намира че жалбата е недопустима, като съображенията за това са следните:

Изпълнително дело № 76/2008 год. по описа на СИС при РС – Провадия, е образувано по молба на Д.К.К. *** и въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2008 год., издаден от РС – Провадия, въз основа на присъда № 104/08.11.2007 год. По нохд № 481/2006 год. На РС – провадия, с който Ю.Х.К. е осъден да заплати на Д.К.К. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането - 15.12.1996 год.

На 11.07.2008 год. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че размера на дължимата сума е както следва: 1500 лева – главница; 3589, 17 лева – лихва; 20 лева - разноски по изп. дело и 433, 73 лева държавна такса съгл. чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК.

На 28.07.2008 год. длъжникът Ю.Х.К. е депозирал писмено възражение, с което е оспорил размера на дължимата сума, с доводи, че следва да се приложи Закона за деноминацията на лева от 05.07.1999 год. Възражението е изпратено на РС – Провадия, който е приел, че се касае за жалба по чл. 435 от ГПК и го е на ДСИ. ДСИ от своя страна е приел, че възражението няма характер на жалба по чл. 435 от ГПК и го е оставил без движение, прилагайки го към изпълнителното дело.

С молба от 05.11.2008 год. длъжникът е представил вносна бележка за внесена по сметката на ДСИ сума в размер на 26, 00 лева, посочил е че е платил, с което е изпълнил задължението си към взискателя по изпълнителното дело и е поискал прекратяването му.

С разпореждане от 06.11.2008 год. ДСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство. Горното разпореждане е предмет на настоящата жалба.

В глава ХХХІХ-та от ГПК се съдържа уредбата на защитата срещу изпълнението, а Раздел Първи (чл. 435-438) урежда защитата срещу изпълнението посредством обжалване на действията на съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, приложим в настоящия случай, съобразно § 2, ал. 10 от ПЗР на ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. От анализа на разпоредбите на чл. 435, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се налага извода, че в действащия ГПК са посочени изрично действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от страните по изпълнението. В ГПК не е предвидена възможност длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. От това следва, че длъжникът не разполага с право на жалба срещу този отказ, която да подлежи на разглеждане по реда и при условията на Раздел първи от глава ХХХІХ-та от ГПК.

Въз основа на изложеното съдът счита, че жалбата на Ю.Х.К. ЕГН ********** *** – длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 76/2008 год. по описа на СИС при РС- Провадия, срещу отказа на ДСИ от СИС при РС – Провадия да прекрати производството по цитираното изпълнително дело, обективиран в разпореждане от 06.11.2008 год., е недопустима, а производството по делото, като образувано по недопустима жалба подлежи на прекратяване.

Водим от горното, Варненският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 12/2009 год. по описа на ВОС, образувано по жалбата с вх. № 87/05.01.2009 год. по описа на ВОС, подадена от адв. В.Я. ***, като пълномощник на Ю.Х.К. ЕГН ********** *** – длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 76/2008 год. по описа на СИС при РС- Провадия, срещу отказа на ДСИ от СИС при РС – Провадия да прекрати производството по цитираното изпълнително дело, обективиран в разпореждане от 06.11.2008 год.,

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.