№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на 23.04.2009г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.
ЧЛЕНОВЕ:
М.М.
К.В.
като разгледа докладваното
от съдия М.М. *** по описа на ВОС за 2009г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Образувано по подадена жалба от Г.К.Г., чрез
процесуалния му представител адв.В. Т., имащ качеството на длъжник, против
действия на ДСИ по изп.д.№ 12312/03г. по описа на СИС при ВРС, VІІ район, а
именно: 1/ разпореждане от
06.11.2008г. за изпращане на съобщения до страните за приключване на
производството по изп.д.№12312/03г. поради погасяване на дълга; 2/ разпо
-реждане на ДСИ за включване в сумите за събиране по изп.дело на сумата от
1500лв., представляваща направени от взискателя разноски за адв. възнаграж
-дение, евентуално за разликата над 739, 77лв. /до който размер следва да се
редуцират/ до 1500лв.В жалбата се твърди, че второто действие е незаконо
-съобразно, т.к. по изп.дело не е представен документ, удостоверяващ надлежно,
че такива разноски действително са направени от взискателя. Евентуално се
твърди, че преведената в полза на взискателя сума за адв. възнаграждение в
размер на 1500лв. е прекомерна с оглед размера на дължимите по изп.дело суми,
правната му и фактическа сложност, вкл. е прекомерен и ако следва да се изчисли
по реда на чл.10, ал.2, вр. чл.7, ал.2, вр. §2 от ДР на Наредба №1/04г. на ВАС,
в който случай следва да бъде не повече от 739, 77лв.Длъжникът е направил
подробно мотивирано възражение пред ДСИ за прекомерност на размера на
разноските и
искане за намаляването им, което не е било уважено.Приключването на изп.дело е
незаконосъобразно, т.к. разноските за адв. възнаграждение следва да се намалят
и внесената в повече сума да се върне на длъжника.
Взискателят
в изп.процес - Й.Л.В., надлежно уведомен, не е депозирал възражение по жалбата
в срока по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК.
ДСИ
е изложил мотиви по обжалваните действие в съответствие с нормата на чл.436,
ал.3, изр.2 от ГПК.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното.
Изп.д.№12312/03г.
по описа на СИС при ВРС, VІІ район е образувано по молба на взискателя Й.Л.В.
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.01.2000г. по гр.д.№478/97г. по
описа на ВОС, с влязло в сила решение по което К.Г.Г., Евгени К.Г. и Г.К.Г. са
осъдени да заплатят на кооперация „Наутик интерна -ционал”, гр.Варна сумите
както следва: първият - 2 206, 91лв., вторият - 3 311, 20лв. и третият - 3 311,
20лв., като всяка главница се дължи, ведно със законната лихва, считано от
14.04.1998г. до окончателното й изплащане.
С
договор за цесия от 10.10.2000г., надлежно съобщен на длъжниците, кооперация
„Наутик интернационал”, гр. Варна е цедирала вземанията си по цитирания
изпълнителен лист на Й.Л.В..Въз основа на този договор и Й.В. е подал на
08.10.2003г. молба за образуване на изп.дело.
Първоначално
принудителното изпълнение е било насочено срещу ид.ч. от недвижим имот,
собственост на длъжниците, вкл. са били наложени възбрани, извършен опис,
оценка, нова оценка и насрочена публична продан.
След
установяване на обстоятелството, че същият недвижимият имот е бил предмет на
съдебна делба, приключила с влязло в сила решение по извършването й, с което
имотът е изнесен на публична продан, която от своя страна е осъществена по
изп.д.№20077160400380 по описа на ЧСИ Н. Георгиев и имотът възложен на един от
съделителите, който е внесъл изцяло дължимите суми за уравняване дяловете на
останалите съделители, вкл. и на съделителите К.Г.Г., Евгени К.Г. и Г.К.Г.,
взискателят Й.В. с молба от 08.07.2008г. е поискал изпълнението да бъде
насочено срещу вземанията, които длъжниците по изп. дело №12312/03г. имат по
изп.д.№20077160400380 по описа на ЧСИ Н.Георгиев.Въз основа на тази молба със
запорни съобщения от 17.07.2008г. са наложени запори на взема -нията на К.Г.Г.,
Евгени К.Г. и Г.К.Г. по цитираното изп.дело по описа на ЧСИ, като към тази дата
дългът на Г.Г. по изп.д.№12312/03г. възлиза на 3 311, 20лв. главница, 4 694,
99лв. лихви, такси по изпълнението и разноски в полза на ВРС в размер на 882,
22лв. и такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на ВРС в размер на 746,
07лв.Също толкова е дългът на Е.Г., а дългът на К.Г. е в размер на 2 206, 91лв.
главница, 3 129, 21лв. лихви, такси по изпълнението и разноски в полза на ВРС в
размер на 882, 22лв. и такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на ВРС в
размер на 522, 47лв
С
писмо от 31.07.2008г. ЧСИ Н.Георгиев е уведомил ДСИ по изп.д.№ 12312/03г., че
въз основа на цитираните запорни съобщения е превел по сметка на ВРС общо
сумата от 25 989, 77лв., дължими по изп.дело, вкл. е представил заверени копия
от банковите бордера.Въз основа на горното ДСИ е разпоредил да се вдигнат
наложените възбрани по изп.д.№12312/03г., вкл. изпращайки съобщения до АВ,
Служба по вписванията-Варна, която е заличила възбраните на 05.08.2008г.
На
13.05.2008г. е било представено по изп.дело пълномощното на процесуалния
представител на взискателя адв.Янчо Русев Георгиев /първоначално взискателят е
бил представляван от друг адвокат/, което е с нотариална заверка на подписа от
25.03.2008г., както и е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между адв.Я.Георгиев и Й.В. на 19.03.2008г., видно от който е било
договорено адв.възнаграждение в размер на 1500лв., като е удостоверено, че така
договорената сума е внесена от клиента на цитираната дата.В тази връзка и
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва документ, който да
удостоверява извършени от взискателя разноски за адв. възнаграждение.
Според
извършеното записване на гърба на изпълнителния лист от ДСИ сумата от 1500лв.
за адв.хонорар е била преведена на 09.09.2008г., дължимата на взискателя сума
от 22 613, 39лв. му е приведена на 21.10.2008г. и на същата дата сумата от 1
676, 38лв. е преведена по см. на ВРС за д.т.
На
24.09.2008г. е депозирано възражение от длъжниците по изп.дело, с което
възразяват против включването в сумите за събиране, посочени в запорните
съобщения, и на сумата от 1500лв. разноски за адв.възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя по съображения, идентични с тези,
посочени в жалбата, инициирала настоящото производство.По тази молба ДСИ е
разпоредил на 06.10.2008г. да се намали възнаграждението с 200 лв.
ДСИ
е изпратил на 30.10.2008г. съобщения до АДВ за удостоверения по чл.191, ал.3 от ДОПК относно публични задължения на
длъжниците.
На
06.11.2008г. е разпоредил да се изпратят съобщения до страните за
приключване на производството поради
погасяване на дълга.
Впоследствие
с протокол от 28.11.2008г. е намалил размера на адв. възнаграждение на 1000лв.,
за което е разпоредил да се уведомят страните като по изп. дело не се съдържат
данни за подобно уведомление.
С
молба от 26.11.2008г. взискателят е поискал да бъде върната изплатената сума на
процесуалния му представител за адв.възнаграждение в размер на 1500лв. и да се
преведе по неговата сметка.ДСИ е разпоредил на 01.12.2008г. адв.Я.Георгиев да
върне изплатената му сума от 1500лв.В изпълнение на горното с б.б. от
02.12.2008г. адв.Я.Георгиев е привел обратно по сметка на СИС сумата от 1500лв.
Предвид
постъпили удостоверения от АДВ относно наличието на публични задължения на К.Г.
и Г.Г. ДСИ е разпоредил с разпореждане без дата суми да не се привеждат на
взискателя, т.к. са заделени за АДВ.
На
първо място следва да се посочи, че жалбата в частта й, с която се обжалва
разпореждане от 06.11.2008г. за приключване на производството по
изп.д.№12312/03г. поради погасяване на дълга, е недопустима, т.к. не е от
категорията действия на СИ, посочени в чл.435 от ГПК, който длъжникът разполага
с правото да обжалва.По същество и ДСИ не е прекратил производството по
изп.дело, а е уведомил страните, че приключва принудителното изпълнение поради
погасяване на дълга.Производството, образувано по жалбата в тази й част, следва
да бъде прекратено.
Обжалва
се и действието на ДСИ по включване в сумите за събиране на сумата от 1500лв. за адв.възнаграждение, евентуално на сумата,
представлява -ща разликата над 739, 77лв. до 1500лв.На осн.79, ал.1 от ГПК
разноските по изпълнението, освен в изрично предвидените хипотези, които в
настоящия случай не са налице, са за сметка на длъжника.В разноските се
включват и тези, направени от взискателя за възнаграждение на представляващия
го в изп. процес адвокат.Взискателят е представил доказателства, че е направил
разноски по изп.дело за адв.възнаграждение в размер на 1500лв. и е поискал от
ДСИ събирането им от тримата длъжници, един от които жалбоподателя. Нормата на
чл.78, ал.5 от ГПК е в общите правила на ГПК.При направено искане от длъжника,
каквото има в настоящия случай, обективирано във възражението от 24.09.2008г.,
и при наличието на останалите предпоставки, визирани в нормата, СИ е
компетентен да намали размера на претендираните за събиране суми за
адв.възнаграждение в полза на взискателя.Така и ДСИ е намалил размера първоначално
на 1300лв., а в последствие на 1000лв.Сумата от 1500лв., обаче е била изплатена
на процесуалния представител на взискателя въз основа на разпореждане на ДСИ от
09.09.2008г., т.е. преди редуциране на размера, а поради искане от последния е
била преведена обратно от адв.Я.Георгиев по сметка на СИС на 02.12.2008г. Няма
данни по изп.дело да е била преведена впоследствие по см. на взискателя.
Съдът
приема, че така договореното и изплатено адв.възнаграждение от взискателя на
процесуалния му представител не е прекомерно с оглед размера на дълга и
фактическата и правна сложност на делото.Адв.възнаграждение е общо в размер на
1500лв., а дългът на тримата длъжници по изп.дело /съобразно посоченото в
запорните съобщения от 17.07.2008г./ в частта му по главници и натрупани
законни лихви върху тях, считано от 14.04.1998г., е общо в размер на 21 348,
50лв.Минимално определеният размер по реда на чл.10, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от
Наредба №1/04г. на ВАС в действащата й редакция към 2008г., а именно към ДВ,
бр.64/04г., би бил в размер на 383, 48 лв., а при приложението на §2 от ДР на
Наредба №1/04г. на ВАС в размер на 1150, 45лв.Взискателят има право на разноски
за един адвокат, въпреки, че в процеса е бил представляван от двама.Самото
изп.дело е образувано 2003г., а дължимите суми са погасени 2008г., като през
целия период са извършвани действия по принудителното събиране на дълга.ДСИ от
своя страна е намалил размера на възнаграждението на 1000лв., което е и под
минимума.
По
изложените съображения съдът приема, че атакуваното действие на ДСИ не е
незаконосъобразно, съответно жалбата в частта й против него следва да се остави
без уважение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№84/24.11.2008г. по описа на СИС при ВРС, подадена от Г.К.Г.
с ЕГН ********** *** в частта й против следното действие на
ДСИ по изп.д. №12312/03г. по описа на СИС при ВРС, VІІ район: включване в
сумите за събиране по изп.дело на сумата, представляваща направени от
взискателя разноски за адв.възнаграждение в размер на 1500лв., евент.
съставляваща разликата над 739, 77лв. до 1500лв.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№570/09г. по описа на ВОС, гр.о. в частта му по жалбата на Г.К.Г.
с ЕГН ********** *** в частта й
против следното действие на ДСИ изп.д.№12312/03г. по описа на СИС при ВРС, VІІ
район: разпореждане от 06.11.2008г. за изпращане на съобщение до страните по
изп.дело за приключване на производството поради погасяване на дълга.
Решението
в прекратителната си част, имащо характер на съдебно определение, подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните пред
ВАпС.В останалата си част решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: