Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………2009г.гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Административно отделение, Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и шести март през две хиляди и девета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ:П.П.
Х.К.
Прокурор : Р.Р.
Секретар : М.И., като разгледа докладваното от съдия Хр. К. адм. дело №
177 по описа за 2007г.на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121 и сл. от
ДПК.
Образувано е по жалба на „А-В” ООД гр.Д.,
ул.”Н.” №12, ет.5, представлявано от Ж.Х.В., преобразувано в „А-В” ЕООД гр.Т.,
ул.”Х. Б.”, №4, бл.2, ет. 2, представлявано от Д.П.М., ЕГН ********** против
ДРА №1-23-793/30.09.2004г. на ТДД – гр.Д., потвърден с Решение №
1177/09.12.2004 г. на вр.и.д. Регионален данъчен директор на гр.Варна. Подадената жалба се поддържа от
„А-В” ЕООД, представлявано от управителя Д.П.М. на изложените в нея
основания. По подробно изложени
съображения в жалбата, жалбоподателят моли да бъде постановено Решение, с което
да се отмени ДРА № 1-23-793/30.09.2004г.,на ТДД – гр.Д., потвърден с Решение
1177/30.09.2004 г. на вр.и.д. Регионален данъчен директор на РДД – гр.Варна,
относно определени данъчни задължения на
стойност 179 245.82 лв. и начислени лихви за забава в размер на 38 404.64 лв.Претендира сторените разноски.
Ответната страна РДД Варна
чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба с мотиви, че е
неоснователна и недоказана и
съображения, изложени в подробни писмени бележки.
Прокурор при ВОП изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
ВОС се е произнесъл с решение
№ 1069/29.09.2005г., като е отменил ДРА № 1-23-793/30.09.2004г. , в частта за
отказано право на данъчен кредит и установен съответстващ ДДС за внасяне по
фактури издадени от „П.С.” ООД в размер на 121 436.46лв., ведно с лихвите
за забава в размер на 37 133.08лв. и е отхвърлил жалбата в частта относно
непризнато право на данъчен кредит в размер на 30 639.72лв., по фактури
издадени от „А.” ЕООД, ведно с начислените лихви за забава в размер на
2 057.90лв.
Делото е върнато от ВАС с
решение 629/19.01.2007г., в частта в която ВОС е отменил ДРА №
1-23-793/30.09.2004г. на ТДД Д. , относно непризнато право на данъчен кредит по
отношение на фактури издадени от „Н.
След връщане на делото за нова разглеждане,
жалбоподателят, не се явява и не представя становище по жалбата.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли, като им се присъдят
разноските по делото.
Представителят на ВОП счита
жалбата за неоснователна.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на
страните,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по
чл.121, ал.1 от ДПК от надлежна страна, поради което е допустима.
Производството по издаване на
обжалваният ДРА е започнало с АВДР №793/25.06.2004г., издаден от Началник
сектор „ДР” в ТДД гр.Д. на осн.чл.68, ал.1 от ДПК за извършване на данъчна
ревизия на жалбоподателят по ЗКПО, ЗОДФЛ, ЗДДС и ЗМДТ в срок до
24.09.2004г.Според приложената по делото заповед №001/02.01.2002г. на Директора
на ТДД гр.Д., лицето издало АВДР е било упълномощено с правата по чл.68, ал.1
от ДПК да издава АВДР, поради което издаденият на жалбоподателят за възлагане
на данъчна ревизия е издаден от компетентен орган, упълномощен с правата по
чл.68, ал.1 ДПК от ТДД гр.Д..
Ревизията е приключила с
издаването на ДРА №1-23-793/30.09.2004г. на ТДД гр.Д. с който на „А - В”ЕООД
гр.Т. са определени данъчни задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право
на приспадане на данъчен кредит за ревизираните периоди
11.05.2001г.-31.05.2004г. в размер на 179 245.82лв. и лихви за забава в
размер на 38 404.64лв.
Данъчно-ревизионният акт е
обжалван по реда на чл.117, ал.1 от ДПК пред Директора на РДД Варна, който с
Решение №1177/09.12.2004г. го е потвърдил в обжалваната част с мотиви,че е
правилен и законосъобразен.
За да издаде обжалваният ДРА
в хода на извършената на жалбоподателят данъчна ревизия, данъчният орган е
извършил проверки както на преките доставчици на жалбоподателят, така и на
предходните му.
По отношение непризнат данъчен кредит по фактури №
0...10008, №0..10009, №0.. 10010 и №0..10010 за данъчен период м.06.2003г. с
предмет „Бензин А
За данъчни периоди м.04.2002г.,м.06.2002г.,м.07.2002г.,м.08.2002г.,м.09.2002г.,10.02г.,
,11.02г., 12.2002г.,01.2003г.,06.2003г., 07.2003г., 08.2003г., м.10.2003г.,
11.2003г. и 12.2003г., данъчният орган не е
признал право на приспадане на данъчен кредит на осн.чл.65, ал.4 от ЗДДС
по фактури, издадени от „П.С.” ЕООД. За
да откаже признаване право на данъчен кредит за посочените периоди, данъчният
орган е извършил насрещни проверки с цел установяване наличието на доставки по
смисъла на чл.6 от ЗДДС и начислен данък по см.на чл.55, ал.6 от ЗДДС.С ПИНП
№9-1541/20.07.2004г. /прил.13/ на ТДД гр.Варна е установено, че „П.С.”
ЕООД е издала на „А-В” ООД процесните
фактури. При извършено посещение на данъчния адрес е установено, че няма офис
на дружеството, което обстоятелство е отразено в протоколи обр.20
№1019/15.07.2004г. и №806/27.05.2004г., приобщен с протокол №1013/02.07.2004г.
е установено, че на декларирания данъчен адрес не е открит представляващия или
упълномощено лице и са предприети действия за връчване искане за представяне на
документи и писмени обяснения изх.№Мл.5/12816/05.07.2004г. по реда на чл.50
ДПК. Искането е било връчено на упълномощено лице на дружеството –Красен
Желязков, като ДЗЛ не е представило изисканите документи в определения 7 дневен
срок. С писмо от „П.С.” ЕООД вх.№МЛ 5/12816/20.07.2004г. са били представени
част от изисканите документи, без платежни документи, товарителници и
др.,свързани с доставките.
На ДЗЛ е било изпратено второ искане, връчено
по реда на чл.50 ДПК, поради не намирането на доставчика на адреса, а на
07.09.2004г. искането е връчено на
упълномощено лице - Красен Желязков, което на 10.09.2004г. е представило част
от изисканите документи, без пътни листи и товарителници, доказателства за
кадрова обезпеченост на доставките и справка за покупки и продажби по фактури.
В резултат на проверките,
обективирани с посочените по-горе протоколи на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, вр. с
чл.65, ал.5 от ЗДДС данъчният орган е отказал признаване право на приспадане на
данъчен кредит за посочените периоди по доставки от „П.С.” ЕООД.
Във връзка с наведените в
жалбата оплаквания против констатациите на данъчните органи по искане на
жалбоподателят е била изготвена и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение, съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, кореспондиращо на приложените по преписката счетоводни
документи на проверените от вещото лице доставчици:
По отношение на пряк
доставчик на жалбоподателят СД”Н.
В предвид на горните
констатации вещото лице е дало заключение, че ДДС по издадените от СД „Н.
Вещото лице е установило също
така, че на прекия доставчик СД„Н.
По отношение извършена проверка на издадените фактури
от „П.С.” ООД/приложение №2 към ССЕ/,
в качеството му на предходен доставчик на жалбоподателят, вещото лице е
установило, че фактурите са издадени на СД”Н.
По отношение на предходен доставчик:ЕТ”С.Г.-Е.”,
вещото лице е установило, че е издал на СД”Н.
За предходен доставчик
„Специализирани превози” АД, вещото лице е установило,че е издал на СД”Н.
По отношение, издадени на жалбоподателят фактури от „П.С.”
ООД/приложение №3 към ССЕ/,вещото
лице е установило, че доставчика е издал на жалбоподателят процесните фактури. Същите
са отразени в дневник за продажби и СД за съответните данъчни периоди
м.08.2010г. и м.12.2003г. и в к-т
см.4532 „начислен ДДС по продажбите”.В резултат на тези проверки на
счетоводните документи, вещото е лице дало заключение, че дължимият ДДС по
фактури –общо в размер на 121 463.46лв., издадени на жалбоподателят от „П.С.”
ООД е начислен, съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС като задължение
към бюджета, а фактурите са отразени в регистрите по чл.100 и чл.1044 от ЗДДС,
като приходът по фактурите е включен в ОПР и деклариран с ГДД по чл.51, ал.1 от
ЗКПО.
Вещото лице е установило
извършени плащания на дължимия ДДС по фактури от жалбоподателят по „ДДС
–сметка” на „П.С.” ООД общо в размер на 21 758.51лв. за данъчни периоди
м.06.02г.,м.09.02г.,м.10.02г., м.12.02г. и м.01.03г., като за данъчен период
м.06.02г. е платен частично ДДС по фактура №717/28.06.02г.
Въз основа на установеното от
фактическа и правна страна от заключението на вещото лице по приетата ССЕ,
ценено в съвкупност с приложените към преписката счетоводни документи: Дневници
за продажби и, СД по ЗДДС на доставчиците, както и извлечения на
см.4532”начислен ДДС по продажбите” и наведените в жалбата оплаквания, съдът
приема следното:
По наведените в жалбата оплаквания, относно непризнат
данъчен кредит по фактури, издадени от „П.С.” ООД, съдът намира следното:
Общо непризнатият данъчен
кредит по процесните фактури /приложение №3 към ССЕ/ е в размер на
121 436,46лв. От приложените към преписката счетоводни документи на
доставчика „П.С.” ООД, ценени в съвкупност със заключението на вещото лице е
безспорно, че процесните фактури са отразени от доставчика с СД и дневници за
продажби за периода./м.08.2001г-м.12.2003г/.Дължимият ДДС в размер на
121 436,46лв. е начислен, съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС
като задължение към бюджета, а фактурите са отразени в регистрите по чл.100 и
чл.104 от ЗДДС. Въпреки обаче задължението на жалбоподателят да представи
документите с които в.л. е работило при изготвяне на ССЕ, предвид отменителното
решение на ВАС, с оглед съдът да изгради
своето вътрешно убеждение след запознаване с тези документи, то настоящата инстанция счита, че данъчният орган
законосъобразно е отказал признаване право на приспадане на данъчен кредит по
фактури, издадени от „П.С.” ООД в размер на 121 436,46лв. на осн.чл.109,
ал.11 вр. с ал.12 /отм./ ДПК и за останалите данъчни периоди на осн.чл.65, ал.5
вр. с ал.4, т.4 от ЗДДС. Непредставянето на доказателствата с които в.л. е
работило при изготвяне на ССЕ, като те представляват само отделни извадки от
счетоводството. В с.з. от
23.11.2007г.,в.л. заявява че само тя е виждала документите, като е изготвила
заключението по т.3 и по останалите точки от заключението документите не са
приложени към данъчната преписка, а на место в счетоводството на
доставчиците са били проверени от
нея.
По отношение прилагането от
страна на данъчният орган на разпоредбите на чл.109, ал.1 вр.с ал.12 /отм./ от
ДПК, безспорно е, че в обжалваният ДРА данъчният орган е установил
предпоставките за прилагане на цитираната разпоредба и е обвързал признаването
правото на приспадане на данъчен кредит с тези разпоредби. След като не са
налице доказателства, че прекия доставчик на жалбоподателят „П.С.” ООД е
изпълнил изискването за начисляване на дължимият ДДС по издадените фактури в съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.6
от ЗДДС, то спрямо жалбоподателят не са
изпълнени изискванията на чл.64 от ЗДДС за признаване право на приспадане на
данъчен кредит, тъй като той е обвързан единствено от действията на прекия си
доставчик. При наличието на предпоставките на чл.109, ал.1 1вр. с ал.12 /отм./
ДПК : установено данъчно предимство или облага, техния размер, както и дали са
премахнати по реда на ал.1-ал.10 от ДПК и представени доказателства от
данъчният орган в този смисъл, същият законосъобразно е обусловил не признаване
правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателят по фактури, издадени
от „П.С.”. Обжалваният ДРА, постановен на осн.чл.109, ал.11 вр. с
ал.12/отм./ ДПК в тази част е законосъобразен и обоснован. Липсват доказателства
за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55 ал.6 от ЗДДС /отм/ от прекия
доставчик, което води и до наличие на данъчна облага, в размер на не начисления
по бюджета данък.
По отношение наведените
предпоставки за данъчни периоди в които данъчният орган е приложил разпоредбата
на чл.65, ал.5 вр. с ал.4 от ЗДДС и наведените в жалбата твърдения за наличието
на предпоставките на чл.65, ал.8 от ЗДДС, съдът намира следното:
Безспорно е установено от
заключението на вещото лице, че по „ДДС сметка” на доставчика „П.С.” ООД са извършени плащания от
жалбоподателят „А –В”ООД в размер на
20 058.51лв., но не са представени доказателства в тази насока, като в.л.
е извършило проверка единствено в счетоводствата на доставчика и в това на
жалбоподателят. Предвид на това настоящата инстанция, счита че не следва да се
кредитира заключението на в.л. по ССЕ, тъй като то не се подкрепя от
доказателствата по делото. Въпреки че са
опровергани констатациите на данъчните органи по отношение на липсата на
доказателства за техническа и кадрова обезпеченост за извършване на дейността
от „П.С.” ЕООД, а именно: назначени работници на трудов договор - по делото са
представени от жалбоподателят трудови договори: приложение №3.1, №3.2, №3.3 до
№3.6 , видно от които „П.С.” ООД за периода е имал назначени на трудови
договори : шофьори, общ работник, и секретарка, поради което е доказана от
жалбоподателят техническа и кадрова обезпеченост на „П.С.” ООД за извършване на
дейността, ДРА е законосъобразен и следва да се отхвърли жалбата в тази и част.
За да се приложи разпоредбата на чл. 64 ал.1 от ЗДДС /отм/ за признаване
правото на данъчен кредит е необходимо да са налице всички кумулативно дадени
предпоставки в посочената разпоредба. Липсата на която и да е от тях води до
отказване право на данъчен кредит. Настоящата инстанция счита че не е налице
право на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като не се установи по
безспорен начин начисляване на данъка по смисъла на чл. 55 ал.6 от ЗДДС /отм/.
От друга страна дори да се приеме, че той е бил преведен по ДДС-сметка /предвид
становището на в.л./ липсват доказателства в тази насока.
По отношение доводите за непризнаване право на данъчен
кредит по фактури издадени от Н.-
Следва в полза на РДД Варна
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 865.46лв., на основание чл. 130 ал.4 от
ДПК /отм/ вр. Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „А-В” ЕООД, гр.Т., ул.”Х. Б.”№4,
бл.2, ет.2, представлявано от Д.П.М., ЕГН ********** срещу ДРА
№1-23—793/30.09.2004г. на ТДД гр.Д., потвърден с Решение №1177/09.12.2004г. на
Вр.и.д. Регионален данъчен директор -Варна В ЧАСТТА с който не е признато право
на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 836.41лв. по фактури,
издадени от „Н.
ОСЪЖДА А-В” ЕООД, гр.Т., ул.”Х. Б.”№4, бл.2, ет.2, представлявано от Д.П.М., ЕГН **********
да заплати на Дирекция „ОУИ” ЦУ на НАП Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 2 865.46лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението му на страните
пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2.