Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………
Гр.
Варна.....................2008г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Административно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание
проведено на четиринадесети март две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.А.
ЧЛЕНОВЕ: П.П.
З.К.
При
секретаря Ц.Н. и прокурора С.Д., като разгледа докладваното от съдията З.К.
адм. дело № 592 по описа за 2005 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 121 и сл. от ДПК.
Образувано
е по жалбата на ЕТ “Рак 13-Светла Маркова”, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ул. “Горица”, № 11А, представляван от Светла Георгиева Маркова, ЕГН
**********, с Д№ 1082051089 и БУЛСТАТ 040226733, против Данъчен ревизионен
акт/ДРА/ № 1284/14.12.2004г., издаден от данъчен орган при ТДД-Добрич, потвърден с Решение № 46/07.04.2005г. на
Регионален данъчен директор-Варна, при което са определени допълнителни данъчни
задължения за периода от 01.01.2000г. до 31.08.2004г., както следва: по чл. 35
от ЗОДФЛ в общ размер на 33199.80лв. и лихва 4363.59лв. и по ЗДДС в общ размер на
103017.54лв. и лихва 7710.64лв. Жалбоподателят твърди, че обжалвания ДРА е
необоснован и незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на материалните и
процесуалните норми, по съображения подробно изложени в жалбата, поради което
моли съда да го отмени. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна; претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, след като съобщението до ЕТ, че решение №
46/07.04.2004г. е изготвено е връчено на 11.04.2005г., а жалбата, депозирана
чрез РДД-Варна носи вх. № Ф-46/19.04.2005г., от легитимирано лице и касае ДРА,
обжалван по административен ред и потвърден изцяло; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Данъчната ревизия на жалбоподателя е започнала въз основа на Акт за
възлагане на данъчна ревизия /АВДР/ № 1038/07.09.2004г., издаден от Невенка
Атанасова Ганчева, на длъжност Началник сектор “ДР” при ТДД-Добрич,
упълномощена за това от Директора ТДД-Добрич по силата на заповед №
001/02.01.2002г., изменен с АВДР № 1284/26.11.2004г., като ревизията е следвало
да завърши до 07.12.2004г. Така определеният Райчо Андреев Райчев на длъжност
Гл. данъчен инспектор-ръководител на екип в ТДД-Добрич е издал ДРА №
1284/14.12.2004г., по силата на който са определени допълнителни данъчните задължения на ревизирания едноличен
търговец, а именно: данък на осн. чл. 35
от ЗОДФЛ за 2001г. в размер на 4361.40лв. и лихви в размер на 1495.80лв., данък
на осн. чл. 35 от ЗОДФЛ за 2002г. в размер на 5601.60лв. и лихви в размер на
1145.79лв., данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003г. в размер на 18273.80лв. и лихви
в размер на 1508.71лв., данък по ЗДДС в общ размер на 103017.54лв. за периода
от 01.01.2000г. до 31.08.2004г. и лихва в общ размер на 7710.64лв.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт пред Директора на РДД-Варна, който се е произнесъл
с Решение № 46/07.04.2005г., с което е потвърдил ДРА изцяло. Обжалваният ДРА и
потвърждаващото го решение са издадени от компетентен орган и в предвидената от
закона форма, актовете имат необходимите реквизити и съдържание.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В ДРА
са направени следните констатации в спорната по делото част по ЗОДФЛ:
За данъчен период 2000г. ДЗЛ е
подало ГДД с вх. № А952/27.04.2001г., като е декларирал положителен финансов
резултат от 4441.34лв., като е получена данъчна основа в размер на 2699.43лв. и
годишно данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 427.00лв. Данъчният
орган не е установил различия между счетоводните данни и декларираните такива.
Няма определени допълнителни данъчни задължения на това основание. Констатирано
е също, че тъй като през 1998г. и 1999г. ЕТ е облаган с патентен данък липсва
“облагаема печалба” и не следва внасяне на авансови вноски през 2000г.
За 2001г. ДЗЛ е
подало ГДД с вх. № 08035573/03.04.2002г., декларирайки положителен финансов
резултат в размер на 11640.12лв. и данъчна основа в размер на 7887.67лв.
Годишното данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 1898.80лв.
Данъчният орган е определил увеличение на финансовия резултат на осн. чл. 23,
ал. 2, т. 11 от ЗКПО с приходите, неотчетени съгласно определения с нормативни
актове ред в размер на 12884.72лв. Във връзка с възложената данъчна ревизия е
извършена инвентаризация на наличните стоки на ЕТ в следните обекти-Брагери
“Лагуна гардън” в КК “Албена”, механа “Орлов” в КК “Албена” и павилион “Орлов”
в КК “Албена”, документирани с протоколи №№ 3053/10.09.2004г.,
3047/10.09.2004г. и 3077/10.09.2004г. При инвентаризацията са били установени
несъответствия между декларираните по оборотна ведомост наличности на стоки по
дебита на сметка 304 Стоки-219960.83лв. и наличните такива от 8003.80лв. При
така установените различия между документално заведените и действително
намерени при инвентаризацията стоки данъчният орган е пристъпил към определяне
на данъчната основа по реда на чл. 109 от ДПК. Отбелязал е, че е налице
разликата между данните за доставените и вложените в производството суровини и
материали, имайки предвид фактически наличните стоки, но и стоките налични по
счетоводни данни, е направил извод, че от счетоводната отчетност на ДЗЛ не
могат да бъдат направени верни изводи, от значение за данъчното му
облагане. Връчено е уведомление на осн.
чл. 109, ал. 6 от ДПК № 26-1284/30.11.2004г. Постъпила е декларация изхождаща
от ДЗЛ. Данъчният орган е връчил и искане за представяне на документи и писмени
обяснения № 14-1284/29.11.2004г. и № 14-1038/10.09.2004г., връчени лично на
представляващия ЕТ. Данъчния орган е посочил обстоятелствата по реда на чл.
109, ал. 2 от ДПК с оглед точното определяне на данъчната основа.
При
анализ на салдата по сметка 304 Стоки към 31.12.2001г. се е установило, че
счетоводно се водят стоки за периода от 01.01.2001г. до 31.12.2001г., които са
с трайност по БДС по-ниска от 12 месеца с отчетна стойност 3197.20лв. Няма
обаче протоколи за брак, няма и съответно осчетоводяване. След като стоките с
отчетна стойност 3197.20лв. не са бракувани, а са малотрайни, е прието, че са
продадени, но не са отчетени приходи от продажбите. При съпоставка на
декларираните данни по ОПР за 2001г. е установена средна надценка на
продадените стоки в размер на 303%. Взето е предвид и обстоятелството, че е
констатирано неиздаване на касова бележка от страна на ДЗЛ, като му е съставен
АУАН № 0255709/05.09.2001г. и издадено НП № 423/01.11.2001г. Данъчният орган е
пристъпил на осн. чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК към увеличение на приходите по
реда на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО със сумата от 12884.72лв. и е определил за
2001г. допълнително данъчно задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на
4361.40лв. и лихви в размер на 1495.80лв. За това, че през второто тричесечие
на на 2001г. е възникнало задължение за заплащане на авансови вноски, но такива
не са правени от ЕТ, то е определен размер на дължимата лихва от 18.74лв.
За 2002г. ДЗЛ е
подало декларация на осн. чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ с вх. № 08035220/11.04.2003г.
за положителния финансов резултат в размер на 15747.10лв. С оглед
констатираните при ревизията различия между деекларираните по оборотна ведомост
наличности от стоки по дебита на сметка 304 Стоки и действително наличните
такива при извършената инвентаризация, данъчният орган е пристъпил към
определяне на данъчната основа по реда на чл. 109 от ДПК и за този период.
Направена е отново констатацията, че от счетоводната отчетност на ДЗЛ не могат
да бъдат направени верни изводи, които да се имат предвид при данъчното му
облагане.
При
анализ на салдата по с-ка 304 Стоки към 31.12.2002г. е установено, че
счетоводно се водят като налични стоки за периода от 01.01.2002г. до 31.12.2002г.,
които по БДС са с трайност по-ниска от 12 месеца, с отчетна стойност
4395.77лв., но пък не са съставяни протоколи за брак и няма съответно
осчетоводяване. При съпоставяне на декларираните данни по ОПР за 2002г. е
установена средна надценка на продадените стоки от 223%, като е отбелязано, че
има различия на отчетената стойност на продадените стоки между отчета за
приходи и разходи, баланса и разходите по ГДД, възлизащи на 82000.00лв. и
оборотна ведомост-110511.61лв.
Стойността
на стоките, които не са бракувани, но са с трайност по-малка от 12 месеца е
14198.34лв., сума представляваща сбор от производението от отчетната стойност
от 4395.77лв. и средната надценка от 223% и отчетната стойност от 4395.77лв.
В този
период ДЗЛ е извършило ремонтни работи на ДМА- обект “Лагуна маре Б”,
собственост на “Албена “ АД, ползван от ЕТ при условията на сключен наемен
договор от 26.10.2001г., на обща стойност 5117.64лв. От хронологичния регистър
на с-ка 602 и ОПР данъчният орган е установил, че разходите по извършените
ремонтни работи са осчетоводени в с-ка 602-Разходи за външни услуги и отчетени
като текущи разходи. ДЗЛ не е издало обаче фактура на “Албена” АД за
извършените СМР. На осн. чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК са увеличени приходите по
реда на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО със сумата в общ размер на 19315.98лв.,
получена като сбор от 14198.34лв. и 5117.64лв. Определено е допълнително
задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ в общ размер на 5601.60лв. и лихва от 1145.79лв.
За неизвършени авансови вноски за 2002г. е определена лихва за забава в размер
на 86.43лв., на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗОДФЛ.
За 2003г. ДЗЛ
е подало декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ, заведена с вх. №
08034683/23.03.2004г., с която е декларирало положетелен финансов резултатв
размер на 14103.10лв. С оглед констатираните при ревизията различия между
деекларираните по оборотна ведомост наличности от стоки по дебита на сметка 304
Стоки и действително наличните такива при извършената инвентаризация и за този
период данъчният орган е пристъпил към определяне на данъчната основа по реда
на чл. 109 от ДПК. Водената счетоводна отчетност не дава възможност за верни
изводи, които да се имат предвид при данъчното облагане.
При
анализ на салдата по с-ка 304 Стоки към 31.12.2003г. е установено, че
счетоводно се водят като налични стоки за периода от 01.01.2003г. до
31.12.2003г., които по БДС са с трайност по-ниска от 12 месеца, с отчетна
стойност 8785.29лв. за обектите в Албена и 7329.78лв. за обектите в Добрич. Не
са съставяни протоколи за брак и няма съответно осчетоводяване. При съпоставяне
на декларираните данни по ОПР за 2003г. е установена средна надценка на
продадените стоки от 291%. Така на осн. чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК, е
определено по реда на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО общо увеличение на приходите
в размер на 63009.92лв. Допълнително начисленият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ е в
размер на 18273.80лв., а дължимата лихва за забава е в размер на 1508.71лв.
Определена е и лихва за невнесените в срок дължими авансови вноски в размер на
108.91лв.
В ДРА
са направени следните констатации в спорната по делото част по ЗДДС:
За
данъчните периоди от м. 01.2000г. до м.
11.2001г. включително, не са констатирани различия между счетоводните
записвания и данните посочени в СД. Не е определен допълнителен ДДС.
За
периода м. 12.2001г. При извършения
анализ на наличността по с-ка 304 Стоки към 31.12.2001г. е установено, че
счетоводно се водят стоки за период от 01.01.2001г. до 31.12.2001г. с трайност
по БДС по-ниска от 12 месеца, с отчетна стойност 3197.20лв., без да са съставяни
протоколи за брак. Следователно ЕТ е осъществил продажби, но не е отчел приходи
от 12884.72лв. при средна годишна надценка от 303%. На осн. чл. 109, ал. 1, т.
2 от ДПК, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС за неотчетения приход е начислен
ДДС в размер на 2576.94лв. и лихви за забава в размер на 996.34лв.
За м. 01.2002г. не са констатирани
различия и няма допълнително начислен ДДС.
За м. 02.2002г. и с оглед извършени СМР на
наети обекти в КК “Албена”. Според наемните договори-Приложение 17 и 18, всички
разходи за подобрения са за сметка на наемателя. Тези от тях, които са трайни и
неделими, след изтичане на срока на договора остават собственост на “Албена”
АД, без да дължи заплащане на стойността им на наемателя. Съгласно чл. 6 от
ЗДДС, доставката по смисъла на този закон е и извършването на услуга, когато се
извършва срещу насрещна престация на основание сключена сделка. Чл. 9 уточнява,
че услугата е всичко, което има стойност и е различно от стока и пари. Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС, когато плащането или част от него е уговорено в стока
или услуга, се приема, че се извършват две доставки, при което доставчикът при
едната е получател по другата. ЕТ се явява получател по наемната сделка на
обекти в КК “Албена” и доставчик по извършените СМР, следователно е бил
задължен да фактурира разходите по ремонта на сградите в размер на 3269.65лв.и
начисли ДДС в размер на 653.88лв. Като не го е сторил е изпаднал в забава и
дължи лихва в размер на 237.16лв.
За м. 03.2002г. по гореизложените
съображения, за извършените СМР на стойност 772.88лв., ЕТ остава задължен за
заплащането на ДДС в размер на 154.56лв. и лихва от 54.15лв.
Аналогично
за м. 04.2002г. за извършените СМР
на стойност 894.35лв., задължението на ЕТ за ДДС възлиза на 178.87лв. и лихви
от 60.59лв., а за м. 05.2002г. за СМР на стойност 180.76лв. дължи ДДС в размер
на 36.15лв. и лихви в размер на 11.79лв.
За периода м. 06.2002г. до м. 11.2002г. включително не са констатирани различия между счетоводните записвания и данните в СД.
За м. 12.2002г. При извършения анализ на
наличността по с-ка 304 Стоки към 31.12.2002г. е установено, че счетоводно се
водят стоки за период от 01.01.2002г. до 31.12.2002г. с трайност по БДС
по-ниска от 12 месеца, с отчетна стойност 4395.77лв., без да са съставяни
протоколи за брак. Следователно ЕТ е осъществил продажби, но не е отчел приходи
от 14198.34лв. при средна годишна надценка от 223%. На осн. чл. 109, ал. 1, т.
2 от ДПК и чл. 55, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС за неотчетения
приход е определен допълнително ДДС в размер на 2839.67лв. и лихви за забава в
размер на 2839.67лв.
За
периода м. 01.2003г. до м. 11.2003г.
не е определен допълнителен ДДС за внасяне, съответно лихва за забава.
За м. 12.2003г. При извършения анализ на
наличността по с-ка 304 Стоки към 31.12.2003г. е установено, че счетоводно се
водят стоки за период от 01.01.2003г. до 31.12.2003г. с трайност по БДС
по-ниска от 12 месеца, с отчетна стойност 8785.29лв. за обектите в КК “Албена”
и 7329.78лв. за обектите в Добрич, без да са съставяни протоколи за брак.
Следователно ЕТ е осъществил продажби, но не е отчел приходи от 16115.07лв.
общо, при средна годишна надценка от 291%. На осн. чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК
и чл. 55, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС за неотчетения приход е
прието, че следва да се начисли ДДС в размер на 12601.98лв. и лихви за забава в
размер на 1478.92лв.
За
периода м. 01.2004г. до м. 04.2004г.
не е определен допълнителен ДДС за внасяне, съответно лихва за забава.
С вече
изложените по-горе мотиви данъчният орган е определил допълнителен ДДС за
внасяне за м. 05.2004г. в размер на
13455.30лв. и лихви 856.99лв. за неотчетени приходи в размер на 67276.50лв., по
същите съображения за м. 06.2004г. е
определен допълнителен ДДС за внасяне в размер на 27476.96лв. и лихви
1449.29лв. за неотчетени приходи в размер на 137384.79лв., за м. 07.2004г. допълнителен ДДС за
внасяне в размер на 25657.75лв. и лихви 1069.61лв. за неотчетени приходи в
размер на 128288.74лв. и допълнителен ДДС за внасяне за м. 08.2004г. в размер на 17385.48лв. и лихви 544.94лв. за
неотчетени приходи в размер на 86927.41лв.
Предвид
подадените от ДЗЛ СД, но несвоевременно направените плащания на задълженията по
ЗДДС, данъчният орган е определил лихва за забава, както следва: по СД №
333/12.02.2002г. в размер на 0.01лв., по СД № 6177/13.06.2002г. е надвнесена
лихва в размер на 0.92лв., по СД № 7753/15.07.2002г. след извършено прихващане
е останала разлика за довнасяне на лихва в размер на 11.12лв., а по СД №
13060/14.09.2004г.-242.95лв.
Възраженията
на жалбоподателя срещу издадения ДРА и потвърждаващото го решение на Директора
на РДД-Варна могат да бъдат обобщени главно в две насоки: 1. че не са налице
предпоставките за пристъпване към определяне на данъчната основа по особения
ред регламентиран в разпоредбата на чл. 109 от ДПК и е недопустимо прилагането
му без посочване на конкретно установената от данъчните органи предпоставка,
след като ЕТ има заведено и водено счетоводство, отговарящо на изискванията на
ЗСч. и НСС, всички закупени през ревизирания период стоки са осчетоводени в
сметка 304, в последствие заприходени и вложени в производството на кухненска
продукция и това е своевременно и точно отразенио в счетоводните регистри, а и
реализираните продажбите са отразени в първичните счетоводни документи, ЕКАФП,
касова книга, годишните данъчни декларации за 2000г., 2001г., 2002г. и 2003г. и
подадените СД по ЗДДС, изготвени в съответствие с представените оборотни
ведомости. В тази връзка уточнява, че след като разлика между счетоводните
данни и фактически наличните стоки е установена при инвентаризацията през м.
09.2004г., няма никакво основание да се прилага особения ред за определяне на
данъчната основа за 2001г., 2002г. и 2003г., за които периоди липсват данни за
обстоятелства по чл. 109, ал. 1 от ДПК, а това следва да се извърши евентуално
само за 2004г. От друга страна неправилно е определен средния размер на
надценката на продаваните стоки за отделните периоди и неправилно е определен
размера на неотчетените според данъчните органи приходи. Всички закупени стоки
са продадени, което надлежно е отразено в счетоводните документи на ЕТ и като
няма неотчетени приходи от реализация на стоки, няма основания за определяне на
допълнителни задължения по ЗОДФЛ и ЗДДС; 2. Приетите от ревизиращия екип
приложения към ДРА не са подписани от търговеца и съдържат неточна и напълно
невярна информация за извършваната търговска дейност и счетоводното й
отразяване, поради което същите не представляват годно доказателствено
средство, а несъбирането на доказателства при извършване на данъчната ревизия
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на
обжалвания акт.
Най-напред
съдът намира, че следва да се произнесе по последно наведеното от жалбоподателя възражение.
Същото е неоснователно.
Настоящият
състав напълно споделя становището на директора на РДД-Варна във връзка с това
възражение. С ИПДПОДС № 14-1038/10.09.2004-л. 427-433 от преписката, връчено
лично на представляващата ЕТ-Светла Георгиева Маркова на 13.09.2004г., на осн.
чл. 86, ал. 1 от ДПК, е поискано от ДЗЛ да представи документи изброени в 18
пункта, а в раздел Б от искането-да посочи мястото, където ще бъде извършвана
ревизията, длъжностното лице, което ще изготви посочените в искането справки,
длъжностното лице, което в хода на ревизията ще отговаря за представянето на
исканите документи и адресите на стопанисваните търговски обекти. Даден е
7-дневен срок за представяне на исканите документи и информация. В отговор на
искане № 14-1038/10.09.2004г., представляващата е посочила, че поради големия
документооборот, първичните счетоводни документи съхранявани в офиса на ЕТ “Рак
13-Светла Маркова”, ще бъдат представени в хода на ревизията, за място на
ревизията е посочен офиса на ЕТ “Златка Желязкова”-Добрич и че длъжностното
лице, което ще отговаря за представяне на документите е Златка Василева
Желязкова. Не се оспорва от жалбоподателя, че документите, явяващи се
приложение към ДРА са предоставени на данъчните органи от отговарящото за това
лице, посочено от представляващата Светла Маркова. Същите са подписани и
подпечатани с печата на ЕТ “Рак-13 Светла Маркова”. Ето защо съдът не възприема
оплакванията за незаконосъобразност на ДРА, понеже справките и счетоводните
документи не носят подписа на представляващия ЕТ. Ако и да се твърди, че
документите не са подписани от представляващата, то в съдебното производство не
са събрани надлежни доказателства за това обстоятелство-заключение по съдебно
почеркова експертиза. Съвсем уместно данъчният орган е посочил текста на чл. 11
от ЗСч, намиращ приложение в настоящия казус наред с разпоредбите на Глава
десет, раздел ІІІ от ДПК. Относно твърденията, че представените и приложени
документи съдържат неточна и напълно невярна информация за счетоводното
отразяване на стопанските операции, отново следва да се има предвид, че в
съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства за това, като не
са представени тези с вярната и точно отразена информация.
Решаващият
състав намира за частично основателно първото възражение на жалбоподателя.
Неоснователно
е оплакването, че не е ясно на какво основание данъчният орган е пристъпил към
определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и данък
по ЗДДС по реда на чл. 109 от ДПК. С извършване на инвентаризацията в рамките
на започналата ревизия са открити разлики между счетоводно заведените
наличности от стоки и реално намерените на място такива. С уведомление №
26-1284/30.11.2004г., връчено лично на Светла Георгиева Маркова на
01.12.2004г., последната е уведомена за това, че поради установените обстоятелства
за укрити доходи, данъчната основа на задълженията ще бъде определена по реда
на чл. 109 от ДПК. В самия ДРА за всеки вид данък и за всеки данъчен период
недвусмислено е посочено основанието за определяне на данъчната основа-чл. 109,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ДПК, т.е. поради установените данни за укрити приходи
или доходи. С оглед на така приетото, следва да се отбележи обаче, че няма
основание за прилагане на особения ред за определяне на данъчните задължения на
ЕТ за 2001г., 2002г. и 2003г., поради данни за укрити доходи или приходи, след
като наличието на разлики между документално заведени и налични стоки е
установено от данъчния орган едва при извършената инвентаризация през м.
09.2004г., за което са съставени протоколи № 3077/10.09.2004г., № 3047/10.09.2004г.
и № 3053/10.09.2004г. Вярно, че на ЕТ е издаден АУАН № 350 /без да може да бъде
установена еднозначно датата на съставяне на акта-28.08.2001г. или
05.09.2001г./ на данъчен инспектор при ТДД-Добрич-л. 423 от преписката, затова,
че на 27.09.2001г. при проверка в кафе аператив “Спорт тото”, стопанисван от ЕТ
“Рак 13” не е издадена фискална касова бележка за осъществената продажба на
кафе и две безалкохолни напитки на обща стойност 1.60лв. Ако и да се приеме, че
това обстоятелство е достатъчно основание за определяне на данъчната основа на
задълженията на ЕТ за 2001г. по реда на чл. 109 от ДПК, то следва да се има
предвид, че финансовия резултат не е увеличен със тази сума. Изобщо не е
определена с ДРА данъчната основа по реда на чл. 109 от ДПК, въпреки, че е
изпратено уведомление до ДЗЛ по чл. 109, ал. 6 от ДПК, посочени са част от
предвидените обстоятелства по чл. 109, ал. 2 от ДПК, които данъчният орган е
счел, че са от значение за определяне на данъчната основа по казуса. Не е
изследвано обаче наличието на разлика
между доставените и вложените в производството суровини и материали /в случая
доставени стоки/, но конкретно само за 2001г., респективно 2002г. и 2003г.,
нито обобщените данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от
други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни
условия, за да се получи максимално близката до реализираната от ЕТ печалба.
Вярно е също това, че данъчният орган сам преценява кои са относимите и съществените обстоятелства,
които следва да бъдат взети предвид при определяне на данъчната основа. За да
посочи размера на последната, ползвайки се от възможността да бъдат взети предвид други доказателства, които
могат да послужат за определяне на основата за облагане, данъчният орган е
счел, че следва да бъде увеличен финансовия резултат на ЕТ със стойността на
стоките, които са посочени като налични по аналитичен регистър на стоките към
края на 2001г., съответно 2002г. и
2003г., но с трайност по БДС по-ниска от 12 месеца, които не биха били годни за
употреба през следващия сезон-лято 2002г., т.е. след 15.04.2002г., аналогично и
за 2003г. и 2004г., но позовавайки се единствено на счетоводните данни
предоставени от ревизирания търговец. Така данъчната основа за задълженията на
ЕТ и допълнителните задължения по ЗОДФЛ и ЗДДС са определени чрез увеличаване на финансовия
резултат за съответния период според наличните счетоводни данни, но не и по
особения ред, анализирайки относимите към казуса обстоятелства, посочени в чл.
109, ал. 2 от ДПК, т.е. по аналог. И двете страни са съгласни, че за 2001г.,
2002г., 2003г. и частта от 2004г., предмет на ревизията, няма съставяни
протоколи за брак, няма липси /такова е становището на данъчния орган в ДРА, в
този смисъл е съдържанието на декларираните от жалбоподателя обстоятелства в
Приложение 19-л. 399 от преписката/, а всички закупени стоки са продаени
/такова е становището на данъчния орган в ДРА, такова е изявлението на
процесуалния представител на жалбоподателя в писмената молба, депозирана в с.з.
на 17.02.2006г./. Спорният момент
очевидно е кога са продадени стоките закупени през съответната година. За
доказване на направените от жалбоподателят възражения, съдът е допуснал ССчЕ
и изслушал заключението на вещото лице
М.М., дадено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните и прието като
доказателство по делото в с.з. на 17.11.2006г. Вещото лице поддържа, че ЕТ
“Рак-13 Светла Маркова” прилага двустранно счетоводно записване, стопанските
операции се отразяват хронологично, налице е съответствие между първичните
счетоводни документи и отразеното в дневниците за покупки и продажби.
Организирано е аналитично отчитане на реализацията по обекти, което е дало
възможност на данъчния екип да направи
съпоставка с доставените стоки по обекти за периодите до 2004г. Налице са
основните счетоводни регистри, които се откриват в началото на всеки отчетен
период съгласно ЗСч.-календарната годинаи се приключват към 31.12, или в края
на всеки отчетен период. От оборотните ведомости е видно, че има връзка между
крайните салда на предходния период и началните салда на следващия. Няма
разминаване между издадените първични счетоводни документи за продажба-фактури
и месечни отчети за продажби по ЕКАФП на отделните обекти, които са отразени в
подадените СД и дневниците за продажби за всички проверявани периоди по ЗДДС.
Не са установени различия между отразените приходи по счетоводна сметка от гр.
70-Постъпления от продажби /по предходните оборотни ведомости/ и отразените
приходи в отчета за приходи и разходи за съответните счетоводни периоди и в
подадените годишни данъчни декларации по ЗОДФЛ. При съпоставка на данните от
аналитичните счетоводни регистри по
смекта Стоки за проверяваните периоди и синтетичните данни по сметка 304-Стоки
е видно равенство и връзка между тях, или салдата и оборотите по аналитичния
регистър са равни на тези по синтетичната сметка, които са отразени в
оборотната ведомост. Създадената и
поддържана форма на счетоводство дава възможност за текущ контрол от
фирмата, както и последващ данъчен контрол.
Следователно
се налага извода, че след като стоките, които са със сравнително ниска трайност
по БДС, фигурират като налични в края на всяка от проверяваните години по
аналитичния регистър на стоките, воден от ЕТ и намират стойностно изражение в
началното салдо по оборотната ведомост относно сметка 30410 Стоки-Добрич за
2002г. /аналогично за данните по аналитичен регистър в края 2002г. и началното
салдо по оборотна ведомост 2003г., данните по аналитичен регистър в края
на 2003г. и началното салдо по оборотна
ведомост 2004г./, то очевидно стоките са предмет на продажби през следващите
периоди, макар и с изтекъл срок на
годност. Последното обаче, не е основание за
определяне на данъчната основа по особения ред, а евентуално само за
санкциониране на ЕТ от контролните органи, отговорни да следят за такива
нарушения, защото не става въпрос за осъществени продажби през 2001г.
/съответно 2002г., 2003г./ на същите стоки в срока им на трайност/годност, при
което са получени, но неотчетени приходи /по аргумент на Решение № № 11108/10.11.2006г.
на ВАС по адм.д. № 5530/2006г., І о./.
С
оглед горното, съдът намира за успешно оборени констатациите на данъчния орган
залегнали в ДРА, относно наличието на укрити приходи за 2001г. от продажбата на
продукция, произведена от хранителните стоки закупени през същата година в
размер на 3197.20лв., както и за 2002г. в размер на 4395.77лв. и за 2003г. в
общ размер на 16115.07лв.
За
2001г. незаконосъобразно данъчната основа е посочено като определена по реда на
чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ДПК, увеличен е финансовия резултат на ЕТ на
осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО /редакция ДВ бр. 108/2000г./, без да са
налице данни за неотчетени приходи от продажби със сумата от 12884.72лв. и е
определен за довнасяне допълнителен данък на осн. чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на
4361.40лв., както и лихва за забава в размер на 1495.80лв.
Понеже
не следва увеличение на резултата за 2001г. със сумата от 12884.72лв, не следва
и определяне на допълнително задължение за заплащане на данък по ЗДДС за
периода м. 12.2001г., определен от данъчния оргак в размер на 2576.94лв., както
и лихва за забава в размер на 996.34лв.
За
2002г. незаконосъобразно данъчната основа е определена по реда на чл. 109, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ДПК, увеличен е финансовия резултат на ЕТ на осн. чл. 23,
ал. 2, т. 14 от ЗКПО /редакция ДВ бр. 110/2001г. и бр. 62/2002г./ със сумата от
14198.34лв.
За
2002г. данъчният орган е увеличил финансовия резултат на ДЗЛ и със сумата от
5117.64лв., представляваща осчетоводени разходи по сметка 602 Текущи разходи,
направени за извършените СМР в наетия от “Албена” АД обект “Лагуна гардън”, на
осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО-за приходите, неотчетени съгласно определения
с нормативните актове ред. В ДРА е отчетено, че ЕТ не е издал фактура на
наемодателя за тези СМР, като е взето предвид, че съгласно НСС 18 приходите за
всяка сделка се признават едновременно с извършените разходи за нея. Тази
конструкция би намерила приложение обаче, ако извършените от жалбоподателя в
наетия обект “Лагуна гардън” подобрения бяха уговорени за сметка на наемодателя
“Албена” АД или за сметка на наемната цена, когато се налага префактуриране. От
т. 2, Раздел VІІ Общи условия на договор за наем от 26.10.2001г.-л. 411-419 от
преписката се установява, че наемателят след писмено договаряне с наемодателя
има право да прави подобрения в обекта. Всички разходи за подобренията са за
сметка на наемателя. Тези от тях, които са трайни и неделими, след изтичане
срока на договора остават собственост на “Албена” АД, без последното да дължи
заплащане на стойността им на наемателя. Не се спори между страните, че
подобрения са извършени от наемателя, ако и да не са представени доказателства
за наличието на писмено договаряне. Но те са за сметка на наемателя. Няма
основания за фактуриране на извършените СМР от страна на наемателя на
наемодателя, с оглед уговорките в наемния договор. След като данъчният орган не
е възразил срещу счетоводното отразяване на тези разходи в смекта 602 Текущи
разходи, то следва да се отбележи само за пълнота на изложението, че разходите
за подобрения в нает имот е трябвало да бъдат осчетоводени в смекта 219 като
нематериални дълготрайни активи, върху които се начислят в последствие данъчни
амортизации. Налице е неправилно осчетоводяване, което би било основание за
увеличаване на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО
/редакция ДВ бр. 110/2001г./, т.е. относно разходите отчетени в нарушение на
счетоводните изисквания, но такава констатация липсва в ДРА, това основание не
е посочено дори и като текст от закона. Последното не може да бъде взето
предвид и от съда. Неправилно финансовия резултат е увеличен със сумата от
5117.64лв., на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО.
Незаконосъобразно
са увеличени приходите на ДЗЛ за 2002г. със сумата от 19315.98лв., представляваща
сбор от сумите 14198.34лв. и 5117.64лв., определено е допълнително задължение
за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в общ размер на 5601.60лв., както и лихви за забава
в размер на 1145.79лв.
С
оглед представения договор за наем от 26.10.2001г. и уговорките в него,
неправилни се явяват изводите на данъчния орган относно приложението на нормата
на чл. 6 от ЗДДС, вр. чл. 9 от ЗДДС и чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС, след като
подобренията в чужд имот са извършени от ЕТ за негова сметка и като наемател,
но не и за сметка на наемната цена.
Незаконосъобразно
е увеличена за извършените СМР данъчната основа за м. 02.2002г. със сумата от
3269.65лв., определен е допълнителен данък по ЗДДС в размер на 653.88лв. и
лихви в размер на 237.16лв., за м. 03.2002г. със сумата от 772.88лв., определен
е допълнителен данък по ЗДДС в размер на 154.56лв. и лихви в размер на
54.15лв., за м. 04.2002г. със сумата от 894.35лв., определен е допълнителен
данък по ЗДДС в размер на 178.87лв. и лихви в размер на 60.59лв., за м.
05.2002г. със сумата от 180.76лв., определен е допълнителен данък по ЗДДС в
размер на 36.15лв. и лихви в размер на 11.79лв., както и за м. 12.2002г. със
сумата от 14198.34лв., за която данъчният орган е приел, че представлява
неотчетени приходи от продажбите на хранителни стоки с ниска трайност по БДС,
закупени и продадени в срока на годност през 2002г., определен е допълнителен
данък по ЗДДС в размер на 2839.67лв. и лихви за забава в размер на 697.70лв.
За
2003г. по аналогични на по-горе изложените мотиви, не следва увеличение на
финансовия резултат на осн. чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ДПК, вр. чл. 23,
ал. 2, т. 14 от ЗКПО /редакция ДВ бр. 61/2002г./, съответно чл. 23, ал. 2, т.
11 от ЗКПО /редакция ДВ бр. 119/2002г./, за приходите неотчетени съгласно
определения с нормативните актове ред, със сумата от 63009.92лв.,
представляваща отчетна стойност на стоките за които е прието, че са продадени
до 30.10.2003г., но фигурират като налични в аналитичния регистър към
31.12.2003г., въз основа на което е определено допълнително данъчно задължение
по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 18273.80лв. и лихви в размер на 1508.71лв.
Понеже неправилно е увеличен финансовия резултат с 63009.92лв., не следва и
допълнително задължение по ЗДДС за м. 12.2003г. в размер на 12601.98лв. и лихви
в размер на 1478.92лв.
Данъчната
ревизия обхваща и периода от м. 01.2004г. до м. 08.2004г. включително за
задължения по ЗДДС. В следствие на извършената инвентаризация на стоките в
обектите в КК “Албена”, стопанисвани от ЕТ, данъчният орган е установил големи
различия между счетоводно заведените и наличните към м. 09.2004г. стоки. Това
обстоятелство действително е основание за определяне на данъчната основа по
реда на чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ДПК. В тази връзка и за определяне
на данъчната основа при облагане с данък по ЗДДС, данъчният орган е приложил
метода на увеличената себестойност, приложим по казуса на осн. чл. 1, ал. 2 от
Наредба № 5 от 26.02.1999г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарните цени /отм. ДВ бр. 70/29.08.2006г., но действала към
датата на издаване на ДРА/. Данъчният орган е определил един среден размер на
надценката от предходната година от счетоводните данни на ЕТ по ОПР. По този
начин са взети предвид всички приходи на ревизираното дружество, а не само от продажбата
на стоки. Сравнени са така получените стойности с отчетените стойности на
продадените стоки от разходната част на ОПР. Разходите по ОПР се формират като
сбор от покупната цена на стоката, разходите за реализацията и надценката,
както и ДДС, като се достига крайната цена на стоката. Вземайки крайната цената
по представените по делото менюта, следва да се отбележи, че също съдържа в
себе си ДДС. Правилно е обаче да се
вземат предвид оперативните разходи /съответно оперативните приходи/ с
изключение на финансовите разходи. Има значение и по-ниските надценки в т.н.
„слаб сезон”, в сравнение със „силен сезон”. За елиминиране на всички тези
неточности при определяне на средната надценка за 2004г. съдът цени
заключението на вещото лице по назначената допълнителна ССчЕ в тази част,
неоспорено от страните и прието като доказателство по делото, като не го цени в
останалата, поради неотносимостта му по спора. Вземайки предвид данните за
калкулация на кухненската продукция, менюта по обекти и съобразно с различните
форми на реализация на кухненската продукция и стоките-консумация от страна на
персонала и при организирани мероприятия, предлаганите детски менюта,
ежедневния „Kaffe zait”, обявения в отделни периоди „Happi Hour”, експертизата е определила средна
надценка на продадените стоки посочени в т. 1-т. 8 в размер на 245%, средна
надценка на продукцията 107% и средна надценка общо на всички групи в размер на
230%. Определена е и средната надценка за 2004г. според сезона, а именно главен
/активен или силен/ сезон от 01.05.2004г. до 31.08.2004г. в размер на 230% и за
междинен /слаб или рекламен/ сезон на 115%.
Понеже
до датата на проверката за наличностите на обектите в КК „Албена”, не е
извършено изписване на отчетната стойност на реализираните стоки, експертизата
е извършила изчисление на отчетната стойност на стоките, съобразно с
декларираните нетни приходи и е извършила съпоставка на намерените количества с
изчислените остатъци. С оглед поставената задача вещото лице е преизчислило
началното салдо към 01.01.2004г., като счетоводното салдо по оборотна ведомост
13749.05лв. е коригирано със стойността на стоките, за които по ДРА са приети
за реализирани в периода от 2001г. до 2003г. Тъй като по-горе съдът прие, че не
става въпрос за реализация на стоките с ниска трайност по БДС през съответната
година през която са закупени, а са продадени през следващата година, то не
следва корекция на счетоводното салдо по оборотна ведомост към 01.01.2004г.
Налага се преизчисляване на отчетната стойност на стоките, по начина използван
от данъчния орган и вещото лице. Независимо от това, че е изчислена средната
надценка за кухненската продукция и стоките-мокър бюфет поотделно, при
изчисляването на отчетната стойност на реализираните стоки се взема средната
обща надценка, понеже не е водена отчетност на реализацията по групи стоки, а
само по обекти. Данните на изчислението и съпоставката са изложени в следната
таблица.
|
Показател |
Механа |
Орлов |
Лагуна |
гардън |
Тента |
Орлов |
Сладо-лед |
Всичко лева |
|
|
кухня |
Мокър бюфет |
Кухня |
Мокър бюфет |
Кухня |
Мокър бюфет |
|
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
|
Салдо 01.01.2004г. |
14543.63 |
35561.52 |
36415.03 |
49228.87 |
|
|
|
135749.05 |
|
Доставки м.01-10.2004г. |
14699.06 |
23303.15 |
-1315.32 |
-4621.80 |
29343.11 |
21623.01 |
1251.82 |
84283.03 |
|
Всичко |
29242.69 |
58864.67 |
35099.71 |
44607.07 |
29343.11 |
21623.01 |
1251.82 |
220032.08 |
|
Реализация м.05-08.2004г. |
|
91155.37 |
|
187026.19 |
|
112087.27 |
1133.72 |
391402.55 |
|
Среден % надценка |
|
230% |
|
230% |
|
230% |
230% |
|
|
Отчетна стойност |
|
27622.84 |
|
56674.60 |
|
33965.84 |
343.55 |
118606.83 |
|
Реализация от
01-10.09.04г. |
|
1904.02 |
|
5072.25 |
|
1536.68 |
55.83 |
8568.78 |
|
Среден % надценка |
|
115% |
|
115% |
|
115% |
115% |
|
|
Отчетна стойност |
|
885.59 |
|
2359.19 |
|
714.74 |
25.97 |
3985.49 |
|
Всичко отчетна стойност |
|
28508.43 |
|
59033.79 |
|
34680.58 |
369.52 |
122592.32 |
|
Търсено |
|
59598.93 |
|
20672.99 |
|
16285.54 |
882.30 |
97439.76 |
|
Намерено |
|
2801.25 |
|
4203.94 |
|
998.61 |
0 |
8003.81 |
|
Разлика |
|
56797.68 |
|
16469.05 |
|
152886.93 |
882.30 |
89435.95 |
Съгласно
данните от колона 9. е налице разлика между търсената и намераната наличност на
стоки в размер на 89435.95лв. За да се определи размера на нетния приход
реализиран при посочените по-горе надценки, следва да се изчисли съотношението
на оборота за периода 05-08.2004г. и 09.2004г.спрямо общия оборот за периода от
05-09.2004г., както следва:
за
периода 05-08.2004г.-98% /391402.55 към 399971.33 по данни от СД/
за
периода 09.2004г.-2% /8568.78 към 3999971.33 по данни от СД/
Следва
определяне на съотношението на отчетната стойност на стоките за „активен” и
„слаб” сезон, както следва:
За
периода 05-08.2004г-87647.23лв. /89435.95х98%/
За
периода 09.2004г.-1788.72лв. /89435.95х2%/
При
определените по-горе средни надценки за активен и слаб сезон, следва
изчисляване размера на нетния приход, а именно:
За
периода 05-08.2004г.-289235.86лв./87647.23+230%х87647.23/
За
периода 09.2004г.-3845.75лв. /1788.72+115%х1788.72/.
Всичко
293081.61лв.
При
разпределяне на приходите за периода 05-08.2004г. по месеци, с оглед определяне
на данъчната основа за облагане по ЗДДС, съдът определя съотношение на
декларираните данъчни основи по месеци за периода 05-08.2004г., спрямо общия оборот
за периода и изчислява дължимия ДДС, както следва:
|
Данъчен
период |
Деклариран
по СД оборот |
%
съотношение |
Размер
на неотчетени приходи /д.основа/ |
ДДС |
|
05.2004 |
62708.26 |
16.02% |
46335.58 |
9267.12 |
|
06.2004 |
128089.65 |
32.73% |
94666.90 |
18933.38 |
|
07.2004 |
119577.46 |
30.55% |
88361.56 |
17672.31 |
|
08.2004 |
81027.18 |
20.70% |
59871.82 |
11974.36 |
|
|
391402.55 |
100% |
289235.86 |
57847.17 |
|
09.2004 |
|
|
3845.75 |
769.15 |
|
|
|
Всичко |
293081.61 |
58616.32 |
По
така определените допълнителни задължения за заплащане на ДДС жалбоподателят
дължи лихва за забава, определена от състава с помощта на програмния продукт
„АПИС-финаси”, както следва
|
Данъчен период |
ДДС |
Лихва |
|
05.2004 |
9267.12 |
590.23 |
|
06.2004 |
18933.38 |
998.64 |
|
07.2004 |
17672.31 |
742.83 |
|
08.2004 |
11974.36 |
375.33 |
|
Всичко: |
57847.17 |
2707.03 |
ДРА
следва да бъде отменен относно определения размер на неотчетените приходи за
периода от 05-08.2004г. за разликата над 289235.86лв., както и относно
определения размер на допълнително дължим ДДС за разликата над 57847.17лв. до
83975.49лв. Данъчният орган е
определил лихва за забава за този период в общ размер на 3920.83лв. Съдът
изчисли като размер на лихвата за забава върху общия размер на главниците
представляващи допълнително определен размер на дължим за 2004г. ДДС в размер
на 2707.03лв. Жалбата е основателна над последния размер и до определения такъв
от 3920.83лв. за този период.
В
обобщение на всичко изложено по-горе се налага извода, че незаконосъобразно е
определено допълнително задължение за заплащане на данък по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ за 2001г. за сумата от 4361.40лв.
и лихва в размер на сумата от 1495.80лв.; за 2002г. за сумата от 5601.60лв. и
лихва в размер на 1145.79лв.; за 2003г. за сумата от 18273.80лв. и лихва в
размер на 1508.71лв., като ДРА следва да бъде отменен в тези части.
Незаконосъобразно е определено допълнително
задължение за заплащане на данък по реда на ЗДДС в общ размер на 103017..54лв. и лихви в размер на 7710.64лв.,
както следва: за м. 12.2001г. в размер на сумата от 2576.94лв. и лихва в размер
на 996.34лв.; за м. 02.2002г. в размер на 653.88лв. и лихва в размер на
237.16лв., за м. 03.2002г. в размер на 154.56лв. и лихва в размер на 54.15лв.,
за м. 04.2002г. в размер на 178.87лв. и лихва в размер на 60.59лв., за м.
05.2002г. в размер на 36.15лв. и лихва в размер на 11.79лв. и за м.12.2002г. в
размер на 2839.67лв. и лихва в размер на 697.70лв., или за 2002г. ДДС в общ
размер на 3863.13лв. и лихва в общ размер на 1061.39лв.; за м. 12.2003г. в
размер на 12601.98лв. и лихва в размер на 1478.92лв.; за м. 05.2004г. за
разликата над 9267.12лв. до 13455.30 и лихва за разликата над 590.23 до
856.99лв., за м. 062004г. за разликата над 18933.38лв. до 27476.96лв. и лихва
за разликата над 998.64лв. до 1449.29лв., за м. 07.2004г. за разликата над
17672.31лв. до 25657.75лв. и лихва за разликата над 742.83лв. до 1069.61лв. и
за м. 08.2004г. за разликата над 11974.36лв. до 17385.48лв. и лихва за
разликата над 375.33лв. до 544.94лв. или общо за 2004г. дължимо ДДС за
разликата над 57847.17лв. до 83975.49лв. и лихва за разликата над 2707.03лв. до
3920.83лв. Определяйки общия размер на главницата, представляваща допълнително
задължение по ЗДДС за периода от 01.01.2000г. до 31.08.2004г., данъчният орган
обаче е взел предвид, че за същия период
ЕТ е начислил ДДС като свое задължение в общ размер на 26692.86лв., но внесъл
33733.61лв. С оглед надвнесената сума от
7040.75лв., като дължима сума по ЗДДС за
ревизирания период е посочил тази от 95976.79лв. В ДРА съвсем основателно е
определено като задължение и лихва за забава върху главниците по ЗДДС според
данните поднесени от ДЗЛ в СД за периода от 01.01.2000г. до 31.08.2004г. след
съответни приспадане и прихващане, в общ размер на 253.16лв. Следователно ДРА
следва да бъде отменен за допълнително определеното задължение за заплащане на
данък по реда на ЗДДС за периода от
м. 01.2000г. до м. 08.2004г. в частта за разликата над 57847.17лв. до
95976.79лв. общо и в частта за определената лихва над 2960.19лв. до 7710.64лв.
общо.
Предвид
изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от двете
страни, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 287.13лв., представляваща част от направените разноски
по делото, а именно: 250.00лв.-заплатен депозит по назначената ССчЕ,
200.00лв.-заплатен допозит по допълнителната ССчЕ, 50.00лв.-заплатена д.т.,
според уважената част от жалбата, на осн. чл. 130, ал. 4, предл. 2 от ДПК. Не
следва присъждане на адвокатско възнаграждение по делото, въпреки, че
жалбоподателят е представляван от адвокат, тъй като от представения договор за правна защита и
съдействие-л. 20 по делото не може да се
установи дали е заплатено договореното адвокатско възнаграждение, а на
репарации подлежат само действително направените разноски, още по-малко неговия
размер. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
1365.16лв., представляваща определено по реда на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения юрисконсултско възнаграждени, според отхвърлената част от жалбата,
на осн. чл. 130, ал. 4, предл. 3 от ДПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Данъчен ревизионен акт №
1284/14.12.2004г., издаден от Райчо Андреев Райчев на длъжност главен данъчен
инспектор, ръководител на екип при ТДД-Добрич, потвърден с решение №
46/07.04.2005г. на Регионалния данъчен директор–Варна, в частта в която на ЕТ
“Рак 13-Светла Маркова”, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.
“Горица”, № 11А, представляван от Светла Георгиева Маркова, ЕГН **********, с
Д№ 1082051089 и БУЛСТАТ 040226733 са определени допълнителни данъчни задължения
по чл. 35 от ЗОДФЛ и лихви, както следва: за 2001г. в размер на 4361.40лв. и
лихви в размер на 1495.80лв., за 2002г. в размер на 5601.60лв. и лихви в размер
на 1145.79лв., за 2003г. в размер на 18273.80лв. и лихви в размер на
1508.71лв., както и по ЗДДС за периода
от м. 01.2000г. до м. 08.2004г. за разликата над общия размер от 57847.17лв. до
95976.79лв. и за определената лихва над 2960.19лв. до 7710.64лв., като ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП да
заплати на ЕТ “Рак 13-Светла Маркова”, със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ул. “Горица”, № 11А, представляван от Светла Георгиева Маркова, ЕГН **********,
с Д№ 1082051089 и БУЛСТАТ 040226733 сумата от 287.13лв., представляваща
направените по делото разноски, на осн. чл. 130, ал. 4, предл. 2 от ДПК.
ОСЪЖДА ЕТ “Рак 13-Светла
Маркова”, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. “Горица”, № 11А,
представляван от Светла Георгиева Маркова, ЕГН **********, с Д№ 1082051089 и
БУЛСТАТ 040226733 да заплати на Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП сумата от
1365.16лв., представляваща направените по делото разноски, на осн. чл. 130, ал.
4, предл. 3 от ДПК.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: