Р Е Ш
Е Н И
Е
№………./……… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският окръжен
съд,административно отделение, втори състав,в публично заседание на единадесети
юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.М.
ЧЛЕНОВЕ : Х.К.
С.Ц.
Секретар: Ц.Н.
Прокурор: Н.А.
като разгледа докладваното от съдия Хр. К., адм.дело № 8
по описа за 2009 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на § 5
ал.4 от ПЗР на ДОПК вр.чл.121 и сл. от ДПК /отм./.
Образувано е по жалба от
„ШЕЛФ-ГАЗ”ООД, представлявано от Румен Върбанов Атанасов, ЕГН **********, против
ДРА № 237/18.04.2005г.,издаден от данъчен орган при ТДД-гр.Русе, потвърден в
обжалваните части с Решение № 495/27.06.2005г. на Директора на РДД гр.Варна., с
което на жалбоподателят са начислени за довнасяне за 2000г. данък за общините в
размер на 913.84лв. и лихва за забава в размер на 499.56лв. и данък върху
печалбата в размер на 1 644.90лв. и
лихви за забава в размер на 899.20лв.; за 2001г. данък за общините в
размер на 3 318.64лв. и лихви за забава в размер на 1 323.80лв. и
данък върху печалбата в размер на 5 973.54лв. и лихви за забава в размер
на 2 382.79лв. и за 2002г. данък за общините в размер на 1 004.20лв.
и лихви за забава в размер на 284.69лв. и данък върху печалбата в размер на
1 355.66лв. и лихви за забава в размер на 380.17лв., ккато и му е отказано
приспадане на данъчен кредит в размер на 16 663.22лв. и лихва за забава в
размер на 6 826.18лв. Жалбоподателят твърди, че ДРА в обжалваните части е
незаконосъобразен на изложени в жалбата основания и моли същия да бъде отменен.
Редовно призован за съдебно заседание, не се явява представител.
Ответната страна–Дирекция
„ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. С
молба изразява становище по същество на спора, с която моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненската
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
С решение от 17.06.2008г. ВОС е отменил
частично ДРА № 237/18.04.2005г. относно
определените допълнителни данъчни задължения за 2000г., 2001г. и 2002г. и е отхвърлил жалбата в останалата и част,
като с Решение № 569/13.01.2009г. ВАС е отменил решението на ВОС относно
определените данъчни задължения на жалбоподателят по ЗКПО във връзка с преобразуване
на финансовия резултат за 2000г., 2001г. и 2002г. и е върнал делото за
разглеждане от друг състав като е дал и задължителни указания по прилагането на
закона.
След връщане на делото
жалбоподателят не изразява становище по жалбата.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли, като
претендират и юристконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП счита
жалбата за неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени доказателства приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
На основание чл.107 от ДПК /отм./
и въз основа на АВДР № 994/10.12.2004г.АВДР ,№ 178/25.02.2005г. и АВДР №
237/10.03.2005г.е извършена данъчна ревизия на жалбоподателя за определяне на
данъчни задължения по периоди:
-Корпоративен данък за периода от
01.01.2003г.до 31.12.2003г.
-Данък върху печалбата за периода
от 01.01.2000г. до 31.12.2002г.
-Данък за общините за периода от
01.01.2000г. до 31.12.2002г.
-Данък по чл.35,36 от ЗКПО за
периода от 01.01.2000г.до 31.12.2003г.
-Данък по чл.35,36,38 от ЗОДФЛ за
периода от 01.01.2000г.до 31.12.2003г.
- ДДС за периода от 01.01.2000г.
до 30.11.2004г.
-Данъци и такси по чл.10,52,62 от
ЗМДТ за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2003г.,
Ревизията е приключила с
издаването на ДРА № 237/18.04.2005г.,издаден от данъчен орган при ТДД-гр.Русе. Същият
е обжалван в срока по чл.117,ал.1 от ДПК /отм./ и е потвърден в обжалваните
части с Решение № 495/27.06.2005г.на Директора на РДД гр.Варна.
По ЗКПО.За данъчен период
01.01.-31.12.2000г.
Жалбоподателят оспорва увеличение
на финансовият резултат по фактури № 118/30.05.2000г.,на стойност 4075,00 лв.,с
предмет-изработка и монтаж на бетонна вана за резервоар:№ 119/30.05.2000г.на
стойност 4075,00 лв.,с предмет-изработка и монтаж на бетонна вана за резервоар
и № 132/09.05.2000г. на стойност 2370,00 лв.,с предмет-импулсен брояч и монтаж
на 2 бр. разходомер и 2 бр. импулсни броячи и увеличението с временната
положителна разлика между сумата на амортизационните квоти,определени съгласно
чл.20 от ЗСч и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на
предприятието като цяло,в размер на 4882,36лв. Приложен е амортизационен план
за 2000г.Твърди,че бетонните вани по тези фактури представляват железобетонна
конструкция, в която се полага резервоар за гориво. Към резервоара като актив
принадлежат импулсния брояч и разходомер по последната фактура, без които той
не може да функционира. Посочва, че предвид амортизационния план за
2000г.,налице са два броя резервоари, преведени в действие през 1999г.,поради
което счита, че направените разходи по процесните фактури не са за нов актив, реконструкция
или модернизация, а за ремонт и подмяна на части на актива, във връзка с
Наредба № 28 за управление и безопасна експлоатация на газови съоръжения и
инсталации. Посочва, че процесния „резервоар” е производствено оборудване и не
следва да се отнася към групата на съоръженията.
При извършване на данъчната
ревизия е установено, че в дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни
услуги” са осчетоводени 10520,00 лв.,представляващи сбор от сумите по
горецитираните фактури. Посочва, че съгласно НСС № 4 „Отчитане на ДМА”,във
връзка с чл.19,ал.1 от СЗч и чл.18,ал.1 и 3 от ЗСч, предметите на процесните
данъчни фактури имат характер на ДМА, ведно с разходите за привеждане на
активите в подходящ за ползването им вид и е следвало да бъдат заведени като
такива в счетоводните сметки от група 20 за отчитане на ДМА. Съгласно
чл.22,ал.1 от ЗКПО, при установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се
определят разходи за амортизации, които се съпоставят със счетоводната
амортизационна квота. Размерът на амортизациите се установява по категории
активи, като се прилага систематично линейният метод.
При проверка от страна на
ревизиращият данъчен орган за съответствие на заведените в посочените в
чл.22,ал.2 от ЗКПО категории активи е установено, че някои от активите са
заведени в категория ІV-Всички останали амортизируеми активи, като същите
представляват бетонни вани за горива /пропан-бутан/-заведени като резервоари. Същите
имат характер на съоръжения и е следвало да се заведат в категория първа, отчитаща съоръженията. В резултат на
това е начислявана амортизация в размер на 20% от отчетната им стойност. Съгласно
чл.22,ал.3 от ЗКПО за данъчни цели при облагане на печалбата амортизационните
норми на тези активи /категория І/ не могат да превишават 4%.С оглед на
посоченото данъчният орган е констатирал, че временната положителна разлика
между сумата на счетоводните амортизационни квоти, определени съгласно чл.20 от
ЗСч и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието
като цяло е в размер на 4882,36 лв. Предвид изложеното ревизиращият данъчен
орган е преобразувал финансовия резултат на ДЗЛ с 10520,00 лв. по реда на
чл.23,ал.2,т.13 от ЗКПО-разходи които ДЗЛ не може да докаже документално по
реда изискван в съответните нормативни актове и с 4882,36 лв. по реда на
чл.23,ал.2,т.3 от ЗКПО с временната положителна разлика между сумите на
амортизационните квоти, определени съгласно чл.20 от ЗСч и данъчно признатия
размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло, като са
определени за данъчната 2000г. ДОбщ в
размер на 913,84 лв. и лихви в размер на 499,56 лв. и ДПч в размер на 1644,90
лв. и лихви в размер на 899,20 лв..
За данъчен период
01.01.-31.12.2001г.
Жалбоподателят оспорва увеличение
на финансовия резултат на дружеството за 2001г.,съгласно чл.22,ал.2,т.21 от
ЗКПО със сумата 27051,33 лв. с частта от разходите за ремонт на ДМА,превишаващи
амортизациите на актива. Посочва, че от фактура № 79/12.09.2001г. на стойност
4200 лв. е видно, че основанието и е ремонт на помпа, съставна част от
резервоар. Стойността на амортизацията на този актив е в размер на 6103
лв.,непревишаваща стойността на ремонта. По фактура № 62/27.123.2001г. на
стойност 3600 лв. и фактура № 63/28.12.2001г. на стойност 3400лв. разходът е за
ремонт на ж.п цистерна, който е бил
необходим предвид задължителния периодичен технически преглед на ходовата част
на вагоните. Ремонтът е на всички 4 цистерни и счита, че не може да бъде
разграничен на отделни активи. Три от цистерните са заведени в амортизационния
план за 2001г. като вагон-цистерна и ремонтът се отнася за тях. Амортизацията
на активите жп цистерна за 2001г. е 6360лв. непревишаващи стойността на
извършения ремонт, което е видно от приложение 2-амортизационен план за 2001г. С
оглед на изложеното счита за неправилно и незаконосъобразно увеличението на
финансовия резултат преди данъчното преобразуване за 2001г. с 4882,36лв., представляващи
разлика в амортизации на активите-„резервоар”, тъй като последния е производствено
оборудване, а не съоръжение. Констатациите на ревизиращият данъчен орган
относно преобразуването с 27051,33лв., представляващо частта от разходите за
ремонт на ДМА, надвишаваща съответния процент от отчетната стойност на този
актив са посочени в приложение 12,както и на стрт.9 от ДРА. Видно от същите, в
дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги” са осчетоводени 29420,83лв., представляващи
сбор от сумите по фактури №№
3493/19.12.2001г.,3497/21.12.2001г.,21680/31.12.2001г.,79/12.09.2001г.,62/27.12.2001г.,и
63/28.12.2001г.,с предмет на доставката - ремонт на дограма, газоразрядна
колонка и жп цистерна. Ревизиращият данъчен орган е констатирал, че така
осчетоводените разходи за ремонт на ДМА през 2001г. превишават с 27051,33лв. съответния
процент от отчетната стойност на активите и съгласно чл.23,ал.2,т.21 от ЗКПО
финансовият резултат се коригира с частта от разходите за ремонт на ДМА, надвишаваща
съответния процент от отчетната им стойност от таблицата, на основание
чл.22,ал.3 от ЗКПО.
За данъчен период
01.01.-31.12.2002г.
Жалбоподателят оспорва
преобразуване на финансовият резултат с частта от разходите за ремонт на ДМА, надвишаваща
съответния процент от отчетната стойност на този актив, в размер на 5032,31лв. Прилага
амортизационен план за 2002г. Посочва, че от фактура № 3 от 31.08.2002г. е
видно, че разходът е за ремонт на дренажна система към резервоари в размер на
4300лв. Системата е към актива „резервоар”. Тази група има годишна данъчна
амортизация в размер на 22355 лв.,а
разходите за ремонти са 18 415,93 лв.,като стойността на ремонтите не превишава
данъчната амортизационна квота за съответната група активи. Констатациите на
ревизиращия данъчен орган са подробно изложени в приложениие № 26 и на стр.17
от обжалвания ДРА.С оглед на посоченото ревизиращият данъчен орган е
преобразувал финансовия резултат по реда на чл.23,ал.2,т.3 от ЗКПО за 2002г. с
частта за разходите за ремонт на ДМА, надвишаваща съответната данъчна
амортизационна норма по групи по таблицата към чл.22,ал.3 от ЗКПО в размер на
5032,31 лв.
От заключението на вещо лице по
допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че 1. бетонният
резервоар в гр.Попово е неделима част от производственото оборудване; 2. помпата
за гориво газ е неразделна част от производственото оборудване на газостанцията
в гр.Попово и че 3. дренажната система в обекта в с.Кьосевци е част от група
резервоари, част от производственото оборудване на обекта. В с.з. в.л. заявява
че е ползвал ЕКОС във вид на таблица за амортизации, която е неразделна част от
Наредбата за амортизационни норми /ДВ бр. 51/1987г./ и квалификациите му не са
направени съгласно ЕКОС тъй като е нямал такава задача.
Видно от заключението на ССЕ,
приета от съда като обективно и компетентно дадена се установява, че 1. относно
бетонните вани, предмет на фактури № 118/30.05.2000г. и № 119/30.05.2000г., че
направените разходи водят до удължаване на първоначално определения полезен
срок на годност на актива, подобряват качеството на оказваната услуга по
продажба на газ и създават условия за съкращаване на производствените разходи
по съхранение на стоката, поради което водят до увеличаване на отчетната
стойност на актива и не следва да се третира като текущ разход; изпълнени са
всички условия за признаване на отделните разходи като самостоятелен ДМА и
следва предмета на посочените по-горе 2бр. фактури да се осчетоводи като ДМА в
съответствие с действащото към 2000г. счетоводно законодателство, а не като
разход за външна услуга; 2. относно фактура № 132/09.05.2000г. : процесната
фактура е с предмет доставка на 1бр. импулсен брояч и монтаж на 2бр.
разходомери и 2бр. импулсни броячи; импулсния брояч по фактура № 132 е от същия
вид като този по фактура № 130 и следователно е част от един ДМА с разходомера,
доставен по фактура № 131; описаните разходи за монтаж на 2бр. разходомери и
2бр. импулсни броячи представляват част от формирането на стойността на ДМА
разходомер с импулсен брояч , тъй като без монтаж тези устройства няма да могат
да функционират и да бъдат въведени в експлоатация и се дава заключение че
предмета на фактура № 132 следва да се осчетоводи като разход за формиране на
отчетната стойност на ДМА, в съответствие с действащото към 2000г.
законодателство, а не като разход за външна услуга; 3. относно фактура № 79/12.09.2001г.
: при анализ на амортизационния план за 2001г. не се установява в
счетоводството на жалбоподателят да са заведени ДМА с наименование „помпа за
газ” и „газоразрядна колонка” за окито се отнасят описаните разходи за ремонт; от
заключението на СТЕ се прави извода, че е направен ремонт на помпата, поради
това че е по-нова от останалите арматури, но не може да се установи към кой ДМА
следва да се отнесе помпата за гориво – към „Газостанцията”, която е
заприходена като сграда или към „Резервоарите”, които са заприходени по сметка
204 „машини и съоръжения” или към някой друг вид актив, тъй като е посочено че
помпата е неразделна част от производственото оборудване, но не са описани
елементите на това оборудване; дава се заключение от в.л. че следователно не са
налице счетоводни данни за съпоставката, която се изисква в чл. 23 ол.2 т.21 от
ЗКПО, тъй като не е конкретизиран актива, за който се отнасят разходите за
ремонт, фактурирани с процесната фактура.
Съдът с
оглед установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи :
ПО
ПУНКТ 1 ОТ ЖАЛБАТА : Настоящата
инстанция счита че жалбата е неоснователна. Видно от заключението на СТЕ и ССЕ
процесните бетонни вани представляват „съоръжение” тъй като са със сравнително
дълготраен живот - изградена е основно
от бетон и стоманена армировка и извършените разходи по фактури № 118 и № 119
водят до удължаване на първоначално определения полезен срок на годност на
актива т.е. водят до увеличаване на отчетната стойност на актива и не следва да
се третират като текущи разходи, а като ДМА. Следвало е процесните фактури да се
осчетоводят като ДМА, което не е извършено от страна на жалбоподателят и води
до нередовност на воденото от него счетоводство. Правилно и законосъобразно
данъчния орган е начислил амортизация в размер на 4%, а не както жалбоподателят
в размер на 20%. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ал.1 от ЗКПО /отм/ при
установяване на облагаема печалба за данъчни цели се определят разходи за
амортизации, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота, като
размера на амортизациите се установява по категории активи, като се прилага
систематично линейния метод. Следвало е процесните бетонни вани, като
съоръжения да бъдат заведени в категория І, отчитаща съоръженията, а не в
категория ІV „всички останали амортиризуеми активи”. Правилно е определен от
данъчният орган размера на амортизациите на активите в размер на
4 882.36лв. на основание чл. 20 от ЗСч. /отм/. Видно от Единния
класификатор на основаните средства бетонните резервоари за газ са
класифицирани в група съоръжения, подгрупа резервоари за газ. По силата на чл.
23 ал.2 т.13 от ЗКПО /отм/ е преобразуван финансовия резултат тъй като ДЗЛ не
може да докаже разходите документално по реда изискан в съответните нормативни
актове – разходите са в размер на 10 520лв. и са по фактури №
118/30.05.2000г., № 119/30.05.2000г. и № 132/09.05.2000г. т.е. не са
представени доказателства от страна на жалбоподателят относно произхода на
разходите по процесните фактури.
ПО ПУНКТ 2 И 3 ОТ ЖАЛБАТА : данъчният орган е преобразувал финансовия
резултат за 2001г. и 2002г. на основание чл. 23 ал.2 т.21 от ЗКПО /отм/.
Разпоредбата действала към първия процесен период гласи че финансовият резултат (счетоводната
печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава със разходите за ремонт на ДМА,
надвишаващи съответния процент от отчетната стойност на този актив по таблицата
към чл. 22 ал.3 от ЗКПО /отм/., а към вторие е разпоредбата на чл. 23 ал.2 т.24 от ЗКПО /отм/ увеличава
се финансовия резултат след преобразуване с частта за разходите за ремонт на
ДМА, надвишаваща съответната данъчна амортизационна норма по групи по таблицата
към чл. 22 ал.3 от ЗКПО /отм/. Видно
от приложените по делото фактури за процесните 2 периода – 2001г. и 2002г. се
касае за доставка на ремонт на дограма, пребоядисване на метална козирка,
ремонт на помпа за газ и ремонт на газоразрядна колонка и ремонт на жп цистерна
/2001г./ и ремонт на дренажна система към резервоари и ремонт на вагони /2002/.
Съдът счита че правилно данъчният орган е счел че е налице извършване на
ремонтни работи на ДМА. В разпоредбата на чл.2 от НСС-16 /отм/, но действал към
периода на данъчната ревизия е дадено легално определение на ДМА - Дълготрайни
материални активи - установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от
предприятието, които: а) имат
натурално-веществена форма; б) се
използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги,
за отдаване под наем, за административни или за други цели; в) се очаква да бъдат използвани през
повече от един отчетен период. Издадените фактури са именно за ремонтни дейности извършени върху ДМ с
оглед даденото понятие в ВСС-16 /отм/, тъй като тези сгради и машини върху
които е извършен ремонта ще доведат до удължаване първоначално определения срок
на годност на актива т.е. ще доведат до
увеличаване на отчетната стойност на актива. Предвид горното налице са предпоставките
на чл. 23 ал.2 т.21 от ЗКПО /отм/ за увеличение на финансовия резултат за
2001г. в размер на 27 051.33лв. и за 2002г. за сума в размер на 5 023.31лв.
По отношение на фактура № 79/12.09.2001г. с доставка „ремонт на помпа за газ и
ремонт на газоразрядна колонка”, то съдът счита вземайки предвид заключението
на СТЕ и това на ССЕ че следва да се отнесе този ремонт към сметка 204 „машини
и съоръжения” тъй като тази помпа е неразделна част от оборудването на
газостнацията и по-точно на резервоарите, тъй като ги обслужва тях, а не
сградата. Правилно и законосъобразно данъчният орган е приложил за двата
периода разпоредбата на чл. 23 ал.2 т.3 от ЗКПО /отм/ и е преобразувал
финансовия резултат за тези периода с временната положителна разлика между
сумата на амортизационните квоти, определени съгласно чл. 20 от ЗСч. /отм/ и
данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като
цяло, като амортизационните норми не следва да превишават 4%. Жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли и в тази си част.
С оглед изхода на спора и направеното
искане на ответната страна, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 242.60лв., на основание чл.130,ал.4 от ДПК /отм./ и
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Шелф Газ” ООД Русе, представлявано от Румен Върбанов Атанасов, ЕГН **********
за отмяна на ДРА № 237/18.04.2005г.,издаден от данъчен орган при ТДД-гр.Русе, потвърден
с Решение № 495/27.06.2005г. на Директора на РДД гр.Варна, в частта в която на
жалбоподателя за данъчен период 2000г.,във връзка с преобразеване на финансовия
резултат с 15402,36 лв.,са определени допълнителни данъчни задължения:
-ДОбщ,в размер на 913,84 лв.
-Лихви ДОбщ в размер на 499,56
лв.
-ДПч в размер на 1644,90 лв.
-Лихви ДПч в размер на 899,20 лв.
За данъчен период 2001г.,във
връзка с преобразуване на финансовия резултат с 31933,69 лв.,са определени
допълнителни данъчни задължения:
-ДОбщ в размер на 3193,36 лв. и
съответните лихви за забава
-ДПч в размер на 5748,06 лв. и
съответните лихви за забава.
За данъчен период 2002г.,във
връзка с преобразуване на финансовия резултат с 5032,31 лв.,са определени
допълнителни данъчни задължения:
-ДОбщ в размер на 503,23 лв. и
съответните лихви за забава
-ДПч в размер на 679,36 лв. и
съответните лихви за забава.
ОСЪЖДА „ШЕЛФ
ГАЗ”,ООД Русе, представлявано от Румен Върбанов Атанасов, ЕГН **********, да
заплати на Дирекция „ОУИ”-Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 242.60лв./двеста четиридесет и два и 0.60/ ,на основание чл.130,ал.4
от ДПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.