О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 №…

гр.Варна, 16.02.2009г.

 

     ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 16.02.2009г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

К.И.

                       

      като разгледа докладваното от съдия Ир. П. *** по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 ГПК и е образувано по частна жалба на И.А.Т. и К.Г.Т. срещу определение №13074 от 23.09.2008г. по гр.д. №4084/08г. по описа на ВРС, ХХ с-в, с което е прекратено производството по предявения срещу Ф.В.Г. иск за определяне на границата между имоти ПИ №6, собственост на жалбоподателите, и имот ПИ №1-собствен на ответницата. В жалбата се излага, че определението е неправилно, тъй като ВРС не е съобразил, че от приложения по делото стар план за местността се установява допуснатата от административния орган грешка. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизвоствените действия.

В срока по чл. 276 ГПК не е депозирано становище от ответницата по жалбата Ф.Г..

Жалбата е подадена в определения преклузивен едноседмичен срок и е допустима, а по същество неоснователна поради следното:

В исковата си молба пред ВРС ищците излагат, че на основание наследяване и сделка са съсобственици на лозе в землището на гр. Варна м-ст “Ваялар” с площ от 1,100 дка, представляващо парцел ХVІ 2259 в кв.190 по плана “Лозята” на гр. Варна, при граници: парцели І2262, ІІ 2263, ХV 2258 и шосе и съседи по НА №90/59г., обективиращ договора за продажба, Георги Тодоров Балашев, Курти Събев Добрев и шосе. Твърди се, че имотът е идентичен с имот №1541 съгласно последващия кадасрален план за местността от 1987г. Твърди се, че съгласно ПНИ на с.о. “Ваялар”, утвърден със Заповед № РД-06-7706-321/2006г. на Областния управител, имотът е с нов номер 6. Ответницата е собственик на съседен имот на процесния на основание наследяване като имотът по КП от 1987г. е бил с №1542, а по ПНИ е с №1. Твърди се, че с ПНИ 180 кв.м. от имота на ищците №6 е придадена към имота на ответницата №1. Сочи, че към момента фактическото положение не е променено, но ПНИ неоснователно отнема площ от имота, собственост на ищците и придава такава към имота на ответницата. Затова се претендира от съда да определи къде трябва да минава границата по ПНИ, тъй като същата не съвпада с тази по предходния КП.

По така наведените твърдения в исковата и уточнителната молба, както и направеното уточнение в частната жалба, настоящият състав намира, че се твърди за несъответствие между ПНИ и предходния КП, вследствие на което са накърнени права на ищците. Сочи се за наличие на грешка при определяне на границата върху двата имота при изготвяне на ПНИ, а не за неясна, липсваща или спорна граница. Искът за определяне на граници по чл.109а ЗС е допустим само при твърдение за липсваща такава, или неясна. С ПНИ ясно е посочено къде минава границата между имотите. Ако страната не е била съгласна, то съобразно предвидената в чл.28б ал.4 до 8 ППЗСПЗЗ процедура е могла да защити правото си чрез възражение до комисията, писмено искане за поправка на проектоплана и най-вече чрез обжалване на заповедта, с която ПНИ е одобрен. Няма данни заповедта да е обжалвана. При наличието на влязъл и респективно приложен по смисъла на ал.10 от чл.28б ППЗСПЗЗ ПНИ, недоволните заинтересувани лица разполагат с възможността да искат промяна му чл.28в ППЗСПЗЗ. При всички случаи, при твърдение за неправилно определена граница поради допусната от административния орган грешка, доколкото очевидно спорът не е такъв за материално право, то последният би следвало да бъде разрешен по административен ред- посредством обжалване на заповедта за одобряване на ПНИ или с искане за изменение на ПНИ по реда на чл.28в ППЗСПЗЗ при наличие на основанията по §4к ал.8 ЗСПЗЗ. Искът за граници обаче в случая е недопустим. Затова и правилно и законосъобразно е определението на ВРС, с което производството е прекратено. Жалбата срещу атакуваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от от И.А.Т. и К.Г.Т. частна жалба срещу определение №13074 от 23.09.2008г. по гр.д. №4084/08г. по описа на ВРС, ХХ с-в, с което е прекратено производството по предявения от И.А.Т. и К.Г.Т. срещу Ф.В.Г. иск за определяне на граница.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: