Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                    №                 /                    2009г.

 

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 

ІVс. В публично съдебно заседание  на 26.01.2009г. в състав :

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :И. С.

       М.М.

                                                                   Кр.В.

 

 

Секретар : П.П.

Разгледа докладваното от председателя на състава

В.гр.д.№ 2728/ 2008г. 

 

Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по жалба от Х.С.М. ,  чрез адвокат к.И., срещу решение № 399/ 30.10.2008г. по гр.д.№ 245/2008г., ДРС. В жалбата излага аргументи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като твърди допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на молбата като недоказана. Поддържа жалбата по същество на спора и в писмени бележки от  процесуалния  представител.

Въззиваемата страна- А.А.М., чрез адвокат Д.Георгиев, в писмено становище и по същество на спора, поддържа искане за потвърждаване на решението като  законосъобразно. Представя писмени бележки.

Контролиращата страна- Дирекция” Социално подпомагане” – Девня, не изразява становище. 

Съставът на Варненския окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, констатира :

            Предмет на съдебно разглеждане е решение № 399/ 30.10.2008г. постановено по гр.д.№ 245/ 2008г. ДРС  ІІ с-в,  с което на Х.С.М. са наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 , по т.2 и т.3 за срок от шест месеца, и по чл.5, ал.1 , т.4 от спрямо детето  А. Х.С. .  На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН му е наложена глоба в размер на  400лв., и присъдена държавна такса в размер на 50лв. Решението е предхождано от заповед за незабавна защита издадена на 30.09.2008г. , издадена на основание чл. 18, ал.1 от ЗЗСДН съгласно  определение № 227/ 30.09.2008г. на ДРС .

С обжалваното решение съдът е приложил  мерките по чл.5, ал.1 от закона,  след като е приел, че на 27.08.2008г. ответникът е извършил действия на домашно насилие, изразяващи се във нанесен побой над молителката в присъствието на детето А. / навършени 14 години /, в резултат на което спрямо него е упражнено  психическо насилие. Преценявани са лошите отношения между страните -постоянните скандали и  побои над молителката и напускане на жилището. Данните за тези обстоятелства са разграничени, с оглед спецификата на производството по ЗЗДН, от данните за влошени отношения между съпрузите, подлежащи на установяване в бракоразводния процес. Приложените мерки на защита са адекватни на възприетите от съда факти по случая и целите на закона , изискващи едновременно защита на пострадалите от домашно насилие лица и превенция за ограничаване на тези случаи в бъдеще.

Основно възражение в жалбата и по същество на спора  е неправилното възприемане на фактите и игнориране на доказателства от значение за  действителните отношения между страните- съпрузи. Направен е паралел между поведението на молителката и  образуваното бракоразводно дело. Като цяло защитата на ответната страна твърди, че влошените отношения между съпрузите са резултат от поддържана извънбрачна връзка на съпругата с чужденец, а конкретната ситуация на 27.08.2008г. е провокирана от молителката след като разбрала за  подадената от съпруга молба за развод. Последвал скандал ,  по-късно майката и  детето напуснали къщата . Защитата поддържа тезата, че с действията си  молителката цели изграждане на превратни изводи по предстоящо производство за развод и за ползване на семейното жилище изцяло , като поддържа манипулативна нагласа на детето към бащата, въпреки изградената емоционална връзка помежду им .  

Жалбата е процесуално допустима- предявена от легитимирана страна в законоустановения срок, но по същество е неоснователна :

Съществено за производството по реда на чл.7 и следващите от Закона за защита срещу домашното насилие  /ЗЗСДН/ е  постигане на ефективна мярка на защита на лица, спрямо които е упражнена форма на насилие, след сезиране на правораздавателните органи с искане/ молба по чл.8 от закона. Според легалната дефиниция  дадена в чл.2 от ЗЗСДН домашно насилие е всеки акт  на физическо, психическо или  сексуално насилие , както и опитът  за такова насилие , принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот , извършено спрямо лица , които се намират или са били в семейна  или родствена връзка , във фактическо съпружеско съжителство  или които обитават едно жилище .   

Конкретният случай попада в обхвата на цитираната норма,  предвид безспорната установеност на обстоятелства, които  преценявани съпоставимо с декларацията по чл.9 от закона, дават основание да се приеме, че спрямо  молителката е упражнено физическо насилие, а спрямо нея и детето- психическо насилие, изразяващо се в чувство на страх от поведението на ответника. Това поведение е установено от  показанията на първата група свидетели- З.Ж. и А. М.,  кореспондиращи с  писмените доказателства- медицинско удостоверение № 917/ 2008г. на МБАЛ „ Св.Анна- Варна„АД, и удостоверение № 3327/ 21.10.2008г./ РПУ- гр.Девня,  както и с  казаното от дъщерята на страните А..

Изложените факти не се опровергават от втората група свидели, доколкото свидетелят С. няма преки впечатления от 27.08.2008г.,  споделя впечатления от посещението в дома на страните няколко дни по-късно, а свидетелят П. С. описва впечатления от  спречкване между съпрузите, размяна на обидни думи , но без размяна на удари, както и „ Х. се пазеше, а А. го нападна”. В същата насока и представеното медицинско удостоверение № 917/2008г. на МБАЛ „ Св.Анна- Варна”, за нанесени травматични увреждания в областта на лицето на мъжа.  Основателно не са кредитирани от  районният съд, тъй като  изградената теза на „без виновно„  поведение на ответника видимо не се подкрепя от останалите факти по делото.  

Всички свидетели са категорични за влошените отношения на страните.

Изследването на обстоятелства свързани с брачния живот на страните, извън конкретиката на случилото се на 27.08.2008г. , не е предмет на настоящото производство. Поради това съдът не се произнася с отделни мотиви  за  поведението на страните  като съпрузи,  а  го преценява само в границите на обстоятелствата , изложени в молбата и декларацията по чл.9 от ЗЗСДН. В този смисъл следва да се уточни, че  отношенията на родителска грижа и внимание към детето също не следва да се преценяват в това производство. Всички факти следва да бъдат предмет на самостоятелен анализ в процеса по чл.99 от СК, в който съдът е служебно ангажиран да изследва налице ли е твърдяното брачно разстройство и причините, които са създали това състояние на брака, респективно и по наведените основания за брачна вина.

По възраженията за незаконосъобразност на  решението по отношение на приложените мерки : Приложената мярка е свързана с  конкретна преценка за  формата на насилие, обстоятелствата  породили насилие , както и личността на пострадалите лица и извършителя , възможността да се повтори. 

Изводите на ВОС за извършено насилие спрямо молителката и  детето на страните, дава основание за потвърждаване на решението и по отношение на  постановените мерки на защита, като безспорно тази по чл.5, ал.1, т.1 е с превантивен характер, а останалите – чл.5, ал.1, т.2, 3 ,4 и 5, имат за цел да  ограничат възможността от  повторяемост на ситуацията, която би се отразила крайно негативно преди всичко на детето на страните. Приложени в рамките на закона и за срок от шест месеца  са законосъобразни.    

            Съобразно изложеното съдът

 

                                    Р      Е      Ш      И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 399/ 30.10.2008г. постановено по гр.д.№ 245/ 2008г. ДРС .

РЕШЕНИЕТО не  подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                    

      2.