Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна , 11.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: К.Г.

К.И.

при секретаря Я.П. като разгледа докладваното от съдията Кр.Г. гр.д.№ 2726 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от С.Я.Б. против решение № 3193/19.11.2008г. на ВРС-ХІс. по гр.д. № 6609/08г., с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск с правно осн. чл.344 , ал.1 , т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й , извършено със заповед № 2008-16/14.08.2008г. на управителя на „Триотурист”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна , ж.к.”Зл.пясъци”,хотел „Холидей парк”, като неоснователен и е осъдена въззивницата да заплати разноски на другата страна в размер на 100лв.

Във въззивната жалба се излага , че първоинстанционният съд не е коментирал въпроса за депозирането от въззивницата на молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, предшестваща процесната заповед, по която молба липсва становище на работодателя. Едва след представяне на болнични листи за наличие на заболяване , поради което на служителката е разрешен законоустановен отпуск по болест , работодателят прибягва до прекратяване на трудовото й правоотношение. Счита заповедта за прекратяване на същото поради несправяне на служителя със задълженията му за незаконосъобразна и моли атакуваното решение на ВРС да се отмени като се постанови друго , с което се уважи искът по чл.344, ал.1 , т.1 КТ.

Въззиваемата страна „Триотурист”ООД не изразява становище по въззивната жалба.

ВОС констатира следното :

В исковата молба С.Б. излага , че на 19.05.2008г. е сключила трудов договор с ответното търговско дружество на осн. чл.70 КТ, по силата на който е назначена на длъжността : „управител - ресторант” в ресторант „Холидей парк”,к.к.Зл.пясъци. На 25.07.2008г. ищцата е подала предизвестие за прекратяване на трудовия договор ,на която не е получила отговор в 7-дневен срок, което означава , че работодателят не желае да прекрати трудовото й правоотношение. В последствие в резултат на заболяване са й били издадени болнични листи за ползване на отпуск за временна нетрудоспособност за периода 31.07.2008г. – 13.09.2008г.Работодателят е издал две заповеди за прекратяване на трудовото й правоотношение – първата с № 2008-16 от 07.06.2008г.,която й е съобщена на 14.08.2008г. при отказ, а втората № 2008-16/14.08.2008г. , получена от сестра й по пощата с обратна разписка на същата дата /обяснения в с.з. на 11.11.2008г. по гр.д. № 6609/08г.на ВРС-ХІс./. В заповедта е посочен като мотив за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата– несправяне с работата . Тази констатация не отговаря на фактическото положение , а и към момента на връчване на заповедта ищата е била в отпуск по болест. Счита прекратяването на трудовото си правоотношение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В с.з. поддържа , че не може след като работодателят не дава съгласие да се прекрати трудовото правоотношение на осн. чл.325 ,т.1 КТ , следователно е доволен от служителя си , след това да го уволнява ,защото той не се справя с работата.

Ответникът „Триотурист”ООД оспорва основателността на иска. Прави възражение , че трудовият договор е сключен на осн. чл.70 КТ и срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя. В рамките на този срок е прекратил договора като няма задължение да иска съгласие от Инспекцията по труда. Претендира присъждане на разноски.

ВОС като съобрази становищата на страните и представените доказателства , намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от трудов договор № 08-50/19.05.2008г. между страните е възникнало валидно трудово правоотношение ,по силата на което С.Б. е назначена на длъжност : „ управител-ресторант”. Трудовият договор е сключен на осн. чл.70 КТ – със срок за изпитване ,определен на пет месеца от датата на постъпване / 21.05.2008г./ в полза на работодателя.

На 25.07.2008г. С.Б. е подала молба да бъде освободена от работа. Не се спори , че тя е получена на същата дата от работодателя и че не е последвал отговор от него в седмодневен срок .

Представени са три броя болнични листи за ползван от С.Б. отпуск за временна нетрудоспособност за периода 31.07.2008г. – 13.09.2008г.

Със заповед № 2008-16/07.06.2008г. ,издадена от управителя на „Триотурист”ООД е прекратено на осн. чл.71 , ал.1 КТ трудовото правоотношение на С.Б. поради несправяне с работата.

Съобразно становищата на страните с тази заповед е била запозната служителката , но е отказала получаването и същата не й е връчена. Поради което и тя не е произвела правно действие.

С нова заповед № 2008-16/14.08.2008г. представляващият работодателя е прекратил отново на осн. чл.71 , ал.1 КТ поради несправяне с работата трудовото правоотношение на въззивницата. Не се спори между страните , а и от признанието на страната в с.з. на 11.11.2008г. тази заповед е редовно връчена по пощата с обратна разписка, по анал. на чл.195 , ал.2 КТ. Тя е произвела прекратителен ефект. И тя е обект на проверка за законосъобразност в настоящето производство.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно трудово правоотношение по договор със срок за изпитване , който е уговорен в полза на работодателя. Преди изтичане на този срок служителката е подала молба- предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение . След като по тази молба не е взето отношение от работодателя в указания по чл.325,т.1 КТ седмодневен срок , то тя не е довела до прекратяване на трудовия договор без предизвестие на посоченото по-горе основание. Трудовият договор е продължил действието си.

Работодателят ,в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, преди изтичането му е упражнил правото си по чл.71 , ал.1 КТ – да прекрати едностранно ,без предизвестие трудовия договор с въззивницата. Мотивите му защо го е направил , дори и да са обективирани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са ирелевантни за нейната законосъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Това се налага поради спецификата на договора със срок за изпитване – насочен по см. на чл.70 КТ да се провери от работодателя дали работникът или служителят е годен да изпълнява конкретна работа,респ. самият работник или служител да провери дали работата е подходяща за него.

В този смисъл съдът намира за неотносими към спора твърденията на ищцата , сега въззивница , че след като не е приел предложението й да бъде прекратен трудовия договор ,работодателят-ответник се е съгласил, че тя е годна за работа.

Изхождайки от характера на сключения между страните трудов договор , законодателят не е предвидил закрила по чл.333 КТ за работника или служителя по този договор. Ето защо дори и въззивницата да е ползвала законоразрешен отпуск за временна нетрудоспособност към датата на издаване и връчване на процесната заповед, за работодателят не е съществувало задължение да иска предварително съгласие от Инспекцията по труда.

Поради което предявеният иск по чл.344 , ал.1 , т.1 КТ следва да се отхвърли , а обжалваното първоинстанционно решение – да се остави в сила.

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3193/19.11.2008г. на ВРС-ХІс. по гр.д. № 6609/08г.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от обявяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: