Р Е Ш Е Н И Е № 148
гр.Варна, 11.02.2009г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и първи януари, през две
хиляди и девета година, в състав:
при секретаря Я.П.,
като разгледа докладваното от съдията Ир. П. По в.гр.д.№ 2724 по описа за 2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Националния институт по метеорология и
хидрология-Регионален център Варна, Филиал Варна срещу решение
№2925/24.10.2008г. по гр.д. №3401/2008г. по описа на ВРС, ІХ с-в, в частта, с
която е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със заповед
№28/25-03.2008г. на Директора на НИХМ, възстановен е И.М.М. на заеманата преди
уволнението длъжност, както и е осъден въззивника да заплати на М. обезщетение
за оставането без работа в размер на 1 438,92 лв. В жалбата се излага, че
решението е незаконосъобразно, тъй като почива на неверния извод, че до
знанието на работодателя е достигнал факта за трудоустрояването на работника.
Моли се за отмяната на решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна И.М.М..
Същият излага, че знанието на работодателя досежно трудоустрояването на
работника се установява и от други приложени по личното трудово досие
документи. Поради това и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Относно предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата си молба И.М.М. излага, че със заповед №27/25.03.2008г.на
директора на НИМХ, регионален център, е възстановен на основание влязло в сила
решение по гр.д. №1337/2004г. на длъжността “Контрольор на мет. съобщения” към
сектор “Телекомуникации” при Регионален център Варна. На същата дата, на която
му евръчена заповедта за възстановяване,
му е връчена и заповед №28/25.03.2008г., с която е прекратено трудовото му
правоотношение поради съкращаване на щата. И в двете заповеди е посочено, че
пораждат действие, считано от 26.03.2008г. Ищецът счита заповедта за уволнение
за незаконна, тъй като твърди, че съкращение на щата не е било налице-на негово
място е назначено веднага друго лице. Сочи, че към момента на прекратяване на
правоотношението е бил трудоустроен по силата на експертно решение №2876 от
118/13.10.2005г., поради което и работодателят е бил длъжен преди прекратяване
на правоотношението да вземе разрешение от инспекцията по труда. Твърди, че
работодателят е знаел за труоустрояването, тъй като е издавал необходими
удостоверения във връзка с това. Твърди се, че уволнението е незаконно на
сочените основания, поради което и се иска отмяната му, възстановяване на
заеманата преди това длъжност, заплащане на обезщетение за оставане без работа
в размер на 1 500 лв., а в условията на евентуалност, при отхвърляне на
тези претенции, се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение по
чл.222 ал. 1 КТ в размер на 250 лв., както и обезщетение за неползван отпуск за
2005г. до 2008г. в размер на 1 000 лв. Претендират се и законните лихви
върху главниците, считано от подаване на исковата молба.
Ответникът НИХМ-Регионален Център Варна оспорва исковете.
Настоящият състав, с
оглед предметните предели на въззивното производство,
очертани от предявената жалба и съобразно представените доказателства, доводи и
възражения на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приложеното ЛТД се установява, че
между тях е съществувало трудово правоотношение за длъжността "контрольор
метеорологични съобщения, сектор ХМТ" за неопределено време. Видно от
приложената Заповед № 011/20.02.2004г. е, че трудовото правоотношение е било прекратено,
считано от 20.02.2004 година, поради наложено дисциплинарно наказани
"уволнение". С влязло в сила на 07.12.2007г. решение по гр.д.
№1337/2004г. по описа на ВРС, ХХХІ с-в, е отменено уволнението, извършено с
цитираната заповед и М. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
“Контрольор метеорологични съобщения” при Филиал Варна на НИХМ. Въз основа на
влязлото в сила решение въззиваемият със заповед №25/25.03.2008г. на Директора
на НИХМ, Регионален център Варна, е възстановил М. на длъжност “Контрольор на
мет. съобщения” към сектор “Телекомуникации”. Заповедта е връчена на
26.03.2008г. в 13,50ч. и респективно е породила действие е посочения момент.
На същата дата в 14 ч. на въззиваемия е връчена заповед №28/25.03.2008г.
на Директора на НИХМ Филиал Варна, с която прекратен трудовия договор на М.
като контрольор мет. съобщения при сектор “Телекомуникации” в РЦ Варна на
ННИХМ. Като причина за прекратяване на договора е посочено – чл.328 ал.1 т.2 КТ
– съкращение в щата.
По делото е приложено и прието като доказателство Експертно решение №
2876 от 118/13.10.2005г. на ТЕЛК, Общи заболявания Варна, от което се
установява, че считано от датата на решението на въззиваемия е призната само
58% работоспособност и е инвадилидизиран в срок до 01.10.2008г. Факта, че
решението на ТЕЛК е достигнало до знанието на работодателя, се установява от
представеното лично трудово досие. Решението на ТЕЛК е част от ЛТД и е
представено в заверено копие от работодателя. Към досието са приложени и
удостоверения, издавани по молби на М. през периода септември-ноември 2006г..,
за снабдяване с доказателства за осигурителния стаж на лицето, издавани по
повод придобиване право на пенсия. От горните също може да се направи извода,
че работодателят е бил уведомен за постановеното вече предхождащо молбите от
2006г. решение на ТЕЛК.
По делото е назначена ССЕ, от която се установява, че обезщетението за
оставане без работа за период от 6 месеца възлиза на 1 438,92 лв. Видно от
писмо от НАП ТД Варна изх.№57131/10.10.2008г. е, че след дата 25.03.2008г. и до
08.10.2008г. няма регистриран трудов договор на името на И.М.М..
ССЕ е установила, че със заповед №203/01.04.2004г. на Директора на Филиал
Варна една щатна бройка с длъжностно наименование “контрольор на мет.
съобщения” от сектор “ХМ телекомуникации” е трансформирана в една щатна бройка
с наименование “Ръководител сектор” в сектор “Информатика, база данни и WEB”. Вещото лице е отговорило, че цитираната заповед е изпълнена, считано
от 01.05.2005г., от когато е било назначено лице,
изпълняваща трансформираната длъжност.
По така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл.344 ал.1
т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 КТ.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на
действително трудово правоотношение с неопределен срок на действие, както и
факта на оставането си без работа поради незаконното уволнение и размера на
последното получено БТВ. Тези обстоятелства бяха
установени по категоричен начин от приложения към ЛТД
трудов договор, допълнителни споразумения, заповед за възстановяване на работа,
писмо от НАП за неналичие
на трудов договор, както и данни от ССЕ за размера на
БТВ.
В тежест на работодателя е да установи законността на извършеното
прекратяване на трудовия договор. Трудовият договор е прекратен на основание
съкращаване на щата- чл.328 ал.1 т.2 КТ.
Съобразно нормата на чл.333 ал.1 т.2 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1,
точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен
работник или служител. Ал.2 на цитираната норма предвижда, че в случаите по т.
2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на
трудово-експертната лекарска комисия. Релевантно за правилната преценка на
законосъобразността на уволнението е обстоятелството дали факта на трудоустрояването
е бил налице към момента на прекратяване на договора, в случая 26.03.2008г., когато е връчена заповедта и съответно на осн. чл.335 ал.2 т.3 КТ е настъпило прекратяването. Ирелевантно е дали работодателя фактически е знаел за
трудоустрояването, тъй като кодексът не предвижда действието на нормата да е
обусловено от субективни предпоставки, каквато е факта на узнаването. Тълкуване
в обратния смисъл би довело до злоупотреба от страна на работодателя за
прекратяване на правоотношенията с трудоустроени лица с цел избягване на
задължението за осигуряване на подходяща работа само на основание, че
фактически решението на ТЕЛК не му е представено. Съобразно чл.1 т.6 от
Наредбата за трудоустрояването ТЕЛК изпраща до работодателя решението си за
трудоустрояването, но в конкретния случай това очевидно не е сторено, тъй като
към момента на издаване на решението трудовото правоотношение е било прекратено
и е липсвал работодател, комуто то да бъде връчено и който да бъде задължен да
изпълни предписанията за осигуряване на подходяща работа. Факт е обаче, че
решението на ТЕЛК е стигнало да знанието на работодателя, доколкото е станало
част от ЛТД на работника. Дори и обаче това да не се
приеме за установено, то съставът счита, че задължение на работодателя е да
събере сведения за наличието на пречки при извършване на уволнение, напр. дали
работникът страда от някакво заболяване или е трудоустроен. Установяването неналичието на тези предпоставки е в тежест на
работодателя, доколкото същият носи отговорността за законосъобразността на
действията си при прекратяването на договора. Аргумент в полза на този извод е
и факта, че работодателят е длъжен да води дневник за регистриране на
трудоустроените работници или служители съобразно нормата на чл. 2 ал.3 от
Наредбата за трудоустрояването. Т.е. ирелевантно е по
какъв начин работодателят ще се снабди със сведения за трудоустроените лица,
негово задължение е да води такъв регистър. Затова и настоящият състав приема, че направеното
възражение от въззивника, че не е знаел за факта на
трудоустрояване на въззиваемия при извършване на уволнението, е неоснователно.
Не е спорно, че преди уволнението не е поискано разрешение от Инспекцията
по труда, нито пък е взето мнението на ТЕЛК. Следователно и работодателят не е
изпълнил вменените му императивно от закона
задължения и на осн. чл. 344 ал.3 КТ само на това
основание, без спорът да се разглежда по същество, следва да се приеме, че
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно. Същото следва
да бъде отменено ведно със заповедта, която го налага.
Безсрочният характер на договора налага извода, че искът за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е основателен и също
следва да бъде уважен.
Доказването на факта на оставане без работа след уволнението, както и
установяване на размера на възнаграждението, което евентуално би било получено
от работника, ако не бе незаконно уволнен, налага извода, че искът за заплащане
на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в установения от ССЕ
размер от 1 438,92 лв. също следва да бъде уважен.
Предвид идентичните правни изводи решението на ВРС следва да бъде
оставено в сила в атакуваната му част.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2925/24.10.2008г. по гр.д. №3401/2008г. по описа на ВРС, ІХ
с-в, в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението,
извършено със заповед №28/25-03.2008г. на Директора на НИХМ, възстановен е И.М.М.
на заеманата преди уволнението длъжност, както и е осъден Националния институт
по метеорология и хидрология-Регионален център Варна, Филиал Варна да заплати
на М. обезщетение за оставането без работа в размер на 1 438,92 лв. и са
присъдени разноски.
Срещу решението може
да бъде подадена касационна жалба до ВКС в
едномесечен срок, считано от 11.02.2009г., при наличие
на основанията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: