Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна , 10.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.

ЧЛЕНОВЕ: К.Г.

З.К.

при участието на секретаря С.Т. като разгледа докладваното от съдия К.Г. гр.д.№ 2692 по описа за 2008г. за да се произнесе по спора , взе предвид следното :

Производството е по повод на въззивна жалба вх. № 17524/11.11.2008г. от Е.М.П., чрез пълномощника му адв.Т., против решение № 3033/05.11.2008г. по гр.д. № 3749/08г. на ВРС-ХХІVс. в частта , с която е отхвърлен искът на въззивника срещу „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД за заплащане на сумата от 6 928,08лв., представляваща обезщетение за шестмесечен период от времето , през което е останал без работа поради уволнението , считано от 07.04.2008г. , на осн. чл.344, ал.1 , т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Подадена е и въззивна жалба от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД против решение № 3033/05.11.2008г. по гр.д. № 3749/08г. на ВРС-ХХІVс. в частта , с която се признава на осн. чл.344 , ал.1, т.1 КТ уволнението на Е.М.П. за незаконосъобразно и се отменя заповед № 44/07.04.2008г. на работодателя „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД, с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.328 , ал.1 , т.2, пр.2 КТ – „поради съкращаване на щата” и е възстановен на осн. чл.344 , ал.1 , т.2 КТ Е.М.П. на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор, електрооборудване”, служба „Перонно обслужване” във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД.

Във въззивната жалба на Е.М.П. се излага, че неправилно ВРС е приел, че само завереното копие от трудовата книжка не е достатъчно доказателство за уважаване на иска по чл.344 , ал.1 , т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ. Първоинстанционният съд е приел доказателството и не е изискал оригинала за сравнение, а и липсва оспорване на заверения за вярност препис от насрещната страна. Моли за отмяна на решението на ВРС в атакуваната част и постановяване на ново , с което се уважи изцяло претенцията му за заплащане от работодателя на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.

Във въззивната жалба на дружеството-работодател се поддържа , че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Е.П. е подписана от надлежно упълномощено лице, като представител на работодателя. Няма забрана представляващият съобразно закона дружеството да овласти и други лица да извършват отделни действия, вкл. и прекратяване на трудови правоотношения. Като за това е предвидена изрична възможност по чл.34, ал.1 от Устава на дружеството. Поради което заповедта е законосъобразна и исковете по чл.344 , ал.1 , т.1 и т.2 КТ са неоснователни.

Страните взаимно оспорват основателността на насрещните въззивни жалби. Въззивникът счита , че е неоснователно възражението за прихващане с обезщетението по чл.225 , ал.1 КТ заплатените от работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и по чл.224 КТ.

ВОС прецени следното :

В исковата молба Е.М.П. излага, че е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, които са прекратени от 08.04.2008г. със заповед № 44/07.04.2008г. на осн. чл.328, ал.1 , т.2,поради „съкращаване на щата”.Навежда доводи за незаконосъобразност на уволнението ,поради : заповедта не е подписана от надлежен представител на работодателя; трудовите задължения за длъжността , която е заемал ищецът : „ монтьор електрооборудване”,не са изчезнали , тъй като тази дейност е задължително необходима за осъществяване предмета на дейност на работодателя. Не е налице реално съкращаване в щата , защото само се променя наименованието на съкратената длъжност „ монтьор електрооборудване” в „рампагент по затоварване”. На последната от 14.04.2008г. са назначени други девет лица. Поради незаконното уволнение е останал без работа и му се дължи обезщетение в размер на 6928,08лв. за периода 08.04.2008г. – 08.10.2008г. Моли за отмяна на уволнението , възстановяване на заеманата преди него длъжност и за заплащане на обезщетение с разноски по делото.

Ответникът „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД оспорва основателността на исковете. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е подписана от директора на Летище-Варна , който е бил надлежно упълномощен от главния изпълнителен директор и от изпълнителния директор на дружеството да упражнява спрямо персонала на летището правата и задълженията на работодателя. Освен това новата длъжност „рампагент по затоварване” по длъжностна характеристика има различна трудова функция от длъжността , която е заемал ищецът. Дружеството е получило лиценз за оператор по наземно обслужване за техническо обслужване на въздухоплавателни средства и ищецът не фигурира в приложения към лиценза списък на лицензирания персонал ,който осъществява тази дейност. Неоснователна е и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.344 , ал.1 , т.3 КТ, като в случай, че бъде уважена работодателят прави възражение за прихващането на претендираната сума със заплатените от него обезщетения : по чл.220 , ал.1 КТ в размер на 1085,68лв. , по чл.222, ал.1 КТ – 1085,68лв. и по чл.224, ал.1 КТ в размер на 1487,57лв. / за неползван полагаем платен годишен отпуск за 2007,г. и за 2008г. в размер на 28 дни/.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори , че е бил сключен трудов договор № 1098-14.05.1985г.,анексиран с допълнителни споразумения, последното от които е от 12.03.2007г.и по силата на същото Е.М.П. е заемал длъжността „монтьор , ел.оборуване” в „Перонно обслужване” при дружеството-работодател за неопределено време. За която длъжност е запознат с длъжностна характеристика на 23.08.07г./ л.144-л.146 по първоинстанционното дело/.

Съобразно взето по протокол № 4/29.01.2008г. решение от УС на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт мениджмънт”АД договорът за прокура ,сключен с прокуриста Андрея Андреев се прекратява от 29.01.2008г. Видно от извлечение от протокол № 5 от заседание на УС на дружеството на 06.02.2008г. е представен от главния изпълнителен директор новият директор на Летище-Варна Димитър Костадинов ,като е взето решение той да заема тази позиция до провеждането на вътрешен конкурс за назначаване на лице на длъжността : „директор” на Летище Варна.

От извлечение от протокол №8/28.03.2008г. на УС на АД се установява , че УС оторизира директорите на летищата да одобряват и решават промени в длъжностното разписание на летищата.

Съобразно удостоверение за актуално към 28.12.2007г. състояние на дружеството-работодател , същото се представлява заедно от главния изп.директор А.Х. и изп.директор Т.Трифонов или заедно гл.изп.директор А.Хефлер и члена на УС Крал Р.Май и от прокуристите Калин Барзов и Андрея Андреев. С пълномощно от 01.04.2008г. за срок от 1 м. – до 01.05.2008г. гл.изп.директор А.Х. и изп.директор Т.Трифонов са упълномощили Димитър Костадинов в качеството му на директор на Летище –Варна към „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД да упражнява по отношение на персонала на Летището правата и задълженията на работодател , вкл. да подготвя и предлага: сключване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения и други договори, определянето на трудовите възнаграждения , налагането на дисциплинарни наказания, стимулирането и командироването на работниците и служителите.

Видно от чл.34, ал.1 от Устава на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД дружеството се представлява от гл.изп. директор и от изп.директор или от гл.изп.директор и който и да е друг член на УС или прокурист (ако такъв/ива бъде/ат избран/и и вписан/и). Представителите на дружеството могат да упълномощават други лица за извършването на отделни действия и сделки.

Със заповед № 70/01.04.2008г. на директора на Летище-Варна Димитър Костадинов считано от 01.04.2008г. се променя щатното разписание на Летище-Варна като е предвидено закриване в служба „Перонно обслужване” на щатната позиция за 1 бр. „монтьор” код по НКПД 7241-2010. Съобразно представеното длъжностно разписание към 01.03.2008г. в служба „Перонно обслужване” е предвидена само една бройка за длъжността „монтьор” код по НКПД 7241-2010. По утвърденото от директора на Летище-Варна Д.Костадинов длъжностно разписание в сила от 01.04.2008г. тази длъжност е премахната само в служба „Перонно обслужване”.

Съобразно удостоверение ,издадено от АП, в търговския регистър към 30.05.2008г. е вписан като прокурист Д.Костадинов , но без данни от коя дата е това вписване. Изрично е отбелязано , че прокуристът няма право да представлява дружеството самостоятелно, а начина на представляване е само заедно с изпълнителния директор.

Със заповед № 44/07.04.2008г., издадена от директора на Летище Варна – Димитър Костадинов е прекратено трудовото правоотношение на Е.П.,считано от датата на връчване на заповедта-08.04.2008г., поради съкращаване на щата, основание по чл.328,ал.1,т.2 КТ.

Не се спори между страните , а и от писмените доказателства се установява , че във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца работодателят е заплатил сумата от 1085,68лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение , на осн. чл.220 , ал.1 КТ ; 1085,68лв. – обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата и 1487,57лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2007г. и 2008г.

Видно от заключението по ССЕ последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месец , предхождащ уволнението , е това от 1085,68лв. за м.март 2008г., в който Е.П. има отработени всички 20 работни дни.

Видно от представени и от двете страни писмени доказателства – копие ,заверено за вярност от трудовата книжка на ищеца , последното отбелязване в нея е за приключване на трудовото правоотношение между настоящите страни в процеса . На следващите удостоверяването страници не е вписано възникването на ново правоотношение със същия или друг работодател.Липсват възражения от работодателя във връзка с представянето на трудовата книжка в заверено копие, а не в оригинал.Ищецът е представил и трудов договор от 08.09.2008г. за срок от 6 м. с друг работодател. Като за м.септември 2008г. Е.П. е получил трудово възнаграждение в размер на 167,62лв. , а за целия м.октомври 2008г.- 220лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно трудово правоотношение ,по силата на което Е.П. е заемал длъжността „монтьор, електрооборудване”, служба „Перонно обслужване” при „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД . Същото правоотношение е прекратено с процесната заповед. Спорен е въпросът дали заповедта е издадена от надлежно оправомощен за това представител на дружеството-работодател.

Безспорно на осн.§1, ал.1 КТ работодател в смисъл на лице , което е наело Е.П. по трудово правоотношение, е търговското дружество - „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД. Съгласно чл.61 , ал.1 КТ страни по трудовия договор са работникът или служителят и работодателят. Физическото лице , което действа от името на работодателя, е негов представител. Респективно при прекратяване на трудовото правоотношение заповедта следва да се издаде от името на работодателя , като подписалото я физическо лице действа като негов представител. Следва да се отговори на въпроса дали директорът на Летище Варна - Димитър Костадинов е надлежен представител на работодателя „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД, т.е. кое лице може да упражнява работодателска правоспособност. По силата на КТ работодателската правоспособност се упражнява от ръководителя на ведомството, което се явява работодател. С оглед на правноорганизационното форма на настоящия работодател – АД, чл.235 ТЗ определя лицата , които представляват дружеството. А предвид и представените доказателства за вписване в търговския регистър на надлежно управомощените с представителна власт лица към датата на издаване на процесната заповед : 07.04.2008г., това не е Димитър Костадинов. Действително налице е упълномощаване на последния от надлежните представляващи дружеството – главен изпълнителен директор и изпълнителния директор. Но с оглед спецификата на трудовите правоотношения КТ не предвижда възможност ръководителят / законният представител на работодателя/ да делегира правомощия, включени в обема на работодателската си правоспособност ,на други лица или органи, които да изпълняват правата и задълженията му по трудовия договор. Когато е налице изключение от това правило, то се регламентира изрично и пример в тази насока е хипотезата на чл.192 КТ – по отношение предоставянето на дисциплинарна власт. Към която безспорно не може да се отнесе настоящият казус. Недопустимо е изключения от специалния закон да се уговарят във вътрешноорганизационен акт ,какъвто е уставът на дружеството.

Поради което се налага извод , че не е налице заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните ,подписана за работодателя от оправомощено лице.

Следва само на това основание искът по чл.344 , ал.1 КТ да се уважи.

С оглед незаконосъобразността на уволнението и липсата на други пречки основателен се явява и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, на осн. чл.344 , ал.1,т.2 КТ.

По иска с правно осн. чл.344 , ал.1 , т.3 КТ:

Работникът ангажира доказателства ,които не са оспорени от насрещната страна – копие от трудова книжка и копие от нов трудов договор с друг работодател , касаещи процесния период 08.04.2008г. – 08.10.2008г. Непредставянето на доказателства , че Е.П. е бил регистриран за същия период в Бюрото по труда и , че не е налице регистриран в ТД на НАП друг трудов договор ,по който той е страна, не опровергава констатацията за липса на възникнало валидно ново трудово правоотношение за ищеца , по което той да е получавал възнаграждение. Липсват каквито и е да е конкретни възражения в тази насока от работодателя , а и сочените доказателства също са само косвени за релевантния факт.

Признанието за сключване на нов трудов договор от 08.09.2008г. от Е.П. ,както и липсата на вписване в трудовата му книжка на други трудови правоотношения след оформянето й от „„Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД ,обуславят извод за доказаност на факта , че за периода 08.04.2008г.-08.09.2008г. работникът е нямал сключен нов трудов договор, а за времето от 08.09.2008г.-08.10.2008г. е получил трудово възнаграждение в размер на 220лв. по ново трудово правоотношение.

Поради което и с оглед заключението на ССЕ дължимото по чл.344 , ал.1 , т.3 вр. чл.225 , ал.1 КТ трудово възнаграждение е в размер на 6 294,08лв.

По предявените в условията на евентуалност възражения за прихващани на заплатени от работодателя обезщетения по чл.220 , ал.1 КТ , чл.222 , ал.1 КТ и чл.224 , ал.1 КТ:

ВОС намира , че е допустимо извършването на прихващане на дължимото от работодателя обезщетение по чл.225 , ал.1 КТ с това по чл.220 , ал.1 КТ и чл.222 , ал.1 КТ, тъй като двете последни се заплащат само при законосъобразност на уволнението. След като с настоящето решение се признава , че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно ,то се отменя и се възстановява работникът на заеманата преди това длъжност , то и отпада основанието за дължимостта на вече платените обезщетения по чл.220 , ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ. За разлика от тях обезщетението по чл.224 , ал.1 КТ при уважени искове по чл.344 , ал.1 ,т.1 и 2 КТ не съществува задължение за работника да се върне на работа,респ. да използва платен годишен отпуск, който му е бил заплатен във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение. Ако работникът предпочете да се върне на работа , тъй като му е вече заплатено обезщетение по чл.224 , ал.1 КТ той не може да ползва платен отпуск за тези дни.

Ето защо от дължимата като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ сума от 6 294,08лв. следва да се прихванат двете заплатени обезщетения от по 1085,68лв. или искът по чл.344, ал.1 ,т.3 вр. чл.225 , ал.1 КТ следва да се уважи до размера на 4122,72лв. , а за разликата над тази сума до общо претендираната по исковата молба от 6 928,08лв. – да се отхвърли.

С оглед на уважената част от иска по чл.344 , ал.1 , т.3 КТ въззиваемият следва да заплати и по сметка на ВРС дължимата държавна такса в размер на 164,91лв. и по сметка на ВОС държавна такса за уважената част от въззивната жалба на работника в размер на 82,46лв.

Водим от което , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 3033/05.11.2008г. по гр.д. № 3749/08г. на ВРС-ХХІVс. в частта , с която е отхвърлен искът на Е.М.П. срещу „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД за заплащане на сумата от 4122,72 лв., представляваща обезщетение за шестмесечен период от времето , през което е останал без работа поради уволнението , считано от 07.04.2008г. , на осн. чл.344, ал.1 , т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, гр.Варна , представлявано заедно от гл.изп.директор А.А.Х. и главния финансов директор Росен Димитров Филипов , да заплати на Е.М.П. ЕГН ********** ***„Генерал Кюркчиев” № 5 сумата от 4122,72 лв., представляваща обезщетение за шестмесечен период от времето , през което е останал без работа поради уволнението , считано от 07.04.2008г. , на осн. чл.344, ал.1 , т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2008г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3033/05.11.2008г. по гр.д. № 3749/08г. на ВРС-ХХІVс. в частта с която се признава на осн. чл.344 , ал.1, т.1 КТ уволнението на Е.М.П. за незаконосъобразно и се отменя заповед № 44/07.04.2008г. на работодателя „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД, с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл.328 , ал.1 , т.2, пр.2 КТ – „поради съкращаване на щата” и е възстановен на осн. чл.344 , ал.1 , т.2 КТ Е.М.П. на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор, електрооборудване”, служба „Перонно обслужване” във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, както и в частта, с която е отхвърлен искът на Е.М.П. срещу „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД за заплащане на разликата над 4122,72 лв. до 6 928,08лв., представляваща обезщетение за шестмесечен период от времето , през което е останал без работа поради уволнението , считано от 07.04.2008г. , на осн. чл.344, ал.1 , т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като в частта от 2171,36лв. е погасен чрез прихващане с насрещно вземане на дружеството за изплатено обезщетения по реда на чл.220 , ал.1 КТ в размер на 1085,68лв. и по чл.222,ал.1 КТ в размер на 1085,68 лв.

ОСЪЖДА „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД, гр.Варна , представлявано заедно от гл.изп.директор А.А.Х. и главния финансов директор Росен Димитров Филипов , да заплати по сметка на ВРС с оглед на уважената част от иска по чл.344 , ал.1 , т.3 КТ дължимата държавна такса в размер на 164,91лв. и по сметка на ВОС държавна такса за уважената част от въззивната жалба на Е.М.П. в размер на 82,46лв.,на осн. чл.78,ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от обявяването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: