Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /          2009г., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на трети февруари, през две хиляди и девета година, в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.

  ЧЛЕНОВЕ: М.Х.

                                   З.К.

При участието на секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия М.Х. *** по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно. Образувано е по жалба на С.Н.Г. срещу Решение № 2741/03,09,2008г. по гр.д. № 4131/2007г. на Х-ти състав на Варненският районен съд, с което е отхвърлен иска и предявен срещу Общинска служба „ЗЕМЕДЕЛИЕ” – ГР.ДОЛНИ ЧИФЛИК и ОБЩИНА БЯЛА, за установяване в отношенията между страните, че наследниците на Недю Георгиев Колев, починал на 25,08,1992г. имат право да възстановят собствеността си върху следния недвижим имот: НИВА с площ 9 дка, находяща се в землището на с.Дюлино, Община Бяла, обл. Варненска, с граници: път, гора, наследници на Стойчо Драганов и Ради Стойчев, на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Във въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на съдебното решение изразяващо се в неправилно приложение на материалния закон.

В с.з. поддържа жалбата.

Въззиваемите страни ОБЩИНСКА СЛУЖБА „ЗЕМЕДЕЛИЕ” – ГР.ДОЛНИ ЧИФЛИК и ОБЩИНА БЯЛА ГР.ПРОВАДИЯ  редовно уведомена представител не се явява, не са изразили становище по основателността на жалбата.

Пред ВРС са изложени следните твърдения и становища от страните по спора:

Ищцата твърди, че наследодателя и Недю Георгиев Колев е бил собственик на процесния имот по давност, чрез владение осъществявано първоначално от баща му Георги Колев Андреев от 1920г., а по късно след неформално дарение извършено от последния в негова полза през 1935-36г. и лично, считано до 1947г., когато с нивата била извършена замяна от ТПС комисия с друга нива в същата местност. Придобитата по силата на замяна нива през 1957-58г. също била включена в ТКЗС.

Твърди, че наследниците на Недю Георгиев Колев пропуснали да подадат заявление за реституция на собствеността върху имота пред ОС „ЗЕМЕДЕЛИЕ” – Долни Чифлик в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с което обосновава интереса си от водене на настоящото производство.

В о.с.з. поддържа иска.

Ответната страна ОБЩИНСКА СЛУЖБА "ЗЕМЕДЕЛИЕ", ГР.ДОЛНИ ЧИФЛИК и ОБЩИНА БЯЛА редовно уведомени не изразяват становище по основателността на иска.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и прецени събраните по делото пред първата и пред въззивната инстанция доказателства и доводите на страните, на осн. чл. 188, ал. 1 ГПК счита за установено от фактическа и правна страна следното:

1, По допустимостта на производството:

Видно от Удостоверение № 252/12.08.2005 г., издадено от Община Долни чифлик( л. 8 от делото ), Недю Георгиев Колев, б. ж. на гр. Долни чифлик, роден през 1917 г., е починал на 25.08.1992 г. и е оставил за наследници по закон двама низходящи, между които и ищцата С.Н.Г..

Съобразно удостоверение изх. № 207/18.10., издадено от Общинска служба "Земеделие и гори", гр. Долни чифлик( л. 3 от делото ) и заключението по допуснатата съдебно техническа експертиза, на което съдът дава вяра изцяло, наследниците на Недю Георгиев Колев не са заявявали за възстановяване право на собственост както върху процесната, така и въобще върху недвижимости в землището на с. Дюлино в срока и по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Поради изложеното съдът приема, че производството е допустимо.

2, По основателност на иска:

Приетия като доказателство Протокол № 11 от 07.09.1947 г. на Общинската комисия за ТПС в с. Дюлино, Варненско обективира решение за замяна на нива, „притежавана" от Недю Георгиев Колев - с площ от 9 дка, в землището на с. Дюлино, местността „Новите лозя", при граници: път, гора, наследниците на Стойчо Драганов и Ради Стойчев, с друга такава на член -кооператора Христо Далаверата в същото землище и местност.

По делото пред ВРС са събрани свидетелски показания относно упражняваното от наследодателя и баща му давностно владение.

При така установеното съдът намира следното:

Основателността на иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се обуславя от установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: въззивникът, респект. Неговия наследодател да е бил собственик на процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание към момента на отнемането му; имотът да е отнет по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи; към момента на отнемането имотът да е представлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ.

Извън предмета на доказване в това производство остават  обстоятелствата дали имота към настоящия момент е застроен, дали върху него са извършени мероприятия, които възпрепятстват възстановяването му в реални граници или същият е бил заменен и т.н. Те са предмет на установяване от съответната ОС "Земедерие" в случай, че е сезирана с влязло в законна сила позитивно решение с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Предвидените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ предпоставки за допустимост на реституцията подлежат на доказване в настоящото производство само с писмени доказателства, а правото на собственост на наследодателя не може да се доказва с писмени декларации и/или свидетелски показания - чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, изр. 1 и 2 (изм. и доп. ДВ бр. 13, 2007г.). Измененията и допълненията на чл. 11, ал. 2 на основание § 30 от ЗИД на ЗСПЗЗ са приложими в настоящото производство, т.к. същото е образувано след 13.02.2007г., когато ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 13, 2007 г.) е влязъл в сила.

Надлежни писмени доказателства за право на собственост придобито от наследодателя Недю Георгиев Колев по давност, присъединил към владението си това на своя праводател Георги Колев Андреев не са събрани. Протокол № 11 от 07.09.1947 г. на Общинската комисия за ТПС в с. Дюлино удостоверява, че към датата на съставянето му владение върху имота е осъществявал наследодателя Недю Георгиев Колев, но е негоден да установи, че е владяна от същия непрекъснато след 1936 г. до 1947г., а преди това и от неговия баща Георги Колев Андреев от 1920г.. Показанията на разпитаните свидетели са недопустими доказателства за същите обстоятелства.

Изложеното без да бъдат обсъждани останалите предпоставки за основателност на иска е достатъчно за да се приеме, че е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Решението на ВРС е с идентични крайни правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 2741/03,09,2008г. по гр.д. № 4131/2007г. на Х-ти състав на Варненският районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                    ЧЛЕНОВЕ: