Р Е Ш Е Н И Е

№ …159

гр.Варна, 13.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ: Р.С.

А.П.

при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдия Р.С. гр.д.№2484 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК /2007г./ вр. чл.310 т.5 ГПК /2007г./.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Р. Д., процесуален представител на М.Б.О., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си А.М.Ю. против решението на Варненския районен съд, постановено на 07.10.2008г. по гр.д. № 4430/2008г., в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивницата искове за издръжка за минало време за периода 20.06.2007г. – 20.06.2008г. за горницата над 100 лв. месечно до претендираните 300 лв., както и за издръжка за бъдеще време за горницата над уважения размер от 100 лв. до претендираните 300 лв. месечно.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че при определяне на размера на общата месечна издръжка съдът е приел прекалено ниска база от 150 лв., която счита, че е недостатъчна. С оглед обстоятелството, че ответникът работи в чужбина и реализира доходи се сочи, че следва да бъде определена по-голяма издръжка, в която участието на ответника да бъде в претендирания от тях размер от 300 лв. Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на ВРС в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените претенции.

В с.з., чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа.

Въззиваемият Б.О.К., чрез назначения му от съда особен представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че определеният от ВРС размер е достатъчен и съобразен с нуждите на детете.

Контролиращата страна ДСП – Варна, редовно призована, не е изразила конкретно становище по жалбата. Чрез процесуален представител сочи, че поддържа изразеното такова по съществото на спора.

Пред ВРС са предявени искове с правно основание чл.82 СК и чл.87 СК, като в частта относно уважените размери от 100 лв. месечна издръжка, вкл. и за минало време решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Твърди се в исковата молба, че въззиваемият е баща на детето М.О., р.27.02.1992г., като от 2002г. е във фактическа раздяла с майката А.Ю., която полага непосредствените грижи по отглеждането на детето. Наведени са доводи, че М.О. е ученичка в ІХ клас на Гимназия „Николай Лилиев” – Варна, като постоянно живее в с.Езерово, откъдето пътува всеки ден; има влошено здравословно състояние. Твърди се, че майката получава месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лв., от което погасява кредит към СЖ „Експресбанк” и с тези си доходи не е в състояние да осигурява необходимата й издръжка. В същото време бащата, не заплаща никаква издръжка, работи и живее постоянно в Испания и реализира високи доходи. С оглед на това са предявени и горните искови претенции.

Ответната страна, чрез назначен при условията на чл.47 ал.6 ГПК процесуален представител оспорва исковете по размер.

ВОС, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и това се установява от представеното по делото удостоверение за раждане, че въззиваемият е баща на детето М.О., р. на 27.02.1992г., както и че родителите са във фактическа раздяла, като майката полага непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Видно от служебна бележка изх.№ 573/16.06.2008г. М. е ученичка в дневна форма на обучение в Гимназия „Николай Лилиев” – Варна, към настоящия момент влята във ІІ СОУ „Неофит Бозвели” /л.77/, като твърдението, че същата ежедневно пътува от с.Езерово, където живее с майка си не е оспорено. Съгласно медицинско направление от 16.06.2008г., издадено от личния лекар въззивницата страда от „хроничен ринотонзилофарингит” и боледува от чести катари на горните дихателни пътища. Имала е и кистозно образувание вдясно от пикочния мехур, за което е проведено лечение /приетите по делото амбулаторни листи/. Събрани са и гласни доказателства относно това, че детето често боледува. Доказателства, обаче, за конкретно направени разходи, както за пътни до училището, така и за лечение не са ангажирани.

Съобразно приетите пред ВРС писмени доказателства относно материалните възможностти на майката получаваното от нея нетно трудово възнаграждение е в размер на 450 лв. Представен е и договор за кредит в размер на 7000 лв. при погасителен план до 03.06.2008г.

Липсва спор относно обстоятелството, че бащата постоянно живее и работи в Испания, както и че от 2002г. с майката са във фактическа раздяла. Липсват ангажирани доказателства за размера на реализирани от него трудови доходи. Съобразно показанията на св. Алиосманова същият не е заплащал издръжка на дъщеря си, като впечатленията й са от последните три години. Свидетлката сочи само за еднократно изпратена от него сума в размер на 100 евро през м.09.2007г.

С оглед на така установената фактическа обстановка и изхождайки от безусловният характер на родителите да заплащат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, съдът намира, че предявеният иск за издръжка, вкл. и за една година назад преди завеждане на исковата молба е доказан по основание. Съобразявайки се с възрастта на детето, неговите потребностти и социално-икономическите условия на живот съдът намира, че дължимата месечна издръжка следва да бъде в общ размер на 150 лева, от които въззиваемият следва да заплаща 100 лв., а остатъка да се поеме от майката. За определяне на това участие на всеки един от родителите съдът изхожда от обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детото се полагат от майката. От своя страна бащата безспорно реализира по-високи доходи от тези на майката, предвид стандарта в страната, където живее и работи, няма алиментни задължения за издръжка към други низходящи.

Така определеният размер е над максимално определената граница, посочена в ПМС № 38/1985г. /изм.ДВ 117/2002г./. Липсата на ангажирани от ищцовата страна доказателства за конкретен размер на реализирани доходи от бащата, които да бъдат съпоставени с издръжката на живот в страната, където живее същия, възпрепятстват съда да направи преценка, че претендирания от въззивницата размер от 300 лв. няма да съставлява особено затруднение за задълженото лице. А това е едно от условието за присъждане на издръжка над нормативно установения максимум. Ето защо за разликата над присъдените от ВРС 100 лв. месечна издръжка исковите претнции се явяват неоснователни.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на ВРС, постановеното от него решение в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.

Предвид обстоятелството, че на основание чл.83 ГПК ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски следващото се възнаграждение на назначения процесуален представител на ответника следва да бъде определено и изплатено по реда на Закона за правната помощ и актовете по неговото прилагане.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския районен съд, постановено на 07.10.2008г. по гр.д. № 4430/2008г. в частта, в която са отхвърлени предявените от М.Б.О., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си А.М.Ю. против Б.О.К. искове с правно основание чл.82 СК и чл.87 СК за издръжка за минало време за периода 20.06.2007г. – 20.06.2008г. за горницата над 100 лв. месечно до претендираните 300 лв., както и за издръжка за бъдеще време за горницата над уважения размер от 100 лв. до претендираните 300 лв. месечно.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от 19.02.2009г., съобразно протоколно определение от 26.01.2009г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: