Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

гр.Варна , 19.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ: Р.С.

А.П.

при участието на секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдия А.П. гр.д.№ 2479 по описа за 2008г. за да се произнесе по спора , взе предвид следното :

Производството е по повод на въззивна жалба от Н.П.Ж. чрез процесуалния и представител адв.Г. вх.№11060/10.07.2008г. срещу решение №2118/26.06.2008г. по гр.д. №2562/08г. на ВРС-31 състав, както и въззивна жалба вх. №16693/28.10.2008г. против решение №14603/23.10.2008г. с което допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение. С двата съдебни акта е ВРС е отхвърлил предявените от Н.П.Ж. ЕГН********** *** срещу „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт"АД, ф.д.№3013/2006г. на ВОС, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Летище Варна искове за отмяна, като незаконосъобразно на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата с ответника и на Заповед №56/07.01.2008г. на ответника, в която то е обективирано, както и предявения иск за възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовото й отношение с ответника със заповед №56/07.01.2008г. длъжност - „касиер счетоводител”.

Във въззивната жалба на Ж. се излага, че решенията на ВРС са незаконосъобразни, като постановени при нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи по отношение липсата на валидно волеизявление от втория представляващ дружеството работодател, липса на мотиви в процесната заповед, липса на визираното във заповедта закриване на част от предприятието, както и не надлежно извършен подбор от страна на дружеството работодател. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, както и на последвалото за поправка на очевидна фактическа грешка и постановяване на ново с което да се уважат предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и 344,ал.1,т.2 от КТ. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Срещу постъпилите жалби са депозирани своевременно възражения от страна на въззиваемото дружество, в които подробно се развиват доводи за законосъобразност на процесната заповед и на първоинстанционното решение, ведно с последвалото за поправка на ОФГ

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.198 – 199 от ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.

ВОС прецени следното :

В исковата молба Н.П.Ж. излага, че е била в трудови правоотношения с ответното дружество, които са прекратени от 07.02.2008г. със заповед № 56/07.01.2008г. на осн. чл.328, ал.1 , т.2, поради „закриване на част от предприятието”. Навежда доводи за незаконосъобразност на уволнението, поради : заповедта не е подписана от надлежен представител на работодателя;не е мотивирана и не е посочено точното законово основание за прекратяване на трудовия договор; към датата на издаване на заповедта няма закриване на част от ответното дружество, нито валидно взето решение за това; звеното, в което е работила ищцата продължава да извършва дейност по трудовата й функция на „касиер, счетоводство”; не е извършен надлежен подбор от работодателя. Поради незаконното уволнение е останала без работа и й се дължи обезщетение в размер на 3133лв., от които за периода 07.02.2008г. – 07.08.2008г. Моли за отмяна на уволнението , възстановяване на заеманата преди него длъжност и за заплащане на обезщетение с разноски по делото.

Ответникът „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД оспорва основателността на иска.Заповедта не страда от визираните по исковата молба пороци, взето е и надлежно решение на компетентния орган за закриване на част от предприятието на дружеството-работодател. Общо работодателят е превел на ищцата сумата от 1222,56 лв.,обезщетение по чл.222,ал.1 КТ / в размер на 676,23лв./ и обезщетение по чл.224 , ал.1 КТ / в размер на 546,33лв./ , с които суми при евентуално уважаване на исковете по чл.344 , ал.1 , т.1 , 2 и 3 КТ прави възражение за прихващане от претендираното обезщетение по чл.225 , ал.1 КТ в размер на 3133лв.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че е бил сключен трудов договор, по силата на който н.Ж. е заемала длъжността „касиер, счетоводство” в отдел „Финанси” при дружеството-работодател за неопределено време.

Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 56/07.10.2008г., считано от 07.02.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ : „ поради закриване на част от предприятието”. Заповедта е подписана от изп.директор Т.Трифонов. Последният съобразно пълномощно от главния изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД е упълномощен да сключва, да изменя и прекратява трудови договори с работници/служители на дружеството.

С решение по протокол №46/21.12.2007г. УС на дружеството-работодател е закрил обособена част от търговското предприятие на дружеството, като е прекратило от 01.02.2008г. дейността по обмен на валута и почистване в обществената зона на територията на Летище Варна и летище Бургас. Взето е и решение за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата , заемащи длъжността „касиер , обменно гише”; заетите с отчитане оборота на обменните бюра; на длъжността „касиер, счетоводство”, считано от 07.02.2008г. и е натоварен изп.директор Т.Трифонов да организира и ръководи дейността по фактическото закриване на обменните бюра на посочените територии , вкл. и да прекрати трудовите договори на изброените по-горе служители.

Видно от длъжностно разписание в сила от 01.01.2008г., подписано от главния изп.директор и от изп.директор, в отдел „Финаси” има четири бройки за „касиер, счетоводство”, 5 бройки за валутен касиер и две бройки за валутен касиер сезонен. Щатно разписание на л.24 по първоинстанционното дело е в препис, заверен от дружеството, но без да са налице данни, че е надлежно утвърдено от компетентния за това орган и не е посочено към кой момент се отнася.

Съобразно действаща след 01.04.2007г. длъжностна характеристика за длъжността „касиер, счетоводство” /с която Ж. е била запозната/ включва основни трудови функции по приемане и съхраняване на парични средства и ценни книжа, извършва касови операции, води касова книга по форма и ред установени с вътрешни разпоредби,проверява фактическа наличност на паричните средства и ценни книжа с касовата отчетност, ежедневно приключва касовата отчетност, сортира пари, следи за постъпване на фалшиви банкноти, подготвя документи за заплати за компютърна обработка, предава и получава оформени документи изготвя удостоверения и служебни бележки, установява самоличността на клиентите на касата, изплаща трудови и други възнаграждения на работниците и служителите в дружеството. Структурното звено ,към което принадлежи тази длъжност е отдел „Финаси”.

Видно от надлежно утвърдено длъжностно разписание в сила от 08.02.2008г. в отдел „Финанси” липсва длъжността „касиер , обменно гише” , а „касиер , счетоводство” са 2бр.

В съдебно заседание от 17.06.2008г. ищцата е оттеглила иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225 от КТ, като с протоколно определение производството по делото е било прекратено в тази част.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно трудово правоотношение ,по силата на което Н.Ж. е заемала длъжността „касиер, счетоводство” в отдел „Финаси” при „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД . Същото е прекратено с процесната заповед, която е издадена от надлежно упълномощен за това представител на дружеството. Заповедта е мотивирана и съдържа точно изложение на основанието, поради което се прекратява трудовото правоотношение – „закриване на част от предприятието” като непълнотата при изписването на точната правна норма–чл.328,ал.1 , т.2 ,пр.1 КТ е преодоляна от текстовата конкретизация.

Работодателят основава наличието на „закриване на част от предприятието” на взето решение от УС на дружеството за прекратяване на дейността по обмен на валута и прекратяване на трудовите правоотношения на лицата , заемащи длъжността :”касиер , обменно гише” и на заетите с отчитане на оборота от дейността на обменните бюра на длъжност „касиер, счетоводство”, считано от 07.02.2008г.

От значение за спора е дали „обмен на валута” е дейност ,представляваща част от предприятието на юридическото лице ,съществувала ли е тя към момента на вземане на решението за нейното премахване и дали са прекратени трудовите правоотношения с всички работници и служители, заети с тази дейност.

ВОС намира , че с оглед вписания в търговския регистър предмет на дейност на АД, „обменът на валута” представлява обособена дейност и макар тя да няма свое структурно изражение / отделяне в самостоятелно организационно звено/ е допустимо при вземане на решение за преустановяване на извършването й да е налице хипотезата на чл.328,ал.1,т.2,пр.1 КТ.

Преценката на работодателя, че решеното „закриване на част от предприятието” касае прекратяването на трудовите правоотношения само с всички „касиери,обменно гише” и част от „касиери , счетоводство” подлежи на съдебен контрол, дотолкова, че следва да се установи, че само тези длъжности са заети с осъществяването на прекратената дейност – обмен на валута. При липса на доказателства в тази насока не може да бъде направен единен и безпротиворечив извод, че съответната дейност е действително преустановена за в бъдеще и тя не продължава да съществува и да се осъществява. В който смисъл има и изрични възражения от ищцата. Не би могло да се приеме, че само тези длъжности са заети в осъществяването на закритата част от предприятието. Налице са и то ангажирани от дружеството доказателства за извършен подбор и останали в трудово правоотношение с него лица на същата длъжност-касиер счетоводство. Обстоятелството че именно тези лица не извършват само дейност по „обменът на валута” се съдържат и в длъжностната характеристика цитирана по-горе.

При наличните доказателства съдът прави извод за взето решение от работодателя за съкращаване на определени щатни бройки за заеманата от ищцата длъжност, но основанието по чл.328,ал.1 , т.2, пр.2 КТ е различно от това, въз основа на което е прекратено процесното трудово правоотношение – по чл.328, ал.1, т.2 , пр.1 КТ.

Следователно предявеният иск по чл.344 , ал.1 , т.1 КТ следва да се уважи.

Поради което и предвид безсрочността на трудовия договор на ищцата следва да се уважи и искът по чл.344 , ал.1 , т.2 КТ.

С оглед на което решение №2118/26.06.2008г., с което е отхвърлен предявеният иск по чл.344, ал.1 , т.1 КТ следва да бъде отменено.

Следва да се отмени и решение №14603/23.10.2008г., с което в при поправяне на ОФГ е отхвърлен и предявения иск с чл.344 , ал.1 , т.2 КТ

Горното налага и отмяна на първоинстанционото решение в частта за разноските, като работодателят дължи заплащане на сторените от ищцата, сега въззивница разноски в размер на 300лв.– пред ВРС и 300лв. – пред ВОС.

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2118/26.06.2008г. по гр.д. №2562/08г. на ВРС-31 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА признава на осн. чл.344 , ал.1, т.1 КТ уволнението на Н.П.Ж. ЕГН********** за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ заповед № 56/07.01.2008г. на работодателя „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД, с която е прекратено трудовото й правоотношение, на осн. чл.328, ал.1 , т.1, пр.2 КТ– „поради закриване на част от предприятието”

ОТМЕНЯ решение №14603/23.10.2008г. по гр.д. №2562/08г. на ВРС-31 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА възстановява на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ Н.П.Ж. ЕГН********** на заеманата преди уволнението длъжност „касиер, счетоводство” във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД, която може да заеме в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт”АД, сед. гр.Варна, представлявано заедно от изп.директори А. А. Х. и Т. Д. Т., да заплати на Н.П.Ж. ЕГН********** ***, съд.адрес : гр.Варна , ул.”Дрин” № 12,чрез адв.Ю.Г.,направените от последната съдебно-деловодни разноски – пред ВРС в размер на 300лв. и пред ВОС – в размер на 300 лв.,на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от обявяването му - 19.02.2009г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: