гр. Варна , 16.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д.Г.
ЧЛЕНОВЕ:К.Г.
З.К.
при секретаря С.Т. като
разгледа докладваното от съдията Кр.Г. 2429
по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на
жалба от Т.Г.Б. против решение № 2866/ 17.10.2008г. на ВРС-ХІХс., с
което са отхвърлени исковете на въззивника срещу „Параходство Български морски флот”АД за заплащане на сумата от 7355,46лв.,представляваща
левова равностойност на 4446щ.д. към 01.06.2003г.,претендирана като
незаконно удържани задгранични дневни пари и сумата от 4673,80лв.
, претендирана като изтекла законна лихва върху
главницата за периода от 01.06.2003г. до деня на
завеждане на исковата молба – 26.05.2008г.,като
погасени по давност.
Във въззивната жалба се
излагат съображения , че ВРС не е обсъдил релевантния
за спора въпрос относно спирането на давността за претендираното
вземане, докато трае процесът по гр.д. № 5481/06г. на ВРС-ХХІVс. Касае се
до същото вземане, за същата сума, удържана от работодателя за липса ,без да
има основание за това. Моли за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение
и постановяване на друго , с което се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна –
„Параходство БМФ”АД, гр.Варна
оспорва подадената въззивна жалба. Счита , че
вземането на ищеца е погасено по давност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВОС прецени следното :
В исковата си молба Т.Г.Б. излага , че е работил при ответното търговско
дружество като капитан на кораб. По повод на работата си в Дания е получил на 12.04.2003г. сумата от 40 000 щ.д. за съхранение и
раздаване на екипажа като задгранични дневни пари. От касата са били откраднати
21 735 щ.д., с оглед на което са били проведени следствени действия ,но
извършителят на кражбата не е открит. През м.юни 2003г. след завръщане от рейс е разбрал , че работодателят
му е удържал полагащите му се задгранични дневни пари за месеците март, април и
май 2003г. в размер общо на 4 446 щ.д. Счита ,
че удържането на тази сума е неоснователно , тъй като е нарушен редът за
реализиране на ограничена имуществена отговорност по чл.210
КТ. А , че не дължи пълния размер на щетата, е
установено с влязло в сила решение по гр.д. № 5481/06г. на ВРС-ХХІVс.
Претендира присъждане на левовата равностойност на удържаните задгранични
дневни пари в размер на 8892лв. ,ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска и законната лихва върху тази главница от 01.06.2003г.- до завеждане на иска в размер на 840лв.
В с.з.
е допуснато изменение на исковете на ищеца като същите се считат предявени за
сумата от 7355,46лв.- представляваща левовата
равностойност на неправомерно удържани задгранични дневни пари и 4 673,80лв. – мораторна лихва върху
посочената главница за периода 01.06.2003г. – 26.05.2008г.
Ответникът „Параходство БМФ”ЕАД / пред настоящата инстанция с промяна в
наименованието – АД / оспорва предявените искове. Не оспорва , че е удържало процесната сума през м.май 2003г., като това е във връзка с установената кражба на
предоставените на ищеца пари за изплащане на задграничните дневни пари на
екипажа на кораба. Прави възражение , че исковете са погасени по давност, тъй
като ищецът не е потърсил вземането си в установения от чл.111
ЗЗД тригодишен давностен срок за възнаграждения по
трудови правоотношения- дневни задгранични пари.
ВОС като съобрази становищата
на страните и събраните по делото доказателства , намира за установено следното
относно релевантните за спора факти:
Между страните не се спори
,че същите са били в трудово правоотношение , по силата на което Т.Б. е заемал длъжността – „капитан” в предприятието на
ответника. Трудовият договор е прекратен със заповед № 200629/03.12.2003г.,
считано от 01.12.2003г., на осн.
чл.328, ал.1 , т.2 – съкращаване в щата.
Не се спори между страните и
от представените от работодателя писмени доказателства – сигнална записка от
директора на Дирекция „Трампово плаване” , извлечение
от лична партида на Т.Б. и данни от валутно сведение,
се установява , че на 14.04.2003г. „Параходство БМФ”ЕАД е сигнализирано от капитана на м/к
„Л.Д.” , че от касата му са откраднати налични пари,
от които 22 035 щ.д. – служебно предоставени му. Видно и от заключението
на в.л.Павлова по назначената от ВРС
ССЕ работодателят не е изплатил на служителя сумата
от 4 446 щ.д. , представляващи 7 355,46лв.
към 01.06.2003г., задгранични дневни пари за м.март и м.април 2003г.Обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 4 446 щ.д. за периода 01.06.2003г.
– 26.05.2008г. /завеждане на иска/ възлиза на 4 673,80лв.
Липсват доказателства , а и
не се твърди от работодателя да е реализирана процедура по чл.210
КТ за ангажиране на ограничената имуществена
отговорност на въззивника Т.Б. относно липсващите
суми в касата. Видно от доказателствата по гр.д. № 245/06г. на ВОС в последствие
преобразувано в гр.д. № 5481/06г.
на ВРС-ХХІVс. „Параходство БМФ” ЕАД е предявило иск
срещу Т.Б. за сумата от 28 284,63лв.,представляваща
левовата равностойност на 17 289щ.д. –
задгранични дневни пари на екипажа на м/к „Лиляна Д.”***
и април 2003г., на осн. чл.207 , ал.1 ,т.2 КТ. В исковата молба изрично
работодателят прави изявление ,че е удържал на капитана сумата от 4 446
щ.д., която е приспадната от общо установената липса, същото становище се
застъпва във въззивна жалба от 25.06.2007г. , в
с.з. на 05.02.2008г. по в.гр.д. № 1780/07г. на ВОС и в писмени бележки от 11.02.2008г.по
в.гр.д. № 1780/07г. на ВОС.
Производството по иска с
правно осн. чл.207 , ал.1 , т.2 КТ
е приключило с влязло в сила от 30.04.2008г. решение,
с което е отхвърлен искът на работодателя.
Предвид така установеното от
фактическа страна , съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
осн. чл.357 вр. чл.121 КТ
вр. чл.31, ал.4 НСКСЧ за левовата равностойност
на 4 446 щ.д., а именно 7355,46лв. и с правно осн. чл.86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата , считано от датата на падежа – 01.06.2003г.
до завеждане на исковата молба – 26.05.2008г.
Независимо , че РС не е дал точна правна квалификация на първия от
предявените искове, ВОС намира , че той е разгледал
всички релевантни за предявения иск факти и е дал указания на страните по тях .
Ищецът сега въззивник търси от работодателя дължими
от последния ,но неизплатени от него на първия задгранични дневни пари за м.март и м.април 2003г. Същите възнаграждения са по повод на трудово
правоотношение между страните във връзка с командироване на Т.Б.
в качеството му на капитан – член на персонала на водно плавателно транспортно
средство , плаващо по море под българско знаме, за изпълнение на международен
рейс.
В тежест на работодателя
,както е посочил и ВРС е да установи , че правомерно
търсените суми не са заплатени . В този смисъл позоваването от ВРС на нормата на чл.272 КТ е във връзка със законово регламентираните хипотези на
възможност за работодателя да удържа от възнаграждения по трудови
правоотношения и изследване на въпроса дали настоящият казус попада под някоя
от тях.
След като безспорно се
установява , че на въззивника се дължи заплащане на задгранични дневни пари за м.март и април 2003г. и те не са
му платени от работодателя, поради неосъществяване на процедурата по чл.210 КТ за реализиране на
ограничена имуществена отговорност и отхвърляне на иска за реализиране на пълна
имуществена отговорност по чл.207 , ал.1 ,т.2 КТ
,то удържането на същите в размер на 4446 щ.д. е незаконосъобразно.
Следователно претендираната
сума е била дължима от работодателя .
Предвид направеното
възражение за погасяване по давност на исковете, ВОС
намира следното:
След като се касае до
възнаграждение по трудово правоотношение, то на осн. чл.358,ал.1 ,т.3 КТ същото се
погасява с 3 годишен срок, който започва да тече от датата на изискуемостта на
вземането – а именно края на всеки един от процесните
месеци – м.март и м.април 2003г. / доколкто за м.май 2003г. не се установява да
има удържана сума/. Следователно към датата на завеждане на иска -26.05.2008г. тази давност е изтекла и искът по чл.358 вр. чл.121
КТ вр. чл.31
, ал.4 НСКСЧ следва да се
отхвърли като погасен по давност.
Неоснователно е възражението
на въззивника , че давност за вземането му спрямо работодателя не тече докато
трае процесът по иска с правно осн. чл.207, ал.1 ,т.2
КТ. Действително на осн. чл.115,ал.1,б.”ж” ЗЗД давност не
тече докато трае процесът относно вземането, но процесът по гр.д.
№ 5481/06г. на ВРС-ХХІVс. е
за вземане на работодателя спрямо служителя за реализиране на пълна имуществен
отговорност, а не вземане на служителя срещу работодателя за неплатени
задгранични дневни пари. По време на висящността на
процеса по гр.д. № 5481/06г.
на ВРС-ХХІVс. спира да тече предвидената по чл.207,ал.3 КТ специална
10-годишна давност за вземането на работодателя. Предявяването на иск по чл.207 , ал.1 , т.2 КТ и висящността
на производството по него не спира давността за вземането на Т.Б. спрямо „Параходство БМФ”АД
за неизплатените му задгранични дневни пари. За да прекъсне давността за своето
вземане, служителят независимо от висящността на
спора по гр.д. № 5481/06г.
на ВРС-ХХІVс. е следвало да предяви иск , идентичен с
настоящия, в рамките на тригодишния давностен срок на осн.
чл.116 б.”б” ЗЗД. Ако и да
се прецени , че спорът по чл.207, ал.1
, т.2 КТ евентуално има преюдициално отношение към този по чл.358
вр. чл.121 КТ вр. чл.31
, ал.4 НСКСЧ , то
производството по последния е следвало да бъде спряно до приключване на спора
по чл.207, ал.1 , т.2 КТ. Спряното производство е
висящо производство и докато то не бъде възобновено и решено с влязло в сила
решение спрямо вземането ,предмет на спора, давност не тече – на осн. чл.115,ал.1 ,б.”ж” ЗЗД.
Цитираните по-горе изявления на процесуални
представители на работодателя в рамките на процеса по гр.д.
№ 5481/06г. на ВРС-ХХІVс.,
както и в настоящето производство , че не се оспорва обстоятелството , че
сумата от 4 446 щ.д. представлява задгранични дневни пари за м.март и м.април 2003г. и тя е удържана на въззивника, представляват
признание за факт , но не и на право. Признанието на факт , който е релевантен
за спорното право в смисъл на „вземане”, не води до прекъсване на давността. Давността по силата на разпоредбата чл.116, б.”а” ЗЗД се прекъсва само при
признаване на вземането от страна на длъжника. Признанието на фактическия
състав, от който произтича задължението, не означава признание на последиците
от този фактически състав към момента на изявлението /така и Решение № 204 от 8.05.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 1196/2005 г., II г. о. /.
Налага се извод за погасяване по давност на
вземането на Т.Б. спрямо „Параходство БМФ”АД за сумата от 4 446 щ.д. , равностойни на
7355,46 лв. към 01.06.2003г.,представляващи дължими и
незаплатени задгранични дневни пари за м.март и м.април 2003г.
След като не може да бъде принудително
осъществено вземането на въззивника за така претендираната главница , то не
може да се търси и акцесорното вземане за обезщетение за забава и искът по чл.86 ЗЗД също следва да се
отхвърли.
Поради съвпадение в крайните изводи на ВОС с постановеното и обжалвано първоинстанционно решение,
същото следва да се остави в сила.
На осн. чл.78, ал.8 ГПК
/ 2007г./ в полза на „Параходство БМФ”АД
следва да се присъдят разноски за явяване на юрисконсулт в размер на дължимото
по чл.7, ал.1 , т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , а именно от 150лв.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
2866/ 17.10.2008г. на ВРС-ХІХс.,
с което са отхвърлени исковете на Т. Г. Б. срещу „Параходство Български морски флот”АД за заплащане на сумата от 7355,46лв.,представляваща
левова равностойност на 4446 щ.д. към 01.06.2003г., претендирана като незаконно удържани и незаплатени от
работодателя задгранични дневни пари за м.март ,
април и май 2003г. и сумата от 4673,80лв.
, претендирана като изтекла законна лихва върху
главницата за периода от 01.06.2003г. до деня на
завеждане на исковата молба – 26.05.2008г.,като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Т.Г.Б. ЕГН ********** *** , Е., обл.Софийска,
съд.адрес: гр.Варна, бул.
„С” № 100а, чрез адв.Г.Т.,
да заплати на „Параходство Български морски флот”АД, сед. И адрес на управление :гр.Варна
, бул. „Приморски” № 1 , сумата от 150лв.
,представляваща извършени съдебно-деловодни разноски
от въззиваемата страна пред настоящата инстанция, на осн.
чл.78, ал.8 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жаба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението да се обяви в регистъра по чл.235,ал.5 ГПК/2007г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: