Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………………

гр.Варна, 09.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.С.

С.П.

А.П.

при секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдия Р.С. ГР.Д.№ 2419 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК /2007г./ вр. чл.310 т.5 ГПк /2007г./.

Образувано е по въззивна жалба на адв.С., действаща в качеството на процесуален представител на Х.С.Г. против решението на Варненския районен съд, постановено на 17.09.2008г. по гр.д. № 2333/2008г. в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на дъщеря си В.Х.С. в размер на 100 лв., начиная от 17.09.2008г., на основание чл.82 ал.2 СК, както и издръжка за минало време в размер на 100 лв. месечно за периода 21.03.2007г. – 20.03.2008г., на основание чл.87 СК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с фактическото положение. Сочи, че не е доказано обстоятелството, че въззиваемата е била ученичка през учебната 2006/2007г., както и доказателства, че към датата на приключване на устните състезания пред ВРС същата продължава да учи. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което исковете за издръжка да бъдат изцяло отхвърлени.

В с.з., чрез процесуален представител въззивната жалба се подържа.

Въззиваемата В.Х.С., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от В.Х.С. против Х.С.Г. обективно съединени искове с правно основание чл.82 ал.2 СК и чл.87 СК.

В исковата молба са изложени доводи, че ответникът е баща на ищцата, който до навършването й на пълнолетие е заплащал дължимата от него издръжка, след този момент такава не е заплащана, като в същото време ищцата продължава средното си образование и няма доходи и средства от които да се издържа. Сочи, че единствено ангажирана с нейната издръжка е майка й и вторият й съпруг. С оглед на тези твърдения е отправила и искането си до съда за осъждане на въззивника да й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв., начиная от датата на навършване на пълнолетие – 16.12.2006г.

Въззивникът Х. Стойчав Г. в отговора си по чл.131 ГПК е оспорил иска за издръжка, вкл. и претенцията за минало време с възражения, че не разполага със средства над необходимите му за собствената му издръжка, поради което и е в невъзможност да заплаща такава, а в условията на евентуалност, че претандираният размер е прекомерно завишен. Сочи, че липсват доказателства относно твърдението на ищцата, че е била ученичка през учебната 2006/2007г., като не оспорва, че е била такава едва след м.септември 2007г. Пред настоящата инстанция и на основание чл.266 ГПК е наведено възражение за новонастъпил факт, а именно, че от 15.09.2008г. е регистриран като безработен.

В частта, в която искът с правно основание чл.87 ГПК за издръжка за периода от 16.12.2006г. до 20.03.2007г. е отхвърлен първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът като взе предвид предметните предели на въззивното производство, становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а това е видно и от представеното в тази насока удостоверение за раждане, че въззивникът е баща на въззиваемата. Безспорно е и обстоятелството, че родителят е с постоянно местопребиваване в гр.Дения, Испания.

Съобразно приетата като доказателство пред ВРС служебна бележка на СОУ „Неофит Бозвели” – Варна с изх.№ 293/18.03.2008г. въззиваемата е била редовна ученичка в посоченото учебно заведение през учебната 2007/2008г. Към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция същата продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма – видно от Уверение № У25-375/31.10.2008г., което обстоятелство се явява ново по см. на чл.266 ГПК и е относимо към предмета на настоящия спор. Липсват ангажирани доказателства пред ВРС относно качеството „ученичка” на въззиваемата за учебната 2006/2007г., т.е. за периода 20.03.2007г. – 15.09.2007г.

С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че към настоящия момент въззиваемата не е навършила 25 години същата има правото да иска издръжка от своите родители, на основание чл.82 ал.2 СК, но само за периода след 15.09.2007г. Уважаването на това право, обаче, е обусловено от материалните възможностти на лицето, от което се търси издръжката, тъй като съгласно изричната норма на чл.82 ал.3 СК тази издръжка се дължи само, ако това не съставлява особени затруднения за родителите. Следователно освен положителните предпоставки на хипотезата на чл.82 ал.2 СК следва да са налице и отрицателните, а именно – въззиваемата да не може да се издържа от доходите и имуществото си и търсената издръжка да не създава особени затруднения за родителя.

В настоящия случай, доколкото не са наведени твърдения за наличието на реализирани от въззиваемата В.С. доходи и имущество от което да се издържа, съдът намира, че първата от тези две предпоставки е налице.

По отношение възможностите на въззивника, съдът намира следното: Доказателства за размера на реализирани от него доходи не са ангажирани, нито пред ВРС, нито пред настоящата инстнция. Съобразно приетото от настоящата инстанция удостоверение от Валенсианска служба по заетост и обучение въззивникът е вписан в регистрите й, считано от 15.09.2008г., т.е. в хода на настоящия процес.

Размерът на получаваните от ответната страна доходи е елемент от фактическия състав на иска за издръжка, поради което и съобразно нормата на чл.154 ГПК установяването на същото е в тежест на ищцовата страна. Само при наличието на установени доходи може да се направи и правния извод дали размерът на претендираната издръжка би съставлявал за даващия я родител особено затруднение. Фактът, че същият е в работоспособна възраст сам по себе си не е основание да се правят изводи, че може да реализира доход в определен размер. Това следва именно от небезусловния характер на издръжката, дължима в полза на навършили пълнолетие деца, поради което и доводите на въззиваемата, извлечени от разрешенията на ППВС № 5/1970г. са неоснователни.

С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че искът за издръжка и за периода след 15.09.2007г. също се явява неоснователен.

Поради различните правни изводи относно изхода от спора с тези на ВРС първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решението на Варненския районен съд, постановено на 17.09.2008г. по гр.д. № 2333/2008г. в частта, в която Х.С.Г. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на дъщеря си В.Х.С. в размер на 100 лв., начиная от 17.09.2008г., на основание чл.82 ал.2 СК, както и издръжка за минало време в размер на 100 лв. месечно за периода 21.03.2007г. – 20.03.2008г., на основание чл.87 СК, както и в частта за дължимите от него държавни такси И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на В.Х.С. против Х.С.Г. за заплащане на издръжка в размер на 100 лв., начиная от 17.09.2008г. до настъпване на законно основание за нейното прекратяване или изменение, на основание чл.82 ал.2 СК, както и за заплащане на издръжка за минало време в размер на 100 лв. месечно за периода 21.03.2007г. – 20.03.2008г., на основание чл.87 СК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: