Р Е Ш Е Н И Е

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети февруари две хиляди и деветата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. С.

ЧЛЕНОВЕ: М. М.

К. В.

СЕКРЕТАР: П.П.

Разгледа докладваното от съдия В., въззивно гражданско дело № 2294, по описа на ВОС за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от ГПК (отм.) и е образувано по въззивна жалба от С.Т.Д., чрез адв.А.К. (ВАК) против Решение от 12.08.2008 година на ВРС, десети състав, постановено по гр.дело № 4242/2007 година по описа на ВРС, с което е бил отхвърлен иска на ищцата за признаване на установено по отношение на ОСЗГ-град Аврен и Община – град Аврен, че наследниците на Ганчо Добрев Драганов имат право да им бъде възстановена собствеността върху недвижим имот, представляващ лозе, находящо се в землището на село Близнаци, община Аврен, местност „Чамурлията”, с площ от 2.000 дка, при граници: лозе на Димитър Ангелов, лозе на Димитър Т., дере и пътна основание изтекла в полза на наследодателя придобивна давност, с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

В жалбата на наведени са наведени правни основания против атакуваното решение, като се твърди, че ВРС неправилно е възприел и тълкувал подлежащите на установяване факти.Настоява се решението да бъде отменено и да се признае за установено, че наследниците на Ганчо Драганов имат право да възстановят собствеността си.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Приложените по делото писмени доказателства дават основание да се приеме, че след смъртта си наследодателя Ганчо Добрев Драганов е оставил наследници С.Т.Д., Валентин Ганчев Добрев и Кирил Ганчев Добрев.Видно от Протокол за причисляване към държавния поземлен фонд на земи собственост на бивши членове на ТКЗС, е че с дата 03.10.1964 година Ганчо Добрев Драганов е предоставил безвъзмездно на държавния поземлен фонд различни недвижими имоти, между които и конкретно 2.000 дка лозе.В уточняваща молба пред ВРС (вж.л.11) ищцата, въззивница в този процес е навела твърдения, според които самия наследодател в лицето на Ганчо Добрев Драганов е придобил процесния имот чрез неоформено дарение от своите родители, които са го надарили по повод сключения от самия него граждански брак.Също пред първата съдебна инстанция са били изслушани двама свидетели – Георги Димитров Докулянков и Злата Дончева Костова, от чиито показания е видно, че наследодателят на въззивницата е стопанисвал имота до 1958 година, когато той е бил включен в ТКЗС.Не посочили обаче началния момент от които е станало това.

Съобразно изслушаната от ВРС Съдебно Техническа експертиза процесния имот съществува в стари реални граници,включен е в терен по & 4 от землището на село Близнаци; няма изготвен ПНИ.За имота липсват данни за отчуждаване по ЗПИНМ, ЗТСУ или други благоустройствени закони.

Така установеното от предходната и настояща инстанции дава основание да се приеме следното от правна страна:

Основния спор между страните е свързан с изтичането на придобивната давност, на която се е позовала въззивницата.Твърди се, че общия наследодател в лицето на Ганчо Драганов е стопанисвал имота от 1943 година до 1958 година, когато е бил включен в ТКЗС.В този ред на мисли е редно да се отрази, че в това производство по смисъла на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ е недопустимо въпросните обстоятелства да се установяват с гласни доказателства.Ето защо правилно първата съдебна инстанция се е позовала на недоказаност на претенцията, т.к. липсата на ясен и категорично заявен начален момент не е позволил да се преценят сроковете по реда на чл.34 от ЗД (отм.).Отделно от това е редно да се отбележи, че въпросните свидетелски показания следва да се изключат от доказателствения материал.

Към горните съображения могат да се добавят и други:

Няма спор между страните и съдът приема, че съобразно представения по делото Протокол (вж.л.6-8) наследодателя на въззивницата е отстъпил на ТКЗС Лозе, с площ от 2.00 дка.Това обстоятелство е било фиксирано в писмен документ, приет и приложен по делото, и за същия страните не спорят.Следва обаче да се изследва и друг въпрос и той конкретно касае валидността на сделката, посредством която самия Ганчо Добрев Драганов е придобил имуществото.Становището, че сделката е притежавала правен ефект е неправилно и опора за това съдът намира в нормативната база, действала към него момент.Най – вече съдът се позовава на нормата на чл.219 от Законъ за задълженията и договорите (отм.) обнародван на 05.12.1892 година и отменен от 22.11.1950 година, които съвсем ясно указва, че договорите за прехвърляне право на собственость или на друго някое вещно право върху недвижими имоти трябва да ставатъ, подъ страхъ на недействителность, съ нотариаленъ актъ.Всичко изложено до тук дава основание да се приеме, че не съществуват убедителни доказателства указващи правото на собственост върху процесния имот спрямо наследодателя Ганчо Добрев Драганов.Това от своя страна прави и претенциите на неговите наследници неоснователни.

Водим от горното и на основание чл.208 от ГПК (отм.), съдът,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 12.08.2008 година на ВРС десети състав, постановено по гр.дело № 4242/2007 година.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на основанията по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: