№
гр.Варна,
06.02.2009г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори февруари през две
хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.
ЧЛЕНОВЕ: М.М.
К.В.
при участието на
секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия М.М. *** по описа на ВОС за 2008г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм.ДВ, бр.59/07г.,
в сила от 01.03.2008г, приложим на осн.§2, ал.1 от
ГПК, обн.ДВ, бр.59/07г./. Образувано по подадена въззивна жалба от Ж.И.М., Ю.Т.Д., Т.И.Т., Ж.Т.Н. и Д.И.Т., всички чрез
процесуалния им представител адв.Д.Г., против решение
№2341/11.07.2008г., постановено по гр.д.№4158/07г. по описа на ВРС, ХХХ състав,
с което е отхвърлен предявеният от тях против ОСЗГ А. и Община А. иск с пр. осн. чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за приемане за установено по
отношение на ответниците, че наследниците на И.М.Х., б.ж. на с.Р.г., поч. на 07.09.1958г., имат право да възстановят собствеността му върху недвижим
имот, находящ се в землището на с.Р.г., Община А.,
м.”Д.с.”, съставляващ нива с площ от 2 дка., при стари граници /съседи/: И.М.,
С. М., М.Л. и Н.М., твърдян, че е придобит от
наследодателя чрез придобивна давност с владение,
осъществявано в периода от 1936г. до включването на имота в ТКЗС през 1958г.Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност на обжал -ваното решение.Претендира се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемите страни ОСЗ А. и Община А., редовно уведомени, не са депозирали
възражение в срока по чл.201, ал.1 от ГПК/отм./, не
изпращат представител, не изразяват становище по жалбата.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба и в уточняващите такива към нея ищците Ж.И.М., Ю.Т.Д., Т.И.Т., Д.И.Т. и Ж.Т.Н. излагат, че техният наследодател И.М.Х., б.ж. на с.Р.г., Община А., поч. на 07.09. 1958г., е бил собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Р.г.,
Община А., м.”Д.с.”, съставляващ нива с площ от 2 дка., при стари граници
/съседи/: И.М., С.М., М. Л. и Н.М..Собственост е придобил чрез придобивна давност с владение, осъществявано през периода
1936г.-1958г.Имотът е отнет неправомерно от наследодателя през 1958г. чрез
кооперирането му в блок на ТКЗС. Наследниците му са пропуснали да подадат
заявление за възстановяването на имота пред ОСЗГ.Молят да бъде прието за
установено по отношение на ОСЗГ А. и Община А., че наследниците на И.М.Х. имат право да възстановят собствеността си върху процесния недвижим имот.
Ответниците
ОСЗГ А. и Община А., редовно уведомени, не се представляват, не изразяват становище
по иска.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от
представеното удостоверение за наследници на
И.М.Х., б.ж. на с.Р.г., поч. на 07.09.1958г., е, че въззивницата Ж.И.М. е негов наследник по закон,
низходяща.Видно от предста- веното
удостоверение за наследници на С.И.Х., поч. 2000г.,
била наследник по закон, низходяща на И.М.Х., е, че въззивниците
Ю.Т.Д. и Ж.Т.Н. са нейни наследници по закон, низходящи.Неин наследник по закон
е бил и И.Т.Ж., поч.2006г., като въззивниците
Т.И.Т. и Д.И.Т. са негови наследници по закон, низходящи.Видно от представеното
удостоверение изх.№18/10.01.2007г., издадено от ОСЗГ А., наследниците на И.М.Х.
не са подавали заявление за възстановяване на собствеността върху недвижим имот,
съставляващ нива с площ от 2 дка в м.”Д.с.”, землището на с.Р.г..Удостоверението
е било издадено, за да послужи по гр.д.№8201/06г. по описа на ВРС, ХІІ състав.
Последното е било образувано по идентичен иск, но видно от представения заверен
препис от определение №6343/23.04.2007г., постановено по гр.д. №8201/06г., е
било прекратено с влязло в сила на 03.05.2007г. определение, предвид което
следва да се приеме, че предявеният иск
е допустим.
За
основателността на предявен иск с пр.осн. чл.11, ал.2
от ЗСПЗЗ е необходимо установяване от ищеца на правото му на собственост,
евентуално това на наследодателя му, към момента на обобществяването на имота,
отнемането му по реда на способите, посочени в чл.10 от ЗСПЗЗ, земеделски
характер на същия понастоящем, евент. изключенията по
чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, липса на пречките за реституция, предвидени в ЗСПЗЗ.
Въведеният от въззивниците придобивен способ за
правото на собственост на наследодателя им е придобивна
давност с владение, упражнявано през периода 1936г. - 1958г.Съобразно
изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, обн. ДВ,
бр.13/07г., приложимо и към заварените към момента на влизането му в сила
производства на осн. §30 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.13/07г., в производствата по исковете с пр.осн. чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост /като
условие за доказване правото да се възстанови собствеността/ не може да се
доказва със свидетелски показания.Писмени доказателства, удостоверяващи
началния и крайния момент на упражнявано владение от И.М.Х., не са ангажирани в
процеса.Предвид горното съдът приема за недоказан фактът, че наследодателят на въззивниците е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху процесния недвижим
имот в изискуемия по чл.34 от ЗД /отм./
20 годишен срок, съответно за недоказано твърдението, че го е придобил чрез
изтекла в негова полза придобивна давност.
Предвид недоказване от страна на въззивниците,
чиято е доказателствената тежест, на първата от необходимите предпоставки за
уважаване на предявения иск с пр.осн. чл.11, ал.2 от
ЗСПЗЗ, а именно правото на собственост на наследодателя преди обобществяване на
имота, следва да се приеме, че искът е недоказан, поради което и
неоснователен.С оглед съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2341/11.07.2008г., постановено по гр.д. №4158/07г.
по описа на ВРС, ХХХ състав.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му страните.