№
гр. Варна, 17.02.2009г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори февруари през две
хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.
ЧЛЕНОВЕ: М.М.
К.В.
при участието на
секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия М.М. *** по описа на ВОС за 2008г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.218з от ГПК/отм.ДВ, бр.59/07г., в
сила от 01.03.2008г, приложим на осн.§2, ал.2 от ГПК,
обн.ДВ, бр.59/07г./. Постъпила е въззивна
жалба от ПК „Н.”, гр.Варна, представлявана от председателя Лефтер
Георгиев Т. и прокуриста Геновева
Добринова Костова, чрез процесуалния представител адв.А.П., против решение от 16.03.2004г., постановено по
гр.д.№7859/03г. по описа на ВРС, VІІ състав, в частите му, с които са уважени
предявените от Г.К.М. против жалбоподателя искове с
пр.осн. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ като е отменена заповед
№2/01.08.2003г. на прокуриста на ПК „Н.” и
извършеното с нея уволнение на Г.К.М., същият възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност - „шофьор”, ответникът осъден да му заплати сумата от 1
839, 12лв., предс -тавляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на ИМ-29.09.2003г. до окончателното
изплащане, както и е осъден да му заплати съдебно -деловодни разноски в размер
на 190лв. на осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./, както и е осъден да заплати на осн.
чл.63, ал.3 от ГПК /отм./ сумата от 283, 56лв.,
представляваща д.т. и възнаграждение за в.л.Жалбоподателят
твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно.Претендира да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.Претендира разноски.
Въззиваемият
Г.К.М., чрез процесуалния си предста -вител адв.Г.Т., изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли решението в обжалваната му част
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В
исковата си молба ищецът Г.К.М. излага, че е бил в трудово правоотношение с
ответника ПК „Н.”, гр.Варна, заемал е длъжността „шофьор”.Със заповед
№2/01.08.2003г., издадена от прокуриста на ответната
кооперация, трудовият му договор е прекратен на осн.
чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, считано от 18.08.2003г. Твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, т.к. е издадена от лице, което няма право да
прекратява трудови договори.Ако се приеме, че лицето е имало такива правомощия,
то уволнението е незаконосъобразно, т.к. не е било налице съкращаване на щата,
а ако реално е имало съкращаване на щата, то не е бил извършен задължителният
подбор, предвиден в нормата на чл.329 от КТ.Моли уволнението, извършено със
заповед №2/01.08.2003г., да бъде признато за незаконно и да бъде отменена
цитираната заповед, да бъде възстановен на длъжността, която е заемала преди
прекратяване на трудовото правоотношение - „шофьор”, както и ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за времето,
през което е останал без работа в резултат от незаконното уволнение, но за не
повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на ИМ - 29.09.2003г. до окончателното изплащане.
Ответникът
ПК „Н.”, гр.Варна, чрез процесуалния си предста- вител адв.А.П., оспорва
предявените искове.Твърди, че лицето, подписало заповедта за уволнение, е
разполагало с такова правомощие с оглед надлежно сключения с него договор за прокура.Излага, че е налице реално съкращаване на щата,
както и, че е бил извършен изискуемият подбор.Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендира раз -носки.
С
влязло в сила решение предявеният иск с пр.осн.
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 от КТ е отхвърлен за
разликата над 1 839, 12лв. до 2000лв.
Съдът, след преценка на събраните пред двете
инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са в условие на обективно кумулативно съединяване исковете с пр.осн. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ.
Не е спорно между страните, а и се
установява от представеното ЛТД на въззиваемия, че
последният е бил в трудово правоотношение с въззивника,
възникнало от трудов договор, като към 01.08.2003г. е заемал длъжността
„шофьор”.Със заповед №2/01.08.2003г. трудовото право -отношение на въззиваемия е прекратено, считано от 18.08.2003г., на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ-поради
съкращаване на щата.Заповедта е връчена на работника на 08.08.2003г. чрез отказ
за получаване, удостоверен с подписа на двама свидетели.Заповедта е издадена от
прокуриста на ПК „Н.” Г. К..Представен е договор от
24.06.2003г./документът е представен от ответника за приемане в о.с.з. на
18.11.03г., но поради опущение на съда е останал към корицата на делото/,
сключен между ПК „Н.”, представлявана от председателя Лефтер
Георгиев Т., в качеството й на доверител и Г. Д. К. в качеството й на прокурист, по силата на който доверителят е възложил на прокуриста да извършва действията по управление и
представителство на ПК „Н.” срещу определено възнаграждение, като са подробно
изброени правата и задълженията на страните.Договорът е сключен в изискуемата от чл.21 от ТЗ форма, а именно писмена с
нотариално заверени подписи, като видно от представеното удостоверение за
актуално състояние на въззивника обстоятелството е
било заявено и вписано от регистърния съд по
седалището на кооперацията.Съгласно нормата на чл.15, ал.4, т.4 от ЗК в
компетентността на Общото събрание на кооперацията е даването на съгласие за
сключване на договори с прокуристи.Видно от
посоченото в цитирания договор, за сключване на същия е било дадена съгласие от
ОС на кооперацията, проведено на 14.06.2003г.Самият договор от 24.06.2003г. обективира както едностранната упълномощителна
сделка, пораждаща представителната власт на прокуриста,
така и договора, по силата на който се е породило задължението му да извършва
действията, за които е упълномощен.Изрично в договора е посочено, че едно от
правомощията, които той ще упражнява по силата на извършеното упълномощаване, е
това да упражнява функциите на работодателя по трудовите правоотношения,
съгласувайки действията си с УС, вкл. да ангажира дисциплинарната отговорност
на работниците и служителите съобразно трудовото законодателство.
Прокуристът е физическо
лице, упълномощено и натоварено от търговеца да управлява предприятието му
срещу възнаграждение като обемът на представителната му власт е определена от
закона-чл.22 от ТЗ.По правило той може да извършва всички действия и сделки,
свързани с упражняване на търговското занятие, т.е. може да извършва всичко,
което търговецът може да извършва във връзка с предприятието си, с изключение
на строго личните действия и тези, които законът изрично е посочил-чл.22, ал.2
от ТЗ, освен при наличието на специално упълномощаване. Възложеното в случая
управление на кооперацията включва и управлението на човешкия ресурс, използван
за осъществяваната от кооперацията търговска дейност, като последното е изрично
залегнало в договора за прокура.Правомощието да се
прекратява трудовото правоотношение е част от правомощията на работодателя по
него.Не съществува пречка това правомощие да бъде възложено на прокуриста именно с оглед общата му управленска и
представителна власт и липсата на уредена в закона /ТЗ и ЗК/ забрана-в този см.
„Коментар на КТ”, В.М., Кр.С., А.В., VІІІ изд.,
стр.540.
По
изложените съображения съдът приема, че заповедта за прекра-
тяване на трудовото правоотношение на въззиваемия е била издадена от надлежен субект, упражняващ
в качеството му на прокурист правата на работодателя
по трудовото правоотношение.
Основанието
за прекратяване на трудовия договор е съкращаване на щата на кооперацията.От
заключението на СИЕ от 08.12.2003г., изслушано пред ВРС, кредитирано от
настоящата инстанция в тази му част, и от представеното щатно разписание на ПК
„Н.”, прието с протокол №16/2002г., се установява, че към 2002г. бройките за
длъжността „шофьор” са били две, заемани съответно от Г.К.М. и Петьо Толев П..На 29.07.2003г. от УС е взето решение, обективирано в протокол №4/29.07.2003г., за приемане ново
щатното разписание на кооперацията, считано от 01.08.2003г., в което е
съкратена една от бройките за „шофьор”, т.е. по щат, считано от 01.08.2003г., е
останала една бройка за „шофьор”. След прекратяване на трудовото правоотношение
на въззиваемия задълженията му са се изпълнявали от
останалият на работа шофьор П. П., като л.а., на който е бил водач въззиваемият, е бил обявен за продан.С
оглед гореустановеното, съдът приема, че преди
прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемия
е било извършено реално съкращаване на щата, съответно бройките за длъжността
„шофьор” от две са останали една, като са ирелевантни
причините, поради които работодателят е взел това решение.В тази хипотеза,
обаче и съгласно нормата на чл.329 от КТ, работодателят е следвало да извърши
задължително подбор между двамата работници - Г.К.М. и П. Т. П., изследвайки
критериите професионална квалифика-ция /образование, знания, умения, сръчност,
съобразно изискванията за съответната длъжност, независимо дали са удостоверени
със завършено по степен и вид образование или не/ и ниво на изпълнение на
възложената работа /срочното, количественото и качественото изпълнение на
възложените работи/.Извършването на подобен подбор не се установява от
представения протокол №4/29.07.2003г., но доколкото законът не е предвидил
някаква специална форма, в която е необходимо да бъде извършен подборът, то
реалното извършване на такъв съобразно критериите на чл.329 от КТ може да се
доказва с всички доказателствени средства-в този см. „Коментар на КТ”, В.М., Кр.С., А.В., VІІІ изд., стр.863 и 864.В тази връзка и пред
ВРС са били изслушани свидетелите М. Г. и св.Й.К., а пред ВОС св.М.Р. и св.С.Т..
Съгласно
показанията на св.М.Г., член на УС на кооперацията, на проведеното заседание на
УС на 29.07.2003г., след взетото решение за съкращаване на част от щата, е било
обсъждано кои лица да бъдат съкратени.Обсъден е бил фактът, че автомобилът,
управляван от Г.М., е стар и в лошо техническо състояние, поради което решили
да го продадат, както и това, че Г.М. е сам, а другият шофьор П.П. е семеен и
има ученици.Обсъждано било това, че двамата шофьори имат еднакво образование и
шофьорска категория, но било посочено, че П.П. и Митев са ходили да отстраняват
повреди, а М. не е бил натоварен с такива задачи, т.к. няма такива
умения.Посочено било, че П.П. има допълнителни умения за боравене с оксижен,
ел.техника.
Съгласно
показанията на св.Й.К.олева, член на УС на
кооперацията, на проведеното заседание на УС на 29.07.2003г., след взетото
решение за съкращаване на част от щата, е било обсъждано кои лица да бъдат
съкратени, конкретно кой от двамата шофьори.Обсъдило се, че П.П. има умения,
които могат да бъдат в полза на кооперацията.Било взето решение автомобилът,
който се управлява от Г.М., да бъде продаден, т.к. е в много лошо техническо
състояние и често се разваля.Посочено било, че когато е имало нужда от поправки
- смяна на контакти, на брави, поправки след ремонт, ремонт на покрив са се
обаждали на стоковеда, той им изпращал човек да дойде и да отстрани повредата,
като в повечето случай бил изпращан П.П..
Съгласно показанията на св.М.Р.,
служител в кооперацията /управител на магазин, преди това счетоводител/ същата
е присъствала на проведеното на 29.07.2003г. заседание на УС.Бил обсъден щатът
на кооперацията и след вземане на решение за съкращаване на част от бройките са
били обсъдени персонално качествата на служителите, конкретно на двамата
шофьори.Обсъдено било, че двамата имат еднакво образование и
правоспособност.При вземане на решение да остане П. П. надделял фактът, че той
притежавал допълнителни умения - помагал при заварки, ел.инсталации, като може
да бъде по - полезен освен като шофьор и с другите си умения.При вземане
решение за съкращаването на М. се отразил и фактът, че се решило управляваният
от него автомобил, които е в лошо техническо състояние, да бъде продаден.
Съгласно
показанията на св.С.Т., работила в кооперацията от 1997г. до 2003г. на
длъжността „стоковед”/към датата на изслушване на показаният в съдебен спор с въззивника по повод уволнение/, когато се разваляли колите
ремонтът им бил правен от двамата шофьори, но в повечето случай от Г. М..Не е
чувала да са му правени забележки или да им оплаквания от него.
Не
е спорно между страните, а и се установява от представените свидетелства за
управление на МПС и трудови книжки, че и двете лица, заемали длъжността шофьор,
са били с еднакво образование - основно и еднаква категория за управление на МПС-С.От заключението на СИЕ от 09.02.2004г., изслушана
пред ВРС, се установява, че Г.М. има допълнителни квалификации автомонтьор 2
степен и ел.монтьор /придобита военна специалност по време на военна служба/, а
П.П. има допълнителна квалификация зидаро-кофражист, като към датата на
изготвяне на СИЕ е учил по индивидуална форма на обучение в Професионална
гимназия по сградостроителство „Кольо Фичето”,
гр.Варна, специалност „Строително дърводелство и армировка”/последното се
установява и от представените служебни бележки, издадени от учебното
заведение/.
Представена е длъжностната
характеристика за длъжността „шофьор” във въззивната
кооперация, действала към датата на уволнението, от която се установява, че
изискванията за заемане на длъжността са основно образование и правоспособност
за управление на МПС.Изброени са основните функции и задължения за
длъжността.Между задълженията не е посочено такова по извършване ремонт на
автомобила, а само задължение да се заявят неизправностите.Като задължение е
посочено, че при липса на работа като шофьор работникът взема участие и извършва
дребни ремонти по поддържане на материално-техническата база на кооперацията.
Предвид така установеното от
свидетелските показания, съдът приема, че преди извършване на уволнението на въззиваемия работодателят, в лицето на прокуриста
и управителния орган на кооперацията, е извършил подбор между двамата
работници, заемали длъжността „шофьор”, единият от които е следвало да бъде
уволнен поради съкращаване на щата.При подбора е била обсъдена професионална им
квалификация - образование и правоспособност за управление на МПС, съобразно
изискванията за съответната длъжност.Установено е, че двамата имат еднакво
образование и степен на управление на МПС.Не са посочени някакви различия и
относно прилагането на шофьорските им умения.Констатирано е, че управляваният
от Г.М. автомобил е в много лошо техническо състояние, който от своя страна е
по-нов в сравнение с останалите автомобили на кооперацията /представени са
талонът за регистрация на управлявания от Г.М. товарен автомобил, произведен
1990г. и на тези на управлявани от другия шофьор, произведени съответно 1989г.
и 1986г./.Няма данни, обаче как точно е бил експлоатиран всеки от автомобилите,
за да се прецени на какво се дължи лошото техническо състояние на товарния
автомобил, управляван от Г.М., конкретно дали на лошо стопанисване от негова
страна.При подбора решаващо значение е имало обстоятелството, че другият шофьор
много по-често е вземал участие и е извършвал ремонти по поддържане на
материално-техническата база на кооперацията.Тримата свидетели - М. Георгиев,
Й.Колева и М.Р. сочат, че П.П. е помагал при необходи
-мост от заварки, поправка на ел.инсталалации, смяна
на контакти, брави, поправки след ремонт на сгради, ремонт на покрив.Съдът цени
показанията им, т.к. са базирани на непосредствени впечатления и са вътрешно
непротиворечиви.Надделяло основанието, че той може да бъде по-полезен за
кооперацията освен като шофьор, още и с другите си умения.От своя страна св.С.Т.
няма много преки впечатления от работата на П. П.-сочи, че основно е работила с
Г.М., а с другия шофьор само когато Г.М. отсъствал.
С оглед така установеното съдът приема,
че работодателят при извършването на подбора е спазил критериите, залегнали в
чл.329 от КТ. Фактът, че въззиваемият е имал
удостоверена допълнителна квалификация автомонтьор 2 степен и ел.монтьор не е
основание той да бъде предпочетен. Допълнителните квалификации следва да се
съобразяват на база изискванията за съответната длъжност - в случая в
длъжността характеристика не е залегнало задължението да се извършва ремонт на
автомобила, а само да се сигнализира за установена повреда.Напротив
притежаваната от другият работник допълнителна квалификация е в пряко отношение
със залегналото в длъжностната характеристика извършване на дребни ремонти по
поддържане на материално-техническата база на кооперацията, каквито той
безспорно е извършвал много по-често от въззиваемия.При
подбора следва да се оцени не само официално удостоверената професионална
квалификация, а и реалните фактически знания и умения и прилагането им при
изпълнение на трудовите задълже -ния.Законодателят
е предвидил извършването на подбор именно, защото е необходимо чрез
работниците, които ще останат да работят, дейността на предприятието да се
осъществява по-ефективно и по-резултатно.В случая работодателят е преценил, че
двамата работници имат еднаква квалификация, необходима за заемане на
длъжността, но предпочетеният работи по-добре по см. на чл.329 от КТ, т.к.
освен работата си като шофьор изпълнява добре/умения и лични качества/ и
останалите горепосочени дейности, залегнали в длъжностната характеристика,
докато няма такива данни за въззиваемия.
Т.к.
работодателят установи, че е било налице реално съкращаване на щата и е
извършил законосъобразен подбор, съдът приема, че при прекратяване трудовото
правоотношение на въззиваемия са били спазени
изискванията на КТ.Предвид горното и искът за признаване на уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна с пр. осн.
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Предвид
неоснователността на главния иск с пр.осн. чл.344,
ал.1, т.1 от КТ неоснователни са и акцесорните искове
с пр.осн. чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ
Предвид
несъвпадане изводи на настоящата инстанция с тези на
ВРС, решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете се отхвърлят.Предвид направеното искане и
на осн.чл.64, ал.2 и чл.218з, ал.4 от ГПК /отм./ на въззивната страна следва
да бъдат присъдени сторените разноски за адв. възнаграж -дение.Представени са
доказателства за направени разноски за адв.
възнаграждение общо в размер на 850лв./300лв. за първа инстанция, 300лв. за въззивна инстанция, 100лв. за касационна инстанция и 150лв.
при настоящото разглеждане на делото от въззивна
инстанция/.Възнагражд- ението
не е прекомерно с оглед разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1, чл.9, вр.§2 от ДР на Наредба №1/04г. на ВАС.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 16.03.2004г., постановено по гр.д.№7859/03г. по описа на ВРС, VІІ
състав, в частите му, с които са
уважени предявените от Г.К.М. *** искове с пр.осн.
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ
като е отменена заповед №2/01.08.2003г. на прокуриста
на ПК „Н.” и извършеното с нея уволнение на Г.К.М., същият възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност - „шофьор”, ответникът осъден да му
заплати сумата от 1 839, 12лв., представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа вследствие незаконното уволнение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ-29.09.2003г. до окончателното изплащане, както и е
осъден да му заплати съдебно -деловодни разноски в размер на 190лв. на осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./,
както и е осъден да заплати на осн. чл.63, ал.3 от
ГПК /отм./ сумата от 283, 56лв., представляваща д.т.
и възнаграждение за в.л. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Г.К.М. с ЕГН ********** *** против Потребителна кооперация „Н.”, рег. по ф.д.№721/90г. по описа на ВОС, ф.о., със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ж.к.”В.”, бл.* с пр. осн.
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ
за признаване за незаконно и отменяне на извършеното със заповед
№2/01.08.2003г. на прокуриста на ПК „Н.” уволнение на
Г.К.М., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност -
„шофьор” и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 839, 12лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
вследствие незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на ИМ-29.09.2003г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Г.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Потребителна кооперация „Н.”, рег. по ф.д.№721/ 90г. по описа на ВОС, ф.о., със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ж.к.”В.”, бл.* сумата от 850лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски /адв.възнаграждение/,
сторени пред първа, въззивна и касационна инстанции,
на осн. чл.64, ал.2 и чл.218з, ал.4 от ГПК/отм./.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.