Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Варна, 11.02.2009г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.С.

ЧЛЕНОВЕ: С.П.

А.П.

при участието на секретаря Г.С. като разгледа докладваното от съдия Р. С. въззивно гражданско дело № 2203 по описа на ВОС за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм/ вр. §2 ГПК /2007г./.

Образувано е по въззивна жалба на Община Варна против решението на Варненския районен съд, постановено на 20.08.2008г. по гр.д. № 3885/2007г., с което съдът е приел за установено по отношение на въззивника и ОСЗГ – Варна, че наследниците на Костадин Атанасов К. /Д./***, поч. на 11.01.1968г. имат право да им бъде възстановена собствеността върху недвижим имот в землището на с.Тополи, община Барна, представляващ лозе с площ от 0.500 дка в м.”Старите лозя”, при стари граници и съседи: Илия К., Георги Мляков, Яни Атанасов и ТКЗС, на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.

Във въззивната жалба са изложени доводи за липса на достатъчно писмени доказателства по см. на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ относно правото на възстановяване, както и че неправилно ВРС е приел, че упражняването на фактическата власт върху имота в периода 1936-1958г. от наследодателя е установено с представената по делото опис-декларация е неправилен и постановен в противоречие с разпоредбата на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Твърди се също така, че неправилен е извода на съда, че липсва безспорност по въпроса, че имената на Костадин Атанасов К. и Костадин Атанасов Д. са на едно и също лице – наследодателя на ищеца. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

Въззивникът Общинска служба по земеделие и гори - Варна, преименувана в хода на процеса на Общинска служба по земеделие /§80 от ЗИДЗГ ДВ бр.43/2008г./ не е изразила становище по жалбата.

Въззиваемият Д.К.Д., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че постановеното от ВРС решение е правилно и законосъобразно. В пледоарията по същество излага доводи, че с нормата на чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ законодателят е придал значението на титул на собственост на множество писмени документи, между които и представената по делото опис-декларация.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. В исковата си молба въззиваемият Д.Д. е изложил твърдения, че е сред наследниците по закон на Костадин Атанасов К. /д./, поч. на 11.01.1968г., който приживе е бил собственик на земеделски земи в землищено на с.Тополи, вкл. и лозе с площ от 0.500 дка в м.”Старите лозя” при граници: Илия К., Георги Мляков, Яни Атанасов и път между лозята и градината на местното ТКЗС. Навел е твърдения, че така описания имот е придобит от наследодателя му по давност при осъществявано непрекъснато владение в периода от 1936г. до 1958г., когато е станал член-кооператор, както и че след приемането на ЗСПЗЗ наследниците не са подавали заявление в установените срокове за неговото възстановяване, поради обстоятелството, че същият е бил оставен за лично ползване. Предвид на това и е предявил иска да бъде признато, че наследниците на Костадин К. имат право да възстановят собствеността му върху този имот.

Въззивникът Община Варна, неправилно вписана в СЛП пред ВРС като контролираща страна, чрез процесуален представител е изразила становище за неоснователност на иска с възражения, че не са доказани предпоставките за възстановяване.

Въззивникът ОСЗ – Варна, редовно призована, не е изразила становище по иска при разглеждането му пред ВРС.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на твърденията на страните и като съобрази приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно удостоверение на ОСЗГ – Варна с изх.№ 1348/04.05.2007г. в срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ не е подавано заявление от наследниците на Костадин Атанасов Д. /К./ за възстановяване правото му на собственост върху процесния имот. С оглед на това обстоятелство и предявеният иск се явява допустим.

За да се яви, обаче, същият основателен е необходимо ищецът да докаже кумулативно наличие на следните предпоставки: качеството си на наследник, правото на собственост у наследодателя на твърдяното придобивно основание, имотът да е обобществен по някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, да има земеделски характер по см. на чл.2 ЗСПЗЗ или да попада в хипотезите на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, както и да не са налице законови пречки за възстановяването му.

Видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници на Костадин Атанасов К., поч. на 11.01.1968г. въззиваемият е сред неговите наследници по закон.

За установяване на правото на собственост на наследодателя пред ВРС е представена опис-декларация, изходяща от наследодателя и в която под № 1 е описано лозе в м.”Старите лозя” с площ от 0.500дка и граници: Илия К., Георги Мляков, градина ТКЗС, Яни Атанасов.

Настоящият състав намира, че сама по себе си тази декларация не е в състояние да обуслови извод за собствеността на декларатора, макар и да е предвидена като допустимо доказателство пред административния орган /чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ/. Същата доказва единствено кои земи са внесени от него в ТКЗС, но не и правото на собственост. Внасянето им в ТКЗС само по себе си не е достатъчно да легитимира вносителя като собственик.

С изменението на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ законодателят е въвел изискването за установяване правото на собственост с писмено доказателство, т.е. следва да е налице такъв документ, който по несъмнен начин да доказва придобиването на правото на собственост. Такива биха били писмени актове, годни да транслират права или частни писмени договори, попадащи под някоя от хипотезите на т.нар. валидизационни закони, но не и коментираната декларация. Предвид въведеното основание за придобиване правото на собственост – давностно владение същата би могла да установи извод за такова само при наличието и на други писмени доказателства, сочещи и начален период на владението. Такива доказателства не са ангажирани.

С оглед на изложеното съдът намира, че правото на собственост на наследодателя преди кооперирането не е установено, поради което и искът с правно осонвание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ се явява неоснователен без да е необходимо да бъдат изследвани останалите предпоставки, визирани по-горе.

Поради различните правни изводи относно изхода от спора на настоящата инстанция с тези на ВРС обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решението на Варненския районен съд, постановено на 20.08.2008г. по гр.д. № 3885/2007г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.К.Д., ЕГН ********** против Общинска служба по земеделие-Варна и Община Варна за приемане за установено, че наследниците на К.А.К. /Д./***, поч. на 11.01.1968г. имат право да им бъде възстановена собствеността върху недвижим имот в землището на с.Тополи, община Варна, представляващ лозе с площ от 0.500 дка в м.”Старите лозя”, при стари граници и съседи: Илия К., Георги Мляков, Яни Атанасов и ТКЗС, на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК /2007г./ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: