Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

 

гр. Варна, 16.02.2009г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

    ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.

ЧЛЕНОВЕ:     Р.С.

                                  А.П.

 

    при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия Р. С. гр.д.№ 2131 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /52г./ вр. §2 ГПК /2007г./.

    Образувано е по въззивна жалба на Министерство на образованието и науката , чрез процесуалния му представител юристконсулт св. С. против решението на Варненския районен съд, постановено на 06.06.2008г. по гр.д. № 6000/2007г. и с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.97 ал.3 ГПК /отм./ за приемане за установено, че диплом, серия AL, № 0051843, издадена на 25.03.2002г. от Държавен аграрен университет на Република Молдова е документ с невярно съдържание. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като ВРС не е дал възможност на въззивника да се снабди с поискано от него доказателство – писмо на ректора на Държавен аграрен университет. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен.

    Така депозираната въззивна жалба е оспорена от насрещната страна – въззиваемия С.Г.. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Сочи, че на въззивника е била дадена възможност да представи поискани от него доказателства, но той не е сторил това. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

    За да се произнесе ВОС съобрази следното:

    Предявен е иск с правно основание чл.97 ал.3 ГПК за установяване, че диплом, серия AL, № 0051843, издадена на 25.03.2002г. от Държавен аграрен университет на Република Молдова е документ с невярно съдържание.

    В исковата си молба въззивникът МОН е изложил твърдения, че по искане на ответника С.Г. и в съответствие с изискванията на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища в чужбина му е признато висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” по ветеринарна медицина. Правото си на завършено висше образование ответникът е установил с диплом, серия AL, № 0051843, издадена на 25.03.2002г. от Държавен аграрен университет на Република и представена академична справка. След издаването на удостоверение за признато висше образование в отговор на запитване на посланника на Република България в Република Молдова с писмо изх.№ 29/29.06.2007г. ректорът на Държавен аграрен университет - Молдова е посочил, че С.Т.Г. не е следвал в това учебно заведение и не е получавал процесната диплома. С оглед на тези обстоятелства се твърди, че представената от С.Г. диплома е документ с невярно съдържание.

Ответната страна е оспорила иска като неоснователен. Твърди, че дипломата е издадена от компетентни длъжностни лица и удостоверява завършеното от него образование в Държавен аграрен университет – Молдова.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е налице спор между страните, а това се установява и от приетите пред ВРС писмени доказателства, че със заявление от 23.07.2006г. въззиваемият е поискал да му бъде признато завършеното от него висше образование в Държавен Аграрен Университет – гр.Кишинев, Република Молдова относно специалност ветеринарна медицина. За установяване на същото е представил пред компетентния орган – МОН процесната диплома и академична справка за изучаваните дисциплини и положени изпити, ведно със заверени от министерство на външните работи преводи на български език от тях.

След реализиране на процедурата, регламентирана в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища в чужбина е издадено удостоверение от министъра на образованието и науката, с което му е призната образователно-квалификационна степен „магистър” по ветеринарна медицина.

Въззивникът основава исковата си претенция на отговор на ректора на Държавен Аграрен университет – Молдова от 28.06.2007г., изпратен до посланника на РБ в Молдова, съобразно което въззиваемият не е бил студент в посоченото висше учебно заведение и не е получавал процесната диплома. Същото е представено в заверен от процесуалния представител на въззивника препис и превод от него. Видно е, че представеното заверено ксерокопие не е подписано. По повод предприето оспорване относно авторството и верността на удостовереното от ректора на университета на въззивника е дадена възможност да представи същото в оригинал. Това не е сторено нито пред ВРС, нито пред настоящата инстанция, където отново е била дадена на въззивника тази възможност. Предвид на това и доколкото представеният по делото заверен препис не носи подпис и печат на органа, който го е издал, не може да се приеме, че същото съставлява официален документ, изхождащ от ректора на учебното заведение и удостоверяващ, че въззиваемият не е бил студент там.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест въззивникът е този, който следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че оспореният от него документ /процесната диплома/ е с невярно съдържание. Доказателства в тази насока не са ангажирани. От проведеното насрещно доказване – заверка на дипломата чрез апостил на Министерство на образованието на Република Молдова и писмо от 23.10.2007г. се подтвърждава автентичността на оспорения документ и на академичната справка, удостоверяваща продължителността на обучението, изучаваните дисциплини и положени изпити.

С оглед на горното съставът на ВОС намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

Поради съвпадането на правните изводи относно изхода от спора с тези на ВРС обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.64 ГПК и направеното от въззиваемия искане въззивникът следва да бъде осъден да му заплати направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, които са в размер на 500 лв.

    Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския районен съд, постановено на 06.06.2008г. по гр.д. № 6000/2007г. и с което е отхвърлен предявеният от Министерство на образованието и науката иск с правно основание чл.97 ал.3 ГПК /отм./ за приемане за установено, че диплом, серия AL, № 0051843, издадена на 25.03.2002г. от Държавен аграрен университет на Република Молдова, издадена на името на С.Т.Г., ЕГН ********** е документ с невярно съдържание.

ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката, гр.София, бул.”Княз Дондуков” 2А ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Г., ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.64 ГПК.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК /2007г./ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: