Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.
Варна, 16.02.2009г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.П.
ЧЛЕНОВЕ: Р.С.
А.П.
при
секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдия Р. С. гр.д.№ 2131 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.196 и сл. ГПК /52г./ вр. §2 ГПК /2007г./.
Образувано
е по въззивна жалба на Министерство на образованието и науката , чрез
процесуалния му представител юристконсулт св. С. против решението на Варненския
районен съд, постановено на 06.06.2008г. по гр.д. № 6000/2007г. и с което е
отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.97 ал.3 ГПК
/отм./ за приемане за установено, че диплом, серия AL, № 0051843, издадена на
25.03.2002г. от Държавен аграрен университет на Република Молдова е документ с
невярно съдържание. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
решение. Твърди се, че същото е постановено при непълнота на доказателствата,
тъй като ВРС не е дал възможност на въззивника да се снабди с поискано от него
доказателство – писмо на ректора на Държавен аграрен университет. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с
което предявеният иск да бъде уважен.
Така
депозираната въззивна жалба е оспорена от насрещната страна – въззиваемия С.Г..
Чрез процесуалния си представител изразява становище, че същата е
неоснователна, а обжалваното решение правилно и законосъобразно. Сочи, че на
въззивника е била дадена възможност да представи поискани от него
доказателства, но той не е сторил това. Претендира присъждане на разноски за
въззивното производство.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.97 ал.3
ГПК за установяване, че диплом, серия AL, № 0051843, издадена на
25.03.2002г. от Държавен аграрен университет на Република Молдова е документ с
невярно съдържание.
В
исковата си молба въззивникът МОН е изложил твърдения, че по искане на
ответника С.Г. и в съответствие с изискванията на Наредбата за държавните
изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на
обучение в чуждестранни висши училища в чужбина му е признато висше образование
с образователно-квалификационна степен „магистър” по ветеринарна медицина.
Правото си на завършено висше образование ответникът е установил с диплом, серия
AL,
№ 0051843, издадена на 25.03.2002г. от Държавен аграрен университет на
Република и представена академична справка. След издаването на удостоверение за
признато висше образование в отговор на запитване на посланника на Република
България в Република Молдова с писмо изх.№ 29/29.06.2007г. ректорът на Държавен
аграрен университет - Молдова е посочил, че С.Т.Г. не е следвал в това учебно
заведение и не е получавал процесната диплома. С оглед на тези обстоятелства се
твърди, че представената от С.Г. диплома е документ с невярно съдържание.
Ответната
страна е оспорила иска като неоснователен. Твърди, че дипломата е издадена от
компетентни длъжностни лица и удостоверява завършеното от него образование в
Държавен аграрен университет – Молдова.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и приложимия закон намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е налице
спор между страните, а това се установява и от приетите пред ВРС писмени доказателства,
че със заявление от 23.07.2006г. въззиваемият е поискал да му бъде признато
завършеното от него висше образование в Държавен Аграрен Университет –
гр.Кишинев, Република Молдова относно специалност ветеринарна медицина. За
установяване на същото е представил пред компетентния орган – МОН процесната
диплома и академична справка за изучаваните дисциплини и положени изпити, ведно
със заверени от министерство на външните работи преводи на български език от
тях.
След
реализиране на процедурата, регламентирана в Наредбата за държавните изисквания
за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в
чуждестранни висши училища в чужбина е издадено удостоверение от министъра на
образованието и науката, с което му е призната образователно-квалификационна
степен „магистър” по ветеринарна медицина.
Въззивникът
основава исковата си претенция на отговор на ректора на Държавен Аграрен
университет – Молдова от 28.06.2007г., изпратен до посланника на РБ в Молдова,
съобразно което въззиваемият не е бил студент в посоченото висше учебно
заведение и не е получавал процесната диплома. Същото е представено в заверен
от процесуалния представител на въззивника препис и превод от него. Видно е, че
представеното заверено ксерокопие не е подписано. По повод предприето оспорване
относно авторството и верността на удостовереното от ректора на университета на
въззивника е дадена възможност да представи същото в оригинал. Това не е
сторено нито пред ВРС, нито пред настоящата инстанция, където отново е била
дадена на въззивника тази възможност. Предвид на това и доколкото представеният
по делото заверен препис не носи подпис и печат на органа, който го е издал, не
може да се приеме, че същото съставлява официален документ, изхождащ от ректора
на учебното заведение и удостоверяващ, че въззиваемият не е бил студент там.
Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест въззивникът е този, който
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че оспореният от
него документ /процесната диплома/ е с невярно съдържание. Доказателства в тази
насока не са ангажирани. От проведеното насрещно доказване – заверка на
дипломата чрез апостил на Министерство на образованието на Република Молдова и
писмо от 23.10.2007г. се подтвърждава автентичността на оспорения документ и на
академичната справка, удостоверяваща продължителността на обучението,
изучаваните дисциплини и положени изпити.
С оглед на
горното съставът на ВОС намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли като такъв.
Поради
съвпадането на правните изводи относно изхода от спора с тези на ВРС
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание
чл.64 ГПК и направеното от въззиваемия искане въззивникът следва да бъде осъден
да му заплати направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, които са в размер на 500 лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА
решението на Варненския районен съд, постановено на 06.06.2008г. по гр.д. №
6000/2007г. и с което е отхвърлен предявеният от Министерство на образованието
и науката иск с правно основание чл.97 ал.3 ГПК /отм./ за приемане за
установено, че диплом, серия AL, № 0051843, издадена на 25.03.2002г.
от Държавен аграрен университет на Република Молдова, издадена на името на С.Т.Г.,
ЕГН ********** е документ с невярно съдържание.
ОСЪЖДА Министерство на
образованието и науката, гр.София, бул.”Княз Дондуков” 2А ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.Г., ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл.64 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК /2007г./ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: