Р Е Ш Е Н И Е

          №

  гр.Варна, 9.02.2009г.

                                               в името на народа

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в публично заседание на двадесети януари 2009г

в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.

                            ЧЛЕНОВЕ: К.Г.

                                         З.К.

при участието на секретаря С.Т.

разгледа докладваното от съдия Г. 2092/2008г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е въззивно, образувано по жалбата на С.Г.С., В.Д.М. и К.Д.К. против решение № 1877 на Варненски РС-ХХІ-в, постановено на 6.06.2008г по гр.д.№ 4092/2007, с което е отхвърлен предявеният от тях против ОСЗГ-Варна и Община Варна иск за приемане за установено по отношение на последните, че ищците в качеството им на наследници на К. Петков Станков имат право да възстановят правото на собственост върху земеделски земи, находяща се в землището на с.Осеново : 1/ нива от 1дка в м-стта „Суват чешма” при страни : от всички страни – ниви на ТКЗС; 2/ нива  от 3дка в м-ста”Кърчанлъка” при граници: нива на Кирил Д.Корчаков, Павли Георгиев и Кирил Д., основан на твърдения, че общият наследодател е придобил двата имота на основание представена по делото /л.3/ опис-декларация и имотите били внесени от него в ТКЗС през 1958г, на осн.чл.11 ал.2 ГПК.

        Излагат доводи за незаконосъобразност на постановеното решение поради неправилно обсъждане на доказателствения материал, както и поради непълнотата му. Молят за отмяната на постановеното решение и вместо него да бъде постановено друго за уважаването на иска.

        В с.з. по същество поддържат жалбата.

Във въззивната инстанция е допуснато корекция в наименованието на ОСЗГ-Варна, което да се чете Общинска служба по земеделие-Варна съобразно изменението на ЗСПЗЗ със ЗИД Закона за горите -§ 80 т.2 .

Въззиваемата страна ОСЗ-ВАРНА, редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище  по жалбата.

          Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, конституираната по реда на § 3 т.2 ЗИД ЗСПЗЗ, не е изпратила представител и не е изразила становище по жалбата.

        В исковата си молба въззивниците излагат, че са наследници на К. Петков Станков, който е придобил процесните земеделски земи на основание представената опис-декларация и имотите били внесени  от него в ТКЗС през 1958г.

        След направените във въззивната инстанция уточнения досежно придобивното основание за правото на собственост върху процесните земи, въззивниците сочат в настоящата инстанция–неформално дарствено разпореждане в поза на К. Станков от неговия тъст през 1918г, когато се оженил за Параскева Д. Йоргакиева, и от тогава е упражнявал фактическата власт върху имотите, като ги е придобил по силата на изтекла придобивна давност. Същите впоследствие били отнети и включени в блокове на ТКЗС през 1958г.

Молят съда за уважаването на предявения от тях положителен установителен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.

        Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Представени са по делото удостоверения за наследници, от които се установява, че общият наследодател К. ***, е починал на 12.04.1967г, като е оставил за свои наследници:Димитър К. Петров-син и Марийка Крумова Вълева-дъщеря. След смъртта на Димитър Петров на 21.04.1998г, негови наследници са: В.Д.М.-дъщеря, К.Д.К.-син. А след смъртта на Марийка Кр.Вълева, поч.18.02.2006г, неин наследник е синът й С.Г.С..

От приложеното по делото у-е се установява, че по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ няма подадено заявление за възстановяване собствеността на земеделска земя от името на наследници на К. Петков Станков. Следователно, искът е  допустим.

        По основателността му.

        За нея е необходимо чрез главно и пълно доказване ищцовата страна да установи, че процесните имоти са били собственост на наследодателя на наведеното придобивно основание; че имотът е бил отнет по някой от способите, визирани в чл.10 ЗСПЗЗ, и че земята е имала характера на земеделска към момента на  отнемането й.

Правото на собственост подлежи на доказване с посочените в чл.12 ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. В настоящия случай ищците въвеждат като основание за придобитото от наследодателя право на собственост придобивна давност от 1918г до 1958г. Ищците не представят надлежни писмени доказателства за установяване на осъществен от общия наследодател фактически състав на наведеното придобивно основание–владение и изтичане на определен срок от време, през което се упражнява владението върху конкретно определен недвижим имот.

Макар от представените в настоящата инстанция писмени доказателства да се установява, че съпругата на К. Петков Станков се е казвала Парашкева Д. Крумова /Йоргакиева/,

липсват писмени доказателства, установяващи правото на собственост. Представеният от ищцовата страна протокол №2/12.08.1941г , от чието съдържание е видно, че общинската комисия за ТЗС при с.Теке в р-л ІІ е взела решение кои лица не подлежат на  оземляване. В този списък под № 12 фигурира името на К. Петков Станков. Соченият документ не е от категорията на писмени, въз основа на които да се установи давностно владение върху процесния имот през периода от 1918г. до 1956г.Още повече, че същият е бил съставен през 1941г и въз основа на това не може да се направи извод и че към началото 1918г фактическата власт е била осъществявана от общия наследодател, а също и че през целия период до 1958г е била упражнявана спокойно, явно, постоянно, несмущавано.  Въз основа на същия не може да се направи и обратният извод, че К. Станков не е подлежал на оземляване, тъй като е притежавал повече от 50дка.

Упражняването на фактическа власт към 1956г. не обуславя извод за владение върху имота в предвидения в чл.34 от ЗД /отм./ срок.

Съобразно въведената забрана с нормата на § 3 т.2 ЗИД ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр.13/2007/, че със свидетелски показания и/или писмени декларации не може да бъде установявано правото на собственост следва, такива дори и да са били събрани биха били недопустими.

        Искът като недоказан по основание подлежи на отхвърляне.

        Съвпадащите правни изводи на двете инстанции обуславят оставянето в сила на решението на ВРС.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решението на № 1877 на Варненски РС-ХХІ-в, постановено на 6.06.2008г по гр.д.№ 4092/2007, с което е отхвърлен предявеният от тях против ОСЗГ-Варна и Община Варна иск за приемане за установено по отношение на последните, че ищците в качеството им на наследници на К. Петков Станков имат право да възстановят правото на собственост върху земеделски земи, находяща се в землището на с.Осеново : 1/ нива от 1дка в м-стта „Суват чешма” при страни : от всички страни – ниви на ТКЗС; 2/ нива  от 3дка в м-ста”Кърчанлъка” при граници: нива на Кирил Д.Корчаков, Павли Георгиев и Кирил Д., основан на твърдения, че общият наследодател е придобил двата имота на основание представена по делото /л.3/ опис-декларация и имотите били внесени от него в ТКЗС през 1958г, на осн.чл.11 ал.2 ГПК.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:  

 

1