№
гр.Варна, 23.01.2009г.
в името на народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично заседание на 2.12.2008г.
в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Г.
ЧЛЕНОВЕ: К.Г.
Д.С. *** секретаря С.Т.
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 2090 по
описа на ВОС за 2008г,
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е въззивно,
образувано по жалбата на ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и ОКРЪЖНА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА срещу решението на ВРС-VІІс-в
от 7.07.2008г по гр.д.№ 6548/2007г, с което са осъдени двамата въззивници да заплатят солидарно на А.Р.М. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за периода от 17.12.2003г. до влизането в сила на оправдателна присъда на 9.10.2004г по НОХД № 341/2004г на ВОС, както следва: 1000лв /хиляда лева/ обезщетение за вреди, изразяващи се в ограничаване на свободното му придвижване са срок от 17.12.2003г. до 19.10.2004г., 1000лв /хиляда лева/ за вреди, изразяващи се в раздяла със семейството и невъзможност да се грижи за своите близки за срока на задържането; 2000лв /две хиляди лева/ за вреди, изразяващи се в нарушаване на психичното му равновесие - резултат от болезненото приемане на факта, че е задържан, чувство на угнетеност и безпомощност по време на престоя в местата за лишаване от свобода, депресивно състояние, чувство за страх, че ще бъде осъден без вина, чувство за несигурност от положителен за него изход на съдебното разглеждане на делото, на осн.чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на депозиране на исковата молба в съда - 6.02.2007г. до окончателното им изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.
Излагат доводи за
незаконосъобразност на първоинстан ционното решение и молят за неговата отмяна,
като вместо това се постанови друго за отхвърлянето на претенциите.
В с.з. по същество становището
се поддържа от ВОП.
Въззиваемата страна А.Р.М. в срока по чл.201 ГПК е
депозирал писмено възражение с молба за оставяне в сила на решението на ВРС
като законосъобразно, обосновано и правилно.
В с.з. по същество не изразява
становище.
В обстоятелствената част на исковата
си молба А.Р.М. /уточнена с молби от 1.04.2008г и 14.04.2008г/ излага, че с постановление на Окръжна следствена служба-Варна от 17.12.2003г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 и чл.198 ал.1
НК, като му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража". ВОП е внесла обвинителен акт в съда на 12.03.2004г., по който е било образувано НОХД № 341/2004г. На 4.10.2004г. ВОС е постановил присъда, с която е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Вследствие на взетата мярка за неотклонение и повдигнатото обвинение ищецът е престоял в ареста 9 месеца и 17 дни за периода от 17.12.2003г. до 4.10.2004г. Твърди, че с оглед постановената оправдателна присъда задържането му в ареста се явява неоправдано, поради което претендира обезщетяване на претърпените от него вреди, като предявява обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците: ОСС-Варна и Прокуратурата на РБ да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 17.12.2003г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 19.10.2004г, изразяващи се в:
- ограничаване на свободното му придвижване за срок от 17.12.2003г. до 19.10.2004г. в размер на 5000лв;
- засягане репутацията на ищеца, в това число унижение за това да бъде третиран като опасен рецидивист за срока от 17.12.2003г. до 19.10.2004г. в размер на 2000лв;
- раздяла със семейството и невъзможност да се грижи за своите близки за срока на задържането-2000лв;
- нарушаване на психичното му равновесие-резултат от болезне ното приемане на факта, че е задържан, чувство на угнетеност и безпомощност по време на престоя в местата за лишаване от свобода, депресивно състояние, чувство за страх, че ще бъде осъден без вина, чувство за несигурност от положителен за него изход на съдебното разглеждане на делото-10 000лв,
ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Становището на ОСС-Варна в
първата инстнация е за неоснователност на предявения иск поради недоказаносттта на обстоятелството, че спрямо
ищеца има влязла в законна сила оправдателна присъда.
Според
ВРП исковете са недоказани по размер
и неоснователни поради завишеност на претенциите за обезщетение.
Решението в отхвърлителните му
части не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с
въззивната жалба, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 ГПК, приема за
установено:
С постановление на ОСС-Варна за
привличане на обвиняем и взмане мярка за неотклонение от 17.12.2003 на ищеца е
била наложена такава „задържане под стража” и това е продължило до
постановяването на оправдателната присъда.
С
присъда от 4.10.2004г по НОХД
№
341/2004г на ВОС /л.46 от н.д./ подсъдимият А.Р.М. е признат за невинен по повдигнатото му от ВОП с обвинителен акт № 17/2004г. обвинение за извършено от него престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1
НК–на 25.11.2003г при условията
на опасен рецидив, че е отнел чужди движими вещи на стойност 4531лв от владението
на Виолета Петрова Ханджиева с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Присъдата не е протестирана и е влязла в законна
сила на 20.10.2004.
От
събраните гласни доказателства - показанията на свид. Роман Радославов Русев и Тодор Р.М. се установява, че ищецът има съпруга и четири деца. След задържането му в следствения арест през 2003г. за децата останала да се грижи съпругата му, която набавяла храна от кошовете, от съседи и от помощите, които получавала. Вземала пари назаем, за да издържа него и децата, за да ходи на свиждания при ищеца. След освобождаването му от ареста А. бил много потиснат в следствие задържането му, станал стеснителен и рядко общувал с хората, не говорел, срамувал се от това, че е бил задържан по обвинение за извършено престъпление. Това му състояние продължило 3-4 месеца, след което когато се
разбрало, че не е извършил престъплението, се
възстановили нормалните му контакти с хората; намерил си работа и се грижел за семейството си.
Горната фактическа
установеност обуславя следните правни
изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.2 т.2 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата,
съда и особените юрисдикции от незаконно: обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност, или деянието е амнистирано.
За да се квалифицира
обвинението като незаконно е достатъчно впоследствие лицето да бъде оправдано,
независимо от отделните процесуално-следствени действия, извършени в
съответствие със закона и правомощията на разследващите органи.
В настоящия
случай са налице изискуемите предпостваки за ангажиране отговорността и на двата държавни органа на ОСС-Варна и Прокуратурата - било е проведено разследване, наложената е мярка за неотклонение
”задържане под стража”, налице
е повдигнато и поддържано обвинение против ищеца за извършено престъпление, по отношение на което впоследствие е
постановена оправдателна присъда, влязла в законна сила. както и претърпени от ищеца неимуществени вреди-болки, страдания, преживян стрес по време и след освобождаването му от ареста, страх и психическо напрежение.
Налице е и правнорелевантната
причинна връзка между действията на ответните страни и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно същите обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деликта. Преките вреди обосновават
причинно-следствената връзка между противоправ ността на поведението на
деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по време и място
следват противоправния резултат.
Поради липсата на специална уредба в ЗОДОВ, следва да се приложи общото
правило на нормата на чл.52 ЗЗД досежно размера на обезщетението, като се се
съобразяват границите на отговорността, визирани в хипотезата на чл.4 ЗОДОВ-само
за преките и непосредствени вреди.
Понятието „справедливост” при
определяне обезщетението за неимуществените вреди е свързано с преценка на
конкретни обстоятелства, свързани с личността
на дееца-дали е осъждан или не, тежестта на обвинението му, продължителността
на разследването, липсата/наличието на взета мярка за неотклонение, и не на
последно място как се е отразило незаконното обвинение на последващото
протичане на живота му.
За горните
критерии съдът взема предвид събраните гласни доказателства, от
чийто анализ съдът прави извод, че ищецът е преживял отрицателни емоции, страх, срам довели до временна десоциализация на лицето - странене от хората, усамотяване, липса на пълноценен социален живот, разстройство на психиката в следствие повдигнатото му обвинение.
В конкретния
случай обвинението е продължило близо десет месеца. Самият факт на образуване
на наказателното производство срещу едно лице води до преживяване на стрес и
вътрешно безпокойство. Събраните по делото доказателства са в подкрепа на това,
че свидетелят е бил в такова състояние, без от това да се прави извод за
поведение, излизащо извън приетото за обичайно при такава ситуация. Подобни
твърдения /за депресивно състояние като медицинска диагноза/ останаха
недоказани.
Съобразно интензивността и продължителността на търпените от ищеца психични страдания - приблизително 10 месеца задържане, ограничаване на гражданските му права, свързани с лишаване от правото му за свободно придвижване и принудителното му отделяне от семейството, същият следва да бъде обезщетен със суми от по 1000лева, а по отношение на иска за обезщетяване на нарушеното му психично равновесие, чувство на угнетеност, безпомощност, чувство на страх и несигурност за бъдещия положителен изход на спора за него следва да бъде присъдена сума от 2 000 лева.
По аргумент от чл.53 ЗЗД вр.§ 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ и направеното в тази връзка искане съдът намира, че е налице основание за ангажиране солидарната отговорност на двамата ответника – ОСС-Варна
и Прокуратурата на Р.България. Вредите за ищеца са настъпили, както от действия на длъжностни лица от следствието, които са провели разследването и са извършвали различни процесуални действия спрямо ищеца, така и от длъжностни лица в прокуратурата, която е повдигнала обвинението, внесла и поддържала в съда обвинителния акт и поискала налагане на мярка за неотклоне ние "задържане под стража".
За разликата до пълните претендирани размери исковете
са отхвърлени и решението е влязло в законна сила.
С оглед задължителните указания, дадени с ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС, т.4,
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва е
от влизане в сила на оправдателната присъда. Предвид, че с исковата молба е
претендирана лихва от датата на подаването на исковата молба, такава следва да
се присъди с начален момент от депозирането й на 6.02.2007г, а не от датата на
влизане в сила на присъдата- 20.10.2004г.
Достигането
до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, предпоставя оставянето изцяло в сила
първоинстанционното решение в обжалваните части.
Съобразно изхода на спора, съдът намира, че на осн.чл.63 ал.4 ГПК /отм./ ответниците не следва да бъдат осъдени да заплащат държавната такса по уважения размер на претенциите. Дължат
заплащането на сторените от ищеца в хода на производството съдебно-деловодни разноски в размер на 210лв съобразно уважената част от исковите претенции, на осн.чл.64 ал.1 ГПК/отм. За
въззивната инстанция разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на ВРС-VІІс-в от 7.07.2008г по
гр.д.№ 6548/2007г, с което са
осъдени Прокуратурата на РБ и Окръжна следствена служба-Варна да заплатят солидарно на А.Р.М. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за периода от 17.12.2003г. до влизането в сила на оправдателна присъда на 9.10.2004г по НОХД № 341/2004г на ВОС, както следва: 1000лв /хиляда лева/ обезщетение за вреди, изразяващи се в ограничаване на свободното му придвижване са срок от 17.12.2003г. до 19.10.2004г., 1000лв /хиляда лева/ за вреди, изразяващи се в раздяла със семейството и невъзможност да се грижи за своите близки за срока на задържането; 2000лв /две хиляди лева/ за вреди, изразяващи се в нарушаване на психичното му равновесие - резултат от болезненото приемане на факта, че е задържан, чувство на угнетеност и безпомощност по време на престоя в местата за лишаване от свобода, депресивно състояние, чувство за страх, че ще бъде осъден без вина, чувство за несигурност от положителен за него изход на съдебното разглеждане на делото, на осн.чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на депозиране на исковата молба в съда - 6.02.2007г. до окончателното им изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.
В останалата
част решението е влязло в сила.
Решението може да с обжалва с
касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: