Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна, 26.02.2009г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: С.П.
А.П.
при участието на секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдия Р. С. ***
по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./ вр.§2
ГПК /2007г./.
Образувано е по въззивна жалба на „Терем - Овеч” ЕООД,
гр.Провадия против решението на районен съд - Провадия, постановено на 25.03.2008г.
по гр.д. № 551/07г. с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д.П.Д.,
извършено със Заповед № 1010/26.09.2007г. на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ
и чл.325 т.9 пр.2 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност и въззивникът е осъден да му заплати сумата от 2059.20 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, на основание чл.225 ал.1 КТ и сумата от 307.04 лв., представляваща
неизплатено обезщетение по чл.220 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 19.11.2007г. до окончателното им изплащане.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че ПРС не е обсъдил в
съвкупност целия доказателствен материал, съобразно изискванията на ГПК, както
и че изводите му за наличие на несъответствие между фактическите основания,
посочени в текстуалната част на заповедта и визираното в нея правно основание
са неправилни. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвъри изцяло предявените
искове.
Въззиваемият Д.П.Д., чрез процесуален представител
оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на ПРС е правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
За
да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2
и 3 КТ и чл.220 ал.1 КТ.
В исковата си молба въззиваемият Д.П.Д. е изложил
твърдения, че заповед № 1010/26.09.2007г. на Управителя на „Терем – Овеч” ЕООД,
с която е прекратено трудовото му правоотношение е незаконосъобразна. Твърди,
че липсва реално съкращаване в щата, тъй като е прекратен единствено неговият
трудов договор, не е взето решение за съкращаване от компетентния орган, не е
извършван подбор по чл.329 КТ. Посочено е също така, че е налице несъответствие
между фактическите и правни основания за издаването на заповедта, тъй като
работодателят се е позовал на различни разпоредби на КТ – съкращаване на щата и
здравни противопоказания въз основа на ТЕЛК. Предвид тези си доводи е предявил
и искането си до съда да признае за незаконно и отмени извършеното уволнение,
да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да
му заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл.220 КТ, както и
обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното
уволнение в размер на 2 059.20 лв. /съгласно направеното в настоящата
инстанция/.
Ответникът, сега въззивник, чрез процесуалния си
представител е оспорил предявените искове с възражения, на първо място, че е
отменил обжалваната заповед, за което работникът е бил уведомен, а в условията
на евентуалност, че същата е правилна и законосъобразна.
Съдът като взе
предвид предметните предели на въввизното производство, становищата на страните
и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл. 188
ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а това е видно и от представеното
лично трудово досие на въззиваемия, че между тях е съществувало безсрочно
трудово правоотношение относно длъжността „диагностик”, което е било прекратено
със Заповед № 1010/26.09.2007г. на Управителя на въззивното дружество. Като
основание за извършеното уволнение са посочени разпоредбите на чл.328 ал.1 т.2
пр.2 КТ и чл.325 т.9 пр.2 КТ, чиято текстуална част е възпроизведена в мотивите
на заповедта – съкращаване в щата и здравни противопоказания въз основа на ТЕЛК и липса на друга работа,
подходяща за здравното състояние на работника.
Действително с последваща Заповед № 1086/21.11.2007г.
работодателят е отменил заповедта си от 26.09.2007г. и отново е постановил
прекратяване на трудовото правоотношение, но вече само на основание чл.325 т.9
КТ. Това обстоятелство е ирелевантно за настоящия процес, тъй като
работодателят може да упражни правото си на отмяна само до предявяване на иск
от работника по чл.334 ал.1 т.1 КТ /чл. 344 ал.2 КТ/. А в настоящия случай
искът пред ВРС е заведен на 19.11.2007г., т.е. преди издаването на заповедта за
отмяна. С оглед на това и съдът дължи произнасяне по законосъобразността на
уволнението, извършено със заповед № 1010/26.09.2007г.
Съставът на ВОС намира, че процесната заповед не страда
от твърдяното несъответствие между посочените в нея фактически и правни основания,
тъй като в обстоятелствената й част са възпроизведени текстовете на цитираните
норми, в които са предвидени основанията за извършеното уволнение.
Обстоятелството, че работодателят се позовава на две основания също не води до
извод за такова несъответствие, тъй като фактическите състави и на двете
основания – съкращаване в щата и наличието на здравни противопоказания за
изпълнение на заеманата длъжност не са взаимно изключващи се. Това, обаче,
поражда задължение за работодателя да докаже всяко едно от тях, като
установяването на едното прави процесната заповед законосъобразна /Р 617/1999г.
на ВКС/.
Относно
съкращаването на щата:
За да се яви законосъобразно уволнението на това
основание е необходимо да са налице следните предпоставки – взето решение за съкращаване
в щата от компетентния орган, съкращаването на щата да е налице към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, да е налице действително съкращаване
на заеманата от уволнения длъжност, т.е. преустановяване на трудовата функция,
съответна на съкратената длъжност или вливането й в друга длъжност, да е
извършен подбор, когато се съкращават една от няколко еднакви длъжности. В
случаите на упражнено право на подбор, дори и в хипотезата на съкращаване на
единствена длъжност, то същият следва да е извършен съобразно критериите на
чл.329 КТ. Да е спазена нормата на чл.333 КТ, когато уволненият работник се
ползва от предвидената в нея закрила.
Тежестта на доказване на вички тези обстоятелства е на
работодателя.
В настоящия случай, видно от приетите пред ПРС писмени
доказателства към датата на уволнението е действало щатно разписание, утвърдено
от управителя на дружеството през м.декември 2006г. и същото е в сила от
01.01.2007г. Сред длъжностите за цех „Ремонтен”, в чиято структура е била
заеманата от въззиваемия длъжност „диагностик” съобразно действалото до
м.01.2007г. щатно разписание от 01.08.2004г. не фигурира длъжност с такова
наименование. Независимо от това и предвид необходимостта от установяване на
реално съкращаване на щата, т.е. установяване,
че не е налице само промяна в наименованието на длъжността, работодателят не е
ангажирал доказателства, от които да бъде направен извод в тази насока. Липсва
представена длъжностна характеристика от която да е видно какви са трудовите
функции на длъжността на въззиваемия, както и длъжностни характеристики на
останалите длъжности в този цех. Това е достатъчно основание да се приеме, че
въззивникът не е доказал наличието на реално съкращаване в щата, а оттам и че не
е налице посоченото в процесната заповед основание по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
останалите възражения на въззиваемия досежно това основание са неоснователни –
в прерогативите на управителя на дружеството, на когото е възложено с договор
управлението на същото е да утвърждава щатното разписание на предприятието, а
доколкото се касае за единствена бройка на длъжността „диагностик” не е било
необходимо извършването на подбор. Макар и да няма изрични възражения в тази
насока, следва да се отбележи и че работодателят е спазил и императивната норма
на чл.333 ал.1 и 2 КТ.
Относно
наличето на предпоставките на чл.325 т.9 КТ:
С експертно решение № 840/19.03.2007г. на ТЕЛК –
Варна въззивамемият е признат за 75% нетрудоспособен за срок от една година до
01.03.2008г. Изрично в решението е посочено, че са му противопоказни условия на
труд, свързани с двуочно зрение, физическо и нервнопсихическо натоварване.
Между
страните не е налице спор, че изпълняваната от въззиваемия трудова дейност като
„диагностик” е противопоказна и попада в ограниченията за условия на труд,
визирани в коментираното решение на ТЕЛК. В тази насока е и депозираната от въззиваемия молба до
работодателя с вх.№ 109/21.03.2007г., с която е поискал да бъде преназначен на
друга длъжност съгласно препоръките на ТЕЛК.
В периода от 12.04.2007г. до 12.06.2007г. въззиваемият е
бил в отпуск по болест поради проведено оперативно лечение, след което между
страните е последвала размяна на кореспонденция. С писмо рег.№
872-198/20.06.2007г. рабоподателят е уведомил въззиваемия, че не може да му
предложи друга длъжност, подходяща за здравното му състояние, поради което е
отправил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.331 КТ. Това предложение не е прието с мотива, че работодателят следва да
изпълни задължението си за преназначаване и настъпило подобрение в зрението на
ищеца. За установяване на последното същият е представил медицинско направление
от 19.06.2007г. /л.10 от делото на ПРС/.
На основание чл.3 от Наредбата за трудоустрояване
работодателят, мотивирайки се с предмета на дейност на предприятието,
посочените в експертното решение от 19.03.2007г. противопоказания, както и
твърденията на работника за подобряване на здравословното състояние е отправил искане
до компетентния орган – ТЕЛК да определи работоспособността на въззиваемия като
дефинира подробно противопоказните условия на труд / писмо №
872-205/28.06.2007г./. В отговор е издадено допълнително ЕР № 2132/14.09.2007г.
в което е посочено, че на посочените две дати въззиваемият Д.Д. не се е явил за
преосвидетелстване и не е представил поисканите от комисията документи, поради
което и следва да се спазват противопоказните условия на работа, посочени в
т.12 на основното експертно решение, т.е. решението от 19.03.2007г.
Следователно и към датата на постановяване на заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение са налице здравни противопоказания
на компетентен орган относно полагането на труд, изискващ двуочно зрение, с
които предписания работодателят е бил длъжен да се съобрази /чл.317 КТ/.
Представената му от работника медицинска бележка, в която е посочено, че има
100 % възстановено зрение, не обвързва работодотателя, тъй като не изхожда от
кометентен орган по см. на Наредбата за трудоустрояване. Въззиваемият не е
представил надлежни доказателства, установяващи промяна в работоспособността му
както пред работодателя си, в каквато насока той му е оказал в писмото си до
него от 28.06.2007г. /л.36/, така и в настоящото производство.
Ето защо следва да се приеме, че към датата на издаване
на процесната заповед са съществували здравни противопоказания на ТЕЛК за
изпълнение на трудовата функция на заеманата от въззиваемия длъжност, които
дават право на работодателя да прекрати трудовия му договор, на основание
чл.325 т.9 КТ. Това право е упражнено при спазване и на въведеното със същата
норма условие – да няма друга подходяща работа, която работникът да е съгласен
да заеме.
Видно от представените пред ПРС писмени доказателства,
които не са оспорени от въззиваемия за 2007г. определените в предприятието
работни места за трудоустроени работници са 7 бр., което съотнесено към общия
брой работници и служители /92 бр./ е в установените от чл.315 КТ вр. Наредба №
8/1987г. за определяне на работните места, подходящи трудоустроени лица с
намалена трудоспособност параметри. Всички тези длъжностти са заети от
трудостроени работници, видно от заключението на в.л по проведената ССЕ.
Въззиваемият не е навел доводи за наличието на свободни
места за други длъжности, вън от заетите от трудоустроени, които да са
подходящи съобразно предписанията, дадени в решението на ТЕЛК от 19.03.2007г. и
за които да притежава необходимите изисквания за заемането им.
С оглед на горното настоящият състав намира, че правото
на работодателя да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение с
въззиваемия на основание чл.325 т.9, пр. второ КТ е упражнено законосъобразно.
Предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв.
Неоснователността на иска с правно основание чл.344 ал.1
т.1 КТ обуслувавя и извода за неоснователност на останалите искови претенции за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на
обезщетение за оставане без работа по чл.225 ал.1 КТ.
Неснователен се явява и иска за заплащане на обезщетение
за неспазено предизвестие, тъй като за основанието, на което е прекратено
трудовото правоотношение не се дължи предизвестие.
Поради различните правни изводи на настоящата инстанция с
тези на ВРС обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него
постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ изцяло решението на районен съд - Провадия, постановено
на 25.03.2008г. по гр.д. № 551/07г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.П.Д., ЕГН ********** *** против „Терем – Овеч” ЕООД, гр.Провадия, ул.”Сергей Румянцев” № 1,
представлявано от управителя И.П.Г. за отмяна на извършеното със Заповед №
1010/26.09.2007г. прекратяване на трудовото му правоотношение относно
длъжността „диагностик”, на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност, на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ, за
заплащане на сумата от 2 059.20 лв., претендирана като обезщетение за
оставане без работо поради незаконното уволнение, на основание чл.344 ал.1 т.3
вр. чл.225 ал.1 КТ, както и за сумата от 307.04 лв., претендирана като дължимо
обезщетение по чл.220 ал.1 КТ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК /2007г./ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: