ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – първи състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С.П.
ЧЛЕНОВЕ: Р.С.
А.П.
при участието на секретаря Г.С., като изслуша
докладваното от съдия С.П. въззивно дело № 2030
по описа за 2008 година на гражданско отделение на съда, за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на кмета на Община Варна чрез процесуалния
представител юрисконсулт Тенкова против решение № 2190
от 27.06.2008 г., постановено по гражданско дело № 2526 по описа за 2007 г. на четиринадесети
състав на Районен съд - Варна, с което e признато за установено по
отношение на ответника ОСЗГ - Варна при участието на Община Варна, че
наследниците на Ж.Г. Душев, бивш жител ***, починал
на 02.09.1950 г., имат право да възстановят собствеността върху земеделски имот
в землището на село Голяма Франка, сега – село Каменар, представляваща ½
идеална част от нива, цялата с площ 8,4 дка в местността „Ясака
в селото” при стари граници /съседи/: Али Алтиев,
път, Исмаил Мехмедов и дама на Муса
Юмеров, по твърдение, че наследодателят е придобил
собственост чрез правни сделки - продажби, обективирани
в нотариален акт /НА/ № 418, рег.№ 460, дело № 601/1914 г. и НА № 116, том ІІ,
рег.№ 1266, дело № 374/1938 г., по предявения от Ж.Г.Г., Ж.Й.Г., А. Велков А., Д.В.А.,
Т.К.Я. и Д.Я.О. установителен иск на основание член 11, алинея 2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.
В жалбата си въззивникът Община
– Варна сочи, че постановеното решение е неправилно и противоречащо на
приложимите материални и процесуални правни норми, като счита, че мотивите на
първоинстанционния съд не се основават на пълнота на доказателствения материал
в условията на пълно и главно доказване. Твърдейки горното, кметът на
Община - Варна се позовова на
заключението на назначената от първоинстанционния съд експертиза. Според
страната, част от процесния имот попада в строителните граници на населеното
място, което е пречка за възстановяването му по реда на член 11, алинея 2 от
ЗСПЗЗ.
ОСЗ
– Варна не изразява становище.
Във възражението си, депозирано по
реда на член 201 от ГПК /отменен/, въззиваемата страна /ищец пред първата
инстанция/ моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като твърди, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и е постановено при спазване на
съдопроизводствените правила. Счита, че същото е мотивирано, а подадената възивна
жалба срещу него е бланкетна. Сочи, че събраните писмени и гласни
доказателства, както и тези основаващи се на експертно заключение от СТЕ,
доказват правата на ищеца да възтанови процесния имот по силата на член 11, алинея
2 от ЗСПЗЗ. Във възражението се сочи също така, че обстоятелството, посочено
във жалбата на Община - Варна, че част от процесния имот попада в строителните
граници на населеното място е ирелевантно към спора и не е пречка да бъде
признато правото на ищците да възстановят правото на собственост върху
процесния имот. Твърди се, че ако има проведени мероприятия върху същия, които
не позволяват възстановяване на собствеността, то това ще се установи в
последващо производство пред органа по поземлена собственост, като ищците ще
имат право на обезщетения по член 10б от ЗСПЗЗ.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по делото
доказателства на основание член 188, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс
/отменен/, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искова
молба от Ж.Г.Г., Ж.Й.Г.,
А. Велков А., Д.В.А., Т.К.Я. и Д.Я.О. в качеството им на наследници на Ж.Г. Душев, роден на 23.07.1883 г. в село Каменар, област Варна,
с което молят съда да признае за установено правото им да възстановят
земеделска земя, находяща се в землището на село Голяма Франга,
сега – село Каменар, представляваща ½ идеална част от нива, цялата с
площ 8,4 дка в местност „Ясака в селото” при стари
граници /съседи/: Али Алтиев, път, Исмаил Мехмедов и дама на Муса Юмеров. Представени са писмени доказателства – НА за продажба
на недвижим имот № 418 от 1914 г., с който наследодателя на ищите
Ж.Г. Душев заедно Ангел Г., Димитър Г. и Николай
Димитров е придобил процесния имот от Муса Юмеров. Друга ¼ идеална част от процесния имот Ж.Г. Душев е придобил с НА № 116 от 1938 г. от Николай Димитров.
По делото е представено удостоверение, издадено от ОСЗГ - Варна, в уверение,
че не са открити данни за постъпило заявление за възстановяване право на
собственост на наследниците на Ж.Г. Душев за
процесния имот. Горното обстоятелство определя допустимостта на иска по член 11,
алинея 2 от ЗСПЗЗ.
Ищците са предявил иска в качеството им на наследници на Ж.Г. Душев, което се установява от представените по делото
удостоверения за наследници.
По делото е допусната съдебнотехническа
експертиза, която съобразно поставените задачи е установила, че процесния имот е
имал земеделски характер до 1983 г., към момента няма такъв и попада в
строителните граници на село Каменар, в част от квартал 19,
отредени УПИ І - за начално училище и
УПИ - ІІ – за детска градина и част от квартал 20, отредени - общински УПИ. Експертизата
е установила, че процесния имот не е застроен, а границите на същия не са
установени точно и по този причина вещото лице не се ангажира със заключение
относно това каква част от имота попада в рамките на улици. Констатирано е от
вещото лице, че в процесния имот няма изградени мероприятия по смисъла на член 2,
точки 3 и 4 от ППЗСПЗЗ и изградени съоръжения по смисъла на § 1 от ППЗСПЗЗ,
които да са пречка за възстановяване на собственоста.
Първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства, които е кредитирал,
като придобити от непосредствени впечатления, безпротиворечиви
на останалите събрани такива по делото и взаимно допълващи се. От разпитите на свидетелите
Костадинов и Карачованов е установeн факта на
внасянето в ТКЗС на процесния имот през 1956 г.
Основателността
на искът по член 11, алинея 2 ЗСПЗЗ е обусловена от установяването на
кумулативно предвидените в закона предпоставки: земеделски характер на земята
по смисъла на член 2 ЗСПЗЗ; наследодателят на ищците да е притежавал право на
собственост върху имота към момента на неговото обобществяване чрез включване в
ТКЗС или по друг начин, като на доказване подлежи и самият факт на
обобществяването; земята да е била отнета по някой от посочените в член 10
ЗСПЗЗ начини. Тези предпоставки като условие за допустимост на реституцията подлежат на доказване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Безспорно
се установява от събраните по делото писмени доказателства, че наследодателят
на ищците е притежавал процесния имот към 1956 г., когато същият е бил включен
в блок на ТКЗС /установено посредством гласните доказателства/.
Земеделският
характер на земята към момента на обобществяването се констатира вследствие експертното
заключение по изслушаната съдебна експертиза.
Наведеният
довод във въззивната жалба, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като част от
процесния имот попада в отредените за начално училище и детска градина урегулирани
поземлени имоти, е ирелевантен към спора, тъй като в това производство не се
изследва дали процесният имот е зает от строителни или други мероприятия, които
не позволяват възстановяване на собствеността. Този въпрос е релевантен в
последващото административно производство, което ще бъде образувано пред
Общинската служба по земеделие въз
основа на съдебното решение, с което искът по челн 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ се
уважава.
С оглед идентичните крайни изводи на настоящият
състав на въззивния съд с тези първостепенния такъв, обжалваното
решение следва да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на основание член 208, алинея 1 от Гражданския
процесуален кодекс /отменен/, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2190 от 27.06.2008 г., постановено по гражданско дело №
2526 по описа за 2007 г. на четиринадесети състав на Районен съд – Варна.
Решението може да бъде
обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд
– Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и
следващи от Гражданския процесуален кодекс /обнародван в ДВ брой 59 от
20.07.2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.