Р Е Ш Е Н И Е

                                                      

                 гр.Варна, 26.02.2009г.

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в публично заседание дванадесет и осми януари през две хиляди и девета година в състав :

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   И.П.

                 ЧЛЕНОВЕ:   К.Г.

  К.И.

 

при участието на секретаря Я.П. като разгледа докладваното от съдия Кр.Г. ГР.Д.№ 2003 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по повод на въззивна жалба от Е.Х.Д.-В. против решение №1052/13.03.2008г. по гр.д. № 10005/06г.на ВРС-ХХІVс., с което е отхвърлен искът на въззивницата срещу ОСС-Варна за заплащане разликата между дължимото и платено възнаграждение за ползван платен домашен отпуск и е осъдена въззивницата да заплати разноски по делото в размер на 280лв.

    Във възизвната жалба се излага , че ако ответникът беше спазил закона и директора на ОСС-Варна е разрешил на въззивницата да ползва платен годишен отпуск от 24.10.2005г., а не от 07.10.2005г.,както е била принудена да го направи, то тя би получила в повече възнаграждение за времето на ползвания платен годишен отпуск в размер на 1571лв.Претендира за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което се уважи искът.

    Въззиваемата страна – Окръжна следствена служба –Варна оспорва основателността на въззивната жалба.

    ВОС съобрази следното :

    Съобразно наведените твърдения по исковата молба, уточнението пред въззивната инстанция, Е.Д.-В. излага , че е следовател при ООС-Варна. По време на ползване на отпуск за отглеждане на дете до 2 г. възраст не е ползвала платен годишен отпуск и този отпуск е могла да ползва по свое желание. То е било да ползва целия платен годишен отпуск за 2003г.,2004г. и 2005г. наведнъж , начиная от 24.10.2005г.Директорът на ОСС-Варна е разпоредил отпускът да се ползва по друг начина – начиная от 07.10.2005г. за 2003г. и 2004г. , а този за 2005г. да се ползва през 2006г.За това , че е ползвала по друг, различен от предпочетения от нея начин, платения си годишен отпуск за 2003г., 2004г. и 2005г. ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в разликата между заплатеното й възнаграждение за действително ползвания от нея отпуск и това , което би получила, ако същият се е ползвал по поискания от нея начин.Тази разлика възлиза в размер на 1571лв. и тя се претендира за заплащане от работодателя. Изхожда се от начисляването на възнаграждението по чл.177 КТ върху различно трудово възнаграждение.

    Ответникът ОСС-Варна оспорва основателността на иска. Прави възражение , че независимо кога е започнало ползването на платен годишен отпуск – 24.10.2005г. или 07.10.2005г., то базата за изчисляването на възнаграждението за този отпуск е една и съща – трудовото възнаграждение за месеца , предхождащ ,този през който се ползва платения годишен отпуск и през който служителя има отработени най-малко 10 работни дни.

    ВОС като съобрази становищата на страните и представените доказателства , констатира следното от фактическа и правна страна :

    С молба вх. № 670/19.08.2005г. Е.Д. на длъжност – следовател в ОСС-Варна е поискала да й бъде разрешено ползването на отпуск за отглеждане на дете до 2 г. възраст по чл.164 , ал.1 КТ от 19.08.2005г. Видно от удостоверение за раждане от 24.02.2004г. въззивницата е майка на малолетното дете Ралица Николаева В. , родено на 23.04.2004г.Представена е декларация от въззивницата, че детето Ралица В. не е настанено за отглеждане в детско заведение.

    Със заповед № 287/19.08.2005г. на директора на ОСС-Варна е разрешено на Е.Д.-В. да ползва отпуск по чл.164, ал.1 КТ , считано от 19.08.2008г.

    Със заявление вх.№ 790/07.10.2005г. Е.Д.-Вълкова е поискала да ползва на осн. чл.155, ал.2 вр. чл.173, ал.5 КТ платен отпуск за 2003г.,2004г. и 2005г. в размер на 92 работни дни, считано от 24.10.2005г.

    Със заповед №з-322/ 07.10.2005г. Директорът на ОСС-Варна е предоставил на следовател Е.Х.Д.-В. полагаемия се платен годишен отпуск за 2003г. в размер на 27 работни дни и за 2004г. в размер на 32 работни дни, считано от 10.10.2005г. до 30.12.2005г., а полагащия се платен годишен отпуск за 2005г. в размер на 33 работни дни да се ползва, считано от 02.10.2006г. – 17.02.2006г.

    Със заповед № 335-31.10.2005г. на Директора на ОСС-Варна е разпоредено за периода , през който Е.Д.-В. ползва платени отпуски за 2003г., 2004г. и 2005г., да й бъде начислено възнаграждение в размер на 725лв., а надвзетото за м.октомври 2005г. да бъде възстановено.

    Със заявление вх. № 856/03.11.2005г. Е.Д.-В. ***, че е съгласна на осн. чл.164 , ал.3 КТ отпускът по чл.164 , ал.1 КТ за отглеждане на детето й Ралица Николаева В. да се ползва от бащата- Николай Вълчев, считано от 06.11.2005г. Съпоставено това заявление с волята й по заявление вх. № 790/07.10.2005г. по последното тя не е поискала прекъсването на ползването на отпуск по чл.164 , ал.1 КТ и връщане на работа от 10.10.2005г.,като от 24.10.2005г. й се разреши ползването на платен годишен отпуск за 2003г., 2004г. и 2005г., за да може да се ползва от по-високото трудово възнаграждение за м.октомври 2005г. като база за изчисляване на възнаграждението по чл.177 КТ.

    Видно от заключението по назначената едночленна ССЕ и допълнителната ССЕ ,изслушани пред ВРС , се установява , че :

    Въззивницата е ползвала платен годишен отпуск както следва : 16 дни през м.октомври 2005г./ и няма действително отработени дни за октомври 2005г./, 22 дни за м.ноември 2005г., 21 дни  за м.декември 2005г.,17 дни за м.февруари 2006г. и 16 дни за м.юли 2006г. За общо 92 дни платен годишен отпуск въззивницата е получила възнаграждение в размер на 4183,90лв. то е начислено на база месечно трудово възнаграждение в размер на 725лв. Ако беше начислено на база месечно трудово възнаграждение в размер на 1100лв. дължимото възнаграждение би било 5755,08лв. Или разликата е от 1571,18лв. Последният месец, предхождащ началото на ползването на платен годишен отпуск за 2003г., 2004г. и 2005г. и през който Е.Д.-В. има отработени 10 работни дни  е м.април 2003г. и през него въззивницата има отработени 21 работни дни при месечно трудово възнаграждение от 700лв. и 70лв. - % за прослужено време или 36,66лв. на работен ден.

    Изводът ,който се налага , че при ползване на платен отпуск за 2003г. , 2004г. и 2005г. непрекъснато от 24.10.2005г., каквото е било желанието на въззивницата по заявление 07.10.2005г. за 92 работни дни полагащото се възнаграждение по чл.177 КТ е в размер на 3372,72лв. , а не както се твърди по уточнената искова молба – 5755лв. Отделно от това ползването на част от този отпуск през м.февруари 2006г. и м.юни 2006г. е дало възможност въззивницата да отработи 10 дни в друг месец , различен от м.април 2003г.,поради което и за част от ползвания от нея отпуск - да се начисли възнаграждение по чл.177 КТ на база по-високо от полученото през м.април 2003г. брутно трудово възнаграждение от 770лв.Следователно Е.Д.-В. не е претърпяла вреда от определения от Директора на ОСС-Варна начин на ползване на платени годишни отпуски за 2003г.,2004г. и 2005г.,различен от този ,предложен от въззивницата. Респ. ОСС-Варна не дължи на Е.Д.-В. заплащане на по-високо възнаграждение от заплатеното в размер на 4 183,90лв.

    Поради което искът по чл.357 вр. чл.177 КТ следва да се отхвърли като неоснователен , а първоинстанционното решение – да се остави в сила.

    На осн. чл.64 , ал.2 ГПК на ОСС следва да се присъдят разноски в размер на направените пред настоящата инстанция – 220лв.

    Водим от горното , съдът

 

                     Р Е Ш И :

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение №1052/13.03.2008г. по гр.д. № 10005/06г. на ВРС-ХХІVс. , с което е отхвърлен искът на Е.Х.Д.-В. *** за заплащане сумата от 1571лв.,представляваща разликата между дължимото и платено възнаграждение за ползван платен домашен отпуск в рамките на 92 работни дни за 2003г., 2004г. и 2005г. и е осъдена въззивницата да заплати разноски по делото в размер на 280лв.

    ОСЪЖДА Е.Х.Д.-В. ЕГН ********** ***„Густав Вайганд”12, ет.1, ап.2 да заплати на Окръжна следствена служба-Варна сумата от 220лв.,представляваща направени от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция.

    Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му.

 

   

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: