Р Е Ш Е Н И E

№

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и деветата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. С.

ЧЛЕНОВЕ: М. М.

К. В.

при участието на секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия К.В. гр.д. № 2000 , по описа на съда за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 ГПК (отм.) вр.чл.344 ал.4 от КТ, образувано по въззивна жалба от К.К.Г. срещу Решение № 2622 от 05.08.2008 година, постановено по гр.д. № 2999 по описа за 2008 година на Варненския районен съд, с което са били отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 и чл.255 ал.1 от КТ, а именно за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № ЛС 156 от 28.04.2006 година на работодателя, с която трудовото му правоотношение е било прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.2; за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението – “Главен асистент” в Катедра “Корабоводене, управление на транспорта, опазване чистотата на водните пътища” във “Факултет по морски науки и екология” на ТУ-Варна и за осъждане на последния да му заплати сумата от 2 160 (две хиляди сто и шестдесет) лева , явяваща се обезщетение за период от шест месеца, през които е останал без работа, поради уволнение .

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението. Излага се, че неоснователно районния съд е приел законосъобразност в действията на ТУ-Варна; твърди се наличието на опорочена процедура и се иска се отмяна на решението, признаване на заповедта за незаконна, изплащане на обезщетение, както и възстановяване на длъжност.

По делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба и от страна на ответника – Технически Университет – град Варна.С нея се настоява първоинстанционния съдебен акт да бъде оставен в сила .Излага се, че отсъстват твърдените нарушения в процедурата по освобождаването на въззивника; твърди се също, че извършения подбор отговаря на реалните факти.

В съдебно заседание въззивника поддържа депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна – ТУ – град Варна, надлежно уведомена, се представлява от процесуален представител , в лицето на адв.Велева.Последната моли жалбата да се остави без уважение.

След преценка на представените по делото доказателства и като съобрази аргументите на страните, както и техните искания, ВОС прие за установено от фактическа страна, следното:

На база на депозирана молба и предвид Протокол № 144 от 22.10.1986 година въззивника Г. бил одобрен и заел длъжността „редовен асистент по ПТТ и ВЗТ” към Катедра МЕ в Технически Университет – град Варна.Работил безпроблемно до 2002 година, когато получил и първата неблагоприятна атестация.Видно от приложения по делото Атестационен лист неговата „квалификация, административни и други дейности” били определени като незадоволителни. На база Протокол № 9 от 13 март 2006 година и по повод взето решение от Академичния съвет на Университета, Ректора му издал Заповед № 146 от 31.03.2006 година, с която разпоредил в срок до 10 април 2006 година да се извърши по критериите за научна квалификация и резултати от атестирането на главните асистенти в Катедрата.Въззивника бил уведомен за същата още на 27.03.2006 година и присъствал на провелото се заседание на Катедра „КУТОЧВП” на 03.04.2006 година.На него той предложил точката за подбора на кадри да отпадне, но предложението не било прието.На същото заседание, освен другите административни въпроси било решено въззивника да бъде освободен от длъжност, поради недостиг на норматив.Възраженията на Г., че не е бил уведомен за дневния ред на провелото се заседание, не били взети предвид и със Заповед № ЛС 156 от 28.04.2006 година той бил освободен от работа, поради съкращаване в щата.Опитите му да отмени разпорежданията на Академичния съвет и Катедрения съвет пред „Административно отделение” на ВОС не дали резултат.

Понастоящем се атакува първоинстанционния съдебен акт, като във въззивната жалба основните възражения са две: допуснато нарушение в процедурата по уведомяването на въззивника за предстоящия Катедрен съвет и наличието на по – добра квалификация, сравнена с тази на другия гл.ас.в лицето на Неделчо Ангелов.И двете възражения ВОС приема за неоснователни и съображенията за това са следните:

Действително Правилника за вътрешния ред на Университета, Раздел ІІІ т.3 дава основание да се приеме, че съществуват процедурни правила за провеждане на катедрен съвет; последните касаят кворума и предоставяне на материалите, които следва да се обсъждат.Въззивника твърди, че не е бил нарочно уведомен за провеждането на катедрения съвет на 03 април 2006 година и това му е попречило да защити позицията си по въпроса, още повече, че според него квалификация му е с далеч по – добри показатели от тази на конкурента му.Това възражение е неоснователно, т.к. е ясно подчертано в Протокол № 91 от 03 април 2006 година, че К.Г. е бил уведомен за предстоящия съвет и за дневния му ред, в частност онази част от дневния ред, която е пряко свързана с местоработата му, от страна на доц.Благоев и това е станало точно седем дни преди самото заседание – а именно на 27.03.2006 година.Това обстоятелство, което не е било оспорено от въззивника на самото заседание фигурира в съставения протокол, независимо от факта, че по – късно в депозираните си молби до Ректора на Университета той е обявил, че е уведомен от дата 31 март 2006 година.С факта на присъствието му на проведения съвет и най – вече на устния му доклад за собствената му квалификация съдът приема, че не е налице допуснато съществено нарушение и то от тези, които могат да накърнят неговите права.Въззивника е изложил позицията си по въпроса, подкрепил е същата с факти и цифри, а отделен е въпроса, че същите не са били възприети от аудиторията и, че неговата кандидатура е била игнорирана за сметка на конкурента му.Действително разпоредбата на чл.34 ал.3 от Правилника за вътрешния ред на Университета задължава провеждането на катедрен съвет, като преди това материалите се предоставят не по късно от седем дни, преди провеждането на съвета.С факта на уведомяването от 27 март 2006 година от страна на доц.Благоев ВОС приема, че в случая процедурата е била спазена, както и че въззивника е имал достатъчно процедурно време да се подготви, което е и сторил.

Следващото му възражение касае квалификацията му, която той приема за по значима от тази на конкурента му, в лицето на гл.ас.Неделчо Ангелов.Възражението е неоснователно, т.к. и в този случай съдът приема, че Ръководството на Университета не е допуснало нарушения на процедурните правила и изцяло се солидаризира с изложеното от предходната съдебна инстанция.Съобразно разпоредбата на чл.10 Б от Правилника за атестиране при подбора на кадри от значение в случая са проведените атестации и за съкращение се предлагат първо онези членове, които притежават отрицателни атестации.Отделно от това е предвиден и ред за самата процедура по атестирането, уреден в нормите на чл.11 и следващите от Правилника.Справката в служебното досие на въззивника показва, че той е получил отрицателна атестация още през 2002 година, когато видно от приложения по делото Атестационен лист неговата „квалификация, административни и други дейности” били определени като незадоволителни.Също тогава неговия конкурент, в лицето на гл.ас.Ангелов е получил оценка „много добра”.Видно също така от приложения по делото Протокол № 91 от 03 април 2006 година е, че катедрения съвет е бил проведен при наличието на изискуемия кворум, както и че в ущърб на въззивника са гласували с 8 гласа „за” освобождаването му, при наличието на 2 „невалидни” бюлетини.Решението на Катедрения съвет е било възприето и потвърдено и от Съвета на Факултета на ФМНЕ от 10 април 2006 година, когато за освобождаването на въззивника са гласували”за” 20 от представителите, а за оставане 1 глас.

Впрочем, видно е от писмените доказателства (вж.л.26), че състоянието на катедрата е било обсъждано на Ректорски съвет от 13.03.2006 година, когато е станало ясно, че гл.ас.К.Г. не е изготвил дисертацията си; че няма проведена вътрешна защита, както и че за него не съществуват часове нито в Катедрата, нито в Катедра „ТТТ”, към която той всъщност се числи.Настъпилата промяна в учебните планове не му дава възможност да покрие пълен норматив.Също тогава е било гласувано, с единодушие, да се изпрати искане към Академичния съвет за съкращаване на щата.Друго писмено доказателство, което е в тази насока съдът открива в л.27, и касае доклад на доц.Крушев от които е видно, че за въззивника не съществува планирано натоварване.

Т.к. в този случай основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е съобразно нормата на чл.328 ал.1 т.2 от КТ – а именно добилото гражданственост „съкращаване в щата” основните критерии за подбор, при съкращение в щата следва да касаят по-високата квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа.Страните не спорят, и това е видно от приложените по делото писмени документи, че през 2002 година въззивника е получил неблагоприятна атестация, която всъщност е и основанието да бъде предпочетен неговия конкурент.Дори и при наличието на равни квалификационни възможности би надделяла кандидатурата на гл.ас.Ангелов именно поради факта, че през процесния период от време същия се е представял по адекватно на заеманата длъжност и работата му е била оценена с оценка „много добър”.Самото съкращение в щата по смисъла на член 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда изисква премахване, считано от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. За да е законно то трябва да е извършено от органа, който има право да извършва промени в щата и да е реално, а не фиктивно.В този случай решението е било взето от Академичния съвет, които в съответствие с разпоредбата на чл.20 и чл.21 т.3 от Закона за висшето образование разполага с правото да стори това и е било изпълнено от Катедрения съвет, на основата на чието решение и подбор, Ректора на Университета е издал и Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, предмет на обжалване.Тази заповед от своя страна е законосъобразна, защото 1. Съкращението на щата е реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършваната работа; 2.Налице е към момента на уволнението и на фактическото премахване на съответната трудова функция да съвпадат или уволнението да следва съкращаването на щата; 3.Извършено по съответния ред (Академичен и Катедрен съвет) и от органа, който има право да извършва такива промени.по тези съображения ВОС приема, че решението на първата съдебна инстанция е фактически и правно издържано, ето защо следва да се потвърди.

На основание изложеното, съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2622 от 05.08.2008 година, постановено по гр.д. № 2999 по описа за 2008г. година на Варненския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от К.К.Г., ЕГН ********** искове против технически Университет – град Варна, с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № ЛС 156 от 28.04.2006 година на работодателя, с която трудовото му правоотношение е било прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.2; за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението – “Главен асистент” в Катедра “Корабоводене, управление на транспорта, опазване чистотата на водните пътища” във “Факултет по морски науки и екология” на ТУ-Варна и за осъждане на последния да му заплати сумата от 2 160 (две хиляди сто и шестдесет) лева, явяваща се обезщетение за период от шест месеца, през които е останал без работа, поради уволнение.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд на основанията по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: