РЕШЕНИЕ №...

 

Гр.Варна, ...02.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ с-в, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Х.

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : А.К.

                                                                                          Е.П.

 

            При секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдията А.К. ***/07г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

            С решение от 30.07.2007г. по гр.д.№2863/05г. ВРС е осъдил Й.П. да заплати на ИА”Държавна собственост на МО”-гр.София сумата от : 1 123.54лв., представляваща обезщетение за ползван без правно основание имот, находящ се в гр.Шумен, ул.”Херсон”№4, вх.”В”, ап.26,за периода от 19.11.2004г. до 15.03.2005г., на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД ; 11.69лв., представляваща такса битови отпадъци за същия период ; 40лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.Съдът е отхвърлил иска за заплащане на сумата от 47лв., представляваща лихва за забава върху обезщетителната претенция.

            Срещу решението е подадена жалба от Й.П., в която се прави общо оплакване за неговата неправилност.Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл.201 от ГПК е депозирано възражение от страна на въззиваемия ИА”Държавна собственост на Министерството на отбраната”, в което се твърди, че въззивницата е ползвала имот, представляващ частна държавна собственост, въз основа на безсрочен договор за наем, който впоследствие е бил прекратен, на основание чл.27, т.5 и т.8 от Наредба №3/98г.  за настаняване в жилища и ателиета от ВЖФ на МО.Тъй като същата е продължила да ползва имота в период след прекратяване на договора, то тя дължи и следващото се обезщетение.

            Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

            Прядявени са обективно съединени искове с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            В исковата молба ИА”Държавна собственост на Министерството на отбраната” твърди, че се явява правоприемник на „Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество”, в чиито функции се включва управлението на ведомствения жилищен фонд на МО и други имоти, които съставляват частна държавна собственост.През 1980г. е възникнало наемно правоотношение между Началника на КЕЧ-гр.Шумен и военнослужещия Венелин Попов и неговото семейство, което към този момент се е състояло от съпруга-Й.П. и две деца, по силата на който на последните е било предоставено ползването на недвижим имот, представляващ ап.№26, находящ се в гр.Шумен, ул.”Херсон”№4, вх.”В”.Впоследствие военнослужещия е починал, като ползването на жилището продължило в лицето на неговата съпруга и деца.Било е констатирано, че преживялата съпруга Й.П. не отговаря на изискванията на Наредба №3/98г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения фонд на МО, тъй като същата не работи в МО и същевременно е придобила собствеността върху друго жилище, поради което договора й е бил прекратен с писмо изх.№П-861/14.09.2004г.Същата обаче е продължила да ползва имота и след прекратяване на договора, поради което дължи обезщетение в размер на 1 123.54лв., за периода от неговото прекратяване до датата на неговото опразване – 15.03.2005г.Тъй като сумата не е била заплатено доброволно, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Й.П. да заплати претендираното обезщетение, както и лихва за забава върху същото в размер на 47лв., такса битови отпадъци в размер на 11.69лв. и ДДС върху последната в размер на 2.34лв.

            В хода на въззивното производство е било констатирано, че е налице закриване на ИА”Държавна собственост на МО”, като е създадена ИА”Социални Дейност” на МО, която е неин универсален правоприемник, на основание §9 от ПМС№167/ 11.07.2008г.Последната е била конституирана като въззиваема страна с определение на съда от 14.10.2008г.

            Ответницата Й.П. чрез процесуалния си представител оспорва основателността на предявените искове, като заявява, че наемното правоотношение между нея и ищеца не е било прекратено, тъй като същата отговаря на чл.8 от №3/98г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения фонд на МО, и разполага с правото на продължи да ползва имота.Отделно от това се оспорва факта на получаване на предизвестието за прекратяване на договора.Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

            По делото са представени доказателства, от които се установява, че към 15.05.1978г. между КЕЧ-гр.Шумен и Венелин Петров Попов е бил сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ ап.№26, находящ се в ж.к.”Херсон”4, вх.”В”, ет.1.Към този момент семейството му се е състояло от съпруга – Й.П. и две деца – Явор Петров и Десислава Петрова.

            Представен е препис извлечение от акт за смърт №2292 от който се установява, че лицето Венелин Петров Попов е починало на 01.10.1992г.

С анекс от 25.06.2001г. страните по договора за наем са определили наемна цена, която се дължи от наемателя, в размер на 25.92лв. месечно.Същият е бил подписан от ответника Й.П. като наемател.

            С предизвестие изх.№П-861/14.09.2004г., в което има отбелязване, че е налице отказ от получаване от страна на Й.П., ИА”Държавна собственост на МО” са уведомили адресата, че прекратяват наемното правоотношение, на основание чл.27, т.5 и т.8 от Наредба №3/98г., и са й отправили покана за опразване на имота в едномесечен срок, считано от уведомяването.

            На 16.03.2005г. е съставен приемо-предавателен протокол, установяващ факта на предаване фактическата власт  върху имота, който е предмет на договора за наем.

            От заключението по допуснатата по делото СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че за процесния период средномесечния пазарен наем за имота, който е предмет на договора за наем, възлиза на 120лв.

            Така установената фактическа обстановка обуславя следните пранвни изводи на съда :

            Жалбата е депозирана в указания от закона 14-дн. преклузивен срок и производството е процесуално допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.

            От представените по делото доказателства се установява, че между Венелин Попов и Министерство на народната отбрана е възникнало валидно наемно правоотношение, по силата на което същият е разполагал с правото да ползва временно и възмездно недвижим имот, представляващ ап.№26, находящ се в гр.Шумен, ул.”Херсон”№4, вх.”В”, срещу задължението да заплаща съответната наемна цена.

            Не е спорно между страните, че към м.09.2004г. наемателя е бил починал, съпругата му не е работила в МО и е притежавала недвижим имот, който се намира в гр.Варна.Горното е послужило като основание за изпращане на предизвестие за прекратяване на договора за наем.Към този момент е съществувала ИА”Държавна собственост на МО”, която съгласно ПМС№162/99г. е осъществявала функции по управление на жилищата, които са включени във ведомствения фонд на МО, поради което следва да се приеме, че същата е разполагала с правото да прекратява договори за наем по отношение на имоти, които имат такъв статут.Съдът приема, че изявлението за прекратяване е било получено до адресата на 09.10.2004г., тъй като същото е било оформено по предвидения в ГПК ред/чл.28 от Наредба №3/98г./ - отказът на получателя е бил оформен с подписа на един свидетел.Обстоятелството че не са отразени трите му имена не рефлектира върху редовността на връчването, тъй като съобразно удостовереното може да бъде направена идентификация на връчител и свидетел.

            Съдът приема, че към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на договора за наем не са били налице изключенията, които са позволявали на членовете на семейството на починалия Венелин Попов да продължат да ползват имота при същите условия/съгласно чл.13, ал.2 от ЗНО-отм., действащ към 1978г., наемно правоотношение възниква на само с настанения, а и със семейството му/.Това е така, тъй като в случая не са налице условията на чл.8, ал.1 от Наредба №3/98г.Не се установява, че наемателят е загинал при или по повод на изпълнение на военната служба/законът не случайно използва термина загинал, а не починал, което изисква резултата да е в причинна връзка със изпълняваната работа – напр. настъпила при военно учение смърт/.От редакцията на чл.8, ал.1 и чл.11 от Наредба №3/98г. следва да се приеме, че в първия случай ще възникне за в бъдеще наемно правоотношение между семейството на загиналия военослужещ и неговото семейство, а във втория е уредена възможността да се запази съществуващото наемно правоотношение между наемодателя и членовете на семейството на загиналото лице.Горното означава, че ответницата е нямала право да обитава имота и спрямо нея наемното правотношение е било прекратено, считано от 09.11.2004г.

            В тежест на страната, която е държала имота въз основа на договор за наем, е да докаже факта на неговото предаване на наемодателя след прекратяването му.От представените по делото доказателства се установява, че това е било осъществено от страна на ответницата на 16.03.2005г.Фактът че само тя е подписала протокола под „предал” е индиция, че същата е осъществявала еднолично фактическата власт върху имота от момента на прекратяване на договора за наем до подписване на протокола за предаването му.Тъй като са налице данни, че наемодателят се е противопоставил изрично на продължилото ползване на имота, то в тежест на ответницата се поражда задължението да заплати обезщетение за съответния период.Размерът на същото се определя въз основа на претърпените от наемодателя вреди, които се съизмеряват със сумата, която би получил ако отдаде имота под наем по пазарни цени/минималният размер на вредите е получавания от наемодателя наем преди прекратяване на договора, който в случая възлиза на 25.92лв. месечно/.Дължимото се обезщетение не може да се определя едностранно от работодателя, тъй като това противоречи на общите правила за неизпълнение на договорните задължения.Предварителното определяне на размера на обезщетението е мислимо само тогава, когато това е било уговорено предварително от страните като санкционна последица/същото би имало характер на неустойка/.

            С оглед на горното съдът намира, че предявената претенция е частично основателна и следва да бъде уважена в размер, който да бъде съобразен със заключението по допуснатата СТЕ – в размер на 464лв.За разликата до 1 123.54лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Претенцията за лихва е отхвърлена с влязло в законна сила решение на първоинстанционния съд, поради което не е предмет на въззивна проверка.

            Основателна е и претенцията за заплащане на такса битови отпадъци, тъй като независимо от прекратяване на договора, в тежест на наемателя е да продължи да изпълнява всички задължения по договора/чл.236, ал.2 от ЗЗД/.

            По претенцията за заплащане на сумата от 2.34лв., представляваща ДДС върху таксата за битови отпадъци, съдът не следвада се произнася, поради липса на такова от страна на ВРС/налице е непълнота на първоинстанционното решение в тази му част/.

            Налице е частично съвпадение на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение по реда на чл.236, ал.2 от ЗЗД, за разликата от 464лв. до 1 123.54лв., а в останалата част оставено в сила.

            На основание чл.64, ал.1 от ГПК/отм./ в полза на въззивника следва да бъдат присъдено направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 29.33лв., както и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстания в размер на 100лв.

            На основание чл.64, ал.2 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно отхвърлителната част на претенцията в размер на 231.52лв.

            Предвид горното, съдът

 

                                                                       РЕШИ :

 

            ОТМЕНЯ решение от 30.07.2007г. по гр.д.№2863/05г. на ВРС в частта, в която е осъдил Й.Т.П., ЕГН**********,*** чрез адв.С.С. да заплати на ИА”Социални дейности на Министерството на отбраната”-гр.София, представлявана от изпълнителния директор Мери Филипова Саханджиева-Георгиева, в качеството си на универсален правоприемник на ИА”Държавна собственост на Министерство на отбраната”-гр.София, обезщетение за ползван недвижим имот, представляващ : ап.№26, находящ се в гр.Шумен, ул.”Херсон”№4, вх.”В”, след прекратяване на договора за наем и при противопоставяне на наемодателя, за периода от 19.11.2004г. до 15.03.2005г., за разликата от 464/четиристотин шестдесет и четири/лв. до 1 123.54/хиляда сто двадесет и три цяло и петдесет и четири/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

            ОТХВЪРЛЯ иска на ИА”Социални дейности на Министерството на отбраната”-гр.София, представлявана от изпълнителния директор Мери Филипова Саханджиева-Георгиева, в качеството си на универсален правоприемник на ИА”Държавна собственост на Министерство на отбраната”-гр.София срещу Й.Т.П., ЕГН**********,*** чрез адв.С.С., за заплащане на обезщетение за ползван недвижим имот, представляващ : ап.№26, находящ се в гр.Шумен, ул.”Херсон”№4, вх.”В”, след прекратяване на договора за наем и при противопоставяне на наемодателя, за периода от 19.11.2004г. до 15.03.2005г., за разликата от 464/четиристотин шестдесет и четири/лв. до 1 123.54/хиляда сто двадесет и три цяло и петдесет и четири/лв., на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД.

            ОСТАВЯ в сила решение от 30.07.2007г. по гр.д.№2863/05г. на ВРС в останалата му част.

            ОСЪЖДА Й.Т.П., ЕГН**********,*** чрез адв.С.С. да заплати на ИА”Социални дейности на Министерството на отбраната”-гр.София, представлявана от изпълнителния директор Мери Филипова Саханджиева-Георгиева, в качеството си на универсален правоприемник на ИА”Държавна собственост на Министерство на отбраната”-гр.София сумата от 129.33/сто двадесет и девет цяло и тридесет и три/лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.64, ал.1 от ГПК/отм./.

            ОСЪЖДА ИА”Социални дейности на Министерството на отбраната”-гр.София, представлявана от изпълнителния директор Мери Филипова Саханджиева-Георгиева, в качеството си на универсален правоприемник на ИА”Държавна собственост на Министерство на отбраната”-гр.София да заплати на Й.Т.П., ЕГН**********,*** чрез адв.С.С. сумата от 231.52/двеста тридесет и едно цяло и петдесет и два/лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл.64, ал.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.