Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 26.02.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н.Д.

при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2517 по описа за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от А.Й.Т. срещу държавата, представлявана от министъра на финансите за заплащане на следните суми, представляващи добиви от собствения на ищцата недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Славянска" № 18, представляващ място с площ от 526 кв. м, съставляващо имот пл. № 3 в кв. 720 по плана на гр. Варна, ведно с намиращата се в него жилищна сграда /без гаражите/: 1000 лв., които ответникът е могъл да получи за м. декември 2002 г., 2460 лв., които ответникът е могъл да получи за периода 01.01.2003 г. до 28.02.2003 г., 37398 лв., които ответникът е получил за периода от 01.03.2003 г. до 31.08.2007 г. /по 642 лв. месечно за периода от 01.03.2003 г. до 31.01.2007 г. и по 1032 лв. месечно за периода 01.02.2007 г. до 31.08.2007 г./ и 5160 лв., които ответникът е получил за периода от 01.09.2007 г. до 01.02.2008 г. /по 1032 лв. месечно/ по чл. 73, ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва от предявяването на исковете – 29.11.2007 г. до окончателното им изплащане, както и на сумата 11598.58 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава при изплащането на горните главници /с изключение на добивите след предявяването на исковете/ за периодите от първо число на месеца, когато са получавани до предявяването на исковете – 29.11.2007 г. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и на съдебните и деловодни разноски.

Ответникът оспорва исковете. Евентуално сочи, че ищцата не е отправяла покана, поради което ответникът не е изпаднал в забава. Предявява възражение за изтекла погасителна давност.

Ищцата уточнява, че не е канила държавата, а се позовава на предявяването на иска за собственост на 27.03.2000 г.

По същество страните поддържат становищата.

Ищцата представя писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Исковете са допустими и надлежно предявени.

По същество:

От представените заверени преписи /л. 6 – 10 от делото/ се установява, че с решение № 809, постановено на 10.07.2007 г. по в. гр. д. № 871 по описа за 2006 г. на ВКС РБ, IV г. о. държавата е осъдена да предаде на ищцата в настоящото производство владението върху същия имот, придобит от ищцата чрез реституция по ЗВСВОНИ.

Силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена.

Съдът приема, че ищцата е притежавала правото на собственост в процесния период.

Между страните е безспорно, че ответникът е упражнявал владение върху имота в процесния период. След предявяване на иска за собственост на 27.03.2000 г. /удостоверение на л. 68/ упражняваното владение е недобросъвестно – изрично решение № 222, постановено на 07.03.2002 г. по гр. д. № 579 по описа за 2001 г. на ВКС РБ, ІV г. о.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗС недобросъвестният владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил – изрично цит. решение № 222. Приема се, че гражданските плодове, които биха могли да се получат се покриват с обезщетението за ползите, от които собственикът е бил лишен.

Ползата, от която собственикът е лишен представлява средната пазарна наемна цена, която е могло да бъде получена в процесния период за имота.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л. 131 от делото/, което съдът възприема като обетивно и компетентно дадено се установява, че средната пазарна наемна цена за периода 01.01.2003 г. до 28.02.2003 г. е в претендирания размер.

От заключенията на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за останалата част от периода ответникът е получил добиви от вещта – наемни цени в твърдяния от ищцата размер.

Съдът приема, че за ищцата са възникнали твърдяните вземания срещу държавата.

Ищцата не претендира наемни цени от наемател, а добиви от вещта от недобросъвестен владелец. Не е налице хипотезата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Давността е общата – петгодишна, която не е изтекла. Възражението е неоснователно.

Съдът приема, че следва да бъдат присъдени добивите в претендирания от ищцата размер.

Законната лихва следва да бъде присъдена върху сумите от предявяването на исковете – 29.11.2007 г., а само за добивите след предявяването – от 25.03.2008 г. /молба на л. 44/.

По исковете за присъждане на обезщетения за забава:

Вземанията на собственика за добивите възникват с получаването на всяка наемна цена, но владелецът дължи връщането от поканата, тъй като няма определени от страните или предвидени в закона падежи. Предявяването на иск за собственост няма значение на покана, защото не съдържа искане за заплащане на суми. Ищцата не е отправяла друга покана.

лист втори от решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 2517/07 ВОС

Съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава.

Исковете за присъждане обезщетения за забава са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Ищцата е сторила разноски 3774 лв., от които съразмерно уважената част от исковете ответникът следва да й заплати 3014 лв. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 682.00 лв., съразмерно отхвърлената част от исковете. Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на финансите да заплати на А.Й.Т.,***, Италия следните суми, представляващи добиви от собствения й недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Славянска" № 18, представляващ място с площ от 526 кв. м, съставляващо имот пл. № 3 в кв. 720 по плана на гр. Варна, ведно с намиращата се в него жилищна сграда /без гаражите/: 1000 /хиляда/ лв., които ответникът е могъл да получи за м. декември 2002 г., 2460 /две хиляди и четиристотин и шестдесет/ лв., които ответникът е могъл да получи за периода 01.01.2003 г. до 28.02.2003 г., 37398 /тридесет и седем хиляди и триста и деветдесет и осем/ лв., които ответникът е получил за периода от 01.03.2003 г. до 31.08.2007 г. /по 642 лв. месечно за периода от 01.03.2003 г. до 31.01.2007 г. и по 1032 лв. месечно за периода 01.02.2007 г. до 31.08.2007 г./ и 5160 /пет хиляди и сто и шестдесет/ лв., които ответникът е получил за периода от 01.09.2007 г. до 01.02.2008 г. /по 1032 лв. месечно/, на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на исковете – 29.11.2007 г., а само за добивите след предявяването на исковете – от 25.03.2008 г. до окончателното им изплащане, както и разноски, съразмерно уважената част от исковете – 3014 /три хиляди и четиринадесет/ лв., на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А.Й.Т. срещу държавата, представлявана от министъра на финансите за заплащане общо на сумата 11598.58 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава при изплащането на горните главници /с изключение на добивите след предявяването на исковете/ за периодите от първо число на месеца, когато са получавани до предявяването на исковете – 29.11.2007 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А.Й.Т. да заплати на държавата, представлявана от министъра на финансите сумата 682 /шестотин и осемдесет и два/ лв., представляваща разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщенията до страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: