Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./…………………….2009 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х.

ЧЛЕНОВЕ: С.П.

К.И.

при участието на секретаря Я.П., разгледа докладваното от съдията К. И. *** по описа на съда за 2007 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХVІІІ-та от ГПК /отм./.

Образувано е по жалба на адв. А.П. *** като пълномощник на Н.Д.С., А.Д.А. и К.Д. *** срещу решение № 3030/11.10.2007 год. по гр. д. № 6956/2006 год. на ВРС, ХХХІV-ти състав, с което е отхвърлен предявения от въззивниците иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за приемане за установено по отношение на ОС “ЗГ” – Варна /сега ОС “Земеделие”/ и Община Варна, че наследниците на Димитър Н.С.,***, починал на 17.11.1996 год. имат право да възстановят собствеността си върху нива с площ от 27 дка, в землището на кв. Галата, община Варна, местността “Зеленика” при съседи: Марийка Михайлова Калева; Добра Иванова Сидерова; Анани Дончев Бачев и път, по твърдения за придобиването й от общия наследодател по давностно владение, осъществявано в периода 1935 – 1958 год., когато е била включена в блок на ТКЗС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Сочи се, че съдът неправилно не е ценил ангажираните по делото гласни доказателства за установяване на твърдените от ищците факти. Законодателната промяна, установяваща забраната да се доказва собствеността с гласни доказателства в производствата по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е от месец февруари 2007 год., а настоящото производство е било образувано преди горната промяна в закона, поради което и гласни доказателства за установяване на правото на собственост върху притежавани преди кооперирането земеделски земи са допустими на общо основание.

Отправено е искане обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.

В съдебно заседание въззивниците чрез представител поддържат жалбата.

Въззиваемите страни в срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК не са депозирали писмени възражения по жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна - община Варна чрез пълномощник оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищците са предявили срещу ответниците иск за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху земеделски имот – нива с площ от 27 дка в землището на кв. Галата, община Варна, местността „Зеленика” при съседи: Марийка Михайлова Калева, Добра Иванова Сидерова, Анани Дончев Бачев и път. Наведени са твърдения, че описаният земеделски имот е бил собственост на наследодателя им Димитър Н.С.,***, починал на 17.11.1996 година, на основание давностно владение, осъществявано в периода 1935 – 1958 година, когато бил включен в блок на ТКЗС. Твърди се, че владението върху нивата била предадено на наследодателя на ищците през 1935 година, когато неговите родители му подарили имота. Процесният имот не бил заявяван за възстановяване по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ.

Ответникът ОС „ЗГ” – Варна /сега ОС „Земеделие”- Варна/ не е изразил становище по предявения иск.

Община Варна е оспорила иска.

Видно от удостоверение за наследници от 17.04.2006 год., издадено от община Варна, ищците са наследници по закон на Димитър Н.С.,***, починал на 17.11.1996 год.

Съгласно удостоверение изх. № 2796/10.11.2006 го., изд. от ОС „ЗГ” – Варна, не е подавано заявление за възстановяване на право на собственост на Димитър Н.С. върху имот съставляващ нива от 27, 000 дка, местност „Зеленика” в землището на кв. Галата, община Варна.

В показанията си свидетелят Димитър Костов С. /роден 1924 година/ сочи, че наследодателят на ищците имал имот в с. Приселци, в местността "Зеленика". Около 20-25 години работил това място – до 1958 г., когато имотът бил внесен в ТКЗС. Според свидетеля границите на имота били: Марийка Михайлова; Добра Иванова; Анести Анестев и път.

Според свидетеля Георги Д. /роден 1931 г./ Димитър С. *** нива от 27 дка при съседи: Марийка Михалева, Добра Иванова, Анани Дончев и път. Димитър С. имал нивата от баща си, който му я бил дарил на сватбата. След като получил нивата Димитър С. я работил до 1958 година, когато била внесена в ТКЗС.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушана в първата инстанция, се установява, че при огледа на място, на вещото лице е бил посочен имот, находящ се в землището на кв. Галата, община Варна, понастоящем попадащ в границите на масив № 61, местност „Такат ятъ” по картата на възстановената собственост. Според вещото лице местност „Зеленика” е нова местност и се намира северно в непосредствена близост до м. „Такат янъ” – масив № 61.

Пред въззивната инстанция е представена Декларация № 168, подадена от Димитър Н.С., с която същият е декларирал притежавани от него непокрити земеделски земи, както следва: нива от 27 дка в местност ”Зеленика”, село Галата, Варненско, придобита по наследство и овощна градина от 2, 000 дка, в с. Галата, също придобита по наследство. В декларацията като основание за притежание на нивата от 27 дка е посочено – наследяване.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Налице е процесуалната предпоставка за допустимост на иска за признаване правото на възстановяване на собствеността, а именно - пропускане на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което искът е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановява се правото на собственост върху земеделските земи, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Субекти на правото на възстановяване на собствеността са собствениците на земите или техните наследници.

С оглед горното в производството по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ ищците следва да проведат пълно доказване на правопораждащите собствеността в лицето на техния наследодател факти преди образуването на ТКЗС. Допустими са само писмени доказателства за установяване на правото на собственост - чл. 11, ал. 2, изр. 1 ЗСПЗЗ. По силата на изр. 2 на цитираната разпоредба, писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. Ограничението, предвидено в чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се отнася само до доказване на собствеността, но не и до останалите предпоставки на иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Допустимо е с гласни доказателства да се установява факта на обобществяването на земята.

Ангажираните от ищците доказателства за доказване на правото на собственост – декларация, с която са декларирани притежавани от наследодателя Димитър Н.С. и гласните доказателства – са недопустими съгласно чл. 11, ал. 2, изр. второ от ЗСПЗЗ и не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. Отделно от това показанията на свидетеля Димитър Костов С., съдържат данни за притежаван от наследодателя на ищците имот, находящ се в с. Приселци, Варненско, а не в с. Галата.

Наведените във възвивната жалба оплаквания, че забраната да се доказва собствеността с писмени декларации и/или с гласни доказателства в производствата по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е от месец февруари 2007 год., а настоящото производство е било образувано преди горната промяна в закона, поради което и е неприложима, съдът намира за неоснователни.

Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 13/09.02.2007 год./ висящите производства по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ се приключват при условията и по реда на този закон. Измененията и допълненията на чл. 11, ал. 2 на основание § 30 от ЗИД на ЗСПЗЗ са приложими в настоящото производство, тъй като същото е било висящо към 13.02.2007г., когато ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 13, 2007 г.) е влязъл в сила.

Надлежни писмени доказателства за право на собственост придобито от наследодателя по твърдяния способ – давностно владение, осъществявано в периода 1935 – 1958 година не са събрани. Ищците са представили декларация за притежавани недвижими имоти, според която наследодателят им е декларирал нива с площ от 27 дка в землището на с. Галата, м. „Зеленика”, като в същата е вписано основание за придобиване на горния имот – наследяване. В обсъжданата декларация липсва отбелязване за коя година се отнася. При съпоставянето на декларацията с други документи по делото може да се предположи годината на подаването й – в декларацията е записано, че при подаването й Димитър Н.С. е бил на 37 години. От представеното удостоверение за наследници на л. 3 от първоинстанционното дело е видно, че Димитър Н.С. е роден на 12.04.1912 година и следователно, подаването на декларацията може да се отнесе към 1949 г., когато е издаден и Указ № 573/28.05.1949 год. на президиума на ВНС за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски земи. Данните от тази декларация могат да бъдат използвани само като индиция за начало на давностно владение, но от 1949 год. до 1958 год. не е изтекъл необходимия давностен срок за придобиване на имота по давност, който съгласно § 4 от Преходните правила на ЗС изтича на 17.12.1961 год. В случая не е приложимо и правилото на чл. 12, ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като декларацията не е измежду предвидените в цитираната разпоредба документи, обуславящи и нейното приложение.

Въз основа на изложеното съдът намира, че искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Решението на ВРС е с идентични крайни правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3030/11.10.2007 год. по гр. д. № 6956/2006 год. на ВРС, ХХХІV-ти състав.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове:1. 2.