РЕШЕНИЕ
Гр.Варна, 11.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
Гражданско отделение, Хс-в, в открито заседание на пети февруари две хиляди и
девета година в състав :
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ : А.К.
При секретаря Хр.А. и участието
на прокурора Ант.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2411/07г. на
ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.38 от СК.
В исковата молба ищеца Прокуратура
на РБ твърди, че пред ВОС е било образувано производство по гр.д.№1146/07г. по
осиновяване на детето М.И. от лицето Донка Демирева, което е с родители Е. Мюстджебова и Г.И., последният от които е съпруг на
молителката по посоченото дело.Тъй като са налице данни, че И. не е биологичен
родител на детето, следва да се направи извода, че извършеното припознаване е с
цел да се избегне процедурата по осиновяване на дете по СК, която изисква
вписването в регистъра за осиновяване както на детето, така и на
родителите.Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че припозналият не е биологичен баща на припознатия.
Ответникът Г.И. чрез
процесуалния си представител оспорва допустимостта на производството, тъй като
не е налице интерес за прокуратурата да оспорва извършеното припознаване.В
условията на евентуалност се оспорва основателността на предявения иск, тъй
като законът не забранява едно лице да припознае дете, което не произхожда
отнего.
Ответникът М.Г. чрез
служебния си представител изразява становище, че в интерес на детето е да се
установи кой е биологичния й баща.
ДСП – гр.Варна чрез
представителя си изразява становище за основателност на исковата претенция, тъй
като е налице заобикаляне на процедурата по пълно осиновяване на дете.
Заинтересованото лице Е.М.
чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
иска.
Съдът като съобрази
твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна :
Представени са
доказателства, че пред ВОС е образувано дело по молба на Донка Демирева за
допускане на пълно осиновяване на детето М.И., която е с родители съобразно акт
за раждане №І-929/17.05.2007г. Е.М. и Г.И., последният от които, е неин законен
съпруг.
Не е спорно между
страните, а се установява от представения по делото препис от акт за раждане
№І-929/17.05.2007г., че произходът по отношение на бащата, е бил установен с
декларация за припознаване.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Настоящото производство е процесуално допустимо, тъй като
разпоредбата на чл.38 от СК изрично овластява прокуратурата да предявява искове
за оспорване на припознаване.Касае се за процесуална легитимация определена в
закон, което изключва преценката дали предприетото действие е целесъобразно и в
интерес на детето, което е припознато.Отделно от това ищеца е обосновал подробно интереса си от предприетото
оспорване, като е заявил, че с факта на извършено припознаване на дете от
страна на лице, което не е негов биологичен баща, се заобикалят императивните
разпоредби на СК относно деца, които могат да бъдат осиновени, тъй като в
този случай неговия съпруг би могъл да
осинови припознатият без спазване на процедурата по вписване в регистъра за
пълно осиновяване на родителите и детето.
Предмет на настоящия иск е установяване на факта,
че припозналият не е биологичен родител на припознатият, което е в тежест на
третото оспорващо лице /правилно процесуалния представител на ответника Г.И.
отбелязва, че няма пречка едно лице да припознае дете, което не е негово, но
именно за това закона е овластил майката и детето, както и трети лица, които
докажат интереса си за това, да оспорят същото по исков ред/.В случая, по
искане на прокураурата е допусната ДНК експертиза, която е била със задача да
се установи каква е вероятността ответника И. да е биологичен баща на детето М.И..Въпреки
дадената неколкократна възможност и указаните
последици от неизпълнение на задължението да дадат генетичен материал за
изследване, ответниците по делото и заинтересованото лице не са направили
това.С оглед на горното съдът приема, че с поведението си същите стават пречка
за събиране на допуснато от съда доказателствено средства, и на основание
чл.128, ал.2 от ГПК/отм./ приема, че ответникът не е биологичен баща на детето М.И..
Предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл.64, ал.5 от ГПК/отм./вр. чл.3 вр.
§2 от Тарифа за д.т., които се събират от съдилищата по ГПК ответникът Г.И.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 80лв., представляваща
дължима по делото държавна такса.
Предвид горното, съдът
РЕШИ
:
ПРИЕМА за установено по отношение на Прокуратура на РБ, че Г.И.И.,
ЕГН**********,*** не е билогичен баща на детето
М. Ганчева И., ЕГН**********,***, на основание чл.38 от СК.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН**********,*** да заплати по сметка на
ВОС сумата от 80/осемдесет/лв., представляваща дължима по делото държавна
такса, на основание чл.3 вр. §2 от
Тарифа за д.т., които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
уведомяване на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :