№
гр.Варна,
13.02.2009г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори февруари през две
хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.С.
ЧЛЕНОВЕ: М.М.
К.В.
при участието на
секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия М.М. *** по описа на ВОС за 2007г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл.
от ГПК/отм.ДВ, бр.59/07г., в сила от 01.03.2008г,
приложим на осн.§2, ал.2 от ГПК, обн.ДВ,
бр.59/07г./. Образувано по постъпила въззивна жалба от И.Г.Н. чрез
процесуалния й представител адв.М.С., против решение
№2163/ 03.07.2007г., постановено по гр.д.№2463/05г. по описа на ВРС, ХХІ
състав, с което: 1/ е уважен
предявеният от Й.К.Н., Д.Т.К., Т.П.К., последните двама като наследници на
починалия в хода на процеса П. К.И., Я.К.К., А.К.З., В.И.В., К.И.З. и Н.Ф.З.
против нея иск с пр.осн. чл. 108 от ЗС като е прието
за установено, че ищците са собственици при съответните им наследствени квоти
на ПИ №996 по ПНИ на СО „А.м.”, одобрен със заповед №РД-1-7706410/25.11.2003г.
на Областния управител на област с адм.център
гр.Варна, находящ се в землището на гр.Варна, с площ
по скица от 612 кв.м., при граници: ПИ №995, ПИ №1001, ПИ №997 и път /идентичен
с имот пл.№996 по КП на СО „А. м.” от 1987г., приет с решение по протокол
№60/30.11.2000г., идентичен с част от имот №2399, съответен на имот пл.№6869 по
КП „К.” от 1956г., така, както е очертан с червен цвят на скицата към
заключението на тричленната СТЕ на в.л. Я.Л., Л.В., Д.П. от 02.06.2007г.,
приложена на л.201 от делото, която приподписана от
съда съставлява неразделна част от решението/, придобит от тях с реституция с
решение №121/15.10.1993г. на ПК Варна в качеството им на наследници на Кера Н.К., поч. на 05.02.1949г. и
ответницата e осъдена да им предаде владението върху гореописания недвижим имот; 2/ са отменени на осн.
чл.431, ал.2 от ГПК /отм./: а/ к.н.а.№25, том І, рег.№933, н.д.№24/06.02.2002г. на нотариус №011 с район на
действие ВРС; б/ н.а.№28, том І, рег.№974,
н.д.№27/07.02.2002г. нотариус №011 с район на действие ВРС; в/ н.а.№52, том ІІ,
рег.№5125, н.д.№249/07.06.2004г. на нотариус с рег.№332 с район на действие ВРС; 3/ ответницата е осъдена да заплати на ищците съдебно - деловодни
разноски в размер на 304, 18лв. на осн. чл.64, ал.1
от ГПК/отм./.В
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението.Претендира се неговата
отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се
разноски.
Въззиваемите Й.К.Н., Д.Т.К., Т.П.К., последните двама като наследници на починалия
в хода на процеса Петър К.И., Я.К.К., А.К.З., В.И.В., К.И.З. и Н.Ф.З., чрез
процесуалния си представител адв.В.В., изразяват
становище за неоснователност на жалбата и молят обжалваното решение да бъде
оставено в сила.Претендират присъждане на разноски.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба и в уточняващите такива към нея ищците Й.К.Н., П. К.И., последният
починал в хода на процеса и заместен от наследниците си Д.Т.К. и Трен -дафил П.К., Я.К.К., А.К.З.,
В.И.В., К.И.З. и Н.Ф.З. излагат, че са наследници по закон на К. Н. ***, поч. на 05.02.1949г.С решение №121/15.10.1993. на ПК Варна
в това им качество им е било възстановено в стари реални граници правото на
собственост върху нива с площ от 6, 060 дка., находяща
се в землището на гр. Варна, кв.В., м.”М. г.”, представляваща имот пл.№6869 и
част от имот пл.№6868 по КП от 1956г. при съответни граници.По КП „А.м. ІІ
част” от 1987г. възстановеният им имот включва имоти и части от имоти така,
както са описани в решението на ПК, един от тях имот пл.№996 с площ от 612
кв.м., при граници: имоти пл.№№995, 1001, 997 и път.Имот пл.№996 е бил
предоставен за ползване на И. М. И..Същият неправомерно се е снабдил с
к.н.а.№25/02г. за собственост, като придобит по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
т.к. в имота не е имало изградена сграда до 01.03.1991г., както няма сграда и
понастоящем.Впоследствие с договор за покупко-продажба, обективиран
в н.а.№28/02г., И.И. е продал имота на Й. К. Ч., а последният с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№52/04г., го е
продал на ответницата И.Г.Н..Тъй като праводателите й
не са били собственици, ответницата не е могла да придобие собственост с
цитирания договор, предвид което претендират И.Н. да бъде осъдена да им предаде владението върху
гореописания недвижим имот, съставляващ по действащ ПНИ на СО „А.м.”, одобрен
2003г., ПИ №996 с площ от 612 кв.м., на осн. чл.108
от ЗС.
Ответницата И.Г.Н. оспорва предявения иск. Твърди, че наследодателката на ищците не се е легитимирала като
собственик на имота преди обобществяването му, съответно и ищците не са
придобили права с цитираното решение на ПК Варна.Твърди, че Иван Михов И. е
придобил надлежно право на собственост върху процесния
имот по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличието на предвидените в закона
предпоставки за това, съответно го е прехвърлил на Й. Четов,
а последният го е продал на нея.В условие на евентуалност, ако се приеме, че И.И.
не е придобил право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, възразява,
че е придобила собственост чрез давностно владение,
започнало от 1994г., присъединявайки владението на праводателя
си и това на неговия праводател.Не оспорва
обстоятелството, че владее имота.Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдебният
състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск
с пр.осн. чл.108 от ЗС.
По активната материалноправна легитимация на въззиваемите,
ищци по предявения иск.
Видно от представеното
удостоверение за наследници на Кера Н. ***, поч. на 05.02.1949г., нейни наследници по закон са били
лицата К. Н. К. -син, поч.1952г.,
Т. Н. К. -дъщеря, поч.
1996г. и К. Н.З.-дъщеря, поч. 1996г. Въззиваемата Й.Н.К. е наследник по закон, низходяща на К.К.;
въззиваемата Я.К.К. е наследник по закон, низходяща
на Т.Калева, неин низходящ е бил и П. К.И.,
наследодател на въззиваемите Д.К. и Т.К..Въззива- емият Н.Ф.З. е низходящ
на Калица Н.З..Неин наследник е бил и И. Ф.З., поч.1998г., като
останалите въззива -еми са
негови наследници по закон.
С решение
№121/15.10.1993г. ПК Варна е възстановила на наследниците К. Н.К. правото на
собственост в стари реални /възстанови- ми/ граници върху недвижим имот,
представляващ нива с площ от 6, 060 дка., находяща се
в землището на гр.Варна, кв.”В.”, м.”М. г.”, съставляваща имот пл.№6869 и част
от имот пл.№6868 по КП от 1956г. при съответни граници и включваща в себе си
имоти и части от имоти по КП „А.м., част ІІ” така, както са посочени в
решението, един от които имот пл.№996 с площ от 612 кв.м.Съгласно посоченото в
решението, правото на собственост на К.К. преди обобществяването на имота е
било установено пред ПК Варна с н.а.№13205/26г. на ВН.
Решението е постановено
преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн.ДВ,
бр.68/99г., в сила от 30.07.1999г., поради което следва да се приеме, че същото
е такова за възстановяване право на собственост, а не за признаване, т.к.
такива са били правомощията на административния орган към датата на издаването
му, съответно, че същото би могло да има конститутивно
действие и да възстанови собствеността върху имота при наличието на
предвидените в закона предпоставки за това - наследодателят на въззиваемите да е бил собственик на имота преди
обобществяването му, който съответно е трябвало да има земеделски характер към
посочения момент, отнемането му по някои от способите, посочени в чл.10 от
ЗСПЗЗ, надлежно проведена процедура за реституция по ЗСПЗЗ.
Решението е за
възстановяване собственост в стари реални /възстанови- ми/ граници по см. на
чл.18б от ППЗСПЗЗ.Издадено е по заявление вх.№ 40494/25.02.1992г., подадено в
срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ от Ц. К. Н., наследник на Киряк
Киряков, бил наследник на Кера
К..Видно е, че наследодателката на въззиваемите е починала през 1949г., като не е спорно между
страните, че обобществяването на имота е извършено през 1958г. чрез внасянето
му в ТКЗС.Към този момент като негови собственици при съответните ид.ч. са се легитимирали наследниците на К.К. - Тодорка Калева, Калица Н. и наследниците
на починалия през 1952г. неин син Киряк Киряков: Злата К.-преживяла съпруга, Цветан Николов и Й.Н.-низходящи.Заявлението
е подадено от Цветан Николов, който би могъл да заяви за възстановяване само
притежаваните от него към момента на обобществяване-1958г. ид.ч.
от имота.Същият, обаче е заявил за възстановяване целия имот за всички лица,
били негови собственици към момента на внасянето в ТКЗС, действайки без
представителна власт.Независимо от горното съдът приема, че решението е такова
за възстановяване собственост на наследниците на всички лица, легитимирали се
като собственици на ид.ч. от имота към момента на
обобществяване, т.к. същите са потвърдили извършените без представителна власт
действия пред ПК, позовавайки се, съответно ползвайки се от издаденото в тяхна
полза решение на ПК Варна.
Имотът е заявен под №3
като нива в м.”Манда гьолджук”
с площ от 6, 5 дка.Възстановени са 6, 060 дка и са отказани да бъдат
възстановени останалите 0, 440 дка от общо заявените 6, 5 дка, т.к. попадат в
съществуващ път.Съгласно въведеното от въззиваемите
твърдение К.К. е придобил собственост върху заявения за възстановяване имот по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№525/26г. на ВН, вписан със записка №13205/25.12.1926г.Видно от
представения н.а.№525/26г. и записка за вписването му Кера
Н. и Киряк Николов/син на първата/ са закупили от Юрдан Жеков следния недвижим имот: само 13 дка място от
югозапад- ната страна на нива в землището на с. Кестрич /предходно наименование на с. Виница/,
м.”Манда гьолджук”, цялата
с площ от 16, 6 дка при съседи по крепостен акт №468/1909г.: Н.Г.Калев, река и Мариола
Костадинова, а по общинско удостоверение от 1926г. при граници: братя Карахристови, Н. Киряков, Кeранка Адамова, път, Кощи Димитров и
река, и при граници на продадената част: Юрдан Жеков,
Кeранка Адамова, път, братя Карахристови и Н. Киряков.Видно
е, че така закупеният имот е бил притежаван в съсобственост при равни квоти от
купувачите К.К. и К.Киряков.При подаване на
заявлението за реституция пред ПК, съответно представянето на записката за
вписване, заявителят е посочил, че заявява за наследниците на Кера К. само 6, 5 дка от общия имот с площ от 13 дка, т.к.
К.К. е притежавала ½ ид.ч.
от него.Доколкото имотът е бил съсобствен, К. К. е
притежавала не реална част от 6, 5 дка, а ½ ид.ч. от 13 дка и толкова е притежавал нейният син К.Киряков.
Видно от представения
протокол от 18.03.1938г. по ч.гр.д.№10/38г. по описа на ВОС, е, че между
наследниците на Н. Киряков В., поч.
14.03.1937г. е била постигната спогодба в хода на делбено
производство, по силата на която Кера Н.К. /преживяла
съпруга на наследода -теля/ е получила в дял нива в
м.”Манда гьолджук” с площ
от 5, 8 дка, при съседи: В. П.Ойнаков, Паруш П.Ойнаков, Кера Н. и Кощи Д. Калев.
Възстановеният с
решението на ПК Варна имот, съгласно изслушаните пред ВРС и ВОС СТЕ, съставлява
имот пл.№6869 и част от имот пл.№6868 по КП „К.” от 1956г.Двата имота, както и
съседните на тях имоти, са записани в РЛ към плана на ТКЗС.Имот пл.№6869 по КП
от 1956г. е идентичен с ПИ №2399 по ПКП на СО „А.м.” в частта по плана на
старите имотни граници, установявани по реда на чл.18д, ал.4-6 от ППЗСПЗЗ,
записан в регистъра към плана на Кера Н.К. с площ от
3, 289 дка.Имот пл.№6868 по КП от 1956г. е идентичен с ПИ №2406 по ПКП на СО „А.м.” в частта по плана на
старите имотни граници, записан в регистъра към плана на Киряк
Николов Киряков с площ от 9, 876 дка или
приблизително площта на двата имота е 13 дка.Възстановеният с решението на ПК
имот с площ от 6, 060 дка. е показан на скицата към тричленната СТЕ от
02.06.2007г., изслушана пред ВРС, приложена на л.201 от първоинстанционното
дело, като защрихован със зелен цвят.От цитираното заключение и скицата към
него е видно, че ПИ 2399 граничи от юг с ПИ №2397-записан на Тодорка Петрова Ойнакова и ПИ №2396, записан на Д. Парушева
Ойнакова, от изток с ПИ №2406, записан на Киряк Киряков, а до него също от
изток е ПИ №2417, записан на Жеко Йорданов Жеков.От запад ПИ №2399 граничи с ПИ
№2400, записан на Кера Н.К..Северозападно от двата
имота /ПИ №2399 и ПИ №2406/ попада ПИ №2407, записан на Христо Костадинов Карахристов.Югоизточно от двата имота попадат ПИ №2418 и ПИ
№2419, записани в регистъра съответно на Гергина Кощиева
Баналиева и Димо Куртев Калев.Предвид
така установе -ните съседи
на ПИ №2399 и ПИ №2406 съдът приема, че имотът, предмет на н.а.№525/26г. на ВН,
закупен от Кера К. и Киряк Киряков, съставлява ПИ №2399 и ПИ №2406, а имотът, придобит
от Кера К. чрез съдебна спогодба от 1938г. съставлява
съседния им имот от запад - ПИ №2400.Съседите на имота, придобит чрез
спогодбата от 1938г., са били лицата В. П.Ойнаков,
Паруш П.Ойнаков/техни наследници са записани като
собственици на имотите, попадащи от юг/, Кера Н.
/граничеща от изток/ и Кощи Д.Калев.Съседи
на имота, закупен 1926г., по н.а. са лицата Й. Жеков - от изток възстановеният
с решението на ПК имот граничи с ПИ №2417, записан на неговия наследник Жеко
Йорданов Жеков, път, братя Карахристови-от
северозапад имотът граничи с ПИ №2407, записан на неговия наследник Христо
Костадинов Карахристов, а границата Н. Киряков е ПИ №2400, който след неговата смърт е придобит
чрез съдебната спогодба от 1938г. от съпругата му Кера
К., съответно по ПКП е записан на нейно име.Предвид гореустановеното
и настоящата инстанция кредитира тричленната СТЕ от 02.06.2007г., изслушана
пред ВРС, даваща заключение за идентичност между възстановеният с решението на
ПК имот и част от имота, закупен с н.а. №525/26г. на ВН, съответно не кредитира
заключението на тричленната СТЕ от 25.09.2008г., изслушана пред ВОС, даваща
заключение за липса на идентичност между двата имота, т.к. при изготвянето на
последната в.л. не са изследвали, съответно съобразили с лицата, записани като
собственици на съседните имоти по плана на старите имотни граници, а са
изследвали само КП от 1956г., където всички имоти са записани на ТКЗС.Видно от
комбинираната скица, приложена на л.201 от първоинстанционното
дело, процесният имот попада изцяло във възстанове- ният имот,
съставляващ имот пл.№6869 и част оти имот пл.№6868 по
КП от 1956г., съответно ПИ №2399 и част от ПИ №2406 по ПКП.С оглед гореуста -новеното съдът
приема, че заявеният, съответно възстановеният имот, е идентичен с този бил
собственост на наследниците на Кера К. в ид.ч. към момента на обобществяване.Внасянето на имота в
ТКЗС не е спорно между страните.Предвид горното съдът приема, че решение
№121/15.10. 1993г. на ПК Варна легитимира въззиваемите
като собственици на ПИ №996 стига върху него да не е възникнало право на
собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По пасивната материалноправна легитимация на въззивницата.
Въззивницата
поддържа, че е придобила собственост върху имот №996 по ПНИ, който имот е с
идентични площ и граници с имот пл.№996 по КП за територията от 1987г., чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№52/04г. на нотариус с рег.№332.Видно от
представения н.а. И.Г.Н. е закупила от Й. и Жана Четови
недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна,
м.”Манда гьолджук”,
съставляващ ПИ №996 по КП „А.м.” с площ от 600 кв.м., при съответни граници.От
своя страна праводателите й Четови
са се легитимирали като собственици с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№28/02г. на нотариус с рег. №011.С цитирания договор гореописаният недвижим имот е
бил продаден на Й. Четов от Иван Михов И..Последният
от своя страна се е легитимирал като собственик на имота с к.н.а.№25/02г. на
нотариус с рег. №011.Със същия е признат за
собственик на ПИ №996 по КП „А.м.” с площ от 600 кв.м., при граници ПИ №№995,
1001, 997 и път, като придобит по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Нормите на §4а и §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ дават възможност на бившите ползватели
/бивши, т.к. правото на ползване, ако такова е било предоставено, се прекратява
с влизане в сила на изменението на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн.
ДВ, бр.28/92г./ да придобият право на собственост върху имотите, били им
представени за ползване, при наличието на кумулативно дадени в закона
предпоставки.Конкретно в хипотезата на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на която се
позовава въззивницата, доколкото имотът се намира на
по-малко от
Представено е удостоверение
№79/06.01.1989г., издадено от ИК на ОНС Варна, съгласно което с решение
№15/261-4-5/27.12.1988г. на ИК на ОНС по реда на ПМС 26/87г. на Иван Михов И. е
било предоставено право на ползване върху място с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, м.”Дълга поляна”, при
граници /съседи/: П.Дяков, К.Цачева, Ж.Влаев и път.За този имот е бил изготвен оценителен протокол
№412/16.09.1993г. от Община Варна, кметство „Чайка” с определена оценка на
земята, която видно от представените вносни бележки е била внесена на
26.07.1994г.Според оценителния протокол в имота към 16.09.1993г. има изградена
сграда с площ от 29 кв.м.
В процесния
имот понастоящем няма сграда.Въззивницата изрично е
посочила, че не оспорва обстоятелството, че в имота няма и не е имало
сграда-изявление на процесулния й представител в
о.с.з. на 28.10.2005г. по повод направено искане от ищцовата
страна за даване възможност за установяване на това обстоятелство с гласни
доказателства.Въз основа на горното обстоятелството, че в имота няма и не е
имало сграда е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по реда на чл.109, ал.4 от ГПК /отм./
с протоколно определение на първоинстанционния съд от
същата дата.Обстоятелството, че в имота няма сграда се установява и от
представените по делото скици на имота по различните действали за територията
планове или проекто планове /КП от 1987г., неодобрен проект за регулация на м.„А.м.” от 1990г., ПКП от
1998г. и ПНИ от 2003г./, като по никоя от тях не е била отразена сграда в
имота.Предвид изявлението на въззивницата, ценено,
т.к. касае неизгодни за страната факти, и установеното от картния материал,
съдът приема, че удостовереното в оценителния протокол от 1993г., а именно, че
в имота има сграда, следва да се приеме за опровергано.Предвид липсата на
сграда, построена до 01.03.1991г., т.е. една от кумулативно дадените в закона
предпоставки за придобиване право на собственост по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
съдът приема, че Иван Михов И. не е могъл да придобие собственост върху процесния имот.С оглед горното не е прехвърлил такова на Четови, нито те съответно на въззивни
-цата с договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№52/04г.
В условие на евентуалност въззивницата се е позовала на придобиване право на
собственост чрез давностно владение с присъединяване
владението на праводателите.Не е спорно между
страните обстоятелството, че същата владее имота и го е владяла от датата на
сключване на договора за продажба, също не е спорен фактът, че преди това
владение са осъществявали Четови, съответно преди тях
Иван Михов И..Въззивницата е добросъвестен владелец,
т.к. е започнала да владее имота на правно основание, годно да я направи
собственик, без да знае, че праводателят й не е бил
собственик. Нейните праводатели Четови
също са били добросъвестни владелци.Техният праводател,
обаче Иван И. е бил недобросъвестен владелец, т.к. той не е осъществявал
владение, попадащо в хипотезата на чл.70 от ЗС, защото не е осъществявал такова
въз основа на правно основание, годно да го направи собственик.Въззивницата може да присъедини към своето добросъвестно
владение това на Четови, владеещи имота от 2002г. до
2004г., което също е добросъвестно, но за да се позове основателно на кратката придобивна давност следва да се изтекли 5 години от 2002г.
до датата на предявяване на иска, а видно от ИМ е, че същата е подадена на
19.05.2005г., т.е. не е изтекъл 5 годишният срок по чл.79, ал.2 от ЗС, през
който да е осъществявано владение от добросъвестен владелец върху
имота.Доколкото И.И. е бил недобросъвестен владелец, въззивницата
не би могла да присъединява към необходимия й 5 годишен срок преди подаване на
ИМ неговото владение.В случай, че присъединява неговото недобросъвестно владение,
то може да се позове само на дългата придобивна
давност.Предвид нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /обн.ДВ,
бр.107/97г./, обаче давността, текла до датата на влизане в сила на нормата не
се зачита и започва да тече от датата на влизане в сила на разпоредбата, т.е.
владението, осъществявано от И.И., е започнало да произвежда действие от
м.11.2007г.До датата на подаване на ИМ - 2005г. не е изтекъл необходимият в
тази хипотеза 10 годишен срок.Предвид гореуста- новеното съдът приема, че въззивницата
не е придобила собственост и чрез въведеното в условие на евентуалност придобивно основание - придобивна
давност, с
оглед което и предявеният против нея ревандикационен
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Решението на
ВРС в частта му, в която искът с пр.осн. чл.108 от ЗС
е уважен, следва да бъде оставено в сила, като следва да се отбележи, че
погрешно ВРС в диспозитива си с нарочен диспозитив първо е приел за установено, че ищците са
собственици на процесния недвижим имот на осн. чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и
с втори диспозитив е осъдил ответницата да им предаде
владението върху имота.Видно от мотивите на решението на ВРС първоинстанционният съд е приел, че е сезиран
с един иск и той е с пр. осн.чл.108 от ЗС за осъждане
на ответницата да им предаде владението върху имота.Установяване правото на
собственост на ищеца се съдържа в ревандикационния иск, но не се касае за самостоятелен предявен
иск с пр. осн. чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
С обжалваното
решение / са отменени на осн. чл.431, ал.2 от ГПК /отм./:
а/ к.н.а.№25, том І, рег.№933, н.д.№24/06.02.2002г.
на нотариус №011 с район на действие ВРС; б/ н.а.№28, том І, рег.№974, н.д.№27/07.02.2002г. нотариус №011 с район на
действие ВРС.В тази част решението на ВРС е недопустимо и следва да бъде
обезсилено предвид следното.Първият н.а. е констативен относно правото на
собственост на Иван Михов И. върху процесния
имот.Иван И. не е страна в процеса.Дали същият е имал или нямал право на
собственост е преюдициален въпрос от значение за
правото на собственост на въззивницата, ответник по
иска, но по този въпрос СПН спрямо И.И., легитимиращ се с к.н.а., не се
формира, т.к. той не участва в процеса.Нормата на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ касае хипотезите, в които ответникът по иска се
легитимира като собственик на процесния имот с
констативен н.а., когато и съгласно Тълкувателно решение №178/86г. на ОСГК на
ВС издаденият в хода на охранителното производство к.н.а. при уважаване на иска
и като последица от това следва да бъде отменен служебно от съда.В случая И.И.
не е ответник по иска, предвид което и издаденият в негова полза к.н.а. не би
могъл да се отменя по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./
в настоящото производство.Вторият н.а. обективира
договора за покупко-продажба, сключен между И.И. и Й.Четов,
който също не е страна в производство, за да може да бъде отменян н.а.Освен
горното и на отменяване
по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ подлежат само констатив- ните нотариални
актове, вкл. тези по обстоятелствена проверка, но не и такива, обективиращи договори за прехвърляне на вещни права.В
последния случай прехвърлителният ефект на н.а.
отпада по силата на съдебното решение, с което е установено, че продавачът по
него не е бил собственик, независимо дали се касае за хипотеза, когато между
страните по сделката бъде признат порок на сделката или тя бъде отменена или
развалена, или се касае до хипотеза, когато сделката не е засегната от порок,
но няма прехвърлителен ефект.По идентични съображения
е недопустимо и извършеното отменяване по реда на
чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на договора за
покупко-продажба, обективиран в н.а. №52/04г.
Страните са направили искания за присъждане на
разноски.На осн. чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ искането на въззиваемите,
ищци по иска, е основателно досежно направените пред
ВОС разноски, които са в размер на 120лв., представляващи възнаграждения за
в.л.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №2163/03.07.2007г., постановено по
гр.д. №2463/05г. по описа на ВРС, ХХІ състав, в частите му, с които: 1/
е уважен предявеният от Й.К.Н., Д.Т.К., Т.П.К., последните двама като
наследници на починалия в хода на процеса Петър К.И., Я.К.К., А.К.З., В.И.В., К.И.З.
и Н.Ф.З. против И.Г.Н. иск с пр.осн. чл. 108 от ЗС
като е прието за установено, че ищците са собственици при съответните им
наследствени квоти на ПИ №996 по ПНИ на СО „А.м.”, одобрен със заповед №РД-1-7706410/25.11.2003г. на Областния управител на област
с адм.център гр.Варна, находящ
се в землището на гр.Варна, с площ по скица от 612 кв.м., при граници: ПИ №995,
ПИ №1001, ПИ №997 и път /идентичен с имот пл.№996 по КП на СО „А.м.” от 1987г.,
приет с решение по протокол №60/30.11.2000г., идентичен с част от имот №2399,
съответен на имот пл.№6869 по КП „К.” от 1956г., така, както е очертан с червен
цвят на скицата към заключението на тричленната СТЕ на в.л. Я. Ламбова, Л.Вягова, Д.Петрова от
02.06.2007г., приложена на л.201 от делото, която приподписана
от съда съставлява неразделна част от решението/, придобит от тях с реституция
с решение №121/15.10.1993г. на ПК Варна в качеството им на наследници на Кера Н.К., поч. на 05.02. 1949г.
и ответницата осъдена да им предаде владението върху гореописания недвижим
имот; 2/ ответницата е осъдена да
заплати на ищците съдебно - деловодни разноски в размер на 304, 18лв. на осн. чл.64, ал.1 от ГПК/отм./
ОБЕЗСИЛВА решение
№2163/ 03.07.2007г., постановено по гр.д.№2463/ 05г. по описа на ВРС, ХХІ
състав, в частта му, с която са
отменени на осн. чл.431, ал.2 от ГПК /отм./: а/ к.н.а.№25, том І, рег.№933,
н.д.№24/06.02.2002г. на нотариус №011 с район на действие ВРС; б/ н.а.№28, том
І, рег.№974, н.д.№27/07.02.2002г. нотариус №011 с
район на действие ВРС; в/ н.а.№52, том ІІ, рег.№5125,
н.д.№249/07.06.2004г. на нотариус с рег.№332 с район
на действие ВРС.
ОСЪЖДА И.Г.Н. с ЕГН ********** *** да заплати
на Й.К.Н. с ЕГН ********** ***, ул.”Константин Павлов”№37, Д.Т.К.,
род.01.08.1930г., Т.П.К., род.28.03.1959г., двамата от гр.Варна, кв.Виница, ул.”Константин Павлов” №20, последните двама като
наследници на починалия в хода на процеса ищец Петър К.И., Я.К.К. с ЕГН **********
***, ул.”Константин Павлов”№20, А.К.З. с ЕГН ********** ***, ул.”Черно
море”№11, В.И.В. с ЕГН **********,***., К.И.З. с ЕГН **********,***. и Н.Ф.З. с
ЕГН ********** ***, ул. ”Лозарска”№21 сумата от 120 лв.,
представляваща съдебно - деловодни разноски, направени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.64, ал.1 от ГПК/отм./.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: