ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение – трети състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М.Х.
ЧЛЕНОВЕ:
С.П.
*** С.
при участието на секретаря П.П.,
като изслуша докладваното от съдия С.П. въззивно
дело № 2231 по описа за 2007 година на гражданско отделение на съда, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно
и
е образувано
по жалба на Ж.А.П. и П.И.П. против решение от 11.11.2005 година на двадесети
състав на Районен съд -
Варна,
постановено по гражданско дело № 3985 по описа за 2004 г. в частта му, с която въззивниците са осъдени да предадат на
М.Г.Г., Й.А.Д., А.Д.Д., Ж.Д.Д., владението върху собствената им реална част с
площ от 493,53 кв.м от недвижим имот, находящ се в землището на град Варна – квартал Галата, селищно образувание /СО/ “Ракитника”,
представляващ пл.№ 343 по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, при граници на частта:
имоти пл.№ 342, пл.№ 344, пл.№ 346 и останалата част от имот пл.№ 343, означена
с червен цвят на скицата към заключeнието на вещото лице на лист 65 от първоинстанционното
дело, от
която първата ищца притежава ½ идеална част, а останалите ищци по
1/6 идеална част, придобити чрез реституция по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, извършена с решение № 478 от 16.03.1998 г. на Поземлена
комисия /П// – Варна, в полза на
наследниците на Георги Д. Русев, починал на 09.01.1987 г., на основание член 108 от Закона за
собствеността /ЗС/. Молят
за отмяна на обжалваното решение в тази му част и за отхвърляне на ревандикационния иск. В еветуалност, ако се
приеме искът за основателен, обжалват решението в частите, с които са
отхвърлени претециите им, предявени под формата на възражение, за присъждане на
суми, с които се е увеличила стойността на реалната част от процесния имот, в
който се намират направените от тях подобрения. Молят за постановяване на ново
решение, с което да бъдат уважени претенциите им в пълен размер.
Въззиваемите страни чрез процесуалния им
представител оспорват жалбата и молят за оставяне в сила решението на първоинстанционния
съд, като
правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по делото
доказателства на основание член 188, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс
/отменен/, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният от
въззиваемите страни иск
е с правно основание член 108 от Закона за собствеността /ЗС/, като се иска предаване на описаната
реална част от имот пл.№ 343 по плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание
“Ракитника” в квартал Галата на град Варна. Твърди се, че първата ищца – М.Г. - е придобила ½ идеална част, а останалите ищци - по 1/6 идеална част от гореописаната реална
част чрез реституция по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските зами /ЗСПЗЗ/,
извършена с решение № 478 от 16.03.1998 г. на Поземлена
комисия /ПК/ - Варна в полза на
наследниците на Георги Д. Русев. Излага се, че наследодателят е притежавал
процения имот като част от нива с площ от 17,307 дка, намираща се в местността Фъндъклък /Ракитника/ в землището
на град Варна, квартал Галата, представляващ
имот пл.№ 53 по плана на стари имотни граници за местността, който имот е владял
до кооперирането на земите през 1958 г. на основание нотариален акт
/НА/ № 147 от 13.05.1938
г., том ІV, рег.№ 2594, н.д. № 760/1938 г. на варненски
нотариус /ВН/, представляващ нива от 20 дка в местността Фъндъклък при съседи: Яни
Димов, Н.Стоянов, Желез Абаджиев, Петър Ламбов.
Въззивниците /ответници в първата
инстанция/ са
оспорили предявените искове и молят за тяхното отхвърляне. Възразяват, че искът е
преждевременнсо заведен, тъй като за имота няма влязъл в сила ПНИ и заповед на кмета на
общината, за възстановяване на правото на собственост върху него. Освен това,
навеждат твърдение, че са изкупили имота по реда на § 4а от преходните и
заключителни разпоредби /ПЗР/ на
По повод направеното от ответниците възражение, ищците са
изложили, че решението на ПК от 16.03.1998 г. е постановено преди
изменението на член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ /обнародван в ДВ брой 68 от 1999 г./ Съгласно действалата към тази дата
редакция на цитираната разпоредба, ПК е била компетентна да възстановява
правото на собственост върху земеделски земи при условията на §4 - §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, без да е било
необходимо издаването на някакъв друг акт за извъришване на реституцията на
земеделските земи в терени по §4 от ПЗР на закона, за разлика от сега
действащата разпоредба на §4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според която възстановяването на собствеността се извършва със заповед на
кмета на общината. Следователно, реституционната процедура е приключила с
издаване на решението на ПК, имащо конститутивно действие и ревандикацинонните
искове не са преждевременно предявени. На измененията на член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ и на §4к от ПЗР на същия закон не е
придадено обратно действие и затова следва да се приеме, че те не засягат вече
придобити преди влизането им в сила права.
От удостоверението за наследници, представено
пред първата инстанция, се установява, че Георги Д. Русев е починал на 09.01.1987 г., като е бил наследен
от децата си М.Г.Г. и Димитър Георгиев Д.. Последният е починал през 1988 г. и е бил наследен от
съпругата си Й.А.Д. и синовете си А.Д.Д. и Ж.Д.Д..
С решение № 478 от 16.03.1998 г. на ПК Варна е възстановено
правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Георги Д.
Русев върху нива с площ 17,307 дка, находяща се в терен по §4 на
Галата, местност Фъндъклък, представляваща
имот пл. № 53 по плана на старите имотни граници, който обхваща няколко имота и
части от тях по комбинирания план на местност Ракитника, включително и част от
имот пл.№ 343 с площ 494 кв.м.
С НА № 147 от 13.05.1938 г., том ІV, рег.№ 2594, н.д. № 760/1938 г. на ВН наследодателят на
въззиваемите е придобил чрез покупко - продажба нива от 20 дка в местността Фъндъклък /Ракитника/ при
съседи: Яни Димов, Н.Стоянов, Желез Абаджиев, Петър Ламбов, описана под точка 5 на НА. Същата представлява имот пл.№ 53
с площ 17,307 дка по плана на стари имотни граници за местността.
От заключението на съдебнотехническата
експертиза се
установява, че част от нивата е имот пл.№ 343, от който се претендира процената
реална част.
С НА № 150 от 13.04.1995 г., том VІ,І н.д.№ 3851 от 1995 г. на ВН Ж.А.П. е
призната за собственик на недвижим имот с площ от 600 кв.м, представляващ
земеделска земя, в землището на град Варна, квартал Галата, местност Ракитника, съставляващ парцел пл.
№ 343 при граници: парцели пл.№ 346, пл.№ 344, пл.№ 342 и път.
Ж.А.П. и П.И.П. са
сключили граждански брак през 1977 г., за който факт няма спор между
страните, а и се установява от събраните писмени доказалества.
Също така няма
спор между страните, че процесната реална част се владее от ответниците.
Свидетелят Манол Д. има впечатления
от 5-6 години, тъй като познава съпруга на ищцата, който му споделил, че имало спор за бунгалото.
Същевременно сочи, че в имота нямало постройка, а само някаква барака с дълшина
5-6 м и нещо като остъклена веранда. Говори за съпруга на Ж. /въззивника П.П./, когото нарича Арсен и
който му бил показвал имота. Свидетелят Георги Стоянов сочи, че в мястото “с
огромния бор” в местността Ракитника има дървена барака, без да
може да уточни кога е била изградена. Излага, че от пътя не може да се види
дали има веранда към бараката. Дори мислел, че бараката е изоставена. Свидетелката Зарка Статева е съседка на
имота на Пасеви откакто са получили имотите и излага, че въззивниците са
построили барака не по - късно от 1989 г. -1990 г., която се е състояла от
една стая и много голяма остъклена веранда, правени едновременно. В мястото им
имало насаждения – сливи, праскови, круши, ябълки, касис, лози на бетонни
колове, много красив бор, както и цветна градина. Свидетелят Йордан Михалчев, който
има имот в същата местност, през три места от този на Пасеви, последните през 1987 г. – 1988 г. изградили постройка от
дъски на бетонова основа, състояща се от една стая и остъклено антре, без водо- и електроснабдяване. Не може да
каже кога точно е била направена верандата, както и че в мястото имало насаждения – сливи, кайсии, праскови,
ябълки, различни екзотични растения, лозе на циментови колове с тел, около
50-60 чукана.
От заключението на вещото
лице по допуснатата съдебна ексретиза, се установява, че процесната
реална част от имот пл.№ 343 попада в имот пл.№ 53 по плана на старите имотни
граници в местност Ракитника. В частта от
имота с пл.№ 343, извън процесната, се намира дървено бунгало на бетонови
ивични основи, с размери 3,18 м/2,83 м, с пристроена към него остъклена
веранда - кухня с обща застроена площ 17,9 кв.м.
В заключението си по съдебноагрономическата
експертиза вещото лице установява, че в мястото
има декоративни и плодни дървета, чиято стойност е посочена към датата на
изготвяне на заключението : 1 брой екзотично иглолистно дърво с
височина над 3м “Пинус пинея”, 16 -18-годишно на стойност 450 лева; 3 броя нарове, четиригодишни – 45 лева; 92 броя лози винени, полувисящи, на тел и колове, 12-годишни – 1150 лева; сливи - джанки, от които един брой 14-годишна – 52 лева, 2 броя 7-8-годишни – 150 лева, 2 броя 5-годишни – 76 лева; 3 броя 3-годишни – 75 лева; ябълки, средно стъблени, от които 2 броя 7-годишни – 210 лева, 2 броя 4-годишни – 90 лева; круши, средно стъблени – 3 броя 3-годишни – 63 лева; праскови, от които1 брой 15-годишна – 35 лева, 1 брой 10-годишна – 55 лева; 1 брой 4-годишна – 35 лева; бадем – 1 брой, 16-годишен - 45 лева; финап, дървовиден – 1 брой, 5-годишен – 45 лева; арония, храстовидна – 6 броя, 5-годишни – 210 лева; лешник, дървовиден – 1 брой, двугодишен – 10 лева; декоративни храсти - японска дюля, глог 2 броя, 5-годишни – 8 лева; немско грозде /бодлив
храст/ - 2 броя, 3-годишни – 8 лева; декоративни облагородени
рози – 22 броя, без посочена възраст –
66 лева и ттелена конструкция с
циментови колове - 187 лева
От заключението
по назначената след отменителното решение на ВКС съдебна експертиза се
установява, че е налице идентичност на предоставеното по удостоверение № 195 от
23.09.1987 г. място за ползване от Ж.П. с имот пл. № 343 с оглед сочените в
него граници и съседи.
Представен е
протокол № 17 от 25.08.1987 г. на ИК на ОНС – Варна и списък към него, от които
се установява, че на Ж.А.П. е предоставено право на ползване върху 0,6 дка в
местността Ракитника при отбелязани граници: път, път.
Представени и
приети са писмени доказателства, че ответниците са заплатили предоставената им
за ползване земеделска земя – оценителен протокол № 2270 от 20.09.1993 г. и
вносна бележка за сумата от 33 000 лева.
Ответниците са заявили, че не спорят
дали е възстановена нивата с решението на ПК, което води до извод, че не се оспорва
мателрианоправната легитимация на ищците. На ищците в качеството им на
наследници на Георги Русев е възстановено правото на собственост върху имот
пл.№ 343 с решение на ПК, като нивата е била придобита от наследодателя по силата на покупко - продажба през 1938 г. При липсата на
възражения, опровергаващи правото на лицата, в чийто патримониум е извършена
реституцията, решенията на ПК като стабилни административни актове имат
конститутивен ефект с оглед конкретизацията на имота и са приравнени от закона
на актове по член .483 от ГПК /отменен/. Доказано е и правоприемството на ищците като
наследници на Георги Русев при посочените квоти. Следователно, всички ищци се легитимират материалноправно като
собственици на процесната реална част от имот пл.№ 343.
След като фактическата
власт върху имота се упражнява от ответниците по делото, е необходимо да бъде
изследвано наличието или липсата на право основание за осъществяваната
фактическа власт. Ответниците твърдят, че легитимацията им като собственици произтича от
трансформирано право на ползване в право на собственост съобразно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По силата на § 4, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за бившия ползвател на имота е
предвидена правната възможност при наличие на предпоставките по § 4а, алинея 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху земята, върху която е построил до
01.03.1991 г. сграда и след като заплати стойността на земята на нейния
собственик.
Установен по делото се явява факта, че на ответницата Ж.А.П. е предоставено право на ползване върху 600 кв.м земя в местност Ракитника в землището на град Варна и че същата е заплатила стойността на земята. Представеното
удостоверение № 195 от 23.09.1987 г. е официален удостоверителен документ, поради което
следва да се приеме, че посоченото в него решение № 17/283-7-1 от 25.08.1987 г. е било издадено и че
то има отразеното в същото съдържание съгласно член 143, алинея 1 от ГПК. Отделно от това
е представен и протокол № 17 от 25.08.1987 г. на ИК на ОНС – Варна и списъка
към него. Тези писмени доказателства не са оспорени от ищците.
От заключението
ва вещото лице е видно, че е налице идентичност на предоставеното по
удостоверение № 195 от 23.09.1987 г. място за ползване от Ж.П. с имот пл. № 343
с оглед сочените в него граници и съседи.
Безспорно се установява
от събраните по делото доказателства, че към 01.03.1991 г. в имота е било построена дървено бунгало на бетонова основа с площ от 8,99
кв.м и присторена към него стъклена веранда с площ от 17,9 кв.м. Нормата на §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ не се съдържа определение на понятието сграда, но то може да се изведе
от разпоредбата на член 177 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство /отменена – ДВ брой 48 от 26.05.1995 г., в
сила от 26.07.1995 г., действаща към момента на построяване на бунгалото/. С
оглед на това следва да се приеме, че изградената постройка в имота е сграда по смисъла на § 1в,
алинея 3, точка 3 от ДР на ЗСПЗЗ.
Също така
безспорно е установено, че стойността на имота е заплатена от ответниците
посредством представените писмени доказателства.
Поради различните
крайни изводи, до които достигна, настоящият състав на въззивния съд счита, че
обжалваното решение следва да бъде отмемено и вместо него постановено друго, с
което искът да бъде отхвърлен. При този извод съдът не дължи произнасяне по
възражениета на ответниците.
Водим от горното и на основание член 208, алинея 1 от
Гражданския процесуален кодекс /отменен/, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 11.11.2005 година на двадесети
състав на Районен съд -
Варна,
постановено по гражданско дело № 3985 по описа за 2004 г., в частта му, с която Ж.А.П. и П.И.П.
са осъдени
да предадат на М.Г.Г., Й.А.Д., А.Д.Д., Ж.Д.Д. владението върху собствената им
реална част с площ от 493,53 кв.м от недвижим имот, находящ се в
землището на град Варна – квартал Галата, селищно образувание “Ракитника”, представляващ
пл.№ 343 по плана на новообразуваните имоти, при граници на частта: имоти пл.№
342, пл.№ 344, пл.№ 346 и останалата част от имот пл.№ 343, означена с червен
цвят на скицата към заключeнието на вещото лице на лист 65 от първоинстанционното
дело, от
която първата ищца притежава ½ идеална част, а останалите ищци по
1/6 идеална част, придобити чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ, извършена с решение
№ 478 от 16.03.1998 г. на Поземлена
комисия – Варна, в полза на
наследниците на Георги Д. Русев, починал на 09.01.1987 г., на основание член 108 от ЗС, както и
в частта му, с която са осъдени М.Г.Г., Й.А.Д., А.Д.Д., Ж.Д.Д. да заплатят на
Ж.А.П. и П.И.П. претендираните под формата на възражение на основание § 4в от
ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с член 72, алинея 1 от ЗС подобрения, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.Г. ЕГН ********** *** приморски
полк № 118 вх.В ап.7, Й.А.Д. ЕГН **********, А.Д.Д. ЕГН ********** и Ж.Д.Д. ЕГН **********,***
Освободител № 109 вх.А ап.30 против Ж.А.П. ЕГН ********** и П.И.П. ЕГН **********,***
за предаване владението на следният недвижим имот: реална част с площ от 493,53 кв.м от недвижим имот,
находящ се в землището на град Варна – квартал Галата, селищно образувание “Ракитника”, представляващ
пл.№ 343 по плана на новообразуваните имоти, при граници на частта: имоти пл.№
342, пл.№ 344, пл.№ 346 и останалата част от имот пл.№ 343, означена с червен
цвят на скицата към заключeнието на вещото лице на лист 65 от първоинстанционното
дело, от
която първата ищца притежава ½ идеална част, а останалите ищци по
1/6 идеална част, придобити чрез реституция по реда на ЗСПЗЗ, извършена с решение
№ 478 от 16.03.1998 г. на Поземлена
комисия – Варна, в полза на
наследниците на Георги Д. Русев, починал на 09.01.1987 г., на основание член 108 от ЗС.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен
касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс
/обнародван в ДВ брой 59 от 20.07.2007 г./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.