РЕШЕНИЕ

Гр.Варна, 04.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІ с-в, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и девета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.Х.

ЧЛЕНОВЕ : А.К.

Е.П.

При секретаря Е.И., като разгледа докладваното от съдията А.К. ***/07г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.

С решение №1864/12.06.2007г. по гр.д.№1478/05г. ВРС, ХІІс-в е осъдил ответниците С.Я., Д.Я. и Д.Я. да предадат на Ж.А. и Д.Я. владението върху недвижим имот, представляващ ПИ№296 по ПНИ на с.о.”Траката”, на основание чл.108 от ЗС.

Срещу решението са постъпили въззивни жалба от ответниците, в които се навеждат основания за неговата неправилност.Твърди се, че са придобили правото на собственост въз основа на отчуждаване на собствен недвижим имот, срещу който са получили в обезщетение от държавата собствеността върху процесния имот. Идентичността между получения в обезщетението имот и процесния се установява от представените по делото доказателства, поради което и извода на вещото лице, който е в обратния смисъл е необоснован.Тъй като ответниците не основават правата си на собственост на основание §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то ирелевантно е дали в имота е била извършено застрояване, но въпреки това се установява, че в същия има изградена масивна сграда, която е годна за обитаване.Предвид горното моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

В срока по чл.201, ал.1 от ГПК е постъпило възражение от въззивниците Ж.А. и Д.Я., в което се навеждат твърдения за неоснователност на направените оплаквания.Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и страна :

Прядевени са субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС.

В исковата молба ищците Ж.А. и Д.Я. твърдят, че наследодателят им Георги Лефтеров Карахристов, б.ж. на гр.Варна, е притежавал недвижим имот, находящ се в гр.Варна, землището на виница, м-ст “Мешелика” с площ от 12дка., въз основа на договор за продажба, обективиран по н.а.№80/1955г., който впоследствие е бил включен в ТКЗС през 1958г.Същият имот е бил възстановен на неговите наследници с решение на ПК-Варна №179/11.02.1994г.Възстановеният имот включва няколко имота, един от които - имот пл.№296 по КП на местността от 1987г. с площ от 679кв.м., попада изцяло във възстановения.Същият се владее от ответницата С.Я. без правно основание, тъй като същата не ми богла да придобие собствеността му поради отсъствие на предпоставките по §4 от ЗСПЗЗ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде владението върху процесния имот.

С молба от 01.07.2005г. е била поправена исковата молба, като претенцията е била насочена и срещу съпруга на ответницата – Д.Я..

С определение на съда по реда на чл.117, ал.4 от ГПК от 16.02.2007г е бил конституиран допълнителен ответник- Д.Я., с оглед наведените твъредния, че същият осъществява съвместна фактическа власт с първоначалните ответници.

Ответниците С.Я., Д.Я. и Д.Я. оспорват основателността на предявените искове, като заявяват, че ищците не са собственици на процесния имот въз основа на твърдяното придобивно основание, което е реституция и наследствено правоприемство.Оспорва се и правото на собственост на техния праводател към момента на обобществяването, както и факта на включването на имота в ТКЗС.В условията на евентуалност се твърди, че същите са придобили собствеността въз основа на отчуждаване по реда на ЗТСУ/отм./.Молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът като съобрази становищата и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

С договор за продажба от 04.02.1955г., обективиран по н.а.№58, том І, н.д.№80/1955г. Тодор Лефтеров Карахристов е придобил собствеността върху недвижим имоти, един от които е бил нива с площ от 12дка, находяща се в землището на с.Виница, м-ст „Мешелика”, при съдеди : Н. Стоянов, Тодор Манолов, Аверно Николов и Костадин Транакиев.

Представена е декларация за членство в ТКЗС от 10.02.1958г., с която Тодор Карахристов е внесъл притежаваните от него ниви и лозя в блок на ТКЗС.

С решение №179/11.02.1994г. ПК е възстановила на наследниците на Тодор Лефтеров Карахристов правото на собственост върху недвижим имот, представляващ нива от 12дка в м-ст „Мешелика”, съставляващ имот пл.№10356 по КП от 1956г.

Представени са доказателства, че ищците са единствените наследници/негови низходящи/на Тодор Лефтеров Христов/Карахристов-л.12/, б.ж. на гр.Варна, поч. на 20.01.1963г.

От заключението по допуснатата по делото СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че е налице пълна идентичност между процесния имот, представляващ имот пл.№296 по КП на м-ст „Траката”/съставляващ имот пл.№296 по ПНИ на с.о.”Траката” към настоящия момент/ и този, който е бил придобит от наследодателя на ищците през 1955г. чрез продажба.

Пред въззивната инстанция е представена отчуждителна преписка, която касае имот пл.№23 в м-ст „Манастира”, от която се установява, че за отчуждения й имот ответницата С.Я. е получила обезщетение друг недвижим имот, съставляващ недвижим имот с площ от 620кв.м., находящ се в м-ст „Орта ачма”, съставляващ парцел 3 по скица №155 от 17.03.1981г., както и парична сума за уравнение в размер на 285.57лв.По отношение на заповедта, с която е била осъществена отчуждителната процедура – заповед №570/27.03.1981г., е било проведено производство по оспорване на нейната автентичност, което е неоснователно, предвид приетите от съда заключения по единичната и тройна СТЕ, от които се установява, че същата е издадена от лице, което към този момент е изпълнявало длъжността председател на ИК на ОНС.

От заключението по допуснатата пред настоящата инстанция СТЕ се установява, че е налице идентичност между имота, който е предоставен в обезщетение на въззивниците/съобразно представения картен материал към отчуждителната преписка/ и имот пл.№296 по КП на м-ст „Траката”.

Не е спорно между страните, че към момента на подаване на исковата молба фактическата власт върху процесния имот се упражнява от ответниците по делото/л.135/.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни извода на съда :

От представените по делото доказателства се установява,че решението на административния орган е постановено през 1998г., когато правото на собственост върху отнетия земеделски имот се е възстановявало с факта на неговото постановяване.

Решението е имало конститутивно действие относно правото на собственост върху възстановения имот, поради което следва да се приеме, че ищците се легитимират като собственици на твърдяното придобивно основание – реституция и наследствено правоприемство.

Неоснователни са възраженията относително активната им легитимация, тъй като се установява, че наследодателят им е придобил на валидно възмездно основание собствеността върху недвижим имот, който впоследствие е бил предмет на реституция по реда на ЗСПЗЗ.Установен е безспорно и факта на внасяне на имота в ТКЗС от страна на същия, предвид представената декларация за членство в ТКЗС, която има действие за всички недвижим имоти, които е притежавало съответното домакинство/чл.8 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г./.

Предвид установената активна материалноправна легитимация на ищците и обстоятелството, че ответниците владеят имот съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Неоснователни са възраженията на ответниците, че са придобили собствеността на валидно основание, което могат да противопоставят на ищците.Безспорен е факта, че при отчуждаването същите са получили в обезщетение имот, съставляващ част от общия имот, който е притежавал наследодателя на ищците.Същият, съгласно чл.11 от цитирания устав, е останал негов собственик, но не в реалните му граници, а в границите на кооперативните блокове.Горното означава, че Държавата се е разпоредила с имот, по отношение на който няма вещни права.Горното е довело до непораждане на вещнопрехвърлителното действие на заповедта на председателя на ИК на ОНС, която по естеството си съставлява административен акт с вещноправни последици.

Без значение е евентуалното застрояване на имота, тъй като ответниците не основават правата си на трансформирано право на ползване в право на собственост по реда и условията на §4 от ЗСПЗЗ, съотв. придобит имот по замяна по реда на ЗТПС на основание 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ.

Не следва да бъде коментирано направеното в условията на евентуалност възражение за придобиване на имота по давност, тъй като е направено за първи път в хода по същество на делото/отделно от това същото не е конкретизирано чрез посочване на начален и краен период на осъществяваното владение/.Дори да се приеме, че съдът дължи произносане по същото, следва да се приеме, че е неоснователно с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и момента, в който исковата молба е депозирана в съда – 31.03.2005г., факт, който води до прекъсване на придобивната давност.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивния и първоинстанционен съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено като правилно.

На основание чл.64, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1290лв.

Предвид горното, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ в сила решение №1864/12.06.2007г. по гр.д.№1478/05г. на ВРС, ХІІс-в.

ОСЪЖДА С.Д.Я., ЕГН**********, Д.К.Я., ЕГН********** и Д.Д.Я., ЕГН********** да заплатят на Ж.Т.А., ЕГН**********,***, ул.”Евксиноград” №6 и Д.Т.Я., ЕГН**********,*** сумата от по 645/шестстотин четиридесет и пет/лв. за всяка една от тях, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.64, ал.1 от ГПК/отм./.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от уведомяване на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.