РЕШЕНИЕ
№ ………./…………2009 г. гр,
Варна
ВИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, Административно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.С. ЧЛЕНОВЕ: Е.А.С.Ц.
при участието
на секретаря К.Г. и прокурора Д.Д., като разгледа докладваното от съдия
Е, А. адм. дело № 2289 по описа за 2006 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Постъпила е жалба от
„Месокомбинат-Разград" АД със седалище и адрес на управление: гр. Р.,
ул."Б. Л." № 1, БУЛСТАТ ********* , представлявано от Н.С.К.,
ЕГН **********, против Ревизионен акт /РА/ № 302/26.07.2006г. на орган по
приходите при ТД на НАП - Разград, потвърден с Решение № 704/28.09.2006г. на
Зам. Директора на Дирекция „ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, с който па
„Месокомбинат-Разград" АД за данъчни периоди м.06-м.12.2003г., м.01, м.06.
и м.11.2004г., м.01, м.02 и м.03.2005г. е отказано право на приспадане на
данъчен кредит, общо в размер на 22 690,25лв. и са определени лихви за забава,
в размер на 4815,16лв.
В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, тъй
като същият, както и решението, с което е потвърден, не са издадени от
компетентни органи. Твърди се, че необосновано е отказано право на приспадане на данъчен
кредит, на основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС, предвид установеното внасяне на ДДС по
процесиите фактури по ДДС-сметките на доставчиците, както и че не е съобразена
разпоредбата на чл.65 ал.8 от ЗДДС и не е изпълнено изискването по чл.65 ал.6
от ЗДДС. Прави се искане за отмяна на РА.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателя, на посочените в нея основания.
Ответната страна, чрез пълномощника си, оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли, както и да присъди в
полза на Дирекция"ОУИ" при ЦУ на НАП -Варна юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита
жалбата за неоснователна.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по
чл.149 вр.чл.145 от ДОПК, поради което се явява процесуално допустима.
Ревизията на жалбоподателя -
„Месокомбинат-Разград" АД, е започнала въз основа на ЗВР №
302/26.04.2006г. и ЗВР № 152/14.02.2006г. Съставен е Ревизионен доклад/РД/ №
302/26.05.2006г. За резултатите от ревизията е издаден Ревизионен акт/РА/ №
302/26.07.2006г. на орган по приходите при ТД на НАП - Разград, потвърден с
Решение № 704/28.09.2006г. на Зам. Директора на Дирекция „ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, с който на „Месокомбинат-Разград"
АД за данъчни периоди м.06-м.12.2003г., м.01, м.06. и м.11.2004г., м.01, м.02 и м.03.2005г. е отказано право
на приспадане на данъчен кредит, общо в размер на 22 690,25лв. и са определени
лихви за забава, в размер на 4815,16лв.
В хода на ревизията е
установено, че жалбоподателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит
за дан.периоди м. 06, 07, 08 и 09.2003г., общо в размер на 3675,40лв. по
следните фактури, издадени от „АЙ ПИ ВИ" ЕООД, БУЛСТАТ 837075994:
По фактура № 239/25.06.2003г.
на стойност 2793лв. и ДДС 558,60лв., с предмет на доставката - телета;
По фактура № 238/24.06.2003г. на стойност 2250лв. и
ДДС 450лв., с
предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 240/27.06.2003г. на стойност 792лв. и ДДС 158,40лв., с предмет на доставката - материали;
По фактура № 232/10.06.2003г. на стойност 1104,50лв. и
ДДС 220,90лв., с предмет
на доставката - материали;
По фактура № 231/07.06.2003г. на стойност 295лв. и ДДС 59лв., с предмет на доставката - материали;
По фактура № 241/08.07.2003г. на стойност 442лв. и ДДС
88,40лв., с предмет на доставката - материали;
По фактура № 242/08.07.2003г. на стойност 4305лв. к
ДДС 861лв., с
предмет на доставката - телета;
По фактура № 244/09.07.2003г. на стойност 1176лв. и ДДС 235,20лв., с предмет на доставката - телета;
По фактура № 247/14.07.2003г. на стойност 375,60лв. и ДДС
75,12лв., с
предмет на доставката - суровини;
По фактура № 254/07.08.2003г. на стойност 344,70лв. и ДДС 68,94лв., с предмет на доставката - материали;
По фактура № 253/05.08.2003г. на стойност 202,50лв. и
ДДС 40,50лв., с предмет
на доставката - материали;
По фактура № 252/01.08.2003г. на стойност 405лв. и ДДС - 8лв., с предмет на доставката - материали;
По фактура № 255/13.08.2003г. на стойност 387,50лв. и ДДС
77,50лв., с предмет на доставката - материали;
По фактура № 278/17.09.2003г. на стойност 750лв. и ДДС
150лв., с предмет на доставката - материали;
По фактура № 280/19.09.2003г. на стойност 840,80лв. и ДДС 168,16лв., с предмет на доставката - материали;
По фактура № 281/23.09.2003г. на стойност 1158лв. и
ДДС - 231,60лв., с предмет
на доставката - материали;
По фактура № 282/30.09.2003г. на стойност 755,40лв. и
ДДС - 151,08лв., с предмет на доставката - материали;
При извършена насрещна проверка на доставчика, с ПИНП № 3 ДОК/657/10.04.2006г.
е констатирано, че представляващия или упълномощено лице не са открити на адреса за кореспонденция за връчване на
ИПДПОЗЛ № 271300/2009/09.03.2006г., документирано е протоколи №
417/09.03.2006г. и № 449/17.03.2006г. Изпратена е покана с обратна разписка,
която се е върнала с отметка „преместен на друг адрес". Искането е връчено
по чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към досието. В указания срок не са представени изисканите
документи за доказване реалността на доставките. При проверка в информационния
масив на ТД на НАП - Шумен е установено, че горепосочените фактури са издадени
и включени, в СД и Дневниците за пор дажби на дружеството. Няма данни за
начисляване на
ДДС по
смисъла на чл.55 от ЗДДС. Данъкът по фактурите не е платен по ДДС - сметка. При
тази фактическа обстановка, на основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС и чл.55 ал.6 от ЗДДС, е отказано
правото на данъчен кредит за дан. периоди м. 06, 07, 08 и 09.2003г., общо в размер на 3675,40 лв. по фактурите
издадени от „АЙ ПИ ВИ" ЕООД.
Не се спори между страните по
делото, че за
данъчен
период м.08.2003г. жалбоподателят е
ползвал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1220,90лв. по фактура
№ 494/20.08.2003г. на стойност 6104,50лв. и ДДС - 1220,90лв., с предмет на доставката - телета, издадена
от „ДПП"
ООД, БУЛСТАТ
116540351.
При извършена насрещна проверка на доставчика, с ПИНП
№ 17-152-6/16.03.2006г. е констатирано, че на представляващия е връчено ИПДПОЗЛ №
ЗД-ОК/0715/07.03.2006г., документирано с протокол № 86/08.03.2006г. В указания
срок не са представени изисканите документи за доказване реалността на
доставките. При проверка в досието на фирмата е установено, че фактурата е включена в дневника за
продажби и СД за този данъчен период. Няма данни за начисляване на ДДС по
смисъла на чл.55 от ЗДДС и плащане по ДДС-сметка.
При тази фактическа обстановка, на основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС и
чл.55 ал.6 от ЗДДС, е отказано правото на данъчен кредит за дан.период м.08.2003г., в размер на 1220,90лв. по процесната
фактура, издадена от „ДПП" ЕООД.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит
за дан.периоди м. 10,
11, 12.2003г., 01.2004г., общо в размер на 2282,30лв. по следните фактури, издадени от „Млекком" ЕООД, БУЛСТАТ 103115667:
По фактура № 2665/07.10.2003г. на стойност 1012,50лв. и ДДС -
202,50лв., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2666/08.10.2003г. на стойност 1036лв. и
ДДС 207,20лв., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2668/10.10.2003г. на стойност 617лв. к
ДДС 123,40лв., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2669/13.10.2003г. на стойност 650,80лв. и
ДДС 130,16лв., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2682/10.11.2003г. на стойност 870лв. и
ДДС 174лв., с предмет на доставката - обувки;
По фактура № 2680/06.11.2003г. на стойност 1096,80лв.
и ДДС 219,36лв., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2683/11.11.2003г. на стойност 783лв. и ДДС 156,60лв., с предмет на
доставката - обувки зимни;
По фактура № 2684/19.11.2003г. на стойност 1488лв. и
ДДС 297,60лв., с предмет на доставката - термо костюми;
По фактура № 2687/02.12.2003г. на стойност 1182лв. и
ДДС 236,40лв., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2688/02.12.2003г. на стойност 1384,40лв.
и ДДС 276,88лв., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2689/11.12.2003г. на стойност 480лв. и
ДДС 96лз., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2693/18.12.2003г.
на стойност 481лв. и ДДС 96,20лв., с предмет на доставката - работни костюми;
По фактура № 2697/14.01.2004г.
на стойност 330лв. и ДДС 66лв., с предмет на доставката - ботуши;
При извършена
насрещна проверка на доставчика, с ПИНП № ЗД-ОК/0659/10.04.2006г. е
констатирано, че представляващия или упълномощено лице не са открити на адреса за
кореспонденция за връчване на ИПДПОЗЛ документирано с протоколи №
200791/16.03.2006г. и № 200968/24.03.2006г. Предприети са действия за
връчване на искането по чл. 32 от ДОПК и публикуване в интернет, при което е
установено, че лицето Мехмед Мустафа Бекир е починало на 27.08.2005г. С
протокол от 27.03.2006г. е анулирано съобщение по чл. 32 от ДОПК. Изпратени са
покани с обратни разписки до наследниците на постоянен и настоящ адрес за явяването им
в ТД на НАП Варна.
В указания срок не са представени изисканите документи
за доказване реалността на доставките. Няма данни за начисляване на ДДС по см.
на чл.55 от ЗДДС. Няма плащане по ДДС-сметка. При тази фактическа обстановка, на
основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС, е отказано правото на данъчен кредит за дан.периоди м.
10, 11, 12.2003г., 01.2004г., общо в размер на 2282,30лв. по фактури, издадени от
„Млекком" ЕООД.
Не спори между страните по делото, че жалбоподателят е
ползвал право на приспадане
на данъчен кредит в размер на
180лв. за данъчен период м.06.2004г. по фактура № 823/07.06.2004г., издадена от
ЕТ "Жеген
комерс-98-Христо Генчев" с предмет на доставка - угоени свине и свине майки.
При извършена насрещна проверка на доставчика, с ПИНП №
17-152-5/23.02.2006г. е констатирано, че посочената фактура № 823/07.06.2004г.
е издадена след датата на дерегистрация по ЗДДС, видно от приложено заверено
копие от данъчен акт за дерегистрация № 7/19.03.2004г. на ЕТ "Жеген
комерс 98".
С оглед установеното при насрещната проверка, на основание чл.64 ал.1
т.2 от ЗДДС, е отказано правото на данъчен кредит за дан.период м.06.2004г., в размер на 1880лв. по фактура, издадена от ЕТ
"Жеген комерс 98".
Установено е в хода на ревизията, че жалбоподателят е
ползвал право на приспадане на данъчен кредит за дан.периоди м.11.2004г. и
м.01.2005г., общо в размер
на 7015,27лв. по следните фактури, издадени от „Булинвест" ЕООД, БУЛСТАТ 116544691:
По фактура № 353/01.11.2004г. на стойност 9720лв. иДДС
1944лв., с предмет на доставката - прасета угоени – ЗЗ бр.;
По фактура № 354/03.11.2004г. на стойност 16 576лв. и
ДДС 3315,20лв., с предмет на доставката - прасета угоени и свине майки;
По фактура № 356/14.11.2004г. на стойност 9329,60лв. и
ДДС 1865,92лв., с предмет на доставката - телета угоени;
По фактура № 357/21.11.2004г. на стойност 11 118лв. и
ДДС 2223,60лв., с предмет на доставката - телета угоени;
По фактура № 287/09.01.2005г. на стойност 4908,75лв. и
ДДС 981,75лв., с предмет на доставката - телета;
При извършена насрещна
проверка на доставчика, с ПИНП № ЗД-ОК/0638/23.03.2006г. е констатирано, че
представляващият или упълномощено лице не са открити на адреса за кореспонденция за връчване на
ИПДПОЗЛ - обстоятелство, документирано с протокол № 71/07.03.2006г. Установено
е, че на този адрес няма офис на фирмата, същият е частен дом на семейство,
което няма нищо общо с дружеството. Управителят на „Булинвест" ЕООД
многократно е
издирван
на адреса за кореспонденция гр.
Разград, ул. "В. Левски", № 10, ап. 4. Към
проверката е приложен и протокол за посещение на адрес във връзка с други проверки № 17/12.01.2006г.
На „Булинвест" ЕООД е
издаден РА № 60/11.04.2006г. за дан. период 01.06.2004г. -25.05.2006г., с който са установени задължения
в особено големи размери. Същият е връчен по чл. 32 от ДОПК. При тази
фактическа обстановка, на основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС, е отказано правото на данъчен
кредит за дан. периоди м. 11.2004г., м. 01.2005г., общо в размер на 7015,27лв.
по фактури, издадени от „Булинвест" ЕООД.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е
ползвал право на приспадане на данъчен кредит за дан.период м.02.2005г., в
размер на 3911лв. по фактура № 792/04.()2.2005г. на стойност 19 555лв. и ДДС -
3911лв., с
предмет на доставката
- угоени живи прасета, издадена от „Драком" ЕООД, БУЛСТАТ 130106170.
При извършена насрещна проверка на доставчика, с ПИНП №. ЗД
-ОК/0469/10.04.2006г. е констатирано, че представляващият или упълномощено лице не са открити на адреса за
кореспонденция за връчване на ИПДПОЗЛ - обстоятелство, документирано с
протоколи № 1520/10.03.2006г. и № 1783/17.03.2006г. Изпратена е покана с обратна разписка. Искането е
връчено по чл.32 от ДОПК, чрез прилагане към досието. В указания срок не са
представени изисканите документи за доказване реалността на доставките. Няма данни за
начисляване на ДДС по см. на чл. 55 от ЗДДС. Няма плащане по ДДС - сметка.
При тази фактическа обстановка, на основание чл.65
ал.4 т.4 от ЗДДС, е отказано
правото на данъчен кредит за дан.период м. 02.2005г., в размер на 3911лв. по
фактура №. 792/04.02.2005г., издадена от „Драком" ЕООД.
Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 2705,38лв. за дан.период м.03.2005г., по фактура № 368/10.03.2005г.
на стойнос 13 526,90лв. и ДДС - 2705,38лв., с предмет на доставката -угоени
телета, издадена от ЕТ "Флора-98-Никифор
Ангелов", БУЛСТАТ 116043506.
С ПИНП № ЗД-ОК/0636/27.03.2006г. е установено, че с решение №
661/07.10.2005г. на РОС, предприятието на ЕТ "Флора-98 - Никифор
Ангелов" е прехвърлено на „ЮГ-В" ЕООД - Варна. ИПДПОДС № 03-17/1282/09.03.2006г.
е връчено на управителя на „ЮГ-В" ЕООД Младен Иванов Парашкевов на 13.03.2006г. В
указания срок не са представени изисканите документи за доказване реалността на
доставките и за начисляване на ДДС, по см. на чл. 55 от ЗДДС. Няма плащане по ДДС-сметка.
При тази фактическа обстановка, на основание чл.65
ал.4 т.4 от ЗДДС, е отказано правото на данъчен кредит за
дан.период м.03.2005г„ в размер на 2705,38лв. по фактура № 368/10.03.2005г.,
издадена от ЕТ "Флора - 98".
От заключението на допуснатата по делото
сьдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от
съда като обективно и компетентно дадено, се установява следното:
Съгласно представените данъчни фактури между страните
„АЙ ПИ ВИ" ЕООД като издател и жалбоподателя като получател по тях има
осъществени доставки. Относно осчетоводяването на процесиите фактури за
продажби при доставчика вещото лице не е успяло да се свърже с представляващ дружеството, а и
по делото не се намират документа, изхождащи от счетоводните регистри на
доставчика, поради което и не е могло да установи осчетоводяване на фактурите,
като задължение към бюджета. Фактурите са издадени и включени в дневниците за
продажби и
в СД през
съответните данъчни периоди.
Съгласно представената данъчна фактура между страните „ДНП" ЕООД като издател и жалбоподателя като получател
по нея има осъществена доставка. Към фактурата е приложен и вторичен счетоводен
документ „Протокол от 20.03.2003г. за покупко-продажба на 9бр. телета на обща стойност
4200кг", който е нотариално заверен на 21.08.2003г., с което стоката е предадена от
продавача и приета от купувача. Фактурата е отразена в регистрите по чл.104 от
ЗДДС и ДДС е начислен по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС. Фактурата е платена, както следва: данъчната основа от 6104,50лв.
е платена в брой с издаден касов бон от ЕКАФП с i :нд.№ на ФП 02915015 и № на ФУ ДТ 003256;
а ДДС е платен по ДДС сметка на 19.11.2003г. Лихвата за забава върху ДДС 1220,90лв.
за периода 15.09.2003г.-26.07.2006г. е в размер на 439,03лв.
Съгласно представените данъчни фактури между страните „МЛЕККОМ" ЕООД като издател и жалбоподателя като получател
по тях има осъществени доставки. Относно осчетоводяването на процесиите фактури за продажби при доставчика вещото лице не е успяло да се свърже с представляващ дружеството, а и
по делото не се намират документи, изхождащи от счетоводните регистри на
доставчика, поради което и не е могло да установи осчетоводяване на фактурите,
като задължение към бюджета. Фактурите са издадени и включени в дневниците за
продажби и в СД през съответните данъчни периоди.
Съгласно представената данъчна
фактура между страните ЕТ„ЖЕГЕН КОМЕРС 98 - Христо
Генчев" като издател и жалбоподателя като получател по нея има осъществени
доставки. Относно осчетоводяването на процесната фактура за продажба при
доставчика вещото лице не е успяло да се свърже с представляващ дружеството, а и по делото не се намират документи, изхождащи
от счетоводните регистри на доставчика, поради което и не е могло да установи
осчетоводяване на фактурите, като задължение към бюджета. Фактурата е платена,
както следва: данъчната основа от 9400лв. е платена в брой с издаден касов бон от ЕКАФП с инд.№ на /не се чете/
и № на /не се чете/; а ДДС е платен по ДДС сметка на 22.06.2004г., т.е. в данъчния период, в който е
издадена и
фактурата.
Лихвата за забава върху ДДС 1880лв. за периода 15.07.2004г.-26.07.2006г. е в
размер на 474,02лв.
Съгласно представените данъчни
фактури между страните „БУЛИНВЕСТ"
ЕООД като издател и жалбоподателя като получател по тях има осъществени
доставки. Фактурите
са
отразени в регистрите по чл.104 от ЗДДС и данъка е начислен по смисъла на чл.55
ал.6 от ЗДДС. Фактурите са платени,
както следва: данъчната им основа е платена в брой с издадени касови бонове от ЕКАФП с инд.№
на ФП 44009349 и № на ФУ ЕД000149; а ДДС е платен по ДДС сметка. Лихвите за забава
върху ДДС 6033,53лв. за периода 15.12.2004г.-26.07.2006г. е в размер на 1203,05лв., а
върху ДДС 981,75лв. за периода 15.03.2004г. - 26.07.2006г. е в размер на 165,94лв.
Съгласно представените данъчни
фактури между страните „ДРАКОМ"
ЕООД като издател и жалбоподателя като получател по тях има осъществени доставки. Относно осчетоводяването на процесната
фактура за продажба при доставчика вещото лице не е успяло да се свърже с
представляващ дружеството, а и по делото не се намират документи, изхождащи от
счетоводните регистри на доставчика, поради което и не е могло да установи
осчетоводяване на фактурите, като задължение към бюджета. Лихвата за забава
върху ДДС 3911лв. за периода 15.03.2005г.-26.07.2006г. е в размер на 661лв.
Съгласно представените данъчни
фактури между страните ЕТ"ФЛОРА-98-Н.
Ангелов" като издател и жалбоподателя като получател по тях има осъществени
доставки. Относно осчетоводяването на процесната фактура за продажба при доставчика вещото
лице не е успяло да се свърже с
представляващ дружеството, а и по делото не се намират документи, изхождащи от
счетоводните регистри на доставчика, поради което и не е могло да установи
осчетоводяване на фактурите, като задължение към бюджета. Лихвата за забава върху ДДС 2705,38лв. за
периода 15.04.2005г.-26.07.2006г. е в размер на 429,45лв.
Във връзка с молбите по чл.153
от ГПК/отм./ на жалбоподателя, по делото са постъпили следните документи:
Писмо изх.
03-19/722/15.12.2006г. от ТД на НАП - Варна с приложени към него - СД по ЗДДС, ведно с дневниците за
покупки и продажби за отч.м.10, 11 и 12.2003г. на „Млекком" ЕООД, като видно от същото писмо е, че за
отч.м.01.2004г. няма подавана СД по ЗДДС, ДЗЛ е дерегистрирано по ЗДДС от 23.12.2003г.
Писмо вх. № 52698/21.12.2006г.
от ТД на НАП - Разград с приложени към него документи: В СД за ДДС вх.№ 6460/15.09.2003г. и Дневник за продажби на „ДПП" ЕООД за дан.период м.08.2003г. посочената от жалбоподателя
фактура № 494/20.08.2003г. не е включена и ДДС не е начислен съгласно
чл.55 ал.6 от ЗДДС;
В РА № 40/18.02.2005г., в който
е включен и дан.период м.08.2003г. на
стр.З и стр.4 ревизиращите органи са
отбелязали, че изисканите счетоводни документи и регистри, както и кочаните с
фактури на дружеството не са представени на органите, извършващи ревизията. В
досието на „ДПП" ЕООД в ТД на НАП - Разград, няма приложена фактура N° 494/20.08.2003г.;
На „ДПП" ЕООД регистрацията по ЗДДС е прекратена
на 13.12.2004г. Установените задължения по РА № 40/18.02.2005г., в който е
включен данъчен период м.08.2003г. не са платени, ревизионният акт е предаден
на отдел „Събиране" при ТД на НАП - Разград, на 11.03.2005г. за
събиране/видно от приложено извлечение/.
Издаденият на „БУЛИНВЕСТ" ЕООД - Разград РА № 187/31.05.2006г., в
който са включени данъчните периоди 01.11.2004г.-30.11.2004 г. и 01.01.2005г.-31.01.2005г.
е връчен по реда на чл.32 от
ДОПК/връчване чрез прилагане/ на 03.07.2006г. Ревизията е извършена по реда на
чл.122 ал.1 т.6 от ДОПК - данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци,
не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за
кореспонденция.
Фактури № 353/01.11.2004г., № 356/14.11.2004г., №
357/21.11.2004г. и № 287/09.01.2005г.
не могат да бъдат предоставени, тъй като трайно е установено от многобройните
посещения, че на посочения от дружеството адрес няма офис на фирмата или упълномощено лице за връзка с
органите на НАП к никога не е имало. Посоченият адрес е недвижим имот - апартамент, в
който живее семейство, нямащо никаква връзка с дружеството, което е
документирано в протоколите за посещения. В досието на „Булинвест" ЕООД в
ТД на НАП - Разград няма приложени данъчни фактури № 353/01.11.2004г., №
356/14.11.2004г., № 357/21.11.2004г. и № 287/09.01.2005г.
Регистрацията
по ЗДДС на
дружеството
е прекратена на 19.06.2006г. Установените задължения по РА № 187/31.05.2006 г., в
който са включени данъчни периоди м.11.2004 г. и м.01.2005 г. не са платени, РА е предаден на
отдел "Събиране" /видно от приложено извлечение/.
Писмо вх.№
245/04.01.2007г. от ТД на НАП - Шумен, ведно със заверени копия от СД по ЗДДС на „АЙ ПИ ВИ" ЕООД, ведно с приложени към тях
дневници за продажбите за данъчни периоди от 01.06.2003г. до 30.09.2003г. и
заверено копие от ДРА № 3-1332/16.01.2004г. с констатациите в него.
Постъпило е писмо вх.№ 53417/29.12.2006г.
от ТД на НАП - Стара Загора, с което уведомяват съда, че ЕТ"Жеген-Комерс-98-Христо
Генчев" е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС,
считано от 30.04.2004г. ЕТ е подал СД по ЗДДС с вх.№ 19613/14.07.2004г., копие
от дневник за продажби и дневник за покупки за м.юни 2004г., въпреки че няма
задължение за подаването им. За посочения данъчен период няма издаден ДРА.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.64
ал.1 от ЗДДС, за да
възникне право на приспадане
на данъчен кредит за получателя
на доставката е необходимо да са налице следните предпоставки: получателят на
доставката, за която е начислен данък е регистрирано по ЗДДС лице към датата на
възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на данъчната фактура; данъкът по
облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС от регистрирано по този
закон лице/доставчик/ най-късно към датата, на която изтича данъчният период,
следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка;
доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; получената
по облагаемата доставка стока е използвана, използва се или ще бъде използвана
за извършване на облагаеми доставки; получателят притежава данъчна фактура или
данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС.
За да бъде признато право на приспадане на данъчен
кредит е необходимо освен да са налице всички условия по чл.64 ал.1 от ЗДДС, да не са
налице предпоставките по чл.65 ал.4 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.65 ал.4 от ЗДДС, данъчният орган отказва
право на приспадане на данъчен кредит на ревизирания
данъчен субект по всяка доставка, в размера по ал.5, когато установи, че за нея
или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: т.1 -
доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без
данъчна регистрация, т.2 - доставчикът не е начислил данък в предвидените
срокове, т.З - доставчикът е начислил данък без да са налице основанията за това, т.4 - доставчикът не е
представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания му от данъчния
орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за
счетоводната отчетност въз връзка с доставката, за определяне на предходни доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е
бил уведомен по реда на ДПК.
Съгласно чл.6 от ЗДДС, доставка по смисъла на този
закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху
стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация, на
основание сключена сделка или с цел такава да се сключи.
Според чл. 1 от ЗДДС, данък върху добавената стойност се дължи за всяка
доставка на
стоки или
на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от ДЗЛ по този закон лице.
Начисляването на данъка се извършва от доставчика, който е регистрирано лице за всяка
извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата на
възникване на данъчното събитие, според чл.55 ал.1 от ЗДДС. Данъчното събитие възниква на
по-ранната от двете дати, според чл.25 ал.1 от ЗДДС: 1. Датата на прехвърляне
на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на извършването на
услугата и 2. Датата на плащането/цялостно или частично авансово плащане/.
Според ал.2 на с.р., когато не е възможно да се определи датата на възникване
на данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото
предаване на стоката или датата на фактическото извършване на услугата.
От анализа на подробно
цитираните по-горе разпоредби, се налага извода, че за да възникне задължение за
начисляване на ДДС от доставчика, а съответно и за да възникне право на
приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е налице реално осъществена
облагаема доставка, т.е. да е възникнало данъчното събитие по смисъла на ЗДДС. Законът не
свързва задължението за начисляване на ДДС и съответно правото на данъчен кредит, единствено с
издаването на
данъчни
фактури, а
поставя
изискването да са налице реално осъществени доставки. Поради това, при преценката, от страна на данъчните органи,
дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит,
същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена доставка,
т.е. дали е възникнало данъчно събитие, което представлява предпоставка за
начисляване на данък от доставчика и съответно - за възникване на право на приспадане на данъчен кредит от получателя
по доставката. При осъществяването на тази проверка органите по приходите могат в рамките на
предоставените им от ДПК правомощия да извършват проверки относно факти и обстоятелства, които пряко или
косвено установяват наличието или
липсата на реално осъществена доставка.
В конкретния случай, безспорно се установи, че
доставчиците на жалбоподателя не са представили документи, изискани им по реда на ДПК, от които може да се установи какъв е произхода на стоките, не са
представени фактури на предходни доставчици, данни за това разполага ли фирмата с
материален, технически и трудов ресурс за извършване на доставките, за чия сметка е извършен
транспорта по доставките, като не са приложени товарителници, експедиционни
бележки, пътни листи и др. документи, т.е. налице е хипотезата освен по т.4 и
по т.З на чл.65 ал.4 от ЗДДС, а при липса на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, ирелевантно е внасянето на
ДДС по част от фактурите по ДДС сметки на доставчиците, както и установеното
начисляване на ДДС по фактурите, издадени от "ДПП"ЕООД и
"Булинвест" ЕООД, съобразно заключението на вещото лице. Поради
непредставянето на доказателства за реалност на доставките по процесиите
фактури, съдът
счета, че
не е изпълнено и условието по чл.64 ал.1 т.З от ЗДДС за признаване на право на приспадане на данъчен кредит
по тях на жалбоподателя.
Предвид изложеното и с оглед липсата на допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, съдът счита, че жалбата се явява
неоснователна и следва
да се отхвърли като такава.
С оглед неоснователността на жалбата и направеното искане от процесуалния
представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „ОУИ" при ЦУ на НАП -
Варна сумата от 1000лв., определена в този размер, съобразно нормата на чл.8 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Месокомбинат-Разград" АД със
седалище и адрес на управление:
гр. Р., ул."Б. Л." № *, БУЛСТАТ **********, представлявано от Н.С.К., ЕГН **********, против Ревизионен акт/Р А/ №
302/26.07.2006г. на орган по приходите при ТД на НАП - Разград, потвърден с
Решение № 704/28.09.2006г. на Зам. Директора на Дирекция „ОУИ" при ЦУ на
НАП - Варна, с който на „Месокомбинат-Разград" АД за данъчни периоди м.06-м.12.2003г.,
м.01, м.06. и м.11.2004г., м.01, м.02 и м.03.2005г. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит, общо в размер на 22 690,25лв. и са определени
лихви за забава в размер на 4815,16лв.
ОСЪЖДА „Месокомбинат-Разград" АД със седалище и адрес на
управление: гр. Р., ул."Б. Л." № *,
БУЛСТАТ *********, представлявано от Н.С.К., ЕГН **********, да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна сумата от 1000лв./хиляда лева./, на
основание чл.161 ал.1 изр.З от ДОПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.